Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'23'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години контрареволюции. Краят на Горбачов не е край на тази епоха /3/
12.2022

На 30 август, на 92 години почина Михаил Горбачов.

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като Горбачов /в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа/, не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

  • главен гробар на СССР и Източна Европа;
  • който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
  • който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
  • който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
  • който лично ръководеше най-голямата "цветна революция", т.е. контрареволюция, пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които пишат и мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става около Русия и в Европа е контрареволюция. С Украйна, като анти-Русия, също е контрареволюция. Продължение на горбачовската.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново ще се върна към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен анализатор от онези години във висшите етажи на политиката, и като единствен, за съжаление, журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се пада, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е обаче, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълних една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. Не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Заради това ще си позволя отново няколко думи за моето позициониране в тези събития, защото и до днес анализите на вътрешните и външни причини за разгрома на България, Източна Европа и СССР след 1990 г. са дефицитни и защото бяха написани нелепости и глупости от аутсайдери, сополанковци, провокатори, "журналисти", реститути или някои хора от предишната върхушка, които изопачават, замъгляват или не разбират картината.

И защото продължаваме да търсим отговорите на въпросите, както и в другите бивши социалистически страни, които изчезнаха заедно с НР България почти по едно и също време – в края на 1989 г. СССР ги последва една година по-късно.

Ще припомня, че в "Работническо дело", /който беше и ще остане най-големият вестник в историята на България, въпреки вербалните упражнения на разни комплексарчета от други по онова време вестници/, най-важният отдел беше "Международният", през който минаваше и координацията на международната политика заедно с международните отдели на централните комитети, на идеологическите и информационните структури в тях и т.н.

В международния отдел на "Дело", в който постъпих още през 1974 г., и чийто последен шеф бях след 1989 г. "към мен" беше цялата икономика на СИВ и ЕИО, целия социализъм, в това число Китай, КНДР, Румъния, СФР Югославия, цялата социалистическа и капиталистическа интеграция. Имах достъп и до секретните документи не само на Варшавския договор, но и на Съвета за икономическа взаимопомощ – Изпълкома, и различните комисии.

Пишех и уводните статии на официоза, които имаха директивен характер.

12 години бях кореспондент на "Дело" в Централна Европа – ЧССР, Австрия и ПНР, а след това за цяла Африка. Повтарям – бях единственият кореспондент на централен партиен орган от целия Варшавски договор за цяла Африка през 1985 – 1990 г. "Правда", "Трибуна люду", "Руде право", "Нойес Дойчланд", "Непсабатшаг" ме последваха или въобще не се показаха.

Ще припомня, че след 1985 г. Африка беше основният фронт на политическия и идеологически сблъсък, а не Европа, Азия или Латинска Америка.

А когато бях в София, "големите началници" – Живков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Милко Балев, Владимир Бонев и др., искаха аз да пътувам с тях по света, като специален пратеник на "Работническо дело", в това число и най-сложните визити или конгреси в ПНР, ЧССР, Румъния, Куба, Етиопия, Йемен и др.

Спирам се на тези неща и на тези години и като обяснение защо след 1990 г. "перестройчиците", начело с Луканов, направиха всичко възможно да ме отстранят от "Дело".

/Направиха ми обаче услуга, създадох "Строго секретно", който днес е единственият вестник в Европа, четен в 193 държави./

Всичко това ми даваше възможност да следя процесите отблизо и в техния най-важен участък не само в България, но и в СССР, СИВ, Варшавския договор. Не ние избираме съдбата си, а тя ни избира.

Вероятно заради това на мен се падна да напише и първото голямо интервю на Тодор Живков от домашния му арест на улица "Секвоя" през 1995 г., което публикувах в "Строго секретно" и което стана ъглов камък за оценките му: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик народ. Това е трагедията на ХХ век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата. Той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

И тогава, за първи път написах, че може би най-важната причина за превратите в социалистическите страни и в СССР беше атаката на англосаксонския ционизъм, че социализмът не рухна защото беше изчерпан, а защото беше унищожен отвътре и предаден отгоре.

***

Всъщност процесът започна много преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се питаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше "нежизненоспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно Mi6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: "Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря".

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обяснява всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия, не само в Украйна.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на "капитализъм с човешко лице", щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов.

Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

***

Оттогава изтече много вода и станаха известни факти, от които започна да се оформя мрачната история на проникването на Горбачов във висшата власт в СССР...

...През август 1942 г. в Приволное се появили и хитлеристки мотоциклетисти. Според биографите на Горбачов той обаче не се изплашил и заявил: "Ние не се страхуваме от вас."

Но дали именно тогава младият Горбачов не беше спечелен, за да стане по-късно "най-добрият немец" и като партиен демагог сам да извърши онова, което не беше по силите на Хитлер и неговите милиони мотоциклетисти и танкисти - да изгради "велика Германия". Дали именно в онези военни времена не е попаднал в архивите на немските спецслужби, които по-късно имаха отношение към открито предателската дейност на Горбачов като генерален секретар и президент на СССР.

Защото през 1991 г. се появиха предположенията, че 12-годишният тогава Горбачов е дал на немските власти писмено задължение да им сътрудничи. Нищо особено. Това беше рутинна форма на работа на хитлеристите с младежите над 11 години в окупираните съветски територии. И дали онази малка хартийка след няколко десетилетия не беше попаднала някъде, за да му се напомни какво обещание е поел в далечната 1942 г.? Би могло и да е така.

Дали Горбачов наистина е подписал някакви декларации не е ясно. Но версията съществува и на фона на онова, което вършеше, звучи доста убедително. Още по-странно е, че в своите мемоари Горбачов си спомня как окупаторите са имали намерение да го разстрелят заедно със семейството му като комунисти на януари 1943 г., но на 21 януари Приволное е било освободено от Съветската армия.

През 1950 г., след като завършва училище и иска да избегне армията, Горбачов подава документите за юридическия факултет на Московския държавен университет. Приемат го без изпит предвид неговия "работническо-селски произход", трудовия стаж (на комбайн) и че вече е бил кандидат-член на КПСС.

В университета Горбачов е бил нормален студент, учил се е добре, занимавал се е с обществена работа. Тогава се срещат с Анатолий Лукянов, който стана негов най-верен и ефективен съратник в унищожението на политическата система на СССР.

По време на следването Горбачов се жени за Раиса Максимовна, недолюбваната първа дама на СССР.

Горбачов завършва МГУ през 1955 г. Почти по същото време в престижния Колумбийски университет в САЩ отработва своя талант на провокатор още един бъдещ съратник на Горбачов - Александър Яковлев, наречен "Гьобелс на перестройката". Ще припомним, че Колумбийският университет беше традиционно ловно поле на чужденци от ЦРУ. Така е до днес.

След университета Горбачов не успява да остане в Москва и се връща в Ставрополския край, където се насочва към работа в комсомола и сяда на бюрото на зам.-завеждащия отдел "Агитация и пропаганда" на краевия комитет на ленинския комсомол, където още тогава изявява качествата си да не довежда докрай нито едно сериозно начинание. Особено ясно това проличава, когато стига до първи секретар на краевия комитет и неговите сътрудници пишат: "Нито едно завършено дело и така практически с всичко".

Към партийната работа го насочва от комсомола Фьодор Кулаков, който през лятото на 1960 г. става първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС.

Кулаков беше силен и ярък човек, добре познаващ селското стопанство. Горбачов, неизвестно по какви причини, му допада и през 1962 г. започва да го издига.

Горбачов завършва задочно Ставрополския селскостопански институт, което му дава основание да се счита за "изтъкнат специалист в областта на икономиката на селското стопанство".

През 1964 г. Кулаков премина на работа в ЦК на КПСС (това време вече го помним добре - б.а.) и постепенно достигна високо положение сред близките сътрудници на Леонид Брежнев. През август 1968 г., не без протекцията на Кулаков, Горбачов стана втори секретар на Ставрополския комитет на КПСС.

И именно тогава - през април 1969 г., стана може би най-важното събитие в живота на Горбачов. Той за първи път се срещна с Юрий Андропов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на КГБ на СССР, пристигнал да почива в Железноводск. Андропов беше посрещнат от 38-годишния тогава Горбачов.

Кой беше Андропов?

Ще припомним, че когато се разиграваше унгарската драма през 1956 г. той беше посланик на СССР в Будапеща, а ръководителят на КГБ при Горбачов - Владимир Крючков, през 50-те години при Андропов беше пресаташе в съветската мисия в Унгария и по-късно приемник от Андропов на поста председател на КГБ.

Днес е доказано, че телеграмите на Андропов в немалка степен повлияха на решението на Кремъл да хвърли Съветската армия за елиминиране на унгарския метеж.

Всички, които познаваха Андропов, бяха съгласни в едно - унгарските събития, според него, щяха да доведат до разклащане на социалистическия строй, заради което беше необходимо незабавно вмешателство. Даже силово. Заради това Андропов зае позиция и за влизане на войските на СССР и на страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г.

Същото може да се каже и за Афганистан.Това също беше негова идея.

Причините, заради които Леонид Брежнев назначи Андропов за председател на КГБ вместо Владимир Семичастни, и до днес не са ясни. Още повече заради подозренията към Андропов лично на главния идеолог на КПСС Михаил Суслов, на който не се харесваше обкръжението на Андропов - Георгий Арбатов, Феодор Бурлацки, Александър Бовин. Андропов не се разбираше и с премиера Алексей Косигин. Двамата изпитваха един към друг дълбока антипатия.

Заради това Брежнев за всеки случай се застрахова. След като назначи Андропов за шеф на КГБ, за негов заместник изпрати Семьон Цвигун, работел с Брежнев още в Молдавия.

Силата на КГБ по онова време беше наистина колосална. Целият апарат наброяваше 490 000 служители. В състава на КГБ влизаше и военното контраразузнаване, негови представители имаше във всички държавни ведомства, обществени организации, крупни промишлени предприятия и т.н.

По времето на Андропов КГБ отчиташе нова работоспособност, нови победи в Студената война и в защита на социалистическата държава от посегателствата на "вътрешните врагове".

Но постепенно Андропов започна да изгражда позиция на контрол над Политбюро на ЦК на КПСС, ЦК на КПСС и техните членове, на борба с корупцията и нарушенията на социалистическия морал. Това не се харесваше на Брежнев, Черненко и Громико.

В средата на 70-те години СССР ставаше страна на герантокрацията. Престарелият и практически нетрудоспособен Брежнев до самата си смърт остана генерален секретар.

През 1984 г. неговото място беше заето от 72- годишния Константин Черненко, който също не беше в състояние да управлява партията и страната. През 1980 г, за премиер беше назначен 75-годишният Николай Тихонов, също в тежко здравословно състояние.

В Политбюро около Андропов започнаха да стават доста странни работи, и особено около секретарите Фьодор Кулаков, Пьотр Машеров и Григорий Романов. Дали те бяха стигнали до обща договореност да се спре възходът на Андропов или бяха разбрали за неговата най-голяма тайна, която в тогавашните условия в СССР и света щеше да означава елиминиране на Андропов, даже физическо. Каква беше тази тайна?

Това беше еврейският произход на Андропов.

Несъмнено появата и възходът на Юрий Андропов към върха на властта в СССР е една от най-големите неизвестни в близката история. На пръв поглед всичко за него беше известно, още повече след избирането му за председател на КГБ, а след това и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Но някъде дълбоко зад кулисите се криеше друга истина, за еврейския произход на Андропов, истерично укривана от него, и за направения чрез него смъртоносен пробив на световния ционизъм във върхушката на СССР, пренесен след това с Горбачов, Елцин и т.н.

Генсекът Андропов беше внесъл вероятно преднамерено много лъжи в своята биография, но те като че ли трябваше да скрият най-важната.

Днес е известно, че бащата на Юрий Андропов се е наричал Левл (Владимир) Либерман и е бил полски еврей, а майката е била Геня (Евгения) Файнщейн. Баща му е бил телеграфист на жп станцията Нагутска и е умрял от тиф през 1919 г. Вдовицата му се е преместила със 6-годишния си син в Моздок, където се е омъжила за гърка Андрополу, който осиновил Юрий. Но и вторият баща скоро умрял и му оставил в наследство своята фамилия, преведена на руски като Андропов,

Тези факти за произхода си Юрий Андропов укриваше старателно и вероятно нямаше да излязат наяве, ако не бяха някои случайни находки.

В лъжите участваше и неговият близък помощник и бъдещ председател на КГБ Владимир Крючков, който твърдеше, че Андропов не е роден през 1914 г., а през 1915 г., че баща му е бил донски казак, а майка му - от дребната буржоазия.

Укриваха се и други неща. Така например до 1931 г. Юрий Владимирович Андропов се е наричал Григорий Владимирович Андропов - Фьодоров. Кога е станал Юрий и е загубил половината фамилия не е известно. Но като професионален революционер, той умееше няколко пъти да преработва своята биография, укривайки своя етнически произход.

От онова, което е сигурно в неговата биография, освен произхода му, е че през 1930 г. Андропов е работел на телеграфа, а до 1932 г. е бил помощник на киномеханика в Клуб на жп работниците. Тогава влиза в Комсомола с фалшивата биография, украсена с донски казаци, железопътни служители, майка - перачка, но дворянка и т.н.

През 1937 г. на беседа с инструктора на ЦК на ВЛКМС на Ярославския обком Андропов съобщава поредната версия: "Баща - железопътен работник, майка - от дребната буржоазия в Рязанска губерния, подхвърлена като малко дете в семейството на часовникаря финландски гражданин Флекенщейн, живеещ в Москва, където я възпитават".

За хората на Изток и Запад, които знаеха политическите реалности и процеси от онова време, е ясно защо при наличието на тази специфична биография, Андропов правеше всичко, за да скрие еврейския си произход.

И дали това нямаше решаващо значение за изкривяването на историята на СССР от времето на Андропов, станал истински баща на перестройката на Горбачов...

Ще припомним, че Юрий Владимирович Андропов стана председател на КГБ през 1967 г. и беше на този пост рекордно дълго - цели 15 години. След това стана генерален секретар на ЦК на КПСС и завърши своя земен път в леглото, както подобаваше на лидер на световната супердържава.

Когато Андропов стана шеф на КГБ, неговият реален политически капитал беше доверието към него на Брежнев. Но позициите му в Политбюро оставаха слаби. По същество никой от влизащите в неговия състав - Косигин, Кириленко, Мазуров, Суслов, Подгорни, Гришин, Машеров или Шчербицки, не беше приятел или привърженик на Андропов. Министър на отбраната стана 64-годишният маршал на СССР Андрей Гречко, който не криеше своето негативно отношение към разрастващата се бюрократична структура, което роди напрежение в личните му отношения с Андропов и въобще по линията армия - КГБ.

Но Андропов умело използваше неограничените възможности на своето ведомство за укрепване на личните си позиции.

Постепенно се изгради и система за тотално следене и разработка на водещи длъжностни лица в СССР и събирането на политически компромати. При Андропов, КГБ знаеше за всеки от ръководителите на държавата абсолютно всичко, в това число и личния живот. И единственото, което през онези години съветските лидери успяваха да направят незабелязано от КГБ, беше да умират. Но това не беше съвсем истина.

През април 1969 г., когато Андропов си хареса Горбачов, той все още търсеше подходящите хора. Успя да привлече, по-точно да вербува и младия началник на Четвърто управление на Министерството на здравеопазването на СССР Евгений Чазов. Същото управление отговаряше за здравето на всички съветски лидери и техните близки, деца, баби, дядовци и т.н.

Чазов стана основното лице в правителствената медицина почти едновременно с влизането на Андропов в КГБ през 1967 г. Очакваше по-голяма кариера - да бъде началник цели 20 години и да проводи на онзи свят всички съветски лидери, особено охранявани от ведомството на Андропов. След което погреба и самия Андропов.

Партията и правителството оцениха успехите на Чазов. Получи четири ордена "Ленин", стана Герой на социалистическия труд, и два пъти академик. Едно от първите неща, което Горбачов обаче направи като генерален секретар беше да изгони Чазов от 4-то управление, за да не вземе по навик да погребе и него.

Но през 60-те години кариерата му тепърва предстоеше. Дълго време Андропов даваше на Чазов поръчения, които имаха не медицински, а политически характер. И Чазов ги изпълняваше.

Андропов и Чазов се срещаха редовно в служебна конспиративна квартира на КГБ, където Чазов подробно информираше за здравето на висшето съветско ръководство без да има за това пълномощия нито от Министерството на здравеопазването, нито от Политбюро на ЦК на КПСС.

От политическа гледна точка отношенията между Андропов и Чазов бяха заговорнически за постигането на определени резултати. И още по- скандални, тъй като в тях участваше лекар, ползващ се с доверието на своите пациенти.

След 1959 г. Андропов започна да изпробва и Горбачов за подобни цели. Защо именно Горбачов? Навярно като професионалист Андропов беше изучил онова, което в КГБ имаха за младия Горбачов. Какво беше то? Може би показанията на различни хора от Ставропол, че Горбачов вече е "неимоверно богат" и че по негово време градът се беше превърнал в гнездо за съветската мафия.

Това Андропов взе под внимание. Той беше оценил и други характерни черти на Горбачов - патологично честолюбив, умствено плитък, самохвалко, самонадеян, лицемер, лъже без да се изчервява, добър в компания и на шашлик, продава и предава всичко, без трайни морални и политически убеждения.

И още нещо. В Ставрополския край бяха санаториумите, подведомствени на Чазов. Тук редовно пристигаха на почивка съветските ръководители, членовете на техните семейства, съветските спортни и научни среди. Горбачов, според Андропов, изпълняваше ролята на личен резидент в този съветски Клондайк на политически слухове, сплетни и заговори.

Точно една година след първата среща с Андропов, през април 1970 г., Горбачов беше избран за първи секретар на Ставрополския краеви комитет. През 1971 г. той вече беше приятел с Чазов. Заедно разработиха плана за превръщането на Ставропол в основна лечебна база на 4-то главно управление.

Растеше и количеството и ранга на пристигащите тук за почивка или лечение съветски ръководители. Горбачов ги предразполагаше, настаняваше, изпиваше по една-две чашки. Всичко това узнаваше след това и Андропов.

Но всичко тепърва предстоеше. В Москва в Политбюро Андропов нямаше приятели. Това означаваше, че при кончина на Брежнев, Андропов щеше да загуби своя пост на председател на КГБ. Заради това Андропов всячески помагаше да поддържат Брежнев на поста генерален секретар, а от друга страна форсираше собствената си подготовка за прехващане на властта.

През 1975 г. Чазов информира Андропов, че здравето на Брежнев се влошава рязко. Появи се опасността, че на предстоящия през февруари 1976 г. XXV конгрес на КПСС ще стане и смяна на генералния секретар. Заради това Андропов правеше всичко да осигури властта на Брежнев и за тази цел установи добри отношения с Дмитрий Устинов, който тогава беше секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Устинов беше човек-легенда. Сталин му довери ръководството на народния комисариат по въоръженията на СССР още през 1941 г., когато Устинов беше само на 33 години. Оттогава той изграждаше военнопромишления комплекс на СССР, беше велик инженер, прекрасен организатор на отбранителната промишленост, честна личност и слаб политик.

На различни етапи именно Устинов оказа решаваща подкрепа на Андропов, който след като стана генерален секретар през 1982 г. първото нещо, което направи беше да разклати позициите на Устинов в Политбюро. Но в тогавашното Политбюро двойката Устинов-Андропов имаше сериозно политическо тегло. Това се предшестваше от влошаване на отношенията между Андропов и украинският лидер и член на Политбюро Владимир Шчербицки.

В навечерието на XXV конгрес на КПСС Андропов въобще не беше в списъка на възможните наследници на Брежнев. Тогавашният премиер Косигин заяви пред Джулио Андреоти, че основна фигура в бъдещия политически живот на СССР ще е Григорий Романов, първи секретар на Ленинград и кандидат-член на Политбюро, с реноме на честен човек, умен технократ, склонен към социални иновации.

XXV конгрес работеше от 24 февруари до 5 март. Брежнев имаше с какво да се похвали. През 1978 г. беше подписал хелзинкските договорености за мир и сигурност в Европа. В СССР започна строителството на БАМ и на крупните енергийни териториално-производствени комплекси в Западен Сибир и Красноярск - в Якутия.

Брежнев издържа конгреса и беше преизбран с "ура". Нови членове на Политбюро станаха Устинов и Романов, като Андропов. Гречко, Гришин и Громико запазиха своите постове. Черненко беше повишен до секретар на ЦК.

Но на 26 април от някаква ужасна болест "заспа и не се събуди" министърът на отбраната Гречко. Тогава беше само на 72 години, в добро здраве, не беше боледувал въобще, умря тихо, като мишка. Нов министър на отбраната на СССР стана новият член на Политбюро Устинов.

След това на чуждите радиостанции започна разработката на Романов - че е взел от Ермитажа сервиза на Екатерина Втора за сватбата на дъщеря си, че пияните му гости са го изпочупили и т.н. Въпреки че сватбата беше още през 1974 г., те си спомниха за нея през 1976 г, след избирането на Романов в Политбюро. И към ЦК потекоха писма от разгневени комунисти, повечето написани от КГБ. Романов, който никога никакви сервизи от Ермитажа не беше взимал, се обърна за обяснение към Андропов, който му каза, че това е "операция на американските спецслужби за политическо дискредитиране на Романов и че няма нужда да се отговаря на тези провокации." Това само убеди Романов, че интригата може да излиза именно от КГБ, по-точно от самия Андропов.

Междувременно дружбата на Горбачов с Андропов укрепваше. Започнаха да му търсят свободно място в Москва, по-близо до центъра. И случаят се появи като по поръчка. Този път "заспа и не се събуди" не някой друг, а секретарят на ЦК по селското стопанство Фьодор Кулаков, най- близкият съратник на Брежнев, един от реалните претенденти за неговото място. Още нямаше и 60 години. На сутринта на 17 юли 1978 г. Кулаков беше намерен мъртъв в леглото. Тръгнаха слухове, че се е застрелял. Но и до днес трагедията на Кулаков е една от най-загадъчните страници на брежневските години.

Интересно е да се припомни, че малко преди това Чазов беше удостоен с "Герой на социалистическия труд" и именно той констатира смъртта на Кулаков "като внезапно спиране на сърцето във връзка с болестта", което беше истина. Никой не може да умре без да му спре сърцето. Но по-интересно беше нещо друго. Вечерта дачата на Кулаков беше напусната от охраната. Интересно съвпадение, нали? По този начин смъртта на Кулаков помогна на Андропов и Горбачов.

Веднага след това Андропов, с помощта на Устинов, започна да натиска Брежнев да вземе на мястото на починалия секретар на ЦК по селското стопанство именно Горбачов. Нали и той, като Кулаков, е от Ставропол.

И на 27 ноември 1978 г. пленумът на ЦК на КПСС избра Горбачов за секретар на ЦК по селското стопанство. На същия пленум Черненко стана пълен член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Атаката на Андропов продължаваше, Точно след една година, на 27 ноември 1979 г. Горбачов стана кандидат-член, а след още една година - октомври 1980 г., стана член на Политбюро на ЦК на КПСС.

На прелома на 70-те и 80-те години Андропов се превърна едва ли не в символ на рицарска смелост в борбата срещу корупцията в екипа на Брежнев. В периода на подготовката за XXVI конгрес на КПСС Андропов излизаше от убеждението, че Брежнев още му е нужен. И отново помагаше за преизбирането на болния 74-годишен генерален секретар на пореден мандат. Но след конгреса зачестиха срещите на Андропов с Чазов или в сградата на КГБ или в конспиративна квартира недалеч от Сатиричния театър. На тези срещи, според самия Чазов, са обсъждали здравето на Брежнев.

Към есента на 1981 г. докладите на Чазов за състоянието на Брежнев ставаха все по-тревожни. Появи се въпросът Андропов да премине от КГБ в ЦК, тъй като предстоеше последният рунд в битката за властта.

И пак трябваше да се появи свободно място. Това беше 79-годишният главен идеолог Михаил Суслов. Но той имаше един недостатък - не вярваше на лекарите и здравето му беше добро, най- много го болеше ставата на дясната ръка. Умря през януари 1982 г. доста оригинално, в смисъл, че преди смъртта успешно премина във ведомството на Чазов планов преглед - кръв от вената, кръв от пръста, ЕКГ, велосипед. Суслов се обади на дъщеря си и предложи да вечерят заедно в болницата, за да може сутринта веднага да отиде на работа. След вечерята медсестрата донесе някакви хапчета. Суслов ги глътна и през нощта получи инсулт. Чазов побърза да съобщи на Брежнев даже преди смъртта на Суслов.

Но Брежнев не бързаше да пренесе Андропов от КГБ в ЦК. Постигнаха компромис. На мястото на Андропов в КГБ назначиха неговия украински колега Федорчук, като по този начин отделиха Андропов от главния източник на силата му.

Андропов беше утвърден за секретар на ЦК през май 1982 v., а през есента на поредния ноемврийски пленум, Брежнев започна да готви маневра - ще стане почетен председател на партията, а генерален секретар вместо него ще стане някой друг, Реални кандидатури бяха две - на Шчербицки и Андропов. Противниците на Андропов използваха аргумента, че той е сериозно болен от 20 години - бъбреци, диабет, кръвно налягане. Какъв смисъл да заменят болен с друг? Брежнев се обади на Чазов: "Защо не ми казваш, че дните на Андропов са преброени?"

Брежнев повика и Андропов на 7 ноември и дълго го разпитва за неговото здраве. Какво искаше да каже не е ясно. Накрая обеща, че сериозно ще говори за това с Чазов.

7 ноември 1982 г. беше студен ден. Брежнев издържа на Мавзолея поредния военен парад и кратка манифестация и замина на дачата в Кунцево. На следващия ден замина за Завидово на лов. Късно сутринта на 9 ноември, в добро настроение пристигна в Кремъл. В 12 часа поканиха при него Андропов. За какво Брежнев говори отново с него в последния ден от своя живот не е ясно. Вероятно му съобщи, че ще предложат на ноемврийския пленум за генерален секретар все пак Шчербицки. А Андропов, като секретар, трябваше да оглави подготовката на пленума. Присъстваше ли някой на този разговор? Вероятно Черненко. Но минимум трима - Устинов, Черненко и Шчербицки, а и самият Андропов, знаеха за неговото съдържание.

Вечерта, след работа, Брежнев се върна в Кунцево. Вечеря и легна да спи. Според съпругата му, охраната му е помогнала да се съблече, дали му приспивателно. Сутринта, неизвестно защо, двама сътрудници на КГБ, влязоха да будят Брежнев. Намериха го мъртъв.

Първи на дачата се появиха Андропов и зетят на Брежнев - Чурбанов. След това пристигна Чазов, въпреки че той твърди, че е бил пръв и е съобщил на Андропов. Ако пръв до тялото на мъртвия Брежнев е бил наистина Андропов, това е повод за най-мрачни подозрения, т.е. за да се скрие фактът, че през нощта на 9 срещу 10 ноември 1982 г. съветският лидер Брежнев почина от насилствена смърт и че Андропов имаше към тази акция пряко отношение.

И така, само три дни след последната беседа с Брежнев, а именно на 12 ноември 1982 г., Андропов седна на стола на генералния секретар. Не е ясно как така бързо се промени мнението на другите членове на Политбюро, но се говореше, че го е подкрепила армията, т.е. Устинов.

Що се отнася до Шчербицки, след смъртта на Брежнев той фактически прекъсна всякакви отношения с Андропов. Същото се отнасяше и за Черненко. Единственият, който спечели от тази интрига, беше Горбачов. Въпреки че формално статутът му на секретар на ЦК на селското стопанство не се промени, той публично вече беше в списъка на най-близките съратници на новия генсек Андропов.

Но това не беше краят. През август 1983 г. намиращият се на почивка в Крим Черненко стана жертва на тежко отравяне. За отравянето беше обвинен новият шеф на КГБ Федорчук, въпреки че по онова време той беше в Москва и въобще не беше виждал Черненко.

Що се отнася до Андропов, той цели 20 години се справяше със своите болести, но когато стигна до висшата власт, смъртта отнесе и него. Той се опитваше да ръководи партията и държавата даже от болничната стая. Но не издържа. Вероятно Брежнев го повика при себе си.

На 10 февруари 1984 г. стана прощаването и с Андропов в Колонната зала. Устинов и Громико, които бяха съсредоточили в свои ръце практически цялата власт, назначиха за генерален секретар неизлекувания Константин Черненко. На второ място Устинов постави Горбачов - нека поседи, след това ще видим.

И отново смъртта на Андропов стана за Горбачов стъпало към върха. Сега той получи правото понякога да ръководи заседанията на Политбюро, когато Черненко боледуваше. И около Горбачов беше провереният Чазов.

През есента на 1984 г. те двамата организираха давление върху Черненко да замине в Кисловодск в намиращите се там планини, за да почине. Още от войната Черненко боледуваше от белодробен емфизем, за което Чазов знаеше. Десетте дни в разредения студен и влажен въздух на планините свършиха своето. Черненко беше върнат на носилка от Кисловодск в Москва вече без шанс да оживее.

В края на декември 1984 г. в Москва отново неочаквано умря последният покровител на Горбачов, маршал Устинов. С неговата смърт активното присъствие на смъртта във висшия ешалон в Москва завърши. Тогава Горбачов видя, че пътят към върха е напълно открит. И народът, уморен от погребалните церемонии на Червения площад, искаше по-млад генерален секретар.

Всесилният Громико предложи търговия - ще предложи Горбачов за генерален секретар, ако Черненко вземе и умре, но Горбачов ще го предложи за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Постигнаха споразумение.

На 27 февруари 1985 г. Горбачов и Лигачов посетиха Черненко в болницата, който изненадващо изглеждаше "по-добре, отколкото предполагаха" и скоро искаше да избяга от "тази проклета болница".

Смъртта на Черненко дойде в студената сутрин на 10 март в 19,20 часа, неделя.

Рано сутринта в понеделник Горбачов пътуваше към Кремъл за неизбежната победа. Вдигна слушалката на специалната връзка и повика Чазов. Благодари му за всичко, което безкористно е направил за него през тези години и добави "особено в последно време".

Така дребният ставрополски кариерист стана генерален секретар на най-голямата супердържава в света.

Горбачов избяга позорно от своя пост на 25 декември 1991 г., като Русия потъна в сълзи и кръв.

Причината за перестройката не беше Горбачов. Реално той беше продукт на онова, което беше свързано преди всичко с дейността на Юрий Андропов /и на Евгений Примаков, на който ще се спрем в следващ брой/.

Горбачов, отгледаният от съветската власт щатен парторг на Ставрополското териториално-производствено-колхозно-совхозно управление стигна до ордените "Ленин", на Ватикана, на "Рузвелт" на звездата "Бен Гурион" - в Израел, на Кръста на свободата на Португалия и на още десетки чуждестранни парични отличия, в това число "Нобел", автор на няколко книги, баща на руската социалдемокрация и изключителен Буратино. С една дума - ставрополски съветски късметлия, който през март 1985 г. беше избран и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Това е близката история. Предстояха контрареволюциите във всички източноевропейски страни и разгрома на СССР.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 324, Dec. 2022
Идва "двудемия", т.е. пандемия "две в едно"
Внедрява се нов биооръжеен вирус, представляващ още по-голям риск от досегашната експлозивна смес.Новият агент е така на...
    Как укрофюрерът Зеленски не успя да започне Третата световна война. Засега
През 70-те години на ХХ век имаше една симпатична комедия на Полша "Как започнах Втората световна война".На 15 ноември 2...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2023, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com