Събитията от месец март 2023 г. ще определят цялото 21-во столетие. Завършва един етап, стартирал през 70-те години на ХХ век. Започва нов.

И така, какво се случи през март 2023 г.?

Русия спря участието си в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/ в момент, в който американците са загубили 90 процента от своя ядрен капацитет, ядрените им бойни глави са с изтекъл срок и не могат да произвеждат нови, тъй като нямат капацитет уран и плутоний.

Това е най-важното събитие за глобалната сигурност. Зад него се крие и най-новата стратегма на глобално равнище. Русия е ядрената сила № 1 на планетата. Стратегическата стабилност на планетата вече не може да се решава само между Русия и САЩ. На сцената са нови играчи начело с Китай, КНДР и Иран /срещу когото САЩ и Израел в момента в който пиша тези редове започват много опасна провокация/.

В областта на икономиката Китай е новата икономическа сила № 1 на планетата.

Визитата на китайския лидер Си Цзинпин в Москва очертава контурите на новия многополюсен свят в сигурността и икономиката.

Многополюсността става необратим процес. Новият свят ще се определя преди всичко от съюза на русия и Китай на БРИКС и ШОС. Това е интерпретацията на последните договорености между Русия – новият военен лидер в света, и Китай, новият икономически лидер в света, които преминават в стратегическо настъпление. На карта е поставено всичко, в това число и ядреното оръжие. Резултатът е предрешен. САЩ са в колапс. Западът е в системна криза. Имплозията на дълговия балон ще има много тежки последици и за нашите деца и внуци по целия свят. Дали това ще продължи 50 или 500 години само историята ще каже.

Досега кризата и войната се движеха успоредно. Сега се пресичат в точката, в която се намираме.

Печатането на нови долари ни хвърли в хиперинфлация и Велика депресия № 2.

Агресията на САЩ и НАТО в Украйна ни вкара в Трета световна.

Дали тези тектонични промени ще са глобална революция. Дали ще започне нова "пролет на народите" или ще затънем в ново тъмно Средновековие, като от V до XIV век не могат да кажа. Но във Франция вече скандират "обезглавихме Луи XVI, ще направим това и с Макрон".

На този фон по-разбираема е прогнозата за развитието на ситуацията в Украйна. Залозите бяха вдигнати до максимум, развръзката ще настъпи скоро. Вероятно боевете ще завършат до 120 дни. но специалната военна операция ще продължи до реализацията на поставените цели. Ще припомня думите на Путин: "Все още не сме започнали сериозно".

Става дума за финалната битка между Изтока и Запада, която ще постави всичко на своите места.

Именно март 2023 г. стана пресечна точка на най-важните процеси, започнали още през 80-те години на ХХ век и достигнали апогей сега, пред нашите очи.

В рамките на тези 5 десетилетия завършва и уникален не само за мен – но и за световната журналистика аналитика, геополитика, геоикономика, война и мир, задкулисие – период. И така, какво беше накратко моето участие в горните процеси. /По-подробно ще се спра в следващ брой./

Както се казва "за протокола" ще припомня, че имах възможност да наблюдавам онази първа Студена война и от двете страни на Берлинската стена – от Източен и Западен Берлин.

След това наблюдавах отблизо събитията в Полша, Чехословакия, Франция през 1968 г. след това имах възможност да се срещна с някои от най-големите политици на ХХ век.

Със сигурност съм последният жив анализатор не само в Източна Европа, но и въобще в Европа и Русия, който следи най-важния сегмент от световната политика – оръжейният, още от началото на 70-те години, когато, като млад човек, стажувах известно време в Стокхолмския институт SIPRI, след това – като военен журналист, за кратко, по времето на Варшавския договор отразявах на място съюзническите генералщабни учения, след това – в края на 70-те и началото на 80-те години, отразявах преговорите във Виена за съкращаване на въоръженията и въоръжените сили в Централна Европа, междувременно отразявах – в официоза "Работническо дело", срещите на висшия орган на Варшавския договор – Политическият консултативен комитет, а след 90-те години само при мен се получи приемственост в оръжейната тематика в новите условия – изчезването на Варшавския договор и маршът на НАТО на Изток – нов Drang nach osten, под командата на САЩ.

Като млад човек имах възможността да получа най-доброто за онези /и следващите/ години образование във Варшавската икономическа школа – международни отношения, където икономиката не се третираше в идеологически категории. Същото се отнасяше и за геополитиката, защото още в средата на 60-те години, когато тази дума беше табу в другите соцстрани и в СССР, в споменатата школа започна нейното изучаване, но не в нейния англосаксонски ционистки вариант /разбира се онази Полша нямаше нищо общо с днешна Полша това се отнася и за онази и днешна България/.

Дисертацията ми беше за "България и ЕИО" – която влезе в някои правителствени разработки в София по-късно.

Що се отнася до СИВ, веднага след университета бях назначен в Министерство на външната търговия вс най-секретния отдел СИВ, където се работеше с най-секретните документи на съгласуването на народностопанските плановеи на Варшавския договор.

По-късно, в "международния отдел" на официоза "Работническо дело" към мен беше цялата тематика – социализъм, капитализъм, икономика, сигурност, оръжия, задкулисие.

Бях и първият анализатор в соцстраните, който още в средата на 70-те години започна анализирането на транснационална корпорация и тяхната еволюция към либералния капитализъм.

Заради някои по-особени мнения Секретарятът на ЦК предпочиташе да ме държи по-далеч от София и ме изпращаше в чужбина – кореспондент в ЧССР, ПНР и Австрия, кореспондент за цяла Африка. Но и там гледах да си свърша работата особено в Африка, където имах възможността да участвам в най-голямата национално-освободителна борба на ХХ век в ЮАР и да премина по следите на генезиса на Homo Sapiens от "прабаба" ни Люси в Етиопия, до златните подземни мини /на ануннаките?/ в юга на Африка.

Разбира се, тези мои години бяха събрани и в журналистическа дейност с обем над 50 000 анализи и статии, и в издавания и финансиран от мен от 30 години вестник "Строго секретно" с аудитория в 193 държави. А това е наистина уникално явление в целия свят.

Разбира се, горното не е и 10 процента от онова, което ми се падна да върша през последните 50 години, но и го показва успоредността на моите пътеки с основните процеси в света през този период, на които, за съжаление, съм последният жив участник от няколко следвоенни поколения журналисти в Европа и света. И защото съм длъжен да се спирам на тях, докато мъглата на времето не е изтрила контурите на тези важни събития от близкото минало, които определят днешния и утрешния ни ден.