На 23 април външният министър на Русия Сергей Лавров обяви втората фаза на специалната военна операция в Украйна.

Последва уточняване от и. д. командващият войските в Централния военен окръг Рустам Минекаев: "От началото на започналата втора фаза на спецоперацията една от задачите на руската армия е установяването на пълен контрол над Донбас и Южна Украйна. Това ще позволи да се осигури сухопътен коридор в Крим и да се въздейства върху жизнено важните обекти на украинската икономика, както и открит достъп до Приднестровието, където има факти за потисничество над рускоезичното население."

Ясно е, че единственият гарант, заинтересован в реалната сигурност на украинската територия беше и остава Русия. Зеленски, САЩ и НТАО обаче не включват Русия в страните – гаранти за сигурността на Украйна и залагат на войната.

В този случай Москва ще определи онази зона, в чийто предели могат да работят нейните гаранции за сигурността. Русия е длъжна в своите собствени интереси да вземе под свои гаранции сигурността на онези украински територии, от които може да се влияе върху сигурността на Русия.

Ясно е, че, гарантирайки сигурността на Одеска, Николаевска, Херсонска и Запорожска области, Русия ще реши комплекса от собствени отбранителни цели в това число и осигуряването на Крим с вода.

В случай на отказ на Киев да гарантира сигурността на своята територия и да не застрашава Русия, линията за гарантиране на сигурността на Русия трябва да минава някъде към центъра на Хмелницка област.

Но се появява друг важен проблем, който се състои в това, че, имайки обща граница със страни от НАТО, Киев продължава да получава през нея всичко необходимо за воденето на войната срещу Русия. Става дума не само за боеприпаси и оръжие, но и за гориво и горивно-смазочни материали, без които бронетехниката и авиацията се превръщат в безполезно желязо.

Иначе казано, докато не е закрита границата с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова, братоубийствената война в Украйна ще продължава.

Може ли да бъде спряна? Може.

На започналия втори етап е необходимо да се разбият украинските сили в Донбас, да се блокират Харков и други крупни градове на левия бряг на Днепър, да се стигне до Приднестровието, като се отреже централна Украйна от Причерноморието. На третия етап логично ще бъде операция по изолация на Централна Украйна от Западна, с цел прекъсване на военните доставки от НАТО.

И така, докато се обсъжда началото на втората фаза на операцията в Украйна, а именно пълно освобождаване на Донбас, което е промяна на тактиката.

Новата тактика предвижда крах на тази несъстояла се държава с постепенен демонтаж и преформатиране на тази територия.

Югът на Украйна са пет области – Херсонска, Одеска, Николаевска, Запорожска и Днепропетровска. Руските войски в момента присъстват в три от тях и напълно контролират само Херсонска област. Съдбата на Запорожието и на Днепропетровска област пряко е свързано със завършването на пълното освобождение на Донбас, т.е. с разгрома на донецката групировка на украинските сили.

Отделна операция ще стане походът от Николаев към границите с Приднестровието и Молдова, и блокирането на Одеса.

Това е югът на Украйна, но той е част от Новорусия, в която влизат още няколко области, в това число и Харковска област, т.е., ако се разглежда вторият етап като установяване на контрол над юга на Украйна, трябва да се разбира, че неизбежен е и третият етап – контролът над цяла Новорусия.

На Русия е нужно да възстанови единството на руския мир, разсъединяването с Новорусия и връщането на Украйна, в нейната малоруска същност, към нейния исторически път към Русия.

От военна гледна точка това може да изглежда по следния начин. Отвеждайки войските от Северна Украйна, Русия ги прехвърли в Източна Украйна, където започва "голямата битка" с украинските въоръжени сили и национална гвардия, които станаха олицетворение на неонацизма.

В хода на тази компания трябва да настъпи прелом. Ако украинската армия бъде разбита, Киев ще се лиши от най-боеспособните си части, които в течение на 8 години бяха обучавани и въоръжавани от НАТО, за да превземат за няколко дни ДНР и ЛНР.

От чисто военна гледна точка ще трябва да се изпълнят три задачи.

Първата, най-тежка и кръвопролитна, трябва да е разгромът на донбаската групировка на украинските сили. След това Киев ще остане без своята армия.

След като завземе левия бряг, руската армия ще трябва да прехвърли значителен контингент за блокада на Николаев и Одеса, като напълно отреже Централна Украйна от морето. Ще бъде създаден и мощен пояс за безопасността на Северна Украйна. Приграничните руски райони трябва да бъдат защитени.

На третия етап ще бъде необходимо да се прекрати снабдяването на Киев и останалите под негов контрол територии от НАТО през Западна Украйна.

С този етап военната част на операцията почти ще завърши.

И така, оперативната обстановка към края на април беше следната.

В Донбас се създават две мощни групировки от двете страни.

Русия придвижва войски от други посоки (Киев, Чернигов, Суми). Украйна също (но в по-малък мащаб).

В допълнение, въоръжените сили на Украйна се преместиха части и формирования от новосформирания резервен корпус (общо 40 000 души прехвърлени) в източната част на Днепропетровска област.

Общо ще се появят до 250 000 военни от Русия (половината – от ЛДНР и доброволчески формирования), 2000 танка и съпоставим брой артилерийски системи, 300 самолета, 200 – 300 хеликоптера.

От Украйна: 130 000 – 150 000 (включително резервния корпус и 20 000 – 30 000 набързо прехвърлени войници от Киев, Суми, Чернигов), няколкостотин танка, 30 самолета, 50 хеликоптера. Превъзходството в живата сила на Русия е двойно, при танковете – тройно, в авиацията и хеликоптерите – пет до десет пъти.

Битката за Донбас несъмнено ще бъде битката на цялата кампания.Най-вероятно ще "затворят котела" по линията Барвенково – Покровск и между градските агломерации Лисичанско – Северодонецк и Славянско – Краматорск, Мариупол ангажира значителна групировка руски сили за повече от месец: най-малко 50 000 души, няколко части и формирования на морската пехота на Русия; някои части и формирования на ДНР, включително чеченската национална гвардия. Освобождаването на тези сили, снабдени с артилерия, ще осигури необходимите резерви за развитие на настъплението.

След обкръжаването на източната групировка на въоръжените сили на Украйна и нейното унищожаване, въоръжените сили на Русия ще започнат настъпление в Централна Украйна и на юг. Южната посока ще бъде приоритет. Колко дълго ще продължи тази фаза може да се гадае. Никой не знае, защото резултатът ще се определя не от маневрите, както през първата фаза, а от логистиката, по-точно горивото и боеприпасите, мобилността и огневата мощ.

И отново искам да напомня. Това не е война между Русия и Украйна. Това е война между Русия и обединения Запад, последната от поредицата от поне хиляда години. Русия беше избрана за заличаване. Но Русия не иска и няма да позволи да бъде заличена.

САЩ – империята на омразата и лъжите, принудиха Русия към военна интервенция в Украйна. И сега тази империя ще направи всичко възможно, за да удължи тази война и да доведе до максималните загуби на човешки животи и тоталното унищожаване на украинската инфраструктура, точно противното на онова, което иска Кремъл: да разоръжи и денацифицира Украйна с минимални човешки загуби със запазена голяма част от гражданската инфраструктура.

Разбира се, за историята ще остане преди всичко битката за Мариупол и за Азовстал в първата фаза на операцията.

Мариупол беше освободен от въоръжените сили на Русия и от народното опълчение на Донецката народна република. Остатъците от формирането на националисти се скриха в подземията на индустриалната зона на завод Азовстал.

Ще припомним, че Мариупол е основен индустриален и основен транспортен център на Азовско море. През 2014 г. режимът в Киев обяви града за де факто временна столица на Донецка област, превръщайки го в мощен укрепен район и убежище за радикалните украински националисти за осем години. Това всъщност беше и столицата на батальона Азов.

В града бяха съсредоточени голям брой тежки въоръжения, военна техника, включително танкове, "Смерч", "Ураган", артилерийски системи с голяма мощност, ракетни системи "Точка-У" с обхват от 120 километра, столицата на Южния федерален окръг – Ростов е приблизително на това разстояние.

Създадени бяха резерви от ракети, боеприпаси, горива и смазочни материали, храна за продължителни бойни действия. Основните обекти на градската инфраструктура, включително морското пристанище и фарватера, бяха минирани и блокирани от плаващи кранове. Корабите, които бяха там, бяха предимно чужди кораби.

По време на обкръжението към 11 март общият брой на въоръжените сили на Украйна и националистическите формирования, както и чуждестранните наемници от САЩ, Англия, Франция, Израел, Германия, които бяха повече от 8100 души. По време на освобождението на града бяха унищожени повече от 4000 от тях, останалата група беше блокирана в индустриалната зона на Азовстал.

Защо боевете в Мариупол бяха толкова упорити. Има много причини.

Под промишлената зона Азовстал, собственост на олигарха Ринат Ахметов, незаконен син на бившия украински президент Кучма, има 24 км тунели с дълбочина до 30 м.

Там има секретно съоръжение на НАТО PIT-404 и секретна лаборатория на НАТО за биологични оръжия. В съоръжението PIT-404 има офицери от НАТО, а тунелите са оборудвани с бронирана бункерна система.

Биолабораторията под Азовстал в така нареченото съоръжение PIT-404, построено и управлявано от Метабиота, компания, свързана с Хънтър Байдън, Ринат Ахметов и Владимир Зеленски.

В лабораториите бяха проведени тестове за биологично оръжие. Хиляди мариуполци се превърнаха в "морски свинчета" в тези ужасни изпитания. И в тези нечовешки експерименти са участвали предимно западни "специалисти".

Офицери от САЩ, Канада, Германия, Франция, Италия, Турция, Швеция, Полша и Гърция са в капан в подземията на Азовстал. Генерал-лейтенант на САЩ Роджър Клоте беше заловен от Народната милиция на ДНР. Това е Сasus Belli.

Но битката за Мариупол е битка преди всичко за металургичния комбинат Азовстал, чиято огромна територия се оказа епицентър на военните действия в Мариупол.

Азовстал доскоро беше на трето място сред европейските металургични предприятия, топейки годишно 6 милиона тона чугун, 7 милиона тона стомана, 4,5 тона прокат и 1,5 милиона тона агломерат от желязна руда.

Решението за изграждането на Азовстал беше взето в СССР през февруари 1930 г. По това време в Мариупол работеше голямо металургично предприятие – металургичният комбинат Илич, който се фокусира върху суровините от желязна руда от Кривой рог и Никопол.

Междувременно страната изпитваше постоянен недостиг на метал. В тези условия беше решено да се построи нов завод – за преработка на руда от находището Камиш-Бурун, намиращо се в района на Керч, която се доставяше от Крим на баржи през Азовско море.

През май 1939 г. Азовстал поставя световен рекорд по производителност на доменна пещ на ден – когато новата доменна пещ № 3 произвежда 1614 тона чугун за един ден.

До началото на Великата отечествена война в завода работят четири доменни пещи, работят шест люлеещи се мартенови пещи и активно се изграждат модерни валцови цехове. Още през юни 1941 г. Азовстал се превърна в пълноценно отбранително предприятие.

През 1943 г., в навечерието на отстъплението, германските нашественици взривиха основните съоръжения на Азовстал – оцелелите доменни и мартенови пещи, електроцентрала и акумулатори на коксохимическа фабрика. След 1945 г. Азовстал беше възстановен и разширен със социална инфраструктура: жилищни квартали, болници, училища, детски градини, кино и стадион. Просперитетът приключи през 0-те години, когато Азовстал стана поредната жертва на хищническа приватизация, превръщайки се в инструмент за обогатяване на главния украински олигарх Ринат Ахметов.

Мариупол – стоманена Мека – използвана за доставка на въглища от Донбас, под де факто неонацисткото управление след събитията на Майдана през 2014 г., беше превърнат във вносител. Желязо започна да се доставя от Кривбас в Украйна от над 200 километра.

Сега този огромен комплекс, точно на Азовско море, беше включен в Донецката народна република. Това предполага кратко пътуване до Източното Средиземноморие, включително много потенциални клиенти в Западна Азия. И пресичане на Суец и достигане до Индийския океан, клиенти в цяла Южна и Югоизточна Азия.

Така че Донецката народна република, вероятно част от бъдещата Новорусия или от Русия, ще контролира голям капацитет за производство на стомана в Южна Европа, Западна Азия и извън нея. Тя ще бъде в състояние да осигури истински бум в строителството на товарни железопътни линии в Русия и Китай. Строителството на железопътни линии е привилегированият начин на свързване за инициативата на Пекин "Един пояс, един път" (BRI). И на международния транспортен коридор Север – Юг.

Така че в средносрочен план Мариупол трябва да очаква да се превърне в един от ключовите центрове на бума в маршрутите "Пояс – път" и Север-юг.

Така че грандиозният проект Север–Юг разкрива свързаност от континенталната част на Русия до Кавказ (Азербайджан), до Западна Азия (Иран) чак до Южна Азия (Индия и Пакистан).

В същото време партньорството за Голяма Евразия ще укрепи Русия като окончателния евразийски мост, създавайки общо пространство в Евразия, което дори може да игнорира и Европа. Заради това особен интерес има към позицията на Китай за събитията в Украйна и проблема "Китай – Тайван".

Да не забравяме, че Съединените щати помпат оръжия в Тайван в продължение на почти 70 години (от 1955 г.). И армията на Тайван не е по-слаба от въоръжените сили на Украйна и по численост, наброяваща 300 000 души, не отстъпва на нея и по бойно снаряжение.

Тайпе има флот със само 22 фрегати, без да се броят 4 разрушителя, 2 десантни, 9 големи десантни кораба, 4 диз ел-електрически подводници, 8 миночистача. Има и собствени ВВС, с повече от 300 бойни многоцелеви изтребители (без да се броят 200 учебни), има и транспортни самолети (20 единици), самолети AWACS (6 единици) и хеликоптери - и двата атакуващи, и транспорт (макар и общо 16 бр.). Налични са и други видове войски (само има 45 дивизии). Така че Пекин изобщо на бърза за война с Тайван, каквато е целта на САЩ. Точно в това се състои "хитрият план на Байдън – да принуди зараждащия се руско-китайски блок да се бие на два форта. Ако успя с Украйна, защо да не успее с Тайван? И в двата конфликта – както в Европа, така и в Югоизточна Азия, САЩ не участват. И в двата случая те се бият с прокси, руснаци срещу руснаци и китайци срещу китайци.

Това е същността на момента и на реалностите на Третата световна война.

Въпросът сега е каква ще бъде конфигурацията на света в резултат на войната.

Ситуацията е изключително опасна и непредвидима, както на глобално стратегическо равнище САЩ – НАТО – Европа срещу Русия, така и на локално равнище.

Ясно е, че каквото и да последва оттук нататък, проектът Украйна, такъв какъвто го познаваме през последните 8 години, след Майдана в Киев през 2014 г., вече го няма. Какво ще се случи с Украйна, засега няма да коментирам.

Целта на САЩ в Украйна е ясна – Русия да бъде отслабена по същия начин, по който САЩ подкопаха СССР в Афганистан през 80-те години. Представяте ли си нов Афганистан в центъра на Европа?

Ясно е, че стратегическият пейзаж след Втората световна война никога не е бил по-опасен.

От едната страна имаме принуждаване към мир – от Русия, от другата – принуждаване към война – от САЩ. На стиковката е Украйна.

Единият полюс са САЩ и НАТО, които Русия принуждава към зачитане на нейните жизнени интереси и международното право и връщане към 1997 г., когато започна разширяването на НАТО на Изток. От другата е принуждаване към война от САЩ на Европа в Украйна, за да се спасят от неминуемия крах.

На това равнище търпението на Русия към САЩ и НАТО приключи. Или – или. Или се съобразявате с нашите интерес, или започва бурята. И тя започна.

Заради това Украйна е само върхът на големите проблеми на стратегическо равнище Русия – САЩ. Това е същността.

И колкото повече САЩ се опитват да лавират или да се крият зад Европа, толкова по-ясен става този конфликт.

Или - или!

Какво може да означава второто "или"? Нещата са ясни – принуждаване на САЩ към мир с военни средства. Русия тръгна към преразглеждане на европейската и глобална система за сигурност след Втората световна война. Русия ще промени статуквото, независимо от онова, което САЩ могат да направят. Отлагането не е опция. Това се съдържа в алтернативата "или – или", за която Русия има решаващи военни козове.

Москва декларира, че спирането на разширяването на САЩ на Изток не подлежи на обсъждане.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва, както и опитите на САЩ за протакане и печелене на време. Сега въпросът е какво ще последва.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко. Навсякъде.

Противоречията в Русия – САЩ се превърнаха в непреодолима пропаст, от чието дъно се е вторачила в нас най-страшната война в историята на човечеството.

Новата сила на нова Русия са нейните нови оръжейни системи, въведени на бойно дежурство. Никога в историята Русия не е била толкова силна спрямо който и да било противник. И по времето на СССР.

Такъв момент се случва веднъж на 1000 години. Русия няма да го изпусне. Дойде време Западът да си плаща сметката.

Ще припомним, че сегашна Украйна се появи в резултат на кървавия държавен преврат на англо-американския ционизъм /това е съчетанието/, който оттогава се занимава с държавен тероризъм, което означава, че Зеленски и Порошенко ще бъдат арестувани за престъпления срещу човечеството, ако преди това не офейкат в Израел.

Същото се отнася и за Източна Европа. Шерифът не се интересува от проблемите на индианците в Източна Европа. Те ще бъдат жертвани, за да се опитат САЩ да запазят господството си над Западна Европа. На предна позиция е изтласквана Англия и умствено неуравновесения Борис Джонсън.

На САЩ не е нужна просто война на Украйна. На САЩ е нужна такава война, която ще им позволи да запазят своите позиции в Западна Европа.

Тази война ще бъде дълга, много дълга…