Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години цветни контрареволюции на глобализма, ционизма и неолиберализма
11.2023

Преди една година почина Михаил Горбачов

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

  • главен гробар на СССР и Източна Европа;
  • който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
  • който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
  • който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
  • който лично ръководеше най-голямата "цветна революция, т.е. контрареволюция", пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става в Европа е контрареволюция. С Украйна, като анти-Русия, също е контрареволюция. Продължение на горбачовската.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново ще се върна към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен журналист и анализатор от онези години във висшите етажи на журналистиката, и като единствен, за съжаление, журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се пада, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е обаче, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълвах една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

***

Заради това ще си позволя отново няколко думи за моето позициониране в тези събития, защото и до днес анализите на вътрешните и външни причини за разгрома на България, Източна Европа и СССР след 1990 г. са дефицитни и защото бяха написани нелепости и глупости от аутсайдери, сополанковци, провокатори, "журналисти", реститути или някои хора от предишната върхушка, които изопачават, замъгляват или не разбират картината.

И защото продължаваме да търсим отговорите на въпросите, както и в другите бивши социалистически страни, които изчезнаха заедно с НР България почти по едно и също време – в края на 1989 г. СССР ги последва една година по-късно.

Ще припомня, че в "Работническо дело", който беше и ще остане най-големият вестник в историята на България, въпреки вербалните упражнения на разни комплексарчета от други по онова време вестници, най-важният отдел беше "Международният", през който минаваше и координацията на международната политика заедно с международните отдели на централните комитети, на идеологическите и информационните структури в тях и т.н.

В международния отдел на "Дело", в който постъпих още през 1974 г., и чийто последен шеф бях след 1989 г. "към мен" беше цялата икономика на СИВ и ЕИО, целия социализъм, в това число Китай, КНДР, Румъния, Югославия и цялата социалистическа и западна интеграция. Имах достъп до секретните документи не само на Варшавския договор, но и на Съвета за икономическа взаимопомощ – Изпълкома, и различните комисии. Отразявах преговорите във Виена, Хелзинки, Малта, Берлин, необвързаните.

Пишех и уводните статии на официоза, които имаха директивен характер. 10 години бях кореспондент на "Дело" в Централна Европа, а след това за цяла Африка. Повтарям – бях единственият кореспондент на централен партиен орган от целия Варшавски договор за цяла Африка през 1985 – 1990 г. "Правда", "Трибуна люди", "Русе право", "Нойес Дойчланд", "Непсабатшаг" ни последваха или въобще не се показаха.

Ще припомня, че след 1990 г. Африка беше основният фронт на политическия и идеологически сблъсък, а не Европа, Азия или Латинска Америка. А когато бях в София "големите началници" искаха аз да пътувам с тях по света, като специален пратеник на "Работническо дело", в това число и най-сложните визити или конгреси в ПНР, ЧССР, Румъния, Куба, Етиопия, Йемен и др.

Заради тези и други причини след 1990 г. "перестройчиците", начело с Луканов, направиха всичко възможно да ме отстранят от "Дело". Направиха ми обаче услуга, създадох "Строго секретно", който днес е единственият независим вестник в Европа, четен в 193 държави.

Всичко това ми даваше възможност да следя процесите отблизо и в техния най-важен участък не само в България, но и в СССР, СИВ, Варшавския договор, НАТО, необвързаните.

На мен се падна да напиша и първото голямо интервю на Тодор Живков от домашния му арест на улица "Секвоя" през 1995 г., което публикувах в "Строго секретно" и което стана ъглов камък за оценките му: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик Народ. Това е трагедията на ХХ век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата. Той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

И тогава, не за първи път написах, че може би най-важната причина за превратите в социалистическите страни и в СССР беше атаката на англосаксонския ционизъм, че социализмът не рухна защото беше изчерпан, а защото беше унищожен отвътре и предаден отгоре.

* * *

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И най-накрая успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за „перестройката“ и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше „нежизненоспособността на социалистическите държави“. Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно MI6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.“

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума? Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“.

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обясняваше всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия, не само в Украйна.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на „капитализъм с човешко лице“, щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

* * *

Но да се върнем към средата на ХХ век, когато от Запада започна да се налага теорията на конвергенцията и на разведряването.

Когато СССР достигна ракетно-ядрен паритет със СЩА, това стана сигнал за западния политически елит, че военното противостоене не може да доведе до победа в Студената война. Необходима беше друга стратегия, която да отвори СССР за неговото разлагане отвътре.

Теорията за „тоталитаризма“, създадена в началото на 50-те години от учениците на нацисткия философ Хайдегер Арендт, не беше подходяща за тази задача, тъй като тоталитарното общество, заради своята природа, не може да се измени отвътре и може да бъде победено само с външни средства.

Втората идеология – за „империята на злото“, в изпълнение на третостепенния актьор Роналд Рейгън, по същество беше връщане към Арендт на равнището на холивудската мелодрама.

Но, за да започне последната атака срещу СССР, трябваше да бъде погребано разведряването, т.е. да бъдат изплашени американците. Сводките на ЦРУ обаче сочеха, че СССР се стреми само към паритет.

Тогава, през 1976 г., директорът на ЦРУ Джордж Буш – старши, създаде външна двупартийна група от експерти от 10 човека, които, под ръководството на известните русофоби Ричард Пайпс и Пол Ницше, призоваха към мобилизиране на ресурсите за постигане на военно превъзходство над СССР и унищожение на неговия военен потенциал и промишлена база. Групата получи названието „Тимът В“ и твърдеше, че СССР е постигнал военно превъзходство над САЩ, че се готви за термоядрена война. Всичко това залегна в официалната политика на Вашингтон.

На този фон в Белия дом влезе Роналд Рейгън и започна консолидирането на идеологическата, политическата, военната и финансово-икономическата власт на Запада, предимно в САЩ и Англия, с ясна геополитическа постановка и месианистичното послание за Нов световен ред.

Американската част на този елит беше организиран около олигархичния клан на Буш – старши, обединяващ американските неоконсерватори за програма на англосаксонския световен ред, начело със САЩ. В тяхното изпълнение това придоби чертите на религиозен фундаментализъм и апокалиптично възприемане на съвременната история. Тези крайно десни даже фашизиращи републиканци не можеха да се примирят с идеята за мирното съвместно съществуване със СССР и с разведряването.

Тук има един важен момент, който все още не се разбира. Всичко това ставаше и става под контрола и патронажа на групировката на Буш. През последните 40-60 години около нея се формира предана марионетна държавна бюрокрация, в това число в спецслужбите на САЩ. В основата на неоконсервативната идеология на САЩ стоеше не актьорът Рейгън, а Буш – старши, който изгради олигархичен клан и продължи да води своите битки за доминиране над икономиката и финансите на САЩ и Англия.

Около него се формира твърдо ядро от сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия, Израел, генерали от спецназа, бивши началници на генщабовете, бивши директори на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на наднационалните корпорации, на елитните общества на атлантизма, крупните лобисти на Вашингтон, директорите на водещите нефто- и газови концерни, които изграждат съвременният трансатлантически елит в неоконсервативния му контекст.

Те имаха и имат ефективни, неформални канали за връзка с елитите на САЩ, Англия, Франция, Германия и Израел, определящи външната политика на тези страни, с армиите и техните ракетноядрени върхушки.

И всичко това постепенно започна да се насочва от началото на 80-те години срещу СССР и социалистическите страни. Задачата беше унищожението на СССР и неговото разпадане като геополитическа формация, не на идеологията, а на източното православие и славянщината.

Най-важна беше не идеологическата , а геополитическата битка. Заради това, след като бяха ликвидирани националните държави в Източна Европа, на дневен ред продължава да е Русия.

Тази ултра агресивна геополитика на САЩ и Запада имаше своите идеолози начело с Ранд, Пърл, Ледин, Фейт, Кисинджър, Бжежински, Гейтс...

През 80-те години те масово фалшифицираха аналитичните оценка за СССР, за да подхранват информационно-психологическата война срещу него. Те бяха и създателите на активните мероприятия за българското „участие“ в смъртта на Марков и за съветско-българското „участие“ в стрелбата на Агджа по Йоан Павел ІІ през 1981 г.

През 1989 г. в САЩ беше формирана суперсекретна група от Робърт Гейтс и Кондолиза Райс, в "случай на извънредна ситуация в СССР", която беше моделирана от тях за СССР и другите социалистически страни, в това число и България.

Тук ще направим едно отклонение, свързано с личността на родения през 1943 г. Робърт Гейтс, чиято кариера започна в средата на 60-те години като млад съветолог на университета в Джорджтаун, специалист по съветско-китайските отношения, поканен да работи в ЦРУ. Биографията на Гейтс, който беше и секретар по отбраната на САЩ при Буш-младши, показва, че това е единственият аналитик в историята на ЦРУ, който стана негов директор (1991-1993 г.) и единственият директор, започнал кариерата си като редови сътрудник. Такава чест той получи не заради някакви извънредни качества, а заради пълната си подчиненост лично на Буш-старши и на военнопромишления комплекс на САЩ.

Гейтс взе участие и в заговора, който доведе на власт Рейгън и Буш. През 1974 г. при Картър той работеше в Съвета за сигурност, но през 1979 г. се върна в ЦРУ. Дойде така наречената "Октомврийска изненада" от 1980 г., т.е. заговорът между агентурата на десните републиканци в ЦРУ и иранската Революционна гвардия с цел да забавят освобождаването на заловените в американското посолство в Техеран заложници до приключване на президентските избори в САЩ. Според някои експерти именно Гейтс е предал на Рейгън информацията за преговорите на хората на Картър с иранците. Ако те се бяха договорили, Картър щеше да спечели втори мандат. Тогава Рейгън установи контакт с иранците с помощта на група бивши и действащи служители на ЦРУ, като в преговорите участваше и Буш-старши на среща в Париж.

Гейтс и Райс заемаха и най-силните два поста в администрацията на Буш-младши, с изключение на Дик Чейни, който също е от екипа на Буш-старши, при когото беше секретар на отбраната.

След като победи Картър, Рейгън назначи Гейтс за заместник-директор на Директората по разузнаването на ЦРУ, а от 1986 г. и за заместник-директор на ЦРУ.

Към края на 1986 г. се разрази Ирангейт. Започна разследване на заговора на ЦРУ и на администрацията на Рейгън, която тайно продаваше оръжие на Иран и със спечелените пари финансираше контрите в Никарагуа, въпреки забраната на Конгреса.

Насочиха се към Белия дом – Рейгън и Буш. Но Рейгън беше само витрина. Истинският президент беше Буш-старши. Междувременно Гейтс стана и.д. директор на ЦРУ по настояване на Буш.

Това бяха годините, когато в СССР на власт дойде Горбачов със своята перестройка. По същество това бяха огледални процеси. САЩ вече си бяха поставили задачата да ликвидират СССР и бяха подготвили екипа за това, начело с Буш-старши.

Разбира се, на първо място е въпросът откъде се появи одиозната фигура на Михаил Горбачов, чиято дейност премина не само в разгром на СССР и другите социалистически страни, но и в контрареволюция, която още не е спряла.

С Горбачов историята изигра най-лошата си шега със СССР и с източноевропейския социализъм. Това беше съзнателно унищожение не толкова на комунизма, колкото на геополитическата формация СССР и Източна Европа.

Имаше само една, по-точно две структури, които можеха да реализират плановете на Горбачов. Това бяха КГБ и ГРУ (военното разузнаване на съветската армия).

Действаше още един процес, започнал в органите на СССР още от 70-те години, когато се появи нова социална тенденция, която се отнасяше и за другите социалистически страни. Докато КПСС оставаше водещата сила на съветското общество, децата на номенклатурата и висшата бюрокрация рядко избираха партийна кариера. Повечето предпочитаха кариера, свързана с контактите със Запада – дипломация, външна търговия, медиите и т.н. Но над всички беше външното разузнаване, т.е. КГБ и ГРУ. Там децата на големите началници се лепяха като мухи на мед. Над света цареше мирното съвместно съществуване, в тила на немците вече не се стоварваха десанти, КГБ и ЦРУ не се стреляха взаимно по улиците. Всички бяха убедени, че СССР е непобедим, че социализмът е завинаги, че на Запада му остават само няколко години. Големите игри се свеждаха до кабинетни интриги и подкупи на кадровиците на разузнаванията за по-топло място в чужбина.

Американците също бяха делови хора, на които заплатите не достигаха. В ЦРУ работеше съветският агент Олдридж Еймс, в КГБ – американският Поляков, когото Еймс за всеки случай издаде на руснаците и те го разстреляха. След това американците разобличиха Еймс и го пратиха в затвора.

Но това бяха по-дребните риби, защото взаимните услуги ставаха на висше равнище Горбачов - Буш-старши, тогавашният началник на Първо главно управление на КГБ Крючков, а от американска страна в различни периоди от ЦРУ - Улси, Кейси и разбира се, Робърт Гейтс.

Постепенно каналите и връзките така се оплетоха, че реално имаше пряко сътрудничество между спецслужбите на САЦ, СССР и другите соцстрани.

По този начин се стигна до на-големия парадокс - че превратите в източноевропейските страни, в това число в България, се осъществяваха съвместно от КГБ, ГРУ и ЦРУ. Не можеха да липсват МІ6 и Моссад.

Така например, когато през декември 1987 г. Михаил Горбачов пристигна с

"историческата си визита" в САЩ, в неговото обкръжение се намираше и един сив, непривличащ вниманието човек, който беше напълно инкогнито. Това беше Владимир Крючков, един от възпитаниците на Андропов (Горбачов също беше сред тях), по онова време началник на Първо главно управление на КГБ на СССР, т.е. на външното разузнаване. Във Вашингтон Крючков пристигна за суперсекретна среща с американските си противници, като детайли за тези срещи станаха известни през 1996 г. от споменатия Робърт Гейтс. Даже ако се допусне, че тези спомени са манипулирани, те разкриват изключително важни кулиси на ставащото тогава по линията СССР-САЩ. А то беше предателство на Горбачов и спецструктурите.

Впрочем някои думи на Крючков така изненадаха Гейтс, че той едва ли е могъл да ги забрави, Например Крючков под секрет каза на Гейтс, че "перестройката върви много по-бавно, отколкото очаквахме преди две години."

По този начин Крючков търсеше... помощ на САЩ и на ЦРУ за перестройката и лично за Горбачов. Капанът се отваряше.

Ето какво пише Гейтс: "Крючков направи няколко забележки за САЩ, които ми се сториха много откровени. Той каза "колко мощни са САЩ - направо чувствате тази мощ". В един момент Крючков се обърна към мен и каза: Надявам се, че ЦРУ ще обясни на ръководството на САШ, че Съветският съюз не е слаба и бедна страна, която може да се подценява.

Представете си какво е мислел Гейтс тогава - човекът, който над 15 години фалшифицираше разузнавателните анализи на СССР, за да създадат плашило за американците. Това е все едно по време на Втората световна война да се обвини Хитлер в мекушавост спрямо евреите. Крючков все пак знаеше, че Гейтс и Ермарт са крайни ястреби, т.е. Гейтс знаеше, че Крючков му предава послание от Горбачов. Но какво искаше да каже на ЦРУ Горбачов чрез Крючков?

На първо място искаше да каже, че би искал да ускори перестройката в СССР, която през последните две години върви много бавно заради съпротивата в КПСС, силовия блок, армията и широките светски маси. И молеше САЩ да му помогнат именно срещу тези негови противници. По този начин Горбачов правеше второ предателство като казваше, че външнополитическата цел на перестройката е да стане младши партньор на "мощните САЩ". Това се подсказваше от Крючков, един от най-посредствените ръководители на съветското разузнаване в неговата история.

Молбата беше ясна - ЦРУ да продължи да преувеличава мощта на СССР и да плаши с нея американците, т.е. върху СССР да продължи военно-политическото давление. Тогава на Горбачов ще бъде по-лесно да убеди своите противници в партията, армията, спецслужбите и военнопромишления комплекс, че съюзът със САЩ, като по-младши партньор, ще бъде най-добрият изход за СССР. Може би Горбачов и Крючков се опитваха да манипулират ЦРУ, но това беше толкова примитивно, че беше невъзможно.

Едно е сигурно - че Горбачов установи чрез Крючков и Гейтс конспиративен канал за връзка с висшето ръководство на САШ, по-точно с дясното крило на Републиканската партия около Буш-старши, Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър, Райс, които определяха и външната политика на САЩ.

Несъмнено заслуга за разгрома на СССР носи и Крючков, който от 1988 г. до 1991 г. беше председател на КГБ, т.е. в пиковия момент на перестройката, ликвидирането на социализма в Източна Европа, слизането от сцената на Горбачов и появата на Елцин. Крючков не само безприкословно се подчиняваше на заповедите на Горбачов, но сам се опитваше да ги формира.

Специалистите добре разбират, че срещата в ресторанта Maison Blanche във Вашингтон беше фактическа вербовка на Крючков от ЦРУ, а не обратното.

Първият признак за това беше, че перестройката след срещата на Крючков с Гейтс и Ермарт започна да се движи по-бързо. И именно след нея започна ускорената подготовка на превратите срещу партийно-държавните ръководства в социалистическите страни.

След тази среща Горбачов направи Крючков от шеф на външното разузнаване, председател на КГБ.

/Продължение

в следващия брой./


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 333, Nov. 2023
34 години от преврата на 10 ноември 1989 г. неговите кулиси и незаглъхващи последици
И ноември 2023 г. ни залива с вълна от важни събития.Но за съвременна България няма и много години няма да има по-важно ...
    „Буревестник“ може да лети колкото си иска и да удари където иска
Супер оръжието е готово.Русия хвърли поредната и, вероятно и последна "ядрена ръкавица" към САЩ и НАТО.Ще последват и ре...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com