Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Киев разработваше ядрено оръжие в Чернобилската и Запорожската АЕЦ
Анализ на "Строго секретно"

Малко хора обърнаха внимание на обстоятелството, че от началото на операцията в Украйна, вниманието на руския спецназ беше насочено към украинските АЕЦ – Чернобилската и Запорожската.

Отговорът дойде след като двете АЕЦ бяха подсигурени от руснаците.

Оказа се, че на тях, с помощта на САЩ, режимът в Киев е подготвял ядрени оръжия и средствата за тяхното доставяне.

На това обърна внимание и Путин още в навечерието на операцията, което ускори и и нейното начало. Ставаше дума за часове.

И така, Киев е използвал зоната на Чернобилската АЕЦ за отделянето на плутоний и създаване на мръсна атомна бомба.

След като намекна за желанието да притежава ядрено оръжие, Зеленски подписа присъдата за режима на Майдана. На 19 февруари, на конференция по сигурността в Мюнхен, Зеленски обяви намерението си да се оттегли от Будапещенския меморандум и да започне разработването на ядрени оръжия. На заседание на Съвета за сигурност на Русия министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че Украйна има технически възможности и човешки ресурси, за да пресъздаде своя ядрен потенциал.

Ще припомним, че при съветската власт Украинската ССР беше един от водещите центрове за създаване на ядрени оръжия. Балистични ракети се произвеждаха в завода "Южмаш" в Днепропетровск. Тук работеше и конструкторско бюро, където бяха разработени нови носители на ядрени заряди.

След разпадането на СССР Украйна получи третия по големина ядрен арсенал в света – повече от Великобритания и Франция и много повече от Китай. Това включваше стотици бойни глави, повече от 500 междуконтинентални и крилати ракети с ядрена бойна глава. След като Украйна обяви неядрения статут на страната, ядрените оръжия бяха преместени от Украйна в Русия.

По-късно украинските власти многократно изразяваха съжаление за това. През 2019 г. ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна Турчинов заяви, че "ядреното разоръжаване е историческата грешка на страната". Генерал Гаращук, който беше представител на Украйна в НАТО, призова властите да стартират ядрена програма, за която той предложи да използва съоръженията на "Южмаш" в Днепропетровск.

Още от 1994 г. Украйна започна работа по технологиите за ядрени оръжия, които са придобили практически характер от 2014 г., и са получени "значителни резултати".

През последните години Киев се интересуваше активно от добива и обогатяването на урана и водеше диалог с чуждестранни компании за помощ. Украйна засили геоложките проучвания на дълбоки пластове на територията на съществуващите уранови мини и разработването на перспективни уранови находища, в областите Николаев, Днепропетровск и Кировоград.

Киев е бил само на няколко месеца от създаването на ядрено оръжие на базата на плутоний, получен от отработено ядрено гориво. САЩ /а вероятно и Израел/ са прехвърляли плутоний в Киев, подходящ за създаването на ядрения заряд. Освен това Киев тайно е придобил от Запада технологии за центрофужно обогатяване на уран и лазерно отделяне на изотопи.

Работата по създаването на ядрено взривно устройство, което може да се използва при проектирането на ядрени бойни глави се е водела в Националния научен център "Харковски физико-технически институт. Зоната на Чернобилската атомна електроцентрала е била използвана за направата на "мръсна" бомба.

Там, съдейки по наличната информация, се е работило както по производството на "мръсна" бомба, така и по отделянето на плутония. Повишеният радиационен фон, естествен за Чернобилската зона, е укривал провеждането на тази работа. Заради това от 25 февруари атомната електроцентрала в Чернобил беше взета под съвместния контрол на военните на Русия и Украйна.

Но през нощта на 4 март на територията в съседство със Запорожската АЕЦ киевският режим се опита да осъществи чудовищна провокация. Около 2 часа сутринта украинска диверсионна група откри огън от прозорците на учебно-тренировъчен комплекс, разположен извън Запорожската електроцентрала. Украинските диверсанти бяха потушени с ответен огън и, напускайки, те подпалиха сградата.

Сблъсъците в Запорожската АЕЦ са свързани с факта, че на територията на АЕЦ са съхранявани документи за работата по създаването на ядрено оръжие от Киев.

Украинската страна е успяла частично да унищожи и частично да изнесе документите от Киев и Харков до Лвов. Целта на провокацията в ядреното съоръжение беше и опит да се обвини Русия, че създава източник на евентуално радиоактивно замърсяване.

Сега Запорожската АЕЦ е под контрола на руските войски. Но вниманието се насочи към ядрения реактор в Харков, който също е в проекта "ядрена Украйна".

Ще припомним, че и чернобилската катастрофа беше ядрена терористична диверсия на Запада и нямаше нищо общо с официалната версия.

Преди 33 години чернобилската ядрена катастрофа беше планирана на Запад с две основни цели:

1. Тя беше един от смъртните удари (наред с влизането на СССР в Афганистан, провокацията с корейския KAL 007, така наречената "перестройка", рязкото сваляне на цените на нефта от Саудитска Арабия, кампанията срещу водката), нанесени срещу СССР, за да се стигне до неговия крах и разпадане.

2. Това беше ядрена провокация, призвана да дискредитира мирната атомна енергетика в очите на световната общност. Сривът на атомната енергетика след Чернобил доведе до колосални икономически загуби за СССР. Въпреки че беше планирана срещу СССР, тя нанесе почти смъртен удар и на франция, която инвестираше огромни ресурси за собствени ядрени изследвания и за развитието на своята ядрена енергетика. В резултат Франция загуби практически всички свои клиенти от западните държави, които се отказаха от дългосрочните си ядрени програми.

Ще припомним, че катастрофата в Чернобил на 26 април 1986 г. (в 01:23:44 ч. през нощта местно време) се случи по следния начин – взрив с необяснима природа стана в зданието на реактор 4 на чернобилската АЕЦ, която се намира на 110 км от Киев, столицата на Украйна. Взривът беше с ужасяваща мощност. Той разруши железобетонното здание с повишена устойчивост и изхвърли бетонния покрив с тегло 2500 тона, призван да защищава реактора от попадения на най-големи пътнически самолети, както и от артилерийски снаряди с най-крупни калибри.

В резултат на взрива реакторът престана да съществува. Неговите долни части, в това число почти цялото ядрено гориво, се превърнаха в плазма, което доведе до спиране на каквито и да било ядрени реакции. Горните части на реактора, представляващи в болшинството графитните елементи, бяха изхвърлени от силата на взрива в близките райони до зданието, в което се намираше реактор 4. Някои части от графитните горивни блокове паднаха на покрива на най-близките две здания, в това число на онова, в което е и реактор 3, предизвиквайки пожар.

Очевидците на станалото бяха единодушни в своите оценки:

1. Те видяха, че цялото здание, в което се намираше реактор 4, беше напълно разрушено и просто престана да съществува.

2. Не видяха никакви разумна причина, от която това би могло да се случи.

3. Не откриха никакво опасно равнище на радиация, още повече, че бяха квалифицирани ядрени инженери.

Случаите на лъчева болест се отнасяха само до онези нещастни хора, които пристигнаха в зоната на аварията незабавно и не бяха предупредени за смъртната опасност от графитните блокове, разхвърляни наоколо.

Когато на следващия ден в Чернобил пристигнаха вече специалисти, нямаше нито един случай на лъчево заболяване.

Чернобилската операция срещу реактор 4, който беше разрушен от взрив с непонятна физическа природа, беше планирана блестящо от нейните организатори. Това беше неделя и на място нямаше нито един висш служител, за да предприеме незабавни действия. Всички решения се вземаха функционери на КПСС от средно равнище, които се намираха в този ден на дежурство. Но на място нямаше нито един ядрен специалист, който да даде необходимите обяснения. Невъзможно беше и да се открият. Денят беше неделя. През 1986 г. още нямаше мобилни телефони, както и пейджъри.

Същевременно онези, които реално организираха чернобилската авария нямаха намерение да чакат решенията на съветското правителство. Те имаха намерение да предизвикат ядрена истерия не само в СССР, но и извън неговите предели, тоест трябваше да дискредитират съветското правителство, че е скрило истината за ядрената катастрофа от международната общност.

За тази цел беше измислен безпрецедентен трик. Някакви работници на атомната електроцентрала Форсмарк в Швеция по време на "рутинна проверка" откриха повишена радиоактивност – някакви странни радионуклеиди. Появи се предположението, че радиоактивното заразяване бе предизвикано от незабелязано изтичане на радиоактивност на самата АЕЦ Форсмарк.

Съветското правителство веднага беше обвинено от истеричните шведски медии в укриване на истината за ядрената катастрофа и че радиацията е достигнала до Швеция.

Тогава от Москва вече бяха принудени да съобщят за случилото се в Чернобил. Но истерията вече беше тръгнала от Швеция и покри цяла Европа, Балканите (в това число и България) и стигна даже САЩ, Канада и Австралия. Много европейски страни започнаха да "откриват" следи от радионуклеиди на своята територия, като веднага разбраха, че бяха заради чернобилските събития.

Всичко това беше много странно още тогава, защото беше известно, че никакъв ядрен реактор не може да предизвика ядрен взрив, нито случайно, нито иначе. Ядрен взрив може да се предизвика само от ядрено оръжие (специално създадено за тази цел). Но и даже ядреното оръжие специално създадено за тази цел не може да се взриви случайно. Ядреното оръжие може да се взриви и да предизвика ядрен взрив само когато операторът иска да има ядрен взрив и натисне съответните копчета. Именно това се случи в Чернобил.

Три сеизмични поста на съветската служба за специален контрол в Украйна засякоха странна сеизмична активност във връзка с аварията под реактор 4. Сеизмографите показаха странен сигнал с магнитут малко над 3 по Рихтер точно в момента на аварията, отговарящ на портативен ядрен заряд с мощност 0,1 килотона (100 тона) в тротилов еквивалент, който не е бил достатъчно добре укрит в земята, за да даде сигнал от пълните 3,54 (толкова беше и ядреният взрив в Оклахома през 1995 г., който произведе сеизмичен сигнал от 3,0 по Рихтер, тъй като и там ядреният мини-заряд от 0,1 килотона беше укрит в канализацията срещу зданието, тоест недостатъчно дълбоко в земята). Подобни взривове бяха използвани и за унищожението на двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Ядреният мини-заряд, който е бил внесен от двама диверсанти, от около 0,1 килотон, е бил заложен под реактор 4 и е достигнал критично състояние, като се е взривил, в смисъл на ядрен взрив, а не в смисъл на взрив на пара. Този взрив предизвика споменатото земетресение с магнитут 3 по Рихтер. Едновременно то унищожи голяма част от реактора, неговите долни части и голяма част от горивото, превръщайки го в плазма, заради което нямаше и радиация, и изхвърли горните части на реактора със силата на самия взрив.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 317, April 2022
Оперативната обстановка на специалната военна операция февруари – март
Специалната военна операция в Украйна започна на 22 февруари.Задачите бяха определени – освобождаване на ДНР и ЛНР в гра...
    Защо САЩ не изпробваха балистична ракета Minuteman III
В първите дни на кризата в Украйна, може би в отговор на въведения от Русия специален режим на ядрените сили за възпиран...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com