Отстъплението на руските части от Херсон, т.е. от десния (западен) бряг на Днепър, беше и е най-важното събитие в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. на специалната военна операция.

То ражда и много важни въпроси:

• отстъпление или поражение;
• защо – заради тактика, заради Коховското водохранилище, заради "мръсната бомба", заради зимна офанзива и т.н.;
• какво по-нататък и докъде.

Да се опитаме да отговорим на някои от тях, въпреки че не разполагаме с цялата оперативна информация за решението /всъщност никой не разполага/.

Решението за изтегляне беше взето още през втората половина на октомври, а в последните седмици преди изтеглянето буха извършени различни дейности, свързани с евакуация на населението, военната техника и имущество, както и различни дезинформационни операции, насочени към осигуряване на изтеглянето на войските.

В резултат на това руските войски в пълна бойна готовност успяха да отстъпят, като претърпяха незначителни загуби, докато украинците дори на етапа на заемане на изоставените територии, претърпяха големи загуби в хора и техника.

От военна гледна точка самото изтегляне беше добре организирано.

От гледна точка на стратегията оставянето на руския регионален център без сериозна защита е очевиден военен провал и би било глупаво да се представя това като някаква победа и хитър маньовър.

Херсон, според официалната логика, беше изоставен поради проблеми със снабдяването и желанието да се изтеглят най-боеспособните части от плацдарма на десния бряг за предстоящите настъпателни операции. Всъщност, ако през следващите няколко месеца въоръжените сили на Русия извършат успешни настъпления и успеят, като използват наред с други неща, части, изтеглени от Херсон, това ще ни позволи да кажем, че такова изтегляне е оправдано, подобно на изтеглянето на частите от Славянск, което беше от изключително оперативно значение по време на лятната кампания на 2014 г.

От политическа гледна точка изоставянето на Херсон, разбира се, направи болезнено впечатление на руското общество.

В крайна сметка, ако въоръжените сили на Русия върнат оперативната инициатива, тогава изтеглянето от Херсон в обществото ще се възприеме като маневра. Ако в близките месеци няма сериозни успехи, то това ще се възприема просто като отстъпление и предаване на областния център. Така че окончателната оценка за изоставянето на Херсон ще бъде формирана през зимата.

Междувременно би трябвало да се усеща ефектът от насищане на руските бойни формации с мобилизирани военнослужещи. На сегашния етап на фронта участват по-малко от 1/3 от всички мобилизирани. Пристигането на основната маса се очаква през декември, което със сигурност ще увеличи възможностите на Русия за водене както на отбранителни, така и на настъпателни операции.

Мобилизираните вече се използват активно в Херсонското, Запорожското и Сватовското направление.

Темата за използването на "мръсната бомба" от Украйна както и евентуалното взривяване и заливане на Херсон също е на дневен ред.

Тази заплаха няма да изчезне, докато нацисткият режим остава на власт в Киев. Това може и да е основна причина за изтеглянето на руските части.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че на десния бряг не е останала нито една единица военна техника и въоръжение, не са допуснати загуби в личен състав и въоръжение, техника на руската групировка. Съединения и войскови части на руските въоръжени сили заеха отбранителни рубежи и позиции, предварително подготвени в инженерно отношение.

Освен това вече го няма Антоновски мост, който свързваше десния бряг на Днепър с левия. Конструкцията беше взривена, след като руските войници се преместиха на левия бряг. Украинските войски вече няма да могат да водят контранастъпление през моста и ще трябва да форсират Днепър, което е практически невъзможно за тях в сегашните условия: това ще доведе до огромни загуби. Руската армия разруши и железопътния мост, който се намира вдясно от Антоновски. По този начин пътищата за настъпление на въоръжените сили на Украйна на левия бряг са блокирани.

Ще припомним, че Херсонска област след референдума вече е част от Руската федерация, с всички произтичащи от това последици, което на Запад и в Украйна се правят, че не разбират.

Въобще още много хора по света оценяват войната в Украйна като някакво шоу. Но във войната не е така. Целта не е да изглеждате добре или да играете, за да спечелите одобрение. Целта във войната е проста – унищожи способността на врага да се бие.

Тогава защо изтеглянето от Херсон се рекламира като "катастрофа" за Русия и "славна победа" за Украйна? И дали има някакъв дълбок, скрит смисъл в руските действия?

Вярваме на думата на генералите Суровикин и Шойгу. Задържането на руските войски на западния бряг с гръб към реката създаде риск, че в случай че Украйна започна голяма атака, придружена от взривяване на язовирите нагоре по реката, войниците ще бъдат хванати в капан и принудени да се бият без надеждна комуникационна линия.

След като прецени всички плюсове и минуси, генерал Суровикин направи труден, но правилен избор между безсмислени жертви в името на гръмки изявления и спасяването на безценния живот на войниците и гражданското население.

Херсон е много труден район без възможност за стабилно редовно снабдяване с боеприпаси и формиране на силен, надежден тил. Защо това не беше направено от първите дни на спецоперацията, това е друг въпрос. Но в тази трудна ситуация Суровикин действа далновидно – евакуира цивилното население и нареди прегрупиране.

Така че не е необходимо да се говори за "предаване" на Херсон или поражение. Войната има своята логика. Особено съвременната, която още не е ясна.

Генерал Суровикин разбира, че мнението на "наблюдателите" е без значение. Той ще се бие на място и време по свой избор, ако може. Изтеглянето на руснаците от Херсон не беше направено под обстрел или така. Беше спокойно и организирано и очевидно беше предварително планирано. Никакви загуби или паника. Отработване на сложна маневра в още по-сложни и безпрецедентни условия.

Да се опитаме да направим така наречения нулев сценарий в няколко сфери.

Представете си, че сте държавен глава и имате на бюрото си разузнавателна информация за решението, взето от върха на НАТО да се намеси в конфликта между Русия и Украйна на страната на Украинския Райх. Конфигурацията и претекстът за намеса трябва да лишат Русия от основанията за използване на главния коз на велика сила и да бъдат победени въоръжените сили на Руската федерация в конвенционална конфронтация.

Като всяка разузнавателна информация, тя може да е невярна, непълна, остаряла, но съществува и вие нямате право да я игнорирате. Освежавате и баланса на силите НАТО – Русия, отпреди операцията.

Каква може да е проекцията върху ситуацията в Херсон? Ако битката е неизбежна, можете поне да се опитате да изберете нейното време и място и за да направите това, да укрепите слабите места и "притиснете" фронтовата линия към снабдителните артерии, минимизирайки времето за доставка на боеприпаси и резерви, принуждавайки врага да разтегне логистиката и да бъде привлечен в региона, страдащ от уязвимостта на транспортните маршрути. Левият бряг е точно такова място.

Днепър със своите шест моста е тясно място, през което е лесно да се прескочи, но изключително трудно да се скочи обратно, ако нещо сериозно разруши прелезите. Между другото, трябва да ги унищожите навреме – не пред носа на групата, която ви атакува, а точно зад гърба й. Заради това може да се преструваш: "изтощен съм, едвам си движа краката, ела да ме довършиш".

След двете световни войни американците имат готово клише в главите си – да се намесят в битката, когато врагът е отслабнал. Е, тук руснаците демонстрират слабост – напускат градове и села, гори и поля без бой. Грях е да не го използвате, нали? Особено когато зад гърба на хегемона има състояние на студена гражданска война и тълпа от недохранени васали на които трябва постоянно да хвърлят финансови и информационни зарове, за да не хленчат през нощта и да лаят строго по команда.

Тогава САЩ могат да тръгнат направо към Херсон с някаква дивизия, стоварена в Румъния, и да се окажат в същата позиция, в която се оказа гарнизонът на Херсон. Отзад – леденият Днепър, отпред – руските части, за които изобщо не е проблем да се бият през зимата. Напротив, най-успешните операции на Великата отечествена война са точно зимни:

• поражението на нацистите край Москва;
• поражението на армията на Паулус близо до Сталинград;
• пробиване на блокадата да Ленинград;
• и много други неща, които направиха живота на генералите от Третия Райх ярък и запомнящ се.

Значи, време е да се запознаят и с генералите от НАТО с тези нюанси на войната в Русия. Ето, в тази логика изтеглянето на войските от района на Херсон и Харков изглежда съвсем логично. А как е наистина – остава много малко време за чакане.

Да погледнем какво се случи след 24 февруари, т.е. след началото на специалната операция.

И така, точка по точка, накратко.

1. Пробив към Киев, заплаха от въздушно нападение в Гостомел. Целта е да се обвърже и унищожи основната резервна групировка на Киев. Резултатът постави НАТО в ступор, те не са очаквали такова "приключение". Резервната група, поддържаща "Донбаския триъгълник", се втурна близо до Киев и влезе в битка.

Според очевидци първите 2-3 дни загубите на Киев бяха огромни.

Резултат: - унищожаване на основните резерви за Донбас обвързване на остатъците им, залавяне край Киев на повече от 100 офицери от оперативното управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна с всички документи и др.

След това руските части се изтеглиха като жест на добра воля, почти в бойни формации. Задачата е изпълнена на 200 процента.

2. Пробивите към Харков – Чернигов – Суми, това се отвличащи и свързващи удари. Целта е да се обвържат северните отбранителни, флангови резерви и да се извадят извън Донбаския триъгълник. Всичко се получи. Тогава руските части напуснаха Харковска област като вече бяха изпълнили задачата.

3. Превземането на Змийския остров, заплахата от десант в Одеса. Целта е да се изтеглят резервите, прикриващи "южната ударна група", да се обвържа и да им се попречи да тръгнат на помощ в Мариупол. Усложняване на логистиката по море и т.н. След падането на Мариупол тази задача беше премахната. Резултатът – всичко се получи.

4. Ожесточени битки по целия фронт в Донбас (ЛДНР). Целта е да се обвърже "Донбаският укрепен район" с остри настъпателни боеве, да се спре прехвърлянето на резерви към критичните точки (Харков, Суми, Киев и Мариупол).

5. Удар на юг, това е основната оперативна цел на 1-ви етап. Целта е унищожаването на южната (главна) ударна група с излаз на Мариупол и унищожаването на основният ударен юмрук на НАТО, готов да отиде до Азовск и отвъд. Резултатът – беше напълно спешен, тъй като всички възможни резерви на въоръжените сили на Украйна вече бяха вързани и нито една от резервите не дойде на помощ на "ударната група", тя загина.

Оперативен резултат: НАТО, подготвяйки се за активна отбрана с последващ пробив на юг, до август бяха заседнали в позицията на защитници, лишени от маневра, с разпръснати резерви по целия периметър, със сложна лъчева логистика във всички посоки, загубили 20% от територията, седяща в техните укрепени райони с безкрайни битки, без шанс да навлязат в оперативното пространство.

Обективна реалност, неоспорена от никого.

1. Руската федерация навлезе и завладя 20% от територията, настъпвайки към укрепените райони, подготвени от "военната мисъл на НАТО" и добре защитени, дълбочината на отбраната е около 100 км, а ширината на тази линия е повече от 200 км, и те се подготвяха за това в продължение на 8 години. Руската армия беше в около 250 000 души, срещу нея около 400 000 души седяха в окопните бункери на НАТО и още около 400 000 оперативен резерв от войниците от украинските въоръжени сили. Общо: 250 000 руснаци, срещу 700-800 000 украинци и западняци. Според класиците при този сценарий Русия трябваше да атакува с поне 1 милион души. А бяха 4 пъти по-малко от необходимото. Например САЩ в Ирак (Кувейт) създадоха предимство 2:1 и го увеличиха до 3:1 в края на войната.

2. Членовете на НАТО бяха в оперативен шок от случилото се чак до септември, тъй като пропуснаха 2 оперативни вълни. Шокът беше такъв, че до септември дори не помислиха за контранастъпление. Това говореше за степента на загубите и срива на резервите и запасите. "Оперативна вълна" – т.е. продължителността, е 2-3 месеца, когато настъплението се заменя с пауза за попълване и ротация на войските. По време на паузата противникът започва контранастъпление. Именно 6-месечният "оперативен шок" на противника принуди войските на Руската федерация, на предела на ресурсите и възможностите, си, да превземат Херсон и други Запорожски райони.

3. Бюджетът на страните от НАТО е 1,2 милиарда долара, бюджетът на Министерството на отбраната на Руската федерация е 60-80 милиарда долара. Резултатът – руснаците завзеха 20% от територията на Украйна. Ефективността на "руския военен долар" е 20 към 1 спрямо натовския. Става въпрос за ефективността на управлението, професионализма, производителността на труда, научно-техническия прогрес и военно-промишления комплекс на Руската федерация, и т.н.

4. Загуби: НАТО "в отбрана" на собствена земя, подготвяна 8 години загуби около 400 000 души. Русия "в настъпление", срещу "най-мощния военен съюз в света" загуби около 40 000 хора, заедно с ЛДНР. Според класиците руските загуби трябваше да са най-малко 700 000 души. но не са.

Става дума за степен на оперативно изкуство, ниво на военна школа и общо командване и управление, разбира се, в сравнение с НАТО. От гледна точка на оперативното изкуство реалната операция на Русия в Украйна е блестяща като замисъл и изпълнение. Резултатът е невероятен и противоречи на всички теоретични постулати на настъпателните операции. Всъщност това е "подход през Алпите 2.0".

Руската оперативна пауза трябва да бъде след такъв блицкриг поне 3 месеца. Това е 2-ри етап – въртене, възстановяване, натрупване и концентрация.

Началото на следващата вълна, това е краят на ноември-началото на декември 2022 г., и това вече е 3-ти етап.

Основната задача на Русия в украинската компания е унищожаването на колониалния свят като основа за "съвместното съществуване" на Запада, който от своя страна е екзистенциална заплаха за Русия повече от 500 години. Сега Русия може да го разреши веднъж завинаги.

Въпрос! В коя част от тази схема е "поражението", "позора" и т.н.?

Да не забравяме и географията.

В продължение на хиляди години през пролетта и есента има влажни сезони и огромни райони на Русия и Украйна, са почти непроходими. Дори съвременните танкове и 4х4 не са способни на тактически операции в районите, покрити с дълбока кал. Само след няколко дни или седмици, щом земята замръзне или се втвърди, руската армия ще се "завърти" около окопаните украински въоръжени сили, използвайки своето превъзходство във въздуха. Модерните оръжия правят самолетите и танковете по-уязвими през зимата. Досега това беше война на изтощение, логистика и финансиране от САЩ и ЕС. Може би зимата ще промени нещата. Ако Украйна се превърне във война за оцеляване, в този момент Русия ще има военно предимство, защото американците и европейците разбират, че цената ще бъде непоносима, като се има предвид, че ядрените оръжия ще бъдат използвани за отбранителни цели.

Какво ни очаква след Херсон.

2023 г. ще бъде не по-малко трудна и тревожна от 2022 г.

След изтеглянето на руските войски на левия бряг на Днепър при Херсон във въздуха увисна въпросът какво ще се случи по-нататък. Най-лесният начин да се отговори е първо да се формулира ясно какво няма да се случи в обозримо бъдеще – няма да има възобновяване на мирните преговори и ранен край на конфликта.

Киев и определени сили на Запада имат свое виждане за ситуацията. Тези две визии за ситуацията са фундаментално несъвместими една с друга. Те не могат да бъдат примирени в едно цяло. Това може да стане само на бойното поле.

От историческите анализи в никакъв случай не следва, че конфликтът в Украйна непременно ще се проточи четири или шест години. Бъдещето не е механично повторение на миналото. Спомените от миналото на Европа ни позволяват само да поставим настоящия политически (а също и военно-стратегически) момент в перспектива.

"Никой план не може да издържи на първия сблъсък с врага."

Ще ви напомня, че по време на Първата световна война Германия успя да спечели значителни военни победи почти до момента на капитулацията си.

Истинската война не е компютърна стрелба от първо ниво, където врагът е програмиран за минимално ниво на съпротива. В хода на реалните военни действия изненадите са неизбежни. Или, казано по-просто, единствената истинска изненада в хода на военните действия е липсата на изненади.

Нека сега да поговорим какво да очакваме. В медийното пространство се появиха много и различни спекулации за евентуално "договаряне" с Украйна и Запада. Не виждам обаче дори минимални възможни условия за такова "споразумение". Кремъл има и възможност, и готовност, и желание да продължи операцията. Армията е спасена, включително и благодарение на неприятните от гледна точка на PR-a решения за Херсон. Икономиката се представя по-добре от най-оптимистичните прогнози, които можеха да се чуят след избухването на военните действия. Вътрешнополитическата ситуация е под контрол.

Но дори ако нещата бяха много по-лоши във всички горепосочени области, пак нямаше да се говори за прекратяване на специалната операция. От гледна точка на висшето руско ръководство конфликтът в Украйна е абсолютно екзистенциален за Руската федерация. Вариантът за провал просто не може да се разглежда. Ако нещо не се получи, тогава можете да промените тактиката, може да се налеят допълнителни ресурси, но крайната стратегия ще остане непроменена.

А сега нека се опитаме да погледнем на ситуацията през очите на официален Киев и западните противници на Москва. До какъв извод могат да стигнат тези сили след Херсон. Само това – стратегията за напомпване на въоръжените сили на Украйна с модерни натовски оръжия работи по-добре от очакваното. Тази стратегия трябва да бъде "разширена и задълбочена". И това всъщност вече се случва. На духа на сегашния момент отговарят думите на Джейк Съливан: "Ако Украйна реши да спре военните действия, това ще бъде краят на Украйна!"

Западът по всякакъв начин призовава официален Киев "да не спира", още повече, че украинските власти, дори не трябва да бъдат особено призовавани.

И така, ние се върнахме там, откъдето започнахме – в Украйна, а също и в Евразия, като цяло няма място за мирно съвместно съществуване на две "концепции за реализъм". Едната от тези "концепции" трябва да унищожи другата. 2023 г. ще бъде не по-малко трудна от 2022 г.

И така, каква ще е стратегията на Путин за зимния период и защо Кремъл няма да "забави", за което лидерите на колективния Запад все пак получиха ясен сигнал от Путин – както по отношение на твърдостта на намеренията на Кремъл, така и по отношение на средствата, с които той ще осъществи тези намерения.

Председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили разпространи прогнозата си за развитието на ситуацията в Украйна през зимата.

Първо, генерал Мили отбеляза, че тактическите операции са склонни да се забавят по време на студеното време и след това каза: "Според мен президентът Байдън и Володимир Зеленски казаха, че тази криза в крайна сметка трябва да бъде разрешена политически. Така че, ако тактическите операции се забавят, ако това се случи, тогава може да има прозорец за политическо споразумение или поне за започване на преговори."

Има поне две големи "логически дупки" в разсъжденията му.

Логическа дупка номер едно – "влизането в преговорния прозорец" е възможно само ако страните в конфликта почувстват необходимост от това. Засега Москва и Киев нямат такава нужда. Целите, декларирани от страните в конфронтацията – "възстановяване на териториалната цялост на Русия" и "възстановяване на териториалната цялост на Украйна", са абсолютно несъвместими една с друга. "Прозорецът за преговори" ще стане възможен само когато една от страните в конфликта, в резултат на мощно силово въздействие, стигне до извода, че предишните й цели трябва д бъдат преразгледани.

Логическа дупка номер две. Не е задължително всички тактически операции да се забавят през зимата. Ракетите могат да излитат и да поразяват цели дори и в много студено време. Когато през октомври Русия нанесе мощен ракетен удар по енергийната инфраструктура на Украйна, това беше акт на отмъщение за терористичния акт на специалните служби на Зеленски срещу руския инфраструктурен обект като Кримския мост. Но колкото повече време минава, толкова по-ясно става – систематичното извеждане от строя на енергийната инфраструктура на Украйна не е само възмездие. Това също е много важен елемент от руската стратегия, целяща да лиши киевския режим от ресурса за продължаване на военните действия. Може ли една модерна държава и една модерна армия да продължат да функционират, ако тази държава има малко или никакво електричество? Отговорът на този въпрос е даден, или по-скоро ще бъде даден, на бойното поле в Украйна. Това е класическа битка на изтощение, само в нова (или сравнително нова) форма.

Москва няма причина да спира подобни действия за зимния период. Но Москва има всички основания да се опита да прекрати конфликта в Украйна възможно най-бързо. Рисковете са огромни. Единствената гаранция за минимизиране на рисковете е бързото прекратяване на военните действия в самия център на Европа. Затова съм сигурен, че стратегически Кремъл няма да "забавя" по никакъв начин.

Никой не е обещавал, че ще е лесно: Кремъл отдавна даде обещание с точно обратния смисъл. Путин, говорейки пред клуб "Валдай" на 27 октомври каза: "Стоим пред исторически крайъгълен камък, пред вероятно най-опасното, непредсказуемо и в същото време важно десетилетие от края на Втората световна война".

И Русия даде ясен пример за непредсказуемостта и опасностите, които я очакват: изтеглянето на руските войски на левия бряг на Днепър близо до Херсон. Но преди това на 29 септември 2022 г. Русия прие и Херсонска област в своите граници. Путин взе съзнателно решение, което може да има само едно обяснение. Путин начерта още една червена линия – но не за Запада, а за себе си и за цяла Русия. Новите граници на страната, според Путин, са минимално приемливият резултат, с който може да завърши операцията. Докато не бъде постигнат този резултат, тя няма да приключи. Междувременно специалната операция продължава, в нейните рамки са възможни всякакви тактически маневри, включително и такива, които не изглеждат особено розови от PR гледна точка.

Така изглежда в момента дългосрочната политическа стратегия на Владимир Путин.

Путин никога няма да се съгласи на "срамен мир" нито с Украйна, нито със Запада. На 24 февруари беше направен исторически избор, беше преминат Рубиконът, след който Русия може да върви само напред. Залитане, грешки, пропуски на удари, съсредоточаване, дори временно отстъпление тактически, но стратегически движение само напред.

С други думи важна е цялостната стратегическа картина, която, както следва от изявлението на Путин на Валдайския форум, постепенно, мъчително, но в същото време последователно ще се формира през следващите десет години.

Това не означава, че операцията ще продължи до 30-те години. Изложението на Путин трябва да се разбира по различен начин – периодът, който ще настъпи след завършването на операцията, ще бъде не по-малко труден, опасен и непредсказуем от периода на самата специална операция.

Руската страна заяви: "Кремъл не смята изтеглянето от Херсон и предислоцирането на войските на левия бряг на Днепър унизителен". Или друго: "Херсон е субект на Руската федерация. Този субект е законово фиксиран, дефиниран. Няма и не може да има никакви промени". Русия смята цялата Херсонска област за своя територия.

Путин не бърза. Той вярва, че е в дълъг и по-голям конфликт със Запада.

Руснаците освободиха огромна група от около 50 000 души, която могат да използват в Запорожие и Донбас.

Да не забравяме, че войната е начин за измама. "Затова, ако можете да направите нещо, покажете на врага, сякаш не можете; ако използвате нещо, покажете му, че вие не го използвате, въпреки че си бил близо, покажи, че си далеч; въпреки че ти беше далеч, покажете, че сте близо; примами го с печалба; разстрои го и го вземи; ако е пълен – бъдете готови; ако е силен, избягвайте го; събуждане на гняв в него, доведете го до състояние на разстройство; приемайки смирен вид, събудете в него самонадеяност; ако силата му е свежа, изтощи го; ако е дружелюбен, отделно; нападайте го, когато не е готов; да се появи, когато той не очаква."

Това е казал често цитираният напоследък Сун Цзъ. Може и да е прав. "Ако врагът се появи в големи количества и в идеален ред, как да го посрещнем? Отговарям: вземете първо това, което му е скъпо. Ако го вземете, той ще ви се подчини."

И какво е скъпо за Украйна? Промишленост, минерали. Всички това се намира главно на левия бряг на Днепър. Този "потенциал" трябва да работи в полза на Русия, а не обратното. Което вече става. Русия си върна Донбас.

"Следователно, да се бориш сто пъти и да победиш сто пъти не е най-добрият от най-добрите; най-доброто от най-доброто е да покориш чужда армия без бой."

Следователно, "най-добрата" война е да разбиеш плановете на врага; на следващо място – да разбиеш съюзите й; на следващо място – да разбиеш войските й. Най-лошото е да обсаждаш крепости."

Продължаващите ракетни удари по енергийния сектор на Украйна ще окажат огромен натиск върху Киев и неговите поддръжници на Запад, с огромен приток на помощ, който вероятно ще бъде необходим, за да се запази населението живо през зимата, и по-нататъшен голям поток от бежанци към Европа остава най-вероятно. Умората на западните и украинските общества рязко ще нарасне, ако фронтовете се стабилизират и няма да има нови "завладявания". Операциите в Харков и Херсон на укровермахта ще отстъпят на десети план на фона на катастрофалните загуби на въоръжените сили на Украйна и ледниковия апокалипсис в тила.

При новия командир Суровикин основната посока на военните операции е унищожаването на всички сили и средства, които позволяват на врага да продължи да води война. Разбира се, ще има и локални операции в Донбас, като боевете за Авдиевка, Артьомовск (Бахмут), Вугледар, но точно дотолкова, доколкото това отговаря на сигурността на Донецк. "Възможно е, че САЩ няма да позволят на Русия да разреши конфликта при свои собствени условия и ще предприемат всички необходими стъпки, за да предотвратят решителна руска победа". Ако фронтът на въоръжените сили на Украйна се разпадне, тогава американците ще изпратят войските си на десния бряг на Днепър. Това означава едно – САЩ не вярват в победата на въоръжените сили на Украйна. НАТО създаде 90 000 експедиционни войници в Полша и Румъния, включително 40 000 американци, 30 000 поляци и 20 000 румънци. Москва на свой ред е предупредила Вашингтон, че влизането на американо-полско-румънския контингент в Украйна ще означава намеса на НАТО в руско-бандеровския конфликт. САЩ са много загрижени за украинския колапс. Според изчисленията цялата икономика, социалната и военната инфраструктура ще се сринат в рамките на 60 дни. Сцената за бойни части на САЩ и НАТО в Украйна е готова. Путин предупреди: "Ако някой отвън се намеси в Украйна, той трябва да знае следното – ако създава заплахи за нас, ние ще отвърнем веднага. Разполагаме с всички необходими инструменти, за да отговорим, и всички решения по този (въпрос) вече са взети."

Подозирам, че това означава и премахването на режима на Зеленски и неговите служби за сигурност, но може и да греша. Във всеки случай, предстоящата руска офанзива ще бъде много по-съвместима с конвенционалната комбинирана сухопътна война, отколкото със Специалната военна операция. Москва е решена да разреши въпроса възможно най-бързо и толкова силно, колкото е необходимо.

Някои източници предполагат, че администрацията на Байдън може да разположи американски бойни части на театъра в отговор на всяка руска ескалация, която може да заплаши да промени хода на войната. Ако тези доклади се окажат верни, тогава дългоочакваната зимна офанзива може да предизвика директен пожар между САЩ и Русия.

Като се има предвид траекторията на войната до този момент, считам, че това е само въпрос на време Вашингтон да излезе зад гърба на своите марионетки и ще ангажира руските войски на бойното поле. Има много признаци, че Пентагонът вече се подготвя за тази възможност.

Има още повече признаци, че Кремъл също се подготвя за тази възможност.