Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация
Отново за грандиозната лунна измама на САЩ /3/
Документация "Строго секретно"

Започна нова "лунна надпревара". В момента начело е Китай. И Русия се готви отново да кацне на Луната.

Само САЩ, въпреки началните анонси, този път решиха да "прескочат Луната", където вече са кацали много пъти, и да кацат направо на Марс.

Но дали САЩ са кацали на Луната и дали въобще са се приближавали до нея?

В няколко броя на "Строго секретно" особено за по-младите читатели, ще се спрем отново на грандиозната лунна измама на САЩ.

***

В предишните части на поредицата "Лунната измама" се спряхме на невероятните фалшификации на американците с носещата ракета Сатурн-5, с използването на снимки от автоматични сонди, вместо от пилотирани кораби и на някои елементи от схемата на лъжата.

За първото кацане на човек на Луната, според NASA, беше избрано Морето на спокойствието. Хората, кацали там според NASA, би трябвало да са Нийл Армстронг - командир на Аполо 12, и полковник Едвин Олдрин - пилот на лунната кабина Орел, т.е. на лунния модул на А-11. На окололунната орбита е останал да ги очаква пилотът на командно-служебния модул Колинс.

На 20 юли 1969 г., в 20 ч. и 16 мин. и 43 сек, по Гринуич Армстронг, като първи човек, стъпи на Луната и каза: "Това е неголяма крачка на човека, но огромен скок за човечеството." Значи, заради тази фраза, американците измислиха цялата афера. Към фразата нямаме претенции, наистина е ефектна. Но към всичко друго претенциите се множаха постоянно.

Така например останалият на орбита Колинс беше направил от илюминатора две прекрасни снимки на лунния модул. Но анализът на снимките показваше, че "Орел" е осветен поне от два светлинни източника. На снимка 1, червената стрелка показва сянката, която е насочена "към нас". От тази сянка се вижда, че единият светлинен източник осветява модула отдолу, в направление към нас. Това е заставило направо да сияе долната част на модула в района на неговото сопло. Сега погледнете втората снимка. От нея може да се досетим, че има втори светлинен източник, който осветява модула отгоре й в направление "от нас".

Ако се приеме че единият източник е Слънцето, тогава какъв е вторият източник.

Освен това, 35 години по-късно от компютърния анализ на изображението се виждат малки неравномерности в осветлението. Но преди 35 години едва ли някой е могъл да предположи, че някога те ще бъдат забелязани.

Но да оставим модула и да продължим с астронавтите, които в онзи момент вече чакат на Луната. Преди всичко поразява ниското качество на снимките, малкият обзорен ъгъл на камерата и липсата на ясна перспектива. Странно е, че американците винаги са били първи при филмите, но тук, когато имат наистина историческа възможност да го докажат - пълен провал. Но той е ясен, ако става дума за преднамерено размазване, за да не се разбере дали "Орел" се спуска над лунната повърхност или над пустинята Аризона, над която 15 минути кръжи и хеликоптер с кинооператор.

И така, Армстронг стъпва на Луната.

Преди 37 години тези кадри потресоха света - пряко предаване от Луната. 600 милиона зрители ръкопляскаха по целия свят на "малката крачка и голямата крачка". Качеството на предаването от Луната наистина беше ужасно, но имаше вероятност като се върнат, астронавтите да донесат наистина качествени киноленти и снимки.

Донесоха снимки, но филми не донесоха.

Тогава скептиците започнаха да питат, къде се дянаха тези филми със записа на първото кацане. Проблемът беше, че статичните фотографии могат сравнително лесно да се направят на Земята, но филмите са доста по-сложни.

И за да стане всичко ясно, 37 години след онази гигантска крачка, се случи и гигантска грешка с общочовешки мащаб." Под това трагично заглавие на 14 август 2006 г. беше публикувана статията "Загубени са оригиналните филми за първите крачки на човека на Луната".

Снимките на историческото кацане на Армстронг се отнасяха към най-важните артефакти на XX век. Но вместо да ги пазят като зеницата на окото си от NASA изпратили този филм в архива като накрая местонахождението на филма било забравено.

Преди години се появиха и други въпроси. Единият от тях например беше дали може върху сухия лунен прах да се оставят толкова релефни отпечатъци от стъпките на астронавтите. Още повече, че отпечатъците от кацанията на Аполо-11 и Аполо-12 изглеждаха почти еднакво (снимки 2 и 3).

След това пък се появи въпросът защо прахът, излитащ от задните колела на луномобила, има земна траектория, защо прахът под соплото на лунните модули е непомръднат от милиони години, въпреки че двигателите са реактивни и т.н. (снимка 4).

Но и това не беше всичко. Сега обърнете внимание на някои снимки от кацането на Аполо-12 (снимка 5). Въпреки тяхното странично осветление сенките от предметите се разминават. Но тъй като Слънцето е от Луната на 150 млн. км и неговите лъчи са паралелни, такова нещо не може да се случи. Значи, източниците не са от Слънцето, а поставени зад лявата граница на кадъра прожектори, т.е. снимката е направена на Земята.

Пълен позор обаче са снимките на лунния модул на Аполо-11, който, според NASA се намира на Луната. С цифрите 1-8 са отразявани местата на които може да се види, че лунният модул е осветен от лъчи, насочени към него от няколко места. Първият източник е очевиден. Това е висящото над хоризонта Слънце или онова, което го изобразява. Но отляво и отгоре модулът е осветен от още два и даже повече източника на пряка светлина. Анализът доказва, че нито светлината на Слънцето, нито на Земята, нито на лунната повърхност не могат да са причина за появата на разнопосочни сенки, т.е. лунният модул е заснет на Земята, във филмово студио и се осветява от прожектори, скрити зад границите на кадъра. Един от прожекторите трябва да изобразява "слънцето".

Още по-подозрителни са снимките на модула на Аполо-12 (снимка 6), от който на Луната се спуска астронавтът Алан Бин. Сенките от опорите на модула сочат, че те са осветени отляво. Но "дупката" от соплото подсказва, че светлина идва и отдясно. Значи има и друг източник на светлина, скрит зад дясната граница на кадъра, т.е. и тези кадри са заснети на Земята.

Като връх на всичко лунният модул на Аполо-14 (снимка 7) пък е осветен от преки лъчи, които светят и "срещу нас" и "от нас". Значи, и лунният модул на Аполо-14 е бил щракан на Земята.

Но трилърът "сенки и светлини" не е краят. Защото идваше големият въпрос с прословутия флаг на САЩ, който се вее като перде на прозорец и който някой извънземен беше пооправил след излитането на американците.

Несъмнено най-позорното самоизобличение на американците с техните "кацания" на Луната са прословутите флагове на победата, обсъждани във всички дискусии от скептиците и защитниците. Да се спрем и на тази тема.

Снимка 8 е гледка от илюминатора на лунния модул на Аполо-11. Според NASA, снимката е направена от астронавтите от Аполо-11, първите кацнали на Луната, от илюминатора на лунния модул след приключването на тяхното излизане на повърхността на луната. Астронавтите са се върнали в кабината и на прощаване с Луната са направили тази красива снимка. Флагът е останал там, сам и завинаги.

На снимка 9 виждаме същия сюжет, но като кадър от филм. Кое е странното - насоката на сянката на дръжката на флага почти не се е изменила. Но сянката от самия флаг на снимка 8 отива наляво, а на снимка 9 е насочена надясно от сянката на дръжката. Защо?

Да потърсим отговора.

На двата кадъра са обозначени два детайла. Това са чифт малки камъчета и вдлъбнатина в почвата, разположени точно на линията на сянката на дръжката на флага. Според тях и други детайли може да се определи, че сянката на дръжката в първия случай е по-дълга, отколкото във втория. Но защо платното на флага е разгънато спрямо дръжката в различни посоки. Вятър на Луната няма. Заради това е трудно да се намери обяснение на този факт, ако се изхожда от лунната версия на NASA. Друго нещо е ако и двете снимки са направени на Земята, възможно е да е духнал вятър. Възможно е сцената да е била снимана два пъти в различни дни и на такава дреболия като ориентацията на платното да не са обърнали внимание. Когато се снима анимация, са възможни различни провали.

Един от тях е с Аполо-17.

На сайтовете на NASA има красива снимка (10), на която американският астронавт е сниман до родния флаг, затъкнат на далечната Луна. Трогателна снимка, която се оказа една от големите фалшификации на NASA. На снимка 10, с помощта на компютър значително е повишена контрастността и на лунното небе има сянка със сложна форма. Но тъй като на небето сенки няма, това означава, че веднага зад астронавта и флага е разположен черен екран, който трябва да изобразява лунното небе. На него пада и сянката. Естествено, че Земята на снимката е просто допълнително украшение. Тя е залепена на черния екран или е монтирана на снимката по-късно.

Сега да се спрем на "флага на вятъра" (снимка 11) този път на Аполо-14.

На Луната няма въздух, няма и вятър. Флаговете на Луната не могат да се веят по никакъв начин. Но това съвсем не означава, че платът на американските флагове е неподвижен. Заради това кадрите на експедицията на Аполо-14 са наистина потресающи. Един от тези епизоди е показан на снимка 11. Вижте какво става с този флаг, чийто свободен ъгъл така весело се вее от вятъра на безвъздушното пространство на Луната, че астронавтът даже е бил принуден да го дръпне и поправи.

А какво казва NASA по този повод. Нищо.

Изминаха десетилетия от полетите на Аполо, но и досега за лунния вятър няма нито един отговор от NASA. Какво е това? Гордо мълчание заради оскърбено достойнство или неспособност да се намери подходящо обяснение на очевидната лъжа?

Любопитно е, че след 25-годишнината от полета на Аполо-11 на Луната снимките с "живия флаг" американците въобще премахнаха. Явно не им харесваше този епизод, което означава, че американският "флаг на Луната" е бил многократно заснет на Земята. Заменен е и произходът на публикуваните тук кадри и снимки.

Публикуваме и едно от последните открития с флаговете, което също никой не може да обясни (снимка 12). Става дума за флага, забит там от астронавтите на Аполо-16. Какво е необкиновеното с него? Необикновеното е как астронавтите са могли да го забият в лунната почва без въобще да се приближават до флага. Според тях лунната почва е много твърда и флаговете трябва да се забиват в нея. Как са направили това без да се приближават до флага е поредно чудо. Забележете - стъпките са навсякъде около дръжката на флага, но никъде достатъчно близко до нея. Още по-странното е, че някой се е погрижил да замете повърхността около флага. Ясно е, че снимките са били правени в студио на Земята и някой с метла е изравнявал около флага, но не е съобразил какво прави.

Продължение в следващия брой.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 320, Jul-Aug 2022
Вече ви притежава big-pharma
Според решение на Върховния съд на САЩ правата на човека вече не се прилагат за ваксинираните хора, тъй като веднъж вакс...
    Стресът основен проблем на света. /1/
Най-важната част от всяко лечение е намаляването на стреса, основният виновник за системните възпаления в тялото и непри...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com