Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'23'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Дълбока държава
Швейцария вече няма неутрален статут. Край на "банката на всички банки" /3/
Продължение от предишния брой
Анализ на "Строго секретно"

Две "земетресения" като от "ядрен взрив" удариха през октомври неутрална Швейцария.

Първото беше в Базел – щаб квартирата на банката на всички банки – Банката за международни разчети /БМР/, "светая светих" на "дълбоката държава".

Второто беше в Цюрих – щаб квартирата на втората по големина банка на Швейцария – Credit Suisse.

Двата "взрива" съобщаваха за края на световния капитализъм.

* * *

В предишния брой се спряхме на проблемите на Credit Suisse.

Credit Suisse Group AG е глобална инвестиционна банка и фирма за финансови услуги, основана в Швейцария и базирана със седалище в Цюрих.

Тя поддържа офиси във всички големи финансови центрове по света и е една от деветте глобални банки – Bulge Bracket, предоставящи услуги в инвестиционното банкиране, частното банкиране, управлението на активи и споделените услуги. Известна е със стриктната конфиденциалност между банката и клиента и банковата тайна. Съветът за финансова стабилност я счита за глобална системно важна банка.

Credit Suisse също е първичен дилър и FORX-контрагент на Федералния резерв на САЩ.

С една дума, Credit Suisse е един от централните центрове на цялата международна банкова система.

Ако изгърми, ефектите на вълните ще бъдат усетени много дълбоко от всяка нация на планетата.

Преди 14 години колапсът на Lehman Brothers изпрати огромна вълна от паника на глобалните финансови пазари и беше ключовото събитие, което ни хвърли в ужасяваща финансова криза. Сега една, още по-голяма банка – Credit Suisse, е на ръба на колапса.

Какво ще означава това за глобалната финансова система, ако тя фалира.

На 3 октомври беше съобщено, че Credit Suisse е "на ръба на колапса" и че, ако се срине, това може да предизвика "шок, подобен на този, причинен от фалита на американската банка Lehman Brothers през септември 2008 г."… и, че банката е в "критичен момент", тъй като се подготвя за преструктуриране. Според доклад на Bloomberg се очаква Credit Suisse да се нуждае от още 4 милиарда долара швейцарски франка дори след продажбата на активи, за да финансира преструктурирането.

Когато Lehman Brothers се срина през 2008 г., имаше 639 милиарда долара активи.

В края на 2022 г. Credit Suisse в момента има 1,5 трилиона долара активи под управление.

Това е зловещо време за Европа. ЕС се насочва към най-тежката криза. Гигантски финансови институции като Credit Suisse са силно разтърсени.

Но евентуалната катастрофа на Credit Suisse ще е лятна разходка спрямо краха /ако той се случи/ на Банката на всички банки – Банката за международни разчети в Базел /BIS/.

Тя е върха на пирамидата на "дълбоката държава" и на "златния милиард", основен център за "взимане на решенията", за които говореше Путин.

Тя е основна пречка за изграждането на един хармоничен, по-справедлив, социално ориентиран и безопасен световен ред – алтернатива на съществуващия еднополюсен световен ред, който по своята същност се превръща в спирачка за развитието на цивилизацията.

Сега основното нещо е да се намери маскираният "център за вземане на решения", който е скрит сред елитните бункери за "най-влиятелните хора на планетата". Но по-важно е да се идентифицират точно тези, "които вземат решението", в това число и за войната в Украйна.

Банката за международни разчети се намира в Базел, който всъщност е град на три държави – Швейцария, Франция и Германия.

Част от жп гара Badischer в Базел, част от района на гарата, заедно с релсите, е под юрисдикцията на Германия съгласно междудържавни споразумения. В продължение на десетилетия от 1986 г. маршрут № 10 е единственият международен трамвай в света, който свързва градовете Дорнах и Родерсдорф, минавайки през Базел и френска територия.

Разположено само на 7 км от центъра на Базел, но вече във Франция, се намира единственото в света летище EuroAirport (Basel – Mulhouse – Freiburg EuroAirport), което се управлява съвместно от двете страни. Летището има два сектора/ швейцарски и френски. Именно в близост до летището, което се намира в град Мюлуз (Mulhouse, Haut-Rhin, Grand Est, France), е локализиран "центърът за взимане на решенията" – Банката за международно развитие /BIS/.

Първото летище на Базел, предшественикът на днешното международно летище, е открито през 1920 г. на площадката Щерненфелд в Бирсфелден. На 8 май 1946 г. е открито новото летище Базел – Мюлуз в елзаската община Блотхайм.

От гледна точка на контрабандистите Базел е идеално място за скрито трансгранично движение на ценности, както законни, така и нелегални. Може би затова от всички региони на Швейцария, подходящи за централата на Банката за международни разчети (BIS), наричана управляващата банка на всички централни банки по света, беше избран Базел.

Банката беше създадена в навечерието на Втората световна война през януари 1930 г. и участваше пряко в нейната организация. Банката има принцип на екстериториалност за всички свои офиси и всички служители, а още повече собствениците, както и членовете на техните семейства, са извън юрисдикцията на швейцарските съдебни власти и имат дипломатически паспорти, издадени от швейцарското външно министерство. Ако създателите на банката са обмислили дейността си много добре предварително, не биха могли да не се възползват от такова уникално географско положение, за да организират тайни подземни пътища за съхранение и преместване на ценности между териториите на държавите, както и такива ключови транспортни възли като железопътни линии и летища.

Силите, подписали Хагското споразумение от януари 1930 г., приеха план, който предвиждаше създаването от централните банки на Белгия, Франция, Германия, Великобритания, Италия и Япония и финансова институция на САЩ на Банка за международни разчети.

Споменатите централни банки и банкова група, включваща J. P. Morgan & Company от Ню Йорк, Първата национална банка на Ню Йорк, Първата национална банка на Чикаго, се ангажираха да създадат споменатата банка с капитал от петстотин милиона швейцарски франка, равняващи се на 145 161 290,32 грама чисто злато, разделено на 200 000 акции.

Федералното правителство на Швейцария сключи споразумение с правителствата на Германия, Белгия, Франция, Великобритания, Италия и Япония, с което споменатото федерално правителство се съгласи да не отменя, изменя или допълва устава на Банката.

Ставаше дума за правителството и Централната банка на фашистка Италия, както и правителството на Великогерманския райх (Третия райх) (Grossdeutsches Reich) и за Райхсбанката (на немски: Reichsbank), които бяха и остават до днес, въпреки че Райхсбанката беше ликвидирана през 1945 г., точно както Третият райх, но учредителните документи на BIS не са се променили.

Бундесбанката изигра особено важна роля в мобилизирането на средства за фашистката агресия.

След поражението на хитлеристка Германия, банката беше ликвидирана въз основа на решенията на Потсдамската конференция от 1945 г.

Но има един забележителен правен инцидент, свързан с капитулацията на нацистка Германия – фелдмаршал Вилхелм Кайтел, от името на командването, подписа Акта за безусловна капитулация на германските въоръжени сили, но по това време легитимното правителство на Третия райх, начело с Карл Дьониц, не подписва никакви нормативни актове за капитулацията на германската държава.

Само Вермахтът капитулира, но не и държавата.

Друга подробност е, че "съюзниците" (Великобритания, САЩ и Франция) още са в състояние на примирие с правителството на Великогерманския райх (Третия райх).

По време на войната швейцарската BIS се превърна в платформа за сътрудничество между Bank of England, американския капитал, начело с банковата къща Morgan и нацистката Райхсбанк. Тоест бизнесът вървеше "по график". Общата сума на транзакциите, извършени чрез BIS, достигна според някои оценки 500 милиарда долара. Германия трябваше да купува стоки в Швеция и други неутрални страни, за това нацистите се нуждаеха от валута. И BIS обменяха златото си за валута и не само заловено в държавите, завладени от Хитлер, но и добито в концентрационни лагери – Майданек, Аушвиц и т.н. Може би милиони хора бяха прокарани през газовите камери само за да могат нацистите да извлекат златни коронки от техните трупове.

"Зъболекарското" злато, заедно с бижутата, взети от затворници и жители на окупираните територии, беше претопено на 20 кг слитъци. Според наличните данни само от Аушвиц бяха доставени 8 тона злато. "Златното сътрудничество" продължи до самия край на войната през 1945 г.

Кой плащаше заплатите на нацистите?

Западният капитал започна да си сътрудничи с нацистите в началото на 30-те години. Банката на Англия през 1932 г. финансираше предизборната кампания на Хитлер. Всъщност с парите на Британската държавна банка Хитлер идва на власт.

Морганите, една от най-старите и мощни финансови групи в САЩ, които имаха тясна връзка с британското разузнаване, също щедро му помагаха.

Помощта на "западните партньори" на нацистите беше разнообразна.

От една страна, американо-британският капитал причини дълбока икономическа криза в Германия, което доведе до рязко нарастване на популярността на Хитлер, който обеща на германците скорошно решение на проблемите с безработицата, бедността и т.н.

От друга страна, това беше пряко спонсорство на нацистката NSDAP. Функционерите на нацистката партия получаваха заплата във валута, която им беше носена от Швейцария.

През 1930 г. партията на Хитлер спечели второ място на изборите за Бундестаг.

На 4 януари 1932 г. управителят на Bank of England Монтагю Норман се среща с Хитлер и тогавашния райхсканцлер фон Папен, на която беше сключено тайно споразумение за финансиране на NSDAP. На срещата присъстваха и американски политици, братята Дълес – Алън и Джон. Алън Дълес се занимаваше с Третия райх от много години и беше ключова брънка в тази верига. Неслучайно именно негови съюзници бяха изпратени на тайни преговори с нацистите в Швейцария.

На 8 март 1945 г. в Цюрих, в убежището на Американската служба за стратегически служби (OSS), предшественикът на ЦРУ Алън Дълес, който оглавяваше европейската резидентура на OSS, се срещна с една от ключовите фигури в SS, генерал Карл Волф. Ставаше дума за възможността за капитулация на Вермахта в Северна Италия.

Братята Дълес бяха свързани с ключови фигури в Bank of England. Джон Фостър Дълес от 1920 г. беше близък с Ялмар Шахт, ръководител на Райхсбанк, той го запозна с Монтагю Норман, ръководител на Банката на Англия.

През 1934 г. беше сключено англо-германско споразумение според което Великобритания дефакто стана основен търговски партньор на фашистка Германия, осигурявайки военна техника и т.н. А през 1938 г., след прословутото Мюнхенско споразумение, Банката на Англия помогна на Хитлер да продаде златото, взето от Чехословакия. Този факт се потвърждава от банковите документи от тези години, които бяха публикувани наскоро. По текущи цени това беше почти 1 милиард паунда. Западният капитал започна да действа в германска посока, след като през 1929 г. Сталин скъса грабежническия договор за добив на злато, сключен от Троцки с английската компания Lena Goldfields. Според него британците получаваха 93% от печалбите от съветските находища, а СССР – само 7%. Именно след загубата на "съветския Клондайк" Лондон започна масово да инвестира в германските нацисти. Целта беше очевидна – с тяхна помощ да се настрои Германия срещу сталинисткия СССР и отново да се заграби това, което Сталин беше отнел от англосаксонската мафия. Ако Сталин не ги беше надиграл в дипломатическата игра, ако през 1939 г. не беше сключен пактът Молотов-Рибентроп, тогава ситуацията за СССР можеше да се окаже много лоша. Западните сили и Германия щяха да нападнат СССР заедно и изходът от войната щеше да бъде непредвидим.

Но англо-американските инвестиции в Хитлер не останаха напразно. Например планът Маршал доведе до установяване на пълен контрол над Европа, която, заедно с Германия, всъщност загуби своя суверенитет. Победи US-доларът. Това беше най-важно за САЩ.

Най-вероятно няма да знаем никога всички тайни за сътрудничеството на западния капитал с нацистите. Когато съветските войски щурмуваха Берлин, почти всички финансови документи бяха унищожени. Допълнителните свидетели също бяха елиминирани. Но дори тези късчета информация са достатъчни, за да разберем истината за това кой и каква роля играеше в подготовката на войната. И тази истина, за разлика от златото на нацистите, вече не може да бъде скрита, в това число и за Банката за международни разчети (BIS).

През вековете е имало много истории за групите от хора, "които управляват света". Някои от тях бяха измислени, други се основаваха на повече или по-малко достоверни факти.

Но Банката за международни разчети (BIS) се оказа една от малкото реални групи, които определят и днес съдбата на повече от 7 милиарда души, върха на пирамидата на "дълбоката държава".

Банката за международни разчети беше основана през 1930 г. като инструмент за администриране на германските репарационни плащания след Първата световна война.

Ключовите фигури на банката бяха Монтагю Норман, бивши ръководител на Банката на Англия, и Ялмар Шахт, ръководител на Райхсбанк, който описа BIS като "своя" банка.

Сега бордът на директорите на BIS включва 21 души, включително ръководителите на централните банки на САЩ, Япония, Китай, Великобритания, Германия, Франция.

От особен интерес е Икономическият консултативен комитет на банката.

Комитетът е известен като най-влиятелната група в BIS. Той прави препоръки относно структурата и организацията на три други комитета, които се занимават с глобалната финансова система, платежните системи и международните пазари.

Но дори швейцарските власти не могат по някакъв начин да повлияят на това, което се случва в помещенията на банката, тъй като има споразумение от 1987 г. с правителството, според което BIS се ползва със същите права като ООН, МВФ и посолствата.

Много е трудно даже за полицията да влезе в банката, а самата сграда може да издържи дълго дори при прекъсване на електрозахранването. Освен това BIS разполага със собствено бомбоубежище в случай на терористична атака или пожар. Банковите активи не могат да бъдат заведени в граждански дела, нито могат да бъдат запорирани.

Служителите се срещат веднъж месечно, за да решат как да променят паричната политика по света и накъде да се движи икономиката. Влиянието на централните банки върху националните икономики е огромно, а големите икономики влияят върху останалия свят.

И всичко това се контролира от BIS.

В момента страните, участващи в срещите на BIS представляват четири пети от световния брутен продукт. BIS държи съдбата на световната икономика в свои ръце.

BIS е на върха на международната финансова пирамида, която сега може да рухне всеки момент.

Тя е отговорна и за случващото се в еврозоната, тъй като от самото начало на интеграцията именно тази банка участва във всички споразумения, независимо дали става въпрос за споразумението за създаване на ЕЦБ през 1998 г. или за споразуменията за многостранни плащания, сключени още в края на 1940 г.

Банката се превърна в един от стълбовете на световната финансова система. Сега тя е на 30-то място в света по златни резерви. Обемите са 119 метрични тона, повече от Катар, Бразилия и Канада. Създадена в съответствие с плана за събиране на репарационни плащания в Германия, разработен през 1929-1930 г. С едностранно решение на германското правителство действието му беше прекратено от 15 юли 1931 г.

BIS беше замислена като финансова институция, предназначена да осигури събирането на репарационните плащания, наложени на Германия след Първата световна война. Но по-малко от година след създаването си, банката започва да изпълнява точно обратните функции, превръщайки се в канал, по който свободно се помпаха американски и британски пари в резервоарите на нацистите. До началото на Втората световна война BIS беше напълно под контрола на Хитлер.

Първият президент на BIS е банкерът Рокфелер Гейтс Макгара. През 1933 г. напуска този пост. Той беше заменен от американеца Леон Фрейзър, протеже на Морган. По време на Втората световна война президентът на банката отново беше американец – Томас Харингтън Маккитрик.

През годините на войната BIS извършваше сетълменти на Германия за доставка на стоки с различни страни, включително тези, за които Германия беше военен противник. След Пърл Харбър, през годините на войната, BIS се споменаваше във всички официални справочници като банка – кореспондент на Федералната резервна банка на Ню Йорк. BIS беше мястото, където течеше златото, плячкосано от Германия в различни европейски страни.

Същата съдба сполетя и златните резерви на Чешката национална банка – 48 милиона долара.

Става дума за златото, което Третият райх "добиваше" в концентрационни лагери и в резултат на различни нападения за ограбване на цивилни в окупирани страни (бижута, златни корони, табакери, съдове и др.), т.е. така нареченото нацистко злато. Обикновено се преработваше в стандартни кюлчета и се изпращаше до BIS, други швейцарски банки или извън Европа. BIS, по инструкции на Райхсбанк, можеше да премества златни кюлчета в трезорите в различни страни, както и да продава метала. докато войниците от враждуващите армии умираха по фронтовете, в Базел се проведоха четири срещи на ръководството на BIS с участието на банкери от Германия, Япония, Италия, Белгия, Англия и САЩ. Тук цареше пълно "взаимно разбирателство".

На конференцията в Бретън Уудс въпросът за Банката за международни разплащания се появи при обсъждането на проекта за създаване на Международния валутен фонд. Първо, някои делегати обърнаха внимание на факта, че МВФ и BIS в някои случаи могат да се припокриват или да се конкурират.

Днес, когато МВФ е изправен пред криза, която може да доведе до колапса му, BIS може да се превърне в международна финансова институция № 1. В този случай световната финансова система за първи път в историята ще попадне под контрола на наднационално лоби.

Има един забележителен документ, чиято автентичност не е потвърдена, но има косвени признаци, показващи голяма вероятност на зависимостта на САЩ от политиката на корпорацията на Лондонското сити, който осигурява събирането на данък от целия свят. Това е документ на залог.

Говорим за залогово право да се търси дълг в размер на 14,3 квадрилиона; това е $14,300 трилиона. Повтаряме – 14,3 квадрилиона долара.

Под ипотека е цялата земя, цялото недвижимо имущество и всеки американец са обезпечение и се държат от IRS (Службата за вътрешни приходи на САЩ) под запор, докато дългът не бъде изплатен. IRS е само временен титуляр в интерес на Банката за международни разчети.

Ще добавим, че Съединените американски щати (The United States of America) са федерална корпорация, дефинирана в съответствие с раздел 15 от Кодекс на САЩ 3002, и всъщност е продължение на Вирджинската харта (статутна) компания, която е създадена като акционерно дружество за колонизиране и управление на нови земи.

Вашингтон (Washington D.C.) не е част от САЩ. Окръг Колумбия е разположен на 10 квадратни мили. D.C, има свое знаме и своя независима конституция. Тази конституция действа съгласно римския закон, известен като Lex Fori. Конституцията D.C. няма нищо общо с американската конституция. Акт от 1871 г., приет от Конгреса, създава отделна корпорация, известна като съединените щати и корпоративното правителство за окръг Колумбия. Така че D.C. действа като корпорация в съответствие със закона. Знамето на Вашингтон има 3 червени звезди (3 звезди означават окръг Колумбия, Ватикана и град Лондон).

Американската корпорация изглежда е собственост на същата държава, която притежава Канада, Австралия и Нова Зеландия, чиито ръководители служат на кралицата в нейната земя на короната.

САЩ са заложени в Банката за международни разчети за размера на дълга. Този документ е залогът на САЩ – цялата земя, всички недвижими имоти и всеки американец. Това е запор от 14,3 квадрилиона дълг, това е $14 300 трилиона.

Залогът означава, че докато дългът не бъде изплатен, IRS (Службата за вътрешни приходи) притежава САЩ, включително хората. Всъщност IRS е само временен титуляр за Банката за международни разчети, която се намира в Базел, Швейцария.

Това е голямата картина.

Останалото, в това число и войната в Украйна и възраждането на нацизма, са подробности.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 324, Dec. 2022
Психотронното оръжие вече е на въоръжение
Правителството на САЩ продължава да налива милиарди долари в манипулирането на мозъка, генетиката и пренаписването на ДН...
    Дали преди 2000 години е имало ядрена катастрофа в Шумер
В нашата слънчева система има още една планета, която минава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12-та планет...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2023, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com