През първата половина на 2024 г. отбелязваме три важни "рождени дни" за нас:

• 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
• 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
• и 77-те мои години, които ще отбележа в близко време.

Ето защо не се подвоумих за съдържанието на заглавието на поредицата /ако в актуалните условия успея да я завърша/ и върху нейните акценти.

Заглавието ги обобщава, а съчетанието им, доколкото знам, е без аналог в съвременната световна практика на журналист, издател и стратегически анализатор в основните области – икономика, висшата политика, войната и мира, геополитиката и т.н.

Поредицата под това заглавие вероятно ще продължи до есента на 2024 г. Дължа я на моите приятели и читатели от десетилетия и като отговор на онова, което става около нас от 30 години. Ще се опитам да опростя нещата и да ги приведа на по-прост език, а именно – кое е най-важното в голямата картина около нас и какво е нашето място върху нея.

На първо място това е безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.

Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 200-300 години на човечеството.

В момента се разгръща поредният етап на тази война.

Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни и да се разкрият основните механизми на реалността и нейната симулация.

Светът стигна до задънена улица и повече не може да живее в идиотизма на западния проект, кулминирал в съвременния либерален финансов фашизъм и в англосаксонския ционизъм.

Кризата е планетарна, съпротивата срещу нея – също. В този сблъсък най-важна е информационната война, в която се появиха така наречените "алтернативни медии", сред които като една от първите в света беше и "Строго секретно" през 1991 г.

Но сблъсъкът продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически. Това е криза на целия предишен световен ред с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета.

В момента се разгръща поредният етап на най-голямата война на нашата съвременност – информационната. И над света забиха камбаните на световната гражданска информационна война.

***

И именно на този фон пред вас е брой номер 335 на "Строго секретно".

Преди всичко това означава, че 335 пъти сте получавали четиво в обем на 150 страници. Месец след месец, година след година.

335 пъти такива "книги" за 33 години.

33 години, цял човешки живот, 335 броя по 150 страници, т.е. една цяла библиотека. За да стигнем до статута на уникално издание, което направи революция в журналистиката и аналитичната мисъл на континента, а може би и в света.

Когато преди 33 години /които бяха продължение на предишната ми 22-годишна кариера/ обещавах да даваме принос за поощряване на мисленето като замиращ процес, не съм и предполагал, че ще се наложим и като важна част от основния феномен на нашето време – така наречените алтернативни медии, въпреки че знаехме, че светът навлиза в нов стадий на развитие, в който са важни трайните неща, като геополитиката, геоикономиката, реалното производство, почтената информация, т.е. алтернативните медии, които да са антитеза и контрапункт на платените медии, на лъжливата пропаганда и глобалната измама на лъжа.

И въпреки че сме в "бизнеса" над 50 години, даже ние бяхме изненадани от огромния читателски отзвук в подкрепа на вестника и неговия издател за продължаването на този "уникален" интелектуален продукт" в бъдеще.

Без да страдаме от прекалена скромност, продуктът наистина е уникален и отдавна сме в Гинес по няколко параметри:

• издание, анализиращо съвременния свят в неговите основни перспективи – геополитическата, икономическата, социалната, военната и др.;
• една от първите в света "алтернативни медии" – издание с най-голяма география в Европа, четено в 193 държави – толкова, колкото са страните-членки на ООН;
• най-дълго издаван вестник в Европа – 33 години с един и същи формат, един и същи издател /само със средства на издателя/, една и съща тематична линия, един от последните /или първите/ вестникарски гладиатори и т.н.

Но издаването на вестника не е само финалния продукт във формата на печатното издание или на сайта му, а е цял производствен процес в конкретни реалности.

Не случайно изпълзяха на дневна светлина и недоброжелатели, плагиати и откровени крадци, които ни пречеха по всевъзможни начини. На тях веднага казахме – "не бързайте, колкото и да се въртите, задниците ви все ще са отзад". Или "което е позволено на воеводата, не е на вас, смръдльовци".

Думата "журналистика" предполага преди всичко написаното на хартия, което остава завинаги, а не плещене на глупости по телевизора и на микрофона.

На второ място, преди години Вангелия /Ванга/ ми изпрати едно послание и ми възложи доста важна мисия.

/Ще го публикуваме в следващ брой./ Думата мисия е доста претенциозна. Използвам по-скоро думата "съдба". А както е известно не ние избираме съдбата, а тя ни избира. Възможностите ни за маневри са ограничени и в крайна сметка се стига до отговора на въпроса как човек възприема и използва своята скромна роля в този свят. /Подробности за моето CV могат да го прочетат на strogosekretno.com/. И никой няма право да рецензира нашата автобиография, особено днешните игноранти, шарлатани, криминалисти и примитиви. С моите 77 години бях част от тези процеси на които съм се спирал и в миналото.

Преди всичко трябва да се намери субекта /причината/ преди да определите целта. Ако сте продукт на лъжлива религия /реалност/, тогава ще нанасяте повече вреда, отколкото ще носите ползи. Така е когато хората отхвърлят реалността и се набутват в нейната симулация.

За съжаление от няколко десетилетия живеем именно в такава лъжлива, симулирана реалност. По-точно в липсата на реалност, която отдавна избяга през задната врата.

Пълният колапс на реалността е факт. Големи части от света загубиха връзка с реалността. Това е само предизвестие на това, което предстои.

Тези редове са трудни за разбиране и може да се наложи да ги прочетете няколко пъти. Направете го, за да не станете жертва на "симулакрум".

Това е важна дума, която можете да добавите към речника си: Simulacrum. Това е трудна дума, която не бива да забравяте. Тя се определя като: "1) изображение; подобие; привидност; 2) неясно представяне; подобие; 3) просто преструвка; измама."

Речникът Cambridge казва: "нещо, което изглежда като или представлява нещо друго". Друг речник я формулира по следния начин: "нещо, което замества реалността с нейната привидност", т.е. симулация, която маскира липсата на дълбока реалност и няма никаква връзка с каквато и да било реалност.

Това е чист "симулакрум". Така че превключването към реалността е антиреалност: "Симулакрумът никога не е това, което крие истината – истината е тази, която крие факта, че няма такава."

Този процес не се случва във вакуум, защото включва и човешко действие.

Реалността съществува, но човешкото възприятие я изкривява. Реалността се подхлъзва в изкривяване, след това в симулация, след което намира своето "място за почивка" в състояние на симулакрум.

Пример за симулакрум е в процес на създаване – изкуственият интелект /AI/. Изчислено е, че 90 процента от цялото онлайн съдържание ще бъде генерирано от AI до 2025 г. Това означава новини, публикации в социални медии, чатове, снимки, видеоклипове, подкасти, уебсайтове и т.н. Потоп от фалшиви акаунти в социалните медии ще се управлява от AI. Накратко – всичко.

Предупреждаваме. Пълният колапс на реалността е наблизо. Симулакрумът е антиреалност. Това не е промяна на парадигмата на реалността. Това не е "нова реалност". Това не е реалност. Точка. За съжаление, милиарди хора рискуват да бъдат пленени от него. Докато всички гледат лъскавите нови симулакруми, оформящи се пред очите им, реалността вече бяга през задната врата.

Това е част от голямата картина, която ще става все по-лоша.

Истината е не само тревожна, тя е трагична. Намираме се в епицентъра на най-голямото престъпление в историята на човечеството. Слизащата от световната сцена "дълбоката държава" се опитва да постигне тотален контрол над човечеството, над най-елементарните човешки права и свободи, чрез преднамерено убийство на истинската информация и истинската реалност.

Тук е голямата разлика между нас и останалите "медии". Те пробутват и повтарят съчинена другаде лъжлива информация. А ние произвеждаме истинска информация. Това може да се постигне само на основата на истината, фактите и опита. Заради това "Строго секретно" стана световен медиен феномен, сред океана на фалшивата информация.

базирането върху истината гърците са наричали "филалетия". По-просто казано, това се проявява, когато човек не спира там където спират другите. Казват му "там не трябва", а той пита "защо не трябва, кой е забранил". Намекват му, че за някои въпроси и истини бият и "даже по-лошо", а той "защо не мога да питам" и въпреки всичко продължава да върви по тази пътека. Това е филалетията.

Благодарение на нея все още продължавам да работя като един от последните истински международни журналисти, икономически, геополитически и военни анализатори и т.н. Не се продадохме, нито ни купиха. Истина е, че струваме повече от другите печатни медии. Но над 30 години ви даваме истинска стойност за вашите пари и се радваме, когато ни пишат, че "качеството на вашия вестник е без конкуренция и аналог другаде".

Ще направя едно малко отклонение. В 1975 г., като млад човек, имах възможност да се срещна в Москва с академик Игор Шафаревич – световен математик с трудове по алгебра, теория на числата и алгебричната геометрия. Срещнах го благодарение на мои двама съученика от английската гимназия в София – Андрей Николов и Георги Гергов, които заминаха за Москва и бяха студенти на Шафаревич. /Те бяха и първите български гостуващи професори по света. Андрей стигна до Лос Анжелис, Сан Франциско и "Макс Планк". Аз станах гостуващ професор малко по-късно и на малко по-различни места/

Тогава не можах да оценя значението на срещата с Шафаревич. Това стана по-късно, когато разбрах, че съм се срещнал с най-големия дисидент на онова време в света – не Зиновиев или Солженицин, а именно Шафаревич, който наред с математиката въведе и любовта към истината – според гърците – филалетията.

В бъдеще ще се върна към Шафаревич. Заслужава.

Използвам го в случая, защото става дума преди всичко за колосалния информационен сблъсък с новите глобални медийни монополисти – Google, Facebook, Twitter, Instagram, YouTube – които се превърнаха в най-свирепото средство на цензурата на неофашизма на глобализма, т.е. на глобофашизма.

96 процента от световния информационен медиен пазар вече служат на електронните слуги на новия световен ред. Такъв монопол нямаше и основният идеолог на Хитлер – Гьобелс. Такива Fake News – лъжливи новини, човечеството не помни.

6 глобални корпорации, контролират 96 процента от медийните изходи в САЩ и света и сами се определят като официални, основни, главни носители на истината, въпреки че са безпрецедентни професионални лъжци. Присъединиха се и добре известните по-специални централи, които могат да съществуват само в света на лъжата и измамата. И двете групи усетиха екзистенционалната заплаха и започнаха атаката срещу алтернативните медии.

Но и това няма да им помогне. Нещата за тях са трагични. На Запад годишно се харчат за "официалните медии" над 100 милиарда долара, но те вече са без никаква ефективност или възвръщаемост. Никой не им вярва, не ги чете и не ги гледа. "И за какво ще ви плащаме?" Но, ако тези медии изчезнат, ще изчезне и олигархията. Порочният кръг се затваря.

Не могат да помагат и транснационалните корпорации, тъй като ефективността на техните реклами пада непрекъснато. С една дума, парите за "официалните медии" стават все по-малко и прикриването на престъпленията все по-сложно.

Тенденцията ще се засилва. Колкото повече "официалните медии" губят влияние, толкова повече алтернативните ще го печелят.

Промиването на мозъците вече не работи. Лъжливите "официални медии" не могат да определят реалността. Дебилизирането на хората и унищожаването на човешките ценности – на семейство, работа, образование, религия, вече не върви. Отблъскването от дъното започна.

В момента сме в епицентъра на тектоничния сблъсък. Това е най-важната война на човечеството. И тя няма да завърши мирно, ще имаме възможност да я наблюдаваме приживе.

Преминаваме през събития с библейски или най-малкото с исторически пропорции.

Значи, за да си върнем правата и достойнството, трябва да ги извоюваме.

Това е бруталната истина за медийно-консумиращата общност.

В началото бяхме неколцина в целия свят, по-малко от десетина, които чрез "периферни медийни изходи" бяхме стигнали до извода да бъдат лишени "основните медии" от техния информационен и исторически монопол.

Постепенно се присъединиха нови хора и идеи, за да оформим реката на т.нар. алтернативни медии, които вече доминират и са политикоопределящи.

Добре, че ни подценяваха, защото, когато срещу нас включиха най-ретроградните сили и "разработки", вече беше късно. За да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че с направеното през отминалите 33 години постигнахме един от важните информационни и аналитични агрегати в българската и световна публицистика и аналитичност.

По този начин през отминалите 33 години създадохме нова специалност – политическо езикознание.

Вече обслужваме най-голямата в света издателска аудитория – в 193 държави. Читателите ни са от Австралия и Аляска, от Русия и САЩ, от Китай и ЮАР. Има представители на различни професии и интереси – политици, бизнесмени, пенсионери, младежи, военни и философи, хакери, президенти и премиери. И всички искат да повярват в онова, което пишем – че човек е не само Homo, но даже може да стане и Sapiens.

Наложихме стил и перспектива. Направихме революция в българската публицистика. Това че някои предпочитат да не ни "забелязват" е израз на огромното лумпенизиране на политическата и медийна обстановка у нас. По-важно е, че ние не ги забелязваме.

Станахме пионери на геополитиката и геоикономиката не само в България.

Изградихме основите на модерната политика и на съвременната българска икономическа школа.

Станахме и първият мозъчен тръст на България срещу лъжата, простащината, отчаянието, страха.

Но войната, особено информационната, продължава постоянно. Всеки от нас, съзнателно, или не, е участник в нея.

По принцип от всеки млад и неглупав човек мога да направя журналист за 2 седмици. Но, при условие, че разбира от нещо. защото от всички бедствия, които ни сполетяха след 1990 г., сред най-големите са прес-титуцията и журна-глистиката. Заедно, оформиха скапаната ни и проституираща за жълти стотинки така наречена "четвърта власт". Журналистиката изчезна като професия.

Докато пишуркат по своите странички и блогове или плещят глупости по своите екранчета, тези мизерници родиха медийната катастрофа на България.

Хроничната болест на пациента премина в състояние на пълна безнадеждност.

Според една версия, жълтият печат е получил своето название от цвета на хартията, на която са се печатали първите булевардни вестници. Тъй като те са били предназначени за масовия читател, издателите, за да икономисват, са ги печатали на лоша хартия, която бързо е пожълтявала.

Втората версия е най-неудобна и се асоциира с жълтия билет – специалната картичка, която се закачвала на представителките на професията, която е не по-малко древна от журналистиката, тоест на проститутките.

В случая с България втората версия е най-подходяща. Журналистиката ни през последните години пожълтя изцяло и започна да проституира.

И накрая няколко думи за истинската журналистика и реалността.

Преди доста време, в средата на 70-те години ми се случи да работя в Етиопия, Ангола и другаде в Африка с полския журналист Ришард Капушчински, който почина през 2007 г. на 74 години и остави няколко забележителни репортажни книги.

Тъй като вече съм на по-напреднала възраст, се оглеждам все повече и към миналото, в което имах щастието да работя с някои от най-големите по онова време журналисти. Капушчински беше един от тях и съдбата ни сблъска, когато той пишеше своите "Императорът" – за етиопския император Хайле Селасие, или "Шахиншахът" – за шаха на Иран Реза Пахлави през 70-те години.

Към средата на 80-те години Капушчински преброи, че е участвал с репортажи на място в 27 революции, преврати и т.н., предимно в Африка и Латинска Америка.

В края на 90-те години намерих време да преброя колко революции, преврати, контрапреврати, войни, заговори и т.н. съм отразявал на място. Бяха повече от тези на Капушчински и на повече места. Освен в Африка и Латинска Америка, в Европа и Азия.

Но Капушчински имаше едно предимство – той беше привърженик на прекрачването на границата между репортажа и фикцията, т.е. така нареченият "литературен репортаж", в който, към истините прибавяше и хипотетични събития, в които е участвал, т.е. минаваше във фиктивната реалност.

При мен беше и е обратното. Заради характера на моята журналистика и публицистика, базираща преди всичко на реалностите, не можех да си позволя "литература", тъй като във всеки момент подлежах на проверка, като в повечето случаи не можех да напиша и онова, което бих могъл да напиша.

И така, три рождени дни – 33, 55, 77! Не е лошо. На бюрото ми и в компютъра лежат заявки за интервюта и срещи от различни агенции и вестници, предимно от хора, с които съм работил през последните 5 десетилетия по света, с подобни въпроси: откога, докога, защо и накъде. Трудно намирам време да им отговоря.

Това ще го направя сега: "Умирай трудно"даже на 77.

Но до това всеки трябва да стигне сам…