Това оръжие за кратко време се превърна в една от най-смъртоносните неядрени системи в бързо разширяващия се руски арсенал.

Световната премиера на тежката самоходна огнехвъргачка за обемни взривни вакуумни боеприпаси ТОС-1 "Буратино" се състоя през 2000 г. и вече над 20 години е на въоръжение на руската армия.

Термобаричните снаряди на "Буратино" летят максимум на 6 километра, тъй като голяма част от триметровата ракета се заема от бойната част. Над целта обвивката на ракетата се разтваря и образува аерозолен облак, който се взривява едномоментно и аерозолът прониква навсякъде. Температурата в центъра на взрива достига 2000 градуса. Онзи, който оцелее от взрива го очаква смърт от увреждането на вътрешните органи. Взривът изгаря атмосферния кислород. Заради това термобаричните боеприпаси са наричани вакуумни. Покрива площ от 200 х 400 метра.

Облекчената версия на "Буратино" с 24 снаряда се нарича "Солнцепек".

"Солнцепек" е бойна машина, предназначена за поразяване на живата сила на противника, разположена на открита местност и в съоръжения, както и за извеждане от строя на лекобронирана техника и транспортни средства.

Техническите характеристики на "Солнцепек" са:

• маса – 44,3 тона;
• екипаж – 3 души;
• максимална скорост – 60 км/час;
• запас на хода – 500 километра.

Системата е многостволна:

• количество на направляващите тръби – 24 броя;
• далечина на стрелбата в метри: минимална – 400 метра, максимална – 6000 метра;
• време на пълен залп – 6 секунди.

Налице е едно от най-страшните съвременни оръжия на театъра на войната.

Още през 1970-1980 г. в разгара на надпреварата във въоръжаването СССР започна работа по разработката на обемно детониращи боеприпаси, авиационни бомби, артилерийски снаряди и даже пехотни огнехвъргачки.

Съществуващите днес в много армии на света огнемети работят по една схема – под налягане се изстрелва струя от гореща смес и се подпалва.

В СССР тръгнаха по друг път – запалителната смес се помещаваше в капсули и се изстрелваше от гранатомета /тези ръчни гранатомети – огнемети получиха названието Шмел/. Техните изпитания показаха перспективността на обемно-детониращите бойни части на системата за залпов огън. Започна развитието именно за вакуумните снаряди.

През 70-те години беше създадена реактивна система за залпов огън, стреляща с 220 мм ракети с обемно детонираща запалителна смес. Всяка ракета съдържа 100 кг такава смес. При взривяването на бойната й част в определен радиус температурата достигаше 3000 градуса. Изгаряше всичко живо и мъртво. Освен това се появяваше ефектът на вакуумната бомба заради изгарянето на въздуха. Да оцелее пехотата на противника в адския пламък и огън и мигновеното спадане на налягането беше невъзможно.

Ракетите с калибър 220 мм направиха фурор – от учебните цели на полигона не оставаше нищо. Изпитанията на новия комплекс, получил индекса ТОС /тежка огнеметна система/ започнаха през 80-те години.

Използването на "Буратино" в Афганистан направи ужасяващо впечатление на моджахедините.

От края на 90-те години започнаха работи по усъвършенстване на "Буратино". През 2001 г. беше създаден облекчен и по-съвършен вариант – ТОС-1А "Солнцепек", в това число на базата на танка Т-90.

Както при "Буратино" на "Солнцепек" в бойни условия оставяха празни 6 ракетни ствола, по 3 от всяка страна, като на "Солнцепек" бяха поставени по-малко ракетни стволове – 24 вместо 30. Той се отличава и с подобрена система за управление на огъня, засилена бронева защита и нови боеприпаси. Далечината на стрелбата беше увеличена до 6 км, със запазване на точността, радиусът на всяка ракета се увеличи 2 пъти.

В момента на въоръжение в Русия са и двата комплекса – "Буратино" и "Солнцепек", както и ТОС-2 "Тосочка" от 2020 г.