През нощта на 9 декември самолетът, с Виктор Бут на борда, кацна на летището в Москва.

Предишния ден – на 8 декември, в Абу Даби стана размяната на Бут срещу американската баскетболистка Бритни Грийнър, която беше осъдена през февруари 2022 г. на 9 години за контрабанда на наркотици в Русия.

Ще припомним, че Виктор Бут, наричан "търговец на смъртта" и "оръжеен барон" беше задържан през 2008 г. в Тайланд и две години по-късно беше предаден на американските специални служби, които го изведоха в САЩ, където на скалъпен процес за "подготовка на престъпен заговор за убийство на американски граждани", както и за "покупка и продажба на ракетни системи" и "финансиране на тероризма" беше осъден на 25 години затвор. Сега, 15 години по-късно, той беше помилван и разменен за баскетболистка – наркотрафикантка.

Виктор Бут, считан от американските власти за "най-големия търговец на оръжие в света", беше задържан в Бангкок /Тайланд/ от агенти на DEA (Американската агенция за борба с наркотиците) през март 2008 г. Американците бяха активно подпомогнати от въоръжени до зъби местни полицаи. Бут беше подложен на унизителен обиск, хотелската му стая беше обърната с краката нагоре, а компютърът и личните му документи бяха конфискувани. Накрая, в нарушение на целия надлежен процес, на Бут не беше осигурен адвокат и не му беше позволено да се свърже с руското посолство.

На Бут му беше трудно в затвора в Тайланд. Агентите на DEA направиха всичко възможно да го убедят да сътрудничи, плашейки го с ужасните тайландски жеги, болести, глад и насилие, царящи в местните затвори.

Освен това, американците бяха предложили подкуп на адвокатите на Виктор Бут, за да убедят своя подопечен да "признае вината си". Ако Бут признаеше всички обвинения срещу него, американците му обещаваха по-лека присъда. В противен случай Виктор беше заплашен от американските закони на доживотен затвор. Адвокатите на Бут обаче отказаха такова търговско предложение.

На 17 ноември 2010 г. 43-годишният Бут беше екстрадиран в САЩ.

Той беше обвинен по четири обвинения: престъпен заговор за убийство на граждани на САЩ, престъпен заговор за убийство на правителствени служители, престъпен заговор за закупуване и продажба на противовъздушни ракети "земя – въздух" и заговор за доставката им за колумбийската структура FARC. И въпреки че не бяха предоставени никакви доказателства за вината му, американският съд осъди Бут на 25 години затвор.

В същото време в американските медии започна кампания за дискредитиране на Виктор Бут. Бут трябваше да бъде представен като основният доставчик на оръжия за Ал Кайда (създадена от САЩ).

Но зад кулисите се разиграваха други много важни събития, някои от които ще продължат и в бъдеще.

В продължение на много години Вашингтон се отнасяше към "властелина на войната" като към особено опасен престъпник. Направиха даже и филмче за него. Бут беше транспортиран в бронирани коли с ескорт и държан в изолация в продължение на 15 месеца.

През отминалите от тогава 15 години много хора направиха всичко по силите си, за да върнат Бут в родината му.

***

И така, на 8 декември 2022 г. Виктор Бут, който изпита всички прелести на американската Темида, беше освободен. Споразумението за размяната на Бут е било постигнато само 2 дни преди самата размяна.

"Въпреки обмена не може да се говори за никакво подобряване на отношенията със САЩ – заявиха от Кремъл. Двустранните отношения между суперсилите все още са в плачевно състояние."

Историята с Виктор Бут е само малка част от тях.

Да се върнем към тази доста сложна история, която може да донесе още много изненади, преди всичко за САЩ.

И така, Виктор Бут (известен още като Виктор Будд, Виктор Бат, Вадим Маркович, Аминов, Виктор Булакин и други, общо 15 имена) беше арестуван на 6 март 2008 г. от кралската полиция на Тайланд в Бангкок.

Неговият арест беше операция, в която бяха задействани и агенти на американското управление за борба с наркотиците DEA. Агент на това управление е успял да склони Виктор Бут да достави на Революционните въоръжени сили на Колумбия FARC зенитно-ракетни комплекси "Игла". FARC беше призната от Държавния департамент на САЩ за терористична организация, "финансираща своята дейност с продажба на кокаин и хероин".

Преди това Бут беше обвиняван в доставки на оръжие за всички горещи точки на планетата. Според разследване на ООН от 2000 г. той имаше минимум два руски паспорта, един украински и един издаден от властите на Обединените арабски емирства и притежаваше най-големия въздушен флот, експлоатиращ самолетите с марката "Ан".

Списъкът на клиентите на Бут беше дълъг. През 90-те години той е бил доставчик на лидера на Северния съюз в Афганистан Ахмад Шах Масуд. Едновременно е продавал оръжие на талибаните – врагове на Масуд.

Неговият флот е помагал на правителството на Ангола, но и на въстаналите срещу него отцепници Жонас Савимби.

Бут е изпратил самолет да спаси лидера на Заир – Мобуто. Работел е с лидера на Либерия Чарлз Тейлър и с либийския лидер Муамар Кадафи.

От друга страна е превозвал и напълно легални полети за ООН в същите райони, в които е доставял оръжие. Имал е връзка с правителствата на страните от Запада, в това число и от САЩ, за което ще стане дума. Докато федералните финанси на САЩ са се опитвали да блокират неговите активи, Пентагонът и неговите поддоставчици са му превеждали милиони долари за операции, свързани с "възстановяването" на Ирак и Афганистан.

Когато Буш-младши раздели света на такива, които помагат на САЩ и такива, които са срещу тях, Бут работеше и за двете страни, тоест, ако този човек започнеше да говори в САЩ по обвинения в доставки на оръжие на три континента, можеше да предизвика огромно безпокойство на американската върхушка, особено на Буш—Чейни—Вулфовиц.

На фона на огромните количества оръжие, които се движат по планетата, когато даже западните правителства ги доставят на "неконтролирани" или направо терористични групи, за да могат в определен момент с едно позвъняване да имат "нужния терористичен инцидент", Виктор Бут по никакъвначин не беше такава крупна мишена, за да предизвика толкова мощен огън на САЩ.

Известни бяха и са много по-крупни и много по-опасни оръжейни операции и техните участници, проявяващи се във висока политическа подкрепа.

В реалния свят на оръжията няма независими играчи. Участниците в него винаги работят за някой по-високо и винаги са манипулирани. Обикновено те са бързо елиминирани, ликвидирани или хвърляни в затвора.

При Бут нещата бяха още по-сложни – за първи път някакъв руски частен оръжеен превозвач се опита да влезе в "парада" на оръжейното статукво и да наруши "правилата".

Вариантите на биографията на 43-годишния Виктор Анатолиевич Бут, роден в Душанбе (Таджикистан) са няколко. В друго интервю казва, че е роден в Ашхабад (Туркменистан). Спецслужбите на ЮАР твърдяха, че е украинец, други служби – че е немец.

Произхожда от "трудово семейство", комсомолец-активист, с лингвистични дарби, усвоил няколко езика и наречия на страните от Африка и Азия. Проблеми е имал само с руския, тъй като след като се е провалил в МГИМО е отишъл за две години в армията, а от 1987 г. - във Военния институт на Министерството на отбраната.

Предполага се, че Бут е завършил военния институт за чужди езици, в който е попаднал благодарение на тъста си – чиновник в Министерството на външните работи на Таджикистан по времето на СССР. Става военен и работи в база във Витебск като навигатор. Заминава за Мозамбик и Ангола като преводач към руските военни. Бил е изпратен по линията на съветския "Техноекспорт". Легендата гласи, че Бут е имал чин майор, което е невъзможно от гледна точка на правилниците в Съветската армия.

Според други източници Бут е бил обикновен преводач към съветските военни съветници в Мапуту, а след това е пренесен в Ангола. Групата от преводачите тогава наброяваше около 150 души и Бут е бил един от тях.

Бут твърди, че няма нищо общо с КГБ или ГРУ. Вероятно е така, защото влиза в бизнеса след разпадането на СССР, когато започна разпродажбата на оръжие от военните складове в СССР /предимно Украйна/ и извън него.

Версиите по какъв начин Виктор Бут е станал собственик на един от най-крупните авиопаркове в света също са няколко.

Според първата, в началото на ерата на първоначалното натрупване на капитала, младият офицер е изчислил, че наемът за един самолеточас в просторите на бившия СССР струва 400 долара, а в Африка – 1500. Трябвало е само да се договори.

Не по-малко красива е и друга версия – че лейтенант Бут, наравно с някои известни авиационни генерали, е участвал в дивото приватизиране на военно-транспортната авиация и на авиацията със специално предназначение, като самолетите са купували по цената на вторични суровини.

След падането на Берлинската стена намира отнякъде 140 000 долара и купува с тях три самолета "Ан". Парите вероятно е получил от връзките си с военните. Благодарение на тях влиза и в търговията с оръжие.

Първият му бизнес е търговията с живи цветя от ЮАР за страните от Персийския залив. Една гладиола, купена в Йоханесбург за 2 долара, се продава в Дубай за 100 долара, като един самолет е возил 20 тона цветя.

По същото време Бут регистрира компания, която през 1993 г. доставя белгийските миротворци в Сомалия. По онова време започва да вози и оръжие.

В началото на 90-те години страните от бившия Варшавски договор започнаха да се освобождават от остарелите оръжия в Африка и Третия свят. Чартърните самолети на Бут кръжаха между Африка, Европа и Азия. За база превозвачът избра Обединените арабски емирства /ОАЕ/ и летището в Шаржа. Благодарение на приятелството си с либерийския диктатор Чарлз Тейлър, Бут регистрира самолетите под либерийски флаг, като регистрирането ставаше в Англия, но англичаните никога не му правеха инспекции. Всичките самолети имаха един собственик – Air Cess, чието седалище беше в Шаржа.

През 1991 – 2000 г. Бут извършваше и кацания в България.

Така постепенно изгради мрежа за доставки на оръжие. От западноафриканските лидери получаваше диаманти срещу оръжие, които продаваше и на известните у нас израелски мафиоти Лев Леваев, Гад Зееви, Майкъл Чорни.

През март 1995 г. Бут откри фирма в белгийския Остенде, но през 1997 г. белгийските вестници написаха за неговите сделки и той се пренесе в Шаржа.

През 1997 г. откри представителство в Свазиленд (кралство на територията на ЮАР).

През януари 2000 г. зам.-министърът на Англия Питър Хейн за първи път обвини Бут в доставка на оръжие за Африка.

Жонас Савимби е плащал на Бут с диаманти, които станаха предмет на остър сблъсък между южноафриканската "Де Бирс", руската "Алроса" и Лев Леваев.

През 2001 г. диамантите и Бут намериха място в доклада на мисията на ООН за Ангола. Беше посочено, че Бут иска да открие фабрика за тяхната обработка в столицата на Руанда – Кигали. Скъпоценните камъни постъпваха и на пазара в Антверпен.

През лятото на 1999 г. Агенцията за национална сигурност на САЩ установи електронно подслушване и космическо разузнаване на Заир, Либерия и Сиера Леоне. Тогава пак се появи името на Бут. В средата 2000 г. в САЩ започна мащабна операция, в която участваха разузнаванията на седем държави. Телефоните на Бут бяха поставени на подслушване, особено в ОАЕ. През лятото на 2000 г. четири негови самолета кацнаха в Либерия с оръжие, хеликоптери, бронирани коли, противосамолетни оръжия и картечници.

За ареста му в Шаржа беше подготвен спецотряд, но Вашингтон отмени операцията под предлога, че още събират информация.

След 11 септември 2001 г. американците договориха с белгийските прокурори неговия арест. Администрацията на Буш след това обаче изведнъж спря да вижда в Бут заплаха за своята национална сигурност и изгуби интерес към него. Внимание заслужаваха слуховете, че е доставял на Буш - Чейни експлозивите за взривяването на Световния търговски център в Ню Йорк и някои "други неща".

Последва международна заповед за ареста му през февруари 2002 г. по обвинение, че през 1994-2001 г. е изпрал в Белгия 325 милиона долара. Парадоксът беше, че едни агенции в САЩ го търсеха, а други му даваха поръчки за доставки на оръжие. Започна да сменя името на фирмите си. Air Cess стана Air Bas.

През декември 2004 г. се разбра, че самолетите на Бут кацат на американските бази в Ирак като през най-горещите периоди на инвазията на САЩ в тази страна те са кацали по пет пъти седмично, най-често на американската база "Балад".

Kellogg, Brown & Root също са използвали транспортите на Бут. Самолети на Бут са кацали най-малко 195 пъти в Ирак с оръжие за частите на САЩ.

Последната доставка на Бут в Африка, според западните служби, беше за 15 милиона долара и в нея влизаха 122-милиметрови артилерийски оръдия, зенитно-ракетни комплекси и мини.

Бут, според американците, като собственик на авиокомпанията Great Lakes Business Company, е организирал мрежа от около 60 авиопревозвачи за търговия с оръжие по целия свят.

През 2002 г. Бут беше обвинен и във връзка с Ал-Кайда. През същата година в Белгия беше задържан собственикът на диамантени мини в Кения по подозрение в пране на пари, който разказа на следователите, че Бут се е съгласил да прехвърли в Афганистан оръжие за лидерите на Ал-Кайда. Белгия пусна заповед за неговия арест и го обяви за международно издирване. Оказа се, че, след ареста му в Бангкок, Белгия е свалила претенциите си към руския бизнесмен.

Този случай можеше да доведе до последици за американската върхушка и дуета Буш-Чейни, по-тежки от прословутия скандал "Иран гейт". Появиха се сигнали, че "шапката" на Бут са били в политическото ръководство и спецслужбите на САЩ около Чейни и Вулфовиц.

Но американците обявиха Бут за първия в света "оръжеен барон" – Lord of war.

Защитата на Бут твърдеше, че той е само авиопревозвач, специализиран в страните от Третия свят. Освен това превозвачът не отговаря за стоката, която товари в своите самолети. Това е истина. Клиентите не винаги могат да плащат с пари. В тези случаи прибягват към "бартерни сделки". Но първооткриватели тук бяха американците. Още от войната във Виетнам беше известна схемата, когато те превозваха наркотици направо в ковчезите на убитите американски войници или ги тъпчеха в труповете им.

Ще се отнася до оръжието, в началото на 90-те години постсъветски групировки – предимно в Украйна, започнаха да разпродават оръжие. Това беше най-крупният грабеж на военно имущество в световната история.

През 1993 г. Бут се срещна с Ричард Чикакли – американец със сирийски произход, който бил служил в сирийското армейско контраразузнаване, когото през 1993 г. шейховете от емирствата поканиха за организирането на търговска зона в Шаржа. Но реално това беше съвместна идея на саудитските, американските и британските спецслужби да създават там търговска площадка за стиковка с бившите спецслужби от СССР и Източна Европа на ниско оперативно равнище. По този начин авиокомпанията на Виктор Бут се регистрира на летището в Шаржа. Тук, чрез Чикакли, с Бут се свързваха крупните търговски фирми-прикрития на американските и английски спецслужби КБР, Дилидженс и Метеорик.

Бут стана партньор и на английския подполковник Тим Спайсер, основател на една от първите фирми за професионални наемници Sandline International, който търсеше главорези за Африка, доставяше оръжие и организираше преврати. Чикакли се свърза с Бут благодарение на своите босненски връзки.

Постепенно групата Бут-Чикакли стана един от по-крупните играчи в оръжейния бизнес. Въздушните превози бяха за прикритие. Те представляваха около 30 на сто от случаите. Останалите 70 на сто бяха оръжие.

Защо и откъде беше емиратската връзка? През 2002 г. делови партньор на Бут стана бившият посланик на ОАЕ във Вашингтон шейх Абдула Бин Зайед бин Сак ран Нахайан, глава на авиокомпанията Flying Dolphin, правеща два пъти в седмицата редовни товарни полети от Шаржа до Кандахар (Афганистан). След това Бут возеше оръжие за Афганистан.

Така или иначе, от началото на 2002 г. Бут правеше превози за Департамента на отбраната на САЩ като поръчките идваха от Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, т.е. направо от Буш – Чейни.

Трябва да се каже, че документираните сделки на Бут едва ли възлизат на 6 милиарда долара, както някои западни източници оценяват, защото това физически не беше възможно. Бут возеше и товари с мирно назначение, но основните сделки по "черните схеми" бяха известни на най-големите спецслужби.

Заради това може да е бил заложен капан на Бут да достави оръжие на FARC, още повече, че ставало дума за дребна сума от 5 милиона долара. Според информация на DEA, т.е. агенцията за борба с наркотиците, Бут е предлагал на "агентите от FARC" услуги по изпирането на пари и е искал за това 40 процента.

Достатъчно е да припомним, че Бут беше арестуван от американските служби в операция от типа "ужилване". Американци, представящи се за колумбийски партизани, устроили среща с Бут в Тайланд, където го е подмамил негов партньор, който е работил за американската агенция за борба с наркотрафика DEA. Тогава Бут беше арестуван за намерение да продаде на FARC оръжие.

Ще припомним, че от началото оръжейният бизнес на Виктор Бут беше свързан с доставки на така наречената "спецпродукция" за редица държави по света. Но, от изтичания на WikiLeaks се виждаше, че повечето от тези сделки са били контролирани от ЦРУ и Моссад, в това число и за Йемен.

Арестът му в Тайланд беше свързан и с България. Един от неговите помощници, работещ и за други служби – Андрей Смулян, е обещал на Виктор Бут да осигури за колумбийските партизани ракетни изстрели "Игла". Смулян заявил, че оръжията чакат в България и показал снимки и спецификации.

И преди това Бут и партньорите му бяха във фокуса на някои служби. Още в средата на 90-те години неговите български партньори бяха разследвани от белгийците и бяха във фокуса на ЦРУ, т.е. контролирани.

Но защо тогава американците изведнъж хукнаха да търсят Бут по целия свят, за да го арестуват, още повече, че на определен етап минаваше за човек и на техните спецслужби?

Има два варианта. Първият е, че искаха да получат от него цялата информация, ако го считаха за посредник в началото на "Росвооружение", а след това на "Рособоронекспорт".

Вторият вариант е, че Бут знаеше толкова неща за американците, че ако изплуваха на повърхността това ще бъде огромен скандал, който ще отреже главите на клана Буш, на Чейни, на Вулфовиц, и на половината генерали от Пентагона и ЦРУ.

Бомбата тук може да се крие в няколко наистина колосални афери, сред които и тероризмът на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон. Вероятно американската върхушка искаше да прибере Бут по-близо, за да не започне да говори.

Друга версия за връзките им Бут можеше наистина да е съкрушителна и да обърне наопаки цялата история на съвременния свят и на САЩ след 2001 г.

За какво ставаше дума?

Според някои източници (разбира се, това можеше да е дезинформация на ЦРУ или Моссад) по време на африканската си дейност Бут беше установил контакти с агентката на ЦРУ Валерие Плейм. Тя е била контролиращият го агент от страна на ЦРУ, като Бут е имал контакти с един от най-важните агенти на ЦРУ в района на Афганистан и Близкия изток с псевдонима "Тим Осман", т.е. с… Осама бин Ладен. Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. бяха стоварени именно върху Осама, което даде възможност на Буш-младши да започне своята война срещу тероризма – в началото срещу Афганистан, след това срещу Ирак, т.е. войната за глобална хегемония, която стана най-дългата война в американската история , и която премина във войната в Украйна.

Но какво общо имаше с нея Виктор Бут? Имаше и можеше да е ключово.

Според някои слухове, от Бут, няколко седмици преди 11 септември 2001 г., са били купени заедно с доставката до Хюстън (Тексас), около 15 тона произведен в СССР военен пластичен експлозив PW-5D, един от най-мощните в света, чрез неговата базирана в Тексас авиокомпания IRBIS (експлозивът можеше и да е израелски Semtex). Товарът е бил предназначен за Марвин Буш, по-младият брат на президента Буш-младши и Вирт Уолкър III, братовчед на Буш-младши.

Преди атаките на 11 септември Марвин Буш и Уолкър III бяха директори на охранителната фирма, известна като Stratesec, преди това – Securacom, която получи 8,3 милиона долара за подобряване на охраната на Световния търговски център, чиито сгради през уикенда преди 11 септември бяха напълно затворени за 36 часа за "усъвършенстване на охранителната система".

Защо кланът Буш се е нуждаел от пластични експлозиви, доставени им от Бут (от перспективата може да се каже, че зад тази сделка е стоял израелският Моссад) и защо Марвин Буш е поканил Бут в Ню Йорк за "голямото шоу"?

И така, преди 11 септември 2001 г. Бут е пристигнал в Ню Йорк, където е бил посрещнат от хората на Буш, работещи за FEMA – Федералната агенция за извънредни ситуации, която "случайно" трябваше да проведе свои симулативни учения и игри сутринта на 11 септември 2001 г., които много бързо се превърнаха в истински катаклизъм.

През лятото на 2004 г. Буш-младши подписа директивата 13 348, замразяваща всички известни средства на Бут по целия свят. През 2005 г. името на Бут се появи в списъка на опасните и блокирани за САЩ личности. Валерие Плейм и съпругът й бяха отстранени от ЦРУ през декември 2005 г.

От всичко това се виждаше, че твърде много хора в твърде много страни имаха интерес в арестуването или елиминирането на Виктор Бут.

Започна да прониква и още по-интересна информация за връзките на Бут със световната нелегална търговия и с Израел (вероятно с Моссад). Според източници на талибаните, той е имал връзки с клана бин Ладен в тяхната строителна дейност в Афганистан и с техния бизнес с диаманти в Западна Африка, който е част от съвместния план на Израел и Саудитска Арабия за постигане на монопол в нелегалната търговия с диаманти в Сиера Леоне, Либерия, Ангола и Гвинея.

Участието на Осама бин Ладен, Бут и европейските диамантени посредници са документирани в няколко книги, в това число в "Jaded Tasks: Brass Plates, Black Ops & Big Oil". Става дума за връзките между Ал-Кайда и израелската мафия. Тук, според достоверни източници, основна роля играел Йехуда Абрахам, 67-годишен ортодоксален евреин, живеещ в Куинс (Ню Йорк), перящ парите от оръжейните сделки на… Ал-Кайда. Роден в Афганистан, владеещ урду (основният език в Пакистан и Индия), търговец с магазин New York Jewels в лобито на хотела "Шератон" в Джеда (Саудитска Арабия), самопровъзгласил се доставчик на диаманти на саудитското кралско семейство, използван и от Моссад за инфилтриране на талибаните в Афганистан.

Йехуда Абрахам, заедно с 68-годишния индийско-британски оръжеен търговец Хемант Лакхани и друг индиец, живеещ в Малайзия – Ахмед Хамеед, бяха арестувани в Ню Йорк на 12 август 2003 г. Арестът беше свързан с разследване как терористични групи са купили оръжие на черния пазар и по-специално ракетите "Игла" и пластичния експлозив.

През декември 2001 г. и януари 2002 г. ФБР е успяло да въведе информатор в оръжейната мрежа с доставки за Етиопия и Сомалия. Информаторът на ФБР е Мохамед Хабиб Рехман (известен като Хаджи), вербуван от DEA (която вкара в капана Бут в Тайланд) през 1993 г. в Пакистан, където е помагал на американците в наркотрафика. Лакхани и Рехман са имали среща в Дубай през есента на 2001 г. На 8 октомври 2002 г. Лакхани е поискал предварително заплащане на първите "Игла". Заплащането е направил Йехуда Абрахам в Ню Йорк по банкова сметка в Европа като знак на добра воля за "руските доставчици на ракетите". На 13 август 2003 г. Лакхами е видял "Игла" в Москва. Американската полиция арестува малко по-късно Абрахам.

Другият участник в тези сделки – Лакхани, живеещ в Лондон, е бил и агент на украинското оръжейно предприятие "Укрспецекспорт". Известно е, че Украйна беше и е гнездото на украинско-израелската мафия.

Честите пътувания на Лакхани до Кения предизвикаха интереса на службите на тази страна. Там той срещна друг оръжеен търговец Санживан Рупрах, гражданин на Индия и Кения. Той имаше връзки с Виктор Бут, който от своя страна имаше партньорство с израелско-руско-грузинската мафия, начело с известния и в България Григорий Лучански, шеф на "Нордекс", който имаше интерес "към оръжейния" бизнес в България.

Друг партньор на Бут от онова време беше Леонид Минин, член на одеската украинско-израелска мафия, който доставяше оръжия за Чарлз Тейлър в Либерия през Буркина Фасо. Италианската полиция арестува Минин в хотел в Милано през август 2000 г. При него бяха намерени необработени диаманти за 500 000 долара, документи за оръжейни доставки за Сиера Леоне и Либерия и банков превод за международния шарлатанин, известен и в България, Марк Рич (който беше помилван и пуснат от затвора през януари 2001 г. в последния час на президентството на Бил Клинтън).

Домът на Абрахам в Ню Йорк е недалеч от сградата, в която се извършват глобални операции за пране на пари. Тук са филиалът на Bank of New York за Източна Европа, Glencore – на Марк Рич, Benex – на Лучански и др.

Според разузнаването на Македония американската и израелската мафия контролираха наркотрафика в Албания и Косово, преминаващ и през България, особено по времето, когато Б. Борисов беше главен секретар на МВР.

Но през това време нелегалната търговия с оръжие от израелската мафия се срещаше с пълното мълчание и даже покровителстване на администрацията на Буш-младши. Когато службите бяха стигнали до Бут и неговата мрежа, Чейни и Кондолиза Райс лично прекратиха "работата по него".

На 26 април 2005 г. Департаментът на финансите на САЩ замрази активите на компаниите на Бут, въпреки че някои от тях продължаваха да обслужват САЩ и съюзниците в Ирак. Освен това базираната в Тексас фирма на Бут Air Bas имаше право да презарежда в американска база в Ирак. Друга компания на Бут Airbus, беше контрактувана от прословутата Halliburton на Чейни.

Както се вижда, причините за "интереса" към Бут са хиляда и една. Толкова са и причините, заради които САЩ и Израел искаха да приберат Бут "по-близо", за да не може да говори. Като например за появилите се слухове, че си е спомнил, че ракетата, с която беше атакуван Пентагонът във Вашингтон на 11 септември 2001 г. е била… руската ракета "Гранит".

Така отново стигаме до терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. на Моссад и ЦРУ.

Събитията на 11 септември 2001 г. в САЩ бяха вътрешна работа.

Израелският Моссад е ръководел арабските клетки, които по-късно бяха обвинени от правителството на САЩ за атаките срещу Световния търговски център - в Ню Йорк, и Пентагона - във Вашингтон.

Според някои английски и американски източници, звеното, създадено и контролирано от Моссад, се е състояло от шест, родени в Египет и Йемен евреи, които са проникнали в клетки на Ал-Кайда в Хамбург, Южна Флорида, и в Шаржа (Обединените арабски емирства) няколко месеца преди 11 септември 2001 г. Моссад е инфилтрирал тези клетки и започнал да ги ръководи.

Групата на Моссад е била от две части по трима агенти, като всичките са получили специална подготовка в лагер в пустинята Нагев.

Една от групите е отлетяла за Амстердам, където е била поета от резидентурата на Моссад за Европа, действаща в израелските авиолинии El AI на международното летище Шипхол в Амстердам. След това тримата са заминали за Хамбург, където са установили контакт с Мохамед Атта, който е мислил, че са изпратени от Осама бин Ладен, но реално са били изпратени от шефа на Моссад Ефраим Халеви.

Втората група от трима агенти на Моссад е отлетяла за Ню Йорк и след това за Южна Флорида, където са започнали да ръководят клетките на Ал Кайда.

През август 2001 г. първата група на Моссад е отлетяла с Мохамед Атта и други терористи от Ал-Кайда от Хамбург за Бостън.

Сигурността на международното летище Логан е била контрактувана от Huntleigh USA, израелска фирма с връзки с Моссад. Собствениците на тази фирма бяха политически свързани с партията Ликуд и с фракцията на Нетаняху и на Ехуд Олмерт. Двете групи на Моссад са изпращали редовни кодирани доклади на развитието на операцията 11 септември до Тел Авив през посолството на Израел във Вашингтон. Така например на 10 септември 2001 г. в посолството се е събрала група известни американци с еврейски произход, свързани с медиите с цел да представят предстоящите събития като дело на Ал Кайда, Осама бин Ладен и талибаните и да координират медийната пропаганда през следващите месеци в САЩ и по света.

В средата на август 2001 г. групата на Моссад от Бостън е съобщила в Тел Авив, че плановете за 11 септември са окончателно готови. Втората група на Моссад от Флорида е съобщила, че е установила присъствие на клетката на Ал Кайда в училището за пилоти във Флорида.

Двете групи на Моссад са избягвали да споменават Световния търговски център и целите във Вашингтон в кодираните съобщения до Тел Авив. Шефът на Моссад Халеви е прикривал своите следи със съобщения за ЦРУ за "обща заплаха от атака на арабски терористи срещу атомна електроцентрала по източното крайбрежие на САЩ". Директорът на ЦРУ Джордж Тенет е заявил, че информацията на Халеви е твърде обща. Същото се отнасяше за директора на ФБР Луис Фрий.

Двете групи на Моссад са изградили явки и канали за бързо изнасяне от САЩ. Така например на 11 септември 2001 г., въпреки че Федералната авиационна администрация - FAA, беше забранила всякакви вътрешни и международни полети, един пълен самолет Боинг 747 на израелските линии El AI е излетял от летището Джон Кенеди за Тел Авив. Полетът е бил разрешен от Департамента на отбраната. Двете групи на Моссад са били на борда на самолета.

Според френското разузнаване, други агенти на Моссад, родени в Египет и Йемен, са инфилтрирали радикалното Мюсюлманско братство, действащо в Шаржа (ОАЕ).

Съвместната подкрепа на Израел и Саудитска Арабия за Ал-Кайда може да е била известна на базираната в Шаржа авиокомпания на Виктор Бут, т.е. Бут знаеше достатъчно или твърде много за дейността на Моссад в подкрепа на талибаните и Ал-Кайда. Той можеше да изобличи Моссад като основната сила зад събитията на 11 септември 2001 г.

Авиационната империя на Бут се простираше от Маями до Далас - два района, в които Моссад контролираше подготовката на терористичните операции на 11 септември.

Защо кланът Буш се е нуждаел от руските пластични експлозиви, доставени им от Бут и защо Марвин Буш е поканил Бут в Ню Йорк за "голямото шоу" 11 септември 2001 г.?

Бут е получил пропуск с достъп до руините на Световния търговски център след 11 септември. Но за нещастие той и неговият пропуск от FEMA са били заснети от видеографа Курт Соненфелд, който беше единственият филмов специалист с неограничен достъп до мястото на трагедията на 11 септември. При прегледа на видеоматериала Соненфелд е забелязал странното поведение на човека с пропуск на FEMA и на някои негови разговори на мястото на трагедията и е докладвал на своите началници. Три седмици след това жената на Соненфелд беше убита с изстрел в главата и той беше арестуван за нейното убийство. Преди това обаче Соненфелд е успял да укрие записите при обиска на къщата му и те не са били открити. Тогава убийството на жената на Соненфелд беше преквалифицирано като "самоубийство", след което той напусна САЩ за Аржентина, където получи политическо убежище. След това американските власти отново го обвиниха в убийството на жена му.

През лятото на 2004 г. Буш-младши подписа директивата 13348, замразяваща всички известни средства на Бут по целия свят. През 2005 г. името на Бут се появи в списъка на опасните и блокирани за САЩ личности.

Но това беше само началото.

He е изключена тезата, че "престъплението" на Бут се състои в нещо друго - че е превозил за администрацията на Буш-младши и на израелската диверсионна група, организираща събитията на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон, ръководена от Майк Харари (оперативен шеф на Моссад, известен с връзките си с Буш-старши, Бил Клинтън и Буш- младши още от времето на Иран-Контра и наркотрафика през Мена), ракетата, използвана за атаката срещу Пентагона.

Това означава, че Буш-младши и Израел носят отговорността за 11 септември 2001 г. Бут само е доставил част от оръжието. но той не е планирал нападението. според неговия говорител Дмитрий Халезов, Бут не е виновен, като истинските престъпници са Буш, Чейни и Ръмсфелд.

Ще припомним, че Халезов е бивш член на съветското 12-то Главно ядрено управление на Министерство на отбраната на СССР и е потвърдил срещата на Бут с Майк Харари в Бангкок, на която Харари е признал, че 11 септември е "вътрешна работа на САЩ и Израел".

Халезов беше един от близките приятели и защитници на намиращия се в затвора в САЩ Виктор Бут. Халезов беше и първият човек, видял Бут след ареста му в Бангкок. Той знаеше истинските причини, заради които САЩ на всяка цена искаха да приберат Виктор Бут "на топло".

Пред него Виктор Бут е заявил, че съветска крилата ракета "Гранит" е била продадена на САЩ за нанасяне на удара по Пентагона.

Ако това, за което Халезов говори, е истина, 11 септември 2001 г. е трябвало да бъде още по-ужасяващ - Пентагонът е бил ударен със съветска крилата ракета "Гранит" с ядрен заряд и само случайността не е довела до взрив и колосални унищожения във Вашингтон.

Според Халезов, арестуването на Виктор Бут в Тайланд и неговото транспортиране в САЩ е било съвместна операция на американците в Тайланд, израелския Моссад и израелското военно ядрено разузнаване Саярет Маткал.

Според Халезов, американците искаха да направят от Бут изкупителна жертва, върху която да хвърлят отговорността за намерената в Пентагона крилата ракета съветско производство.

Според Халезов, Бут знаеше много за терористичната операция на 11 септември 2001 г.

Халезов беше един от първите експерти, които поставиха и тезата, че Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен с предварително вградени в него ядрени заряди.

"Гранит" е била въоръжена с термоядрена бойна глава, 25 пъти по-силна от бомбата над Хирошима.

Какво е "Гранит"?

Р-700 "Гранит" (според НАТО Shipwreck, SS-N-19) беше най-напредналата морска ракета от времето на СССР. Тя е предназначена за изстрелване от подводници за унищожение на американски самолетоносачни групировки. Това е високо интелигентна ракета. "Гранит" могат да бъдат използвани единично или в залп от 12 ракети. Всяка тежи около 7 тона, с дължина 10 метра и може да лети със скорост от 625 км/час, т.е. свръхзвукова, с 2,5 маха. Всяка ракета е стандартно въоръжена с 500- килотонова термоядрена бойна глава. "Гранит" е неунищожима, тъй като САЩ и НАТО нямат противодействие срещу нея за откриване или сваляне.

Именно това е станало на 11 септември 2001 г., когато американската NORAD е успяла да засече налитащата "Гранит" поне 6 минути преди да удари Пентагона, но не е била в състояние да предотврати удара.

Според други източници, един от крайцерите на Черноморския флот е трябвало да бъде превъоръжен с "Гранит". Няколко ракети са били изпратени в Черноморския флот и след разделянето на Русия и Украйна са попаднали в украински ръце откъдето са били продадени на "терористи".

"Гранит" има инерционна система за насочване, в която предварително е вграден списъкът на най-важните цели в САЩ и НАТО. Докато лети над океана "Гранит" сканира и анализира военния театър и избира сама най- важните цели като например самолетоносачни групировки, по които нанася удари автономно и автоматично. Ако лети над сушата ракетата избира сама най-важните стационарни цели, като сравнява координатите им с предварително заредените в нейната бойна глава информация и степенува приоритета на нанасяне на удара. Ако например ракетата е изстреляна към Вашингтон, тя сравнява двете най-важни цели - Белият дом и Пентагонът, и избира да удари Пентагона, тъй като тази цел е по-важна от военна гледна точка.

"Гранит" е най-бронираната ракета в света. Тя е направена от дебела стомана и може да бъде сравнена с летящ танк или гигантски куршум. Благодарение на колосалната си скорост, маса и сила тази ракета е успяла да пробие шестте основни стени на Пентагона след удара на 11 септември 2001 г.

Това може да обяснява и лъжата на Буш - Чейни, че Пентагонът е бил ударен от голям самолет Боинг, което на практика е смешно обяснение. Удар с крилата ракета "Гранит" или с друга, – например американска е много по-обясним от гледна точка на отвора в стените на Пентагона, височината, траекторията на полета и т.н.

Разбира се, американците едва ли ще признаят, че 11 септември 2001 г. беше вътрешна работа на американските служби и Моссад, и че цялата история с атаките беше измислица и фалшификация, т.е. операция на "фалшивия флаг".

Не е ясно, как американската страна ще обясни, ако въобще се стигне до това и други твърдения на Халезов, а именно, че трите сгради на Световния търговски център в Ню Йорк бяха взривени с мини ядрени заряди.

Що се отнася до използването на мини ядрени заряди в Световния търговски център, освен термина "ground zero" ще припомним и някои други неща. Така например три месеца след 11 септември на семействата на загиналите в сградите жертви беше съобщено, че починалите са се "изпарили" и че никога няма да бъдат идентифицирани. Според последни данни от 3000 жертви са били идентифицирани само 500. Другите са се "изпарили". Но "изпарението" им не може да стане по никакъв начин от горящото гориво на самолетите. Кремирането става при по-висока температура, телата не се изпаряват, а изгарят.

Изпарение е възможно само в един случай - при термоядрена експлозия.