Ето какво написа Ф. Достоевски за славяните на Европа през декември 1877 г., т.е. преди 150 години:

"... Според моето вътрешно убеждение, най-пълното и неустоимо – Русия няма да има и никога не е имала, такива омразници, завистници, клеветници и дори явни врагове, като всички тези славянски племена, щом Русия ги освободи. И Европа се съгласи да ги признае за освободени. И нека не ми възразяват, не спорят, не ми крещят, че преувеличавам и че мразя славяните. Напротив, много обичам славяните, но няма и да се защитавам, защото знам, че всичко точно така ще се сбъдне, ккато казвам, и съвсем не заради ниския, неблагодарен, уж, характер на славяните, съвсем не, те имат характер в смисъл, както всички останали, но точно защото тези неща в света не могат да се случват по друг начин.

След освобождаването си те ще започнат новия си живот, повтарям, именно от това, че ще изпросят за себе си от Европа, от Англия и Германия, например, гаранция и покровителство за свободата си, и въпреки че Русия ще бъде в концерта на европейските сили, те точно в защита от Русия ще направят това.

Те непременно ще започнат с факта, че вътре в себе си ще заявят и ще се убедят, че не дължат на Русия ни най-малка благодарност, а напротив, че едва са били спасени от властолюбието на Русия чрез сключване на мир с намесата на европейския концерт, и ако Европа не се намери, Русия веднага ще ги погълне, "което означава разширяване на границите и основаване на великата Всеславянска империя за поробването на славяните от алчното, хитро и варварско великоруско племе."

Може би цял век, или дори повече, те непрестанно ще треперят за свободата си и ще се страхуват от властолюбието на Русия; те ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще клюкарстват за нея и ще интригантстват срещу нея.

О, не говоря за отделни хора: ще има такива, които ще разберат какво е означавала, означава и винаги ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са в толкова жалко малцинство, че ще бъдат подложени на подигравки, ненавист и дори политическо преследване.

За освободените славяни ще бъде особено приятно да изразят и да тръбят пред целия свят, че са образовани племена, способни на най-високата европейска култура, докато Русия е варварска страна, мрачен северен колос, дори не с чиста славянска кръв, гонител и ненавистник на европейската цивилизация.

Те, разбира се, от самото начало ще имат конституционно управление, парламенти, отговорни министри, оратори, речи. Това ще ги радва и възхищава. Те ще бъдат във възторг, четейки телеграми за себе си в парижките и лондонските вестници, обявявайки на целия свят, че след дълга парламентарна буря министерството най-после е паднало (...страна по ваш вкус...) и се е появило ново формирано от либерално мнозинство и че някой от тях (...фамилия на вкус...) най-накрая се е съгласил да поеме ресора на председател на Министерския съвет.

Русия трябва сериозно да се подготви за това, че всички тези освободени славяни ентусиазирано ще се втурнат към Европа, ще бъдат заразени с европейски форми – политически и социални, до загуба на своята личност и така ще трябва да преминават през дълъг период на европеизъм преди да постигнат поне нещо в своя славянски смисъл и в своето славянско призвание в човечеството.

Помежду си тези земици вечно ще се карат, вечно ще си завиждат и ще интригантстват една срещу друга. Разбира се, в момент на някакви сериозни проблеми всички те със сигурност ще се обърнат за помощ към Русия. Колкото и да мразят, клюкарстват и клеветят в Европа, флиртуват с нея и я уверяват в любов, те винаги инстинктивно ще усещат (разбира се, в момент на беда, а не преди), че Европа е естествен враг на тяхното единство, беше такава и винаги ще остане, и че ако съществуват в света, то е защото има огромен магнит – Русия, която, неудържимо привлича всички тях към себе си, по този начин запазва тяхната личност и единство..."

Фьодор Михайлович Достоевски.

"Дневник на писателя".

Септември – декември 1877 г.

Обърнете внимание на датата, на която е написана бележката. Преди 150 години.

Дали тя е пророческа?

Днес повечето славянски държави се присъединиха към ЕС.

Повечето от тях вече са се присъединили към НАТО или са на линия за присъединяване. Ако ЕС е икономика, НАТО е войната срещу Русия. Преди разпадането на СССР и Варшавския договор, нито една славянска държава не беше част от Европейския съюз.

Дата на влизане на славянските страни в ЕС:

• България – 1 януари 2007 г.
• Полша – 1 май 2004 г.
• Словения – 1 май 2004 г.
• Словакия – 1 май 2004 г.
• Хърватия – 1 юли 2013 г.
• Чехия – 1 май 2004 г.

Това не е всичко. През 2004 г. Северна Македония кандидатства за присъединяване към ЕС. Също Черна гора (2008 г.) и Сърбия (2009 г.)