Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Зад геноцида в Газа и войната в Украйна се крият плановете на ционизма за „Голям Израел“ и „Хазария“
Военен анализ на „Строго секретно“

Започва шестият месец от геноцида в Газа. Такова престъпление, пропорционално към населението, светът не познава.

Падат и последните завеси и измами за основните причини.

На главната от тях – създаването на "Голям Израел" и "Хазария", се спираме, може би като първи в света, още от началото на ХХI век.

Постепенно към този прочит се включиха и много други анализатори, за да стане вече mainstram.

Това "обяснява" и съпротивата срещу него от ционизма – във всички негови разновидности и оттенъци.

Заради това отново е необходим кратък преглед – от по-близкото към по-далечното минало, защото фактите са известни, но никога не са били свързвани заедно или изброявани по ред. Те имат кумулативен характер. Повечето от тях се случиха по време на Студената война, когато Западът си затваряше очите за престъпленията, които искаше да извърши, но всъщност започнаха много по-рано.

И така, от по-близкото към по-далечното минало…

***

Целта на Хазарската мафия е изграждане на Голям (Велик) Израел в Близкия Изток, и на Хазария (Нов Йерусалим) в Украйна.

Отново ще припомним, че още през 1996 г. родените в САЩ ционисти, въртящи се около Пол Улфовиц, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Ричард Пърл, създадоха нов мозъчен тръст, наречен "Проектът за нов американски век". Принципната цел на мозъчния тръст в крайна сметка беше създаването на нов "момент на Пърл Харбър", който би оправдал нова ера на войни за смяна на режимите в Близкия Изток.

По-второстепенна, но също толкова важна част от тази формула включваше господството на "Голям Израел".

По-рано – още през 1993 г., веднага след разпадането на СССР, започна подготовката за войната в Украйна и се появи идеята за "Хазария", "Нов Йерусалим" и т.н.

След убийството на Ицхак Рабин през 1995 г. дойде новият режим на премиера Бенямин Нетаняху (т.е. полско-литовския еврей Милейковски).

Ричард Пърл написа доклада Clean Break /"Чист пробив: Стратегия за осигуряване на царството"/, който очерта поредицата от цели, които ще управляват стратегическата визия на Вашингтон и Тел Авив за следващите две десетилетия. Той призова преди всичко за: анулиране на основите за споразуменията от Осло, които заплашваха да доведат до мирен климат чрез икономическо сътрудничество в Близкия Изток с решение за две държави в Палестина, стартиране на нова доктрина за "право на преследване", оправдаваща въоръжените нахлувания в палестинските територии, убеждаване на САЩ да свалят режима на Саддам Хюсеин в Ирак, въоръжени нахлувания в Ливан и възможни удари срещу Сирия и Иран.

През 2007 г. генерал Уесли Кларк добави още подробности към тази неоконсервативна програма, когато разкри съдържанието на дискусия, която имаше с Улфовиц и Ръмсфелд 10 дни след тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Кларк заяви, че му е заповядано да планира нахлувания в седем държави, които ще се осъществят в рамките на пет години… а именно: "Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран".

Така стигаме и до въпроса "Кой стои зад войната в Украйна?"

Отговорът на този въпрос едва ли ще ви изненада. Отговорът е - зад събитията в Украйна и така наречения "украински npoeкт" стои Хазарската мафия, ционизмът и съюзяването, не за пръв път, на ционизма и нацизма. Това съюзяване се появи още при Хитлер, чието тясно обкръжение беше съставено предимно от евреи.

Така е сега и в Украйна.

Ще цитираме в началото думите на кръстника на Хазарската мафия в Украйна - Игор Коломойски, който стои зад Зеленски и зад нацистките батальони "Азов", "Днепър", "Донбас" и т.н.

Речта на Коломойски беше в израелския град Хайфа, където той се беше укрил след 2014 г., когато се скараха с другия челен укроционист Петро Порошенко. Едва ли има по-убедително изявление за замислите на онези, които са зад украинския проект. Това е ционизмът и така наречената Хазарска мафия /публикуваме го отделно/.

Ще добавим и думите на Зеленски - марионетка на Коломойски, че иска да превърне Украйна в "Нова Хазария".

Ще добавим и участието в преврата в Киев през 2014 г. на Ротшилд и Сорос, на "Сивите вълци", на Gladio и дълбоката държава, ЦРУ, Моссад, Mi6, криминалистите, финансирани от Коломойски и т.н.

А ето и кратък списък на украинските ционисти -евреи, използвани за насъскване на славяните срещу славяните, т.е. на украинците срещу руснаците и белорусите. Списъкът е взет от украински източници, много от тях финансирани от Хазарската мафия.

Кой насъска славяните срещу славяните?

Президентът Петро Порошенко (Валцман) - еврей; президентът Турчинов (Коган) - еврей; министър-председателят Арсений Яценюк (Бакай) - еврей; министър на финансите Александър Шлапак -еврей; секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрий Парубий - еврей; вицепремиерът Владимир Гройсман - еврей; вътрешен министър Арсен Аваков - арменски еврей; министър на културата Сергей Нишчук - еврей, масон; директорът на Националната банка Степан Кубив - еврей; ръководителят на президентската администрация Сергей Пашински - еврей; основни кандидати за президент - Юлия Тимошенко (Циля Капителман) - еврейка; Виталий Кличко (Етинзон) - баща еврей; Олег Тягнибок (Фротман) - еврей по майка; Дмитрий (Авдим) Ярош - еврей, хасид.

Всички олигарси на Украйна са евреи: И. Коломойски, Е. Хурвиц, Г. Боголюбов, П. Порошенко, Д. Фирташ, С. Левочкин, В. Гайдук, В. Немировский, К. Жеваго, В. Пинчук, Е. Прутник, Р. Ахметов, А. Мартинов, В. Костелман, Е. Сигал, Б. Колесников, А. Елдман, Ф. Шпиг, Н. Шуфрич, А. Роднянски, И. Дворецки, А. Абдинов, В. Ермолаев, М. Киперман, Е. Звягилски, Ф. Жебровская, С. Ронис, Г. Корбан, Г. Суркис, И. Суркис, В. Шамотий, А. Лещински, Ю. Родин, М. Бекер.

Всички медии са в ръцете на ционисти: П. Порошенко, И. Коломойски, Д. Фирташ, В. Пинчук, Р. Ахметов.

Предишни президенти на "Независимата": Кравчук (Блум), еврей; Кучма (Кучман) - еврей.

Икони на нацизма в Западна Украйна: Бандера (Шимон Стефан) - полски еврей, Роман Шухевич - еврей, хомосексуалист.

От страна на САЩ украинската - молдовска еврейка Виктория Нуделман (Нуланд) през 2014 г. беше инициаторката на Майдана с нейните курабийки. Започна при Обама, продължава и при Байдън, чийто държавен секретар Антъни Блинкен е с украински еврейски произход.

Трансформирането на десния сектор след 2014 г. по подобие на нацистка Германия стана с парите на Коломойски.

Що се отнася до проекта "Голям Израел" като част от ционисткия план за "Новия Близък Изток", той се появи в начален план още през 1982 г. в плана "Юнон". Тогава американските стратези въведоха понятието "Голям Близък Изток", обозначаващ пространството от Магреба до Бангладеш и обявиха тази огромна територия за зона на приоритетните интереси на САЩ.

През 2006 г. програмата за американско доминиране в този район беше обновена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, която въведе термина "Нов Близък Изток" /заменил Голям Близък Изток/, обясняващ плана за прекрояване на границите на Близкия Изток от Ливан до Сирия, Ирак, Иран и даже до Афганистан. Всичко това се определяше като стратегия на "конструктивния хаос".

В същата година в американското списание Armed Forces Journal беше публикувана картата на "Новия Близък Изток", съставена от полковник Ралф Петерс, която започна да циркулира в медиите, правителствените и други кръгове, подготвяйки общественото мнение за предстоящите изменения в Близкия Изток.

От началото на "арабската пролет" през 2010 г. американците преминаха към геополитическа перестройка на района, което естествено постави и въпроса за "съдбата на Израел". Този въпрос оттогава не слиза от дневен ред и се представя само в една формула - Израел неизменно е жертва, т.е. ционистките медии правят акцент върху "смъртната заплаха" за Израел от страна на Иран, която се засилва заедно с изострянето на ситуацията в Сирия.

Разбира се, премълчава се най-важното - не само дълбоката заинтересованост на Израел в дестабилизирането на околните държави от арабско-мюсюлманския свят, но и основната роля, която Тел Авив играе в този хаос и в разпалването и поддържането на войната в Сирия, в задкулисните маневри срещу правителството на Ердоган в Турция и в постоянните заплахи към Иран заради новата ядрена програма.

За това още през 2011 г. разказа един от създателите на витаещата в кръговете на сегашния израелски елит доктрина на "хиперционизма" равинът Аврам Шмулевич.

На първо място, той оцени "арабската пролет" като добре дошла и благо за Израел. Мюсюлманският свят - писа Шмулевич - затъва в състоянието на хаоса. Това ще е положителен фактор за евреите. Хаосът е най-доброто време, за да вземем ситуацията под контрол и да пуснем в действие еврейската цивилизационна система. Сега се води борба за това кой ще е духовен лидер на човечеството. Сега сме длъжни да вземем контрола в свои ръце. Ние не само ще купуваме арабския елит, но ще ги храним и възпитаваме. Човек, който получава свобода едновременно трябва да получи инструкция как да я ползва. И тази инструкция за човечеството ще напишем ние, евреите".

Говорейки за външнополитическите цели на Израел, Шмулевич сочи "необходимостта" да се заемат естествените граници по Нил и Ефрат, установени от Тората, след което трябва да последва втори етап на настъплението - разпространение на хегемонията на Израел в целия район на Близкия Изток. "Асад няма да издържи повече от две години, ще започне революция в Йордания, ще се вдигнат кюрдите и Кавказ ще стане част от Близкия Изток. Всичко това трябва да изглежда като един Ирак или Афганистан".

Шмулевич повтаряше основните положения на изложения още през 1982 г. стратегически замисъл на израелската върхушка, известен като "плана Юнон", насочен към постигане на регионално доминиране чрез дестабилизиране и разчленяване на съседните арабски държави. Това фактически беше възпроизведено в плана за Новия Близък Изток на Кондолиза Райе и Ралф Петерс.

Този документ беше наречен "Планът Юнон" и описваше създаването на "Голям Израел". Зад плана стоят ционисткото правителство на Нетаняху, партията Ликуд и военната и разузнавателна върхушка на Израел.

Според основателя на ционизма Теодор Херцел, еврейската държава се простира от Египет до Ефрат. Според равина Хишман "обетованата земя" е от "реката на Египет до Ефрат и включва Сирия и Ливан".

Ако се погледнат от тази перспектива войните срещу Ирак през 2003 г., срещу Ливан - през 2006 г., срещу Либия - през 2011 г. и сегашната срещу Сирия, Ливан и Йемен, както и смяната на режима в Египет, онова, което става в Близкия Изток, е по-разбираемо. Целта е отслабването и евентуалното разчленяване на съседните арабски държави, като част от експанзията на проекта "Голям Израел".

Проектът поддържа изграждането на еврейски селища на окупираните територии. В по- широк план той предвижда и изпъждане на палестинците от Палестина, и анексирането на Западния бряг и на Газа от Израел.

"Голям Израел" ще включва части от Ливан, Йордания, Сирия, Синай, Ирак и Саудитска Арабия. "Планът Юнон" е израелски стратегически план за осигуряване на регионално доминиране, както и преконфигуриране на геополитическата обстановка чрез раздробяване на съседните арабски държави в малки образувания.

Израелските стратези гледаха на Ирак като на основно стратегическо предизвикателство. Заради това Ирак беше първата цел на атаката срещу арабския свят. На базата на "плана Юнон" Израел иска да раздели Ирак на три части - кюрдска държава и две арабски държави, едната на мюсюлманите - шиити, а другата - на мюсюлманите - сунити.

През 2006 г. и 2008 г. бяха публикувани карти, които отразяваха съдържанието на "плана Юнон". Освен разделения Ирак този план предвижда и разделянето на Ливан, Египет, Сирия, Иран, Турция, Сомалия, Пакистан, Египет, Судан и Либия.

Планът базира върху две основни предпоставки:

1. Израел трябва да стане регионална империална сила.

2. Да се доведе до разделението на целия район на малки държави и до разпадането на всички съществуващи арабски държави. Големината им ще зависи от етническия състав на всяка държава. След това тези мини-държави ще станат сателити на Израел.

Войната срещу Сирия също е част от започналия процес на териториална експанзия на Израел.

Това съвпадна c появата на споменатата карта, съставена от пенсионирания подполковник Ралф Петерс, работещ в Националната военна академия на САЩ. Оказа се, че този неизвестен американски soldier е един от известните вътрешни пентагоновски автори.

Така се появи нова карта, с която Вашингтон и Тел Авив искат да установят американски контрол над 62 процента от доказаните световни запаси от нефт и над 40 процента от газ.

Това означава, че още през 1982 г., а и по-рано, в Израел беше разработена доктрината за пълна промяна, която Израел трябва да реализира.

Но днешната ситуация в Украйна и Палестина има много по-дълбоки корени.

Да се върнем от близкото към по-далечното минало.

През 1915 г. британският министър на вътрешните работи Хърбърт Самуел, еврей, формулира предложения за бъдещето на Палестина. Той предложи създаването на еврейската държава с такъв размер, че да не може да се защити. В този случай еврейската диаспора трябваше да служи на дългосрочните интереси на Британската империя.

Той се опитва неуспешно да убеди тогавашния министър-председател либералът Аскуит да създаде еврейска държава в Палестина след Първата световна война. Въпреки това, след срещата на Хърбърт Самуел с Марк Сайкс, веднага след сключването на споразуменията Сайкс-Пико-Сазонов за колониалното разделение на Близкия Изток, те започнаха да изпълняват този проект, привличайки подкрепата на протестантските неконформисти (днес бихме ги нарекли християнски ционисти), включително новия министър-председател Дейвид Лойд Джордж.

Именно той и неговият кабинет изготвиха предложения за известната "декларация на Балфур", която изясни една от точките на споразуменията Сайкс-Пико-Сазонов, обявявайки създаването на "еврейски национален дом".

Споразумението Сайкс-Пико от 16 май 1916 г. беше тайно споразумение между правителствата на Великобритания, Франция, Руската империя и по-късно Италия, което разграничаваше зоните на интересите в Близкия Изток за периода след Първата световна война.

В същото време християнските ционисти чрез съдията от Върховния съд на САЩ Луис Брандейс, убедиха президента Удроу Уилсън да подкрепи техния проект.

Също така по време на Първата световна война, по време на Руската революция, Хърбърт Самуел предложи обединяването на избягалите евреи от бившата Руска империя в специална група – еврейския легион.

Това предложение беше подето от украинския еврей Владимир Зеев Жаботински, който си представяше, че еврейска държава в Палестина може да бъде негова награда в следвоенния период. Хърбърт Самуел го инструктира да набира войници сред руските емигранти. Сред тях е полякът Давид бен Гурион (по това време марксист), към който се присъедини британецът Едуин Самуел, син на Хърбърт Самуел. В края на войната Жаботински поиска създаването на еврейска държава, но британците не искаха да се разделят с палестинската си колония. Затова те се въздържаха да изпълнят задълженията си за създаване на "национален еврейски дом".

През 1920 г. част от палестинците под ръководството на Из ал-Дин ал-Касам (куратор на въоръженото крило на съвременния Хамас – бригадите ал-Касам) се разбунтуваха и извършиха кланета на еврейски имигранти. Еврейската милиция предприе ответни мерки.

Това бележи началото на израелско-палестинския конфликт. Лондон възстанови реда, като арестува както джихадисти, така и евреи.

А Жаботински, в чиято къща беше открит арсенал, беше осъден на 15 години затвор.

Протестантското неконформистко правителство на Дейвид Лойд Джордж обаче назначи Хърбърт Самуел за губернатор на Палестина. При пристигането си в Йерусалим той помилва и освободи своя приятел Жаботински. След това той назначи антисемита и бъдещия колаборационист на Райха Мохамед Амин ал-Хусайни за главен мюфтия на Йерусалим.

След това Жаботински беше избран за председател на Световната ционистка организация. Но той се върна в бившата Руска империя, където Симон Петлюра току-що беше създал Украинската народна република. Жаботински и Петлюра подписаха тайно споразумение за заграбване на територии от болшевиките на изток и от анархистите на Нестор Махно на юг (съвременна Новоросия).

Петлюра беше пламенен антисемит и хората му извършиха масови убийства на еврейски семейства и села в собствената си страна. Петлюра беше привърженик на украинските националисти и техния лидер Дмитрий Донцов, който по-късно стана администратор на нацисткия институт "Райнхард Хайдрих", отговорен за прилагането на "Окончателното решение на еврейския въпрос".

Когато се разпространява слух, че евреят Жаботински е сключил съюз с "убийците на евреите", Световната ционистка организация го привиква да се обясни. Но той предпочете да не отговаря на зададените въпроси. След това той създаде Алианса на ционистите ревизионисти (главно в полската и латвийската диаспора) и неговото военизирано формирование "Бетар". Той обърна гръб на Британската империя и симпатизираше на фашистка Италия. С подкрепата на дучето Бенито Мусолини основа военна академия за "Бетар" близо до Рим.

Движението "Бетар" е ционистко младежко движение, основано през 1923 г. в Рига, Латвия, от Владимир Жаботински. Клонове се появяват в цяла Европа, дори по време на Втората световна война. След войната и по време на заселването на това, което стана Израел, "Бетар" традиционно се свързва с първоначалните политически партии "Херут" и по-късно "Ликуд", и паравоенната група "Иргун Зеван Леуми". Днес "Бетар" насърчава еврейското лидерство в университетските кампуси, както и в местните общности.

През 1936 г. Жаботински разработи "план за евакуация" на евреите от Централна и Източна Европа в Палестина. Той си осигури подкрепата на полския държавен глава маршал Юзеф Пилсудски и външния му министър Юзеф Бек. Както и от регента на Унгария адмирал Миклош Хорти и министър-председателя на Румъния Георге Татереску.

Този план никога не беше осъществен, защото евреите от Централна и Източна Европа бяха уплашени от сътрудниците на Жаботински, а Британската империя се противопоставяше на масовата емиграция в Палестина. В резултат на това Хаим Вайцман, тогавашен президент на Световната ционистка организация, заяви, че Жаботински е съучастник в нацисткия – френско-полски план за депортиране на евреите в Мадагаскар.

Именно в този период Владимир Жаботински пророкуваше Холокоста пред изумената еврейска публика. Според него, като се откаже от неговия план за евакуация, диаспората ще предизвика вълна от насилие срещу нея. За всеобща изненада, точно това постигнаха неговите сътрудници и унищожиха милиони евреи.

През 1939 г. Жаботински разработи план за въстание на евреите от Палестина срещу Британската империя, който изпрати на местната ционистка организация "Иргун".

Втората световна война наложи отлагането на този проект. Жаботински се пренесе не във фашистка Италия, а в неутралните САЩ, където към него се присъедини един от неговите ученици, който по-късно става негов личен секретар. Това беше Бенцион Нетаняху, бащата на Бенямин Нетаняху.

По време на войната Владимир Жаботински и Бенцион Нетаняху се сближиха с професора по философия от Чикаго Лео Щраус (именно неговите идеи са тези, които неоконсерваторите на САЩ пропагандират сега по света). Щраус също беше еврейски фашист. Той напусна Германия поради нацисткия антисемитизъм, но същевременно остана убеден фашист. Лео Щраус стана знаменит за американските неоконсерватори. Той създаде собствена школа и уверяваше малкото си ученици след Втората световна война, че единственият начин за евреите да предотвратят нов Холокост е да осигурят собствената си диктатура.

Сред учениците му бяха споменатите Пол Улфовиц и Елиът Ейбрамс, човекът, който сега стои зад Бенямин Нетаняху и който финансираше неговата "реформа на институциите" това лято.

Владимир Жаботински умря в Ню Йорк през 1942 г. Давид бен Гурион се противопоставяше на пренасянето на праха му в Израел, но през 1964 г. министър-председателят на Израел, украинецът Леви Ешкол, позволи да направят това.

След Втората световна война военната структура "Иргун" обявява война на Британската империя заради ограниченията върху еврейската емиграция в Палестина. Под командването на бъдещия министър-председател, белоруският еврей Менахем Бегин, те организираха поредица от терористични атаки, включително атаката срещу хотел "Крал Давид", която уби 91 души, и клането в Дейр-Ясин, отнело поне 100 жертви.

През ноември 1947 г. Общото събрание на ООН прие план за разделяне на Палестина на две зони – еврейска и арабска – с цел създаване на двунационална държава. Възползвайки се от мудността на междуправителствената организация, на 14 май 1948 г. Давид бен Гурион едностранно провъзгласява Държавата Израел.

Арабските държави отговориха с оръжие, а еврейските военни формирования започнаха експулсирането на 750 000 палестинци – Накба.

Какво е Накба? Накба, също Палестинско изселване от 1948 г., е понятие, използвано от редица арабски източници за обозначаване на изселването на приблизително 725 000 палестински араби поради арабско-израелската война и Шестдневната война.

Загрижено от това бързо развитие, Общото събрание на ООН инструктира шведския емисар граф Фолке Бернадот да демаркира двете федеративни държави. Но на 17 септември 1948 г. ционистките ревизионисти от Лехи (известни като групата Щерн), водени от друг бъдещ министър-председател, беларуският еврей Ицхак Шамир, го убиха. Всички те бяха осъдени от израелски съд. Украинският външен министър Моше Шерток (или Шарет) призова Общото събрание на ООН да приеме Израел за член на ООН. Той "декларира, че с настоящото Държавата Израел приема без резерви задълженията, произтичащи от Устава на Обединените нации, и се задължава да ги спазва от деня, в който стане член на Обединените нации".

В съответствие с тези ясни условия Израел стана член на ООН на 11 май 1949 г. Но през следващите дни Йехошуа Коен, убиецът на граф Бернадот, незабелязано напуска затвора. Той стана бодигард на министър-председателя Давид бен Гурион.

От 1955 до 1965 г. Ицхак Шамир ръководеше един от отделите на Моссад – външната тайна служба на новата държава. Без съгласието на ръководството той участваше и в създаването на тайната полиция на шаха на Иран – Савак. В нея около 200 негови подопечни, заедно с бивши нацисти, учеха иранците на методи за изтезания.

След това през 1979 г., докато преговаряше за Споразумението от Кемп Дейвид с Египет, той прехвърли хората, които беше изпратил в Иран, в Конго. Те отговаряха за тайната полиция на Моботу Сесе Секо, с подкрепата на ЦРУ на САЩ.

По време на Студената война Ицхак Шамир също оказваше помощи на тайванската диктатура.

А в САЩ, без тяхното знание, Шамир създаде терористична група в Ню Йорк, "Лигата за защита на евреите", под ръководството на равина Меир Кахане. Той ръководеше кампанията за емигриране на съветски евреи в Израел и нападенията срещу съветската делегация в ООН и мисията на Организацията за освобождение на Палестина.

Шамир влезе в съюз с ЮАР на апартейда. Участваше в създаването на "бантустани", африканските псевдо-държави, които позволиха на ЮАР вече да не третира чернокожото си население като граждани, а като емигранти; модел, който "ционистите" по-късно приложиха към палестинците. Той търсеше израелско финансиране за изследванията, провеждани от медицинския персонал на президента на ЮАР Питър Бота под ръководството на Вутер Басон. Басон, начело на 200 медицински експерти, възнамеряваше да създаде болести био оръжие, които засягат само чернокожите и арабите.

Продължавайки престъпната си дейност, Шамир подкрепяше Родезия и борбата срещу независимостта на португалските колонии Мозамбик и Ангола.

В Гватемала Ицхак Шамир се сближи с диктатора генерал Риос Монт. Той не се ограничи до доставката на оръжия, но контролираше и неговата тайна полиция. Той създаде институт по компютърни науки, който следеше потреблението на вода и електричество и по този начин правеше възможно откриването и локализирането на нелегални дейности. Той обедини народа на маите в кибуци, за да ги принуди да работят и да ги надзирава, без да въвежда аграрен режим. Възползвайки се от тази защита, Риос Монт унищожи 250 000 души. Ционистите прилагат този модел сега към палестинците.

Отношенията между Израел и САЩ по отношение на експеримента в Гватемала се осъществиха чрез посредничеството на Елиът Ейбрамс.

По време на Студената война ционистките ревизионисти не винаги действаха в интерес на западния лагер. Те използваха всяка възможност за да направят това, което Владимир Жаботински винаги е правил: да упражнява властта със сила, без да обръща внимание на никого.

В края на Студената война президентът Буш-старши организира Мадридската конференция за "окончателно разрешаване на израелско-палестинския въпрос". На тази конференция израелската делегация, водена от Ицхак Шамир, който по-късно стана министър-председател, поиска отмяната на Резолюция 3397 на Общото събрание на ООН, преди да продължи дебата. В опит да постигне споразумение, Общото събрание на ООН се подчини. Въпреки това, след като измами събеседниците си, Израел не прие никакви задължения и дори направи всичко, за да попречи на Джордж У. Буш да спечели втори мандат като президент.

Преди да завършим, отново няколко думи за лицата, участващи в този механизъм днес.

След разпадането на СССР се формира съюз между украински ционисти – нацисти и националисти. Мафиотският олигарх Игор Коломойски въведе комика Владимир Зеленски в политиката и в същото време финансираше националистите, които обстрелваха рускоезичното население на Донбас. Беглецът Натан Щарански и бившият министър Ариел Шарон организираха срещи на световни еврейски лидери с кабинета на украинския президент. Междувременно Зеленски повери командването на два батальона в Мариупол и Бахмут на нациста Андрей Билецки, "белия фюрер".

На 19 юли 2018 г. по инициатива на ционистите Кнесетът прие закон, с който Израел се обяви за еврейска държава, чийто единствен официален език е иврит, а столицата е обединен Йерусалим. Еврейските селища на палестинска територия отговарят на националния интерес.

Четири години по-късно Бенямин Нетаняху сформира коалиционно правителство с последователите на равина Кахане. През 2022 г. Итамар Бен-Гвир, председател на Еврейската партия на властта обяви, че възнамерява да изгони арабите от Палестина. Членове на неговата партия атакуваха село Хувара на Западния бряг през февруари 2023 г., седем месеца преди нападението на 7 октомври. За няколко часа те изгориха стотици коли и 36 къщи.

Тази кратка история показва, че няма нито израелско-арабски проблем, нито украинско-руски проблем, а има колосален проблем, свързан с идеологията на ционизма и нацизма, която на различни места и по различно време е причинявала само страдание и смърт. Има само желание за "окончателно решение на еврейския въпрос", т.е. завземане на територии, които ционистите смятат за свои (Палестина и Хазария) и прочистването им от местното нееврейско население


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 336, March 2024
Енергийна, транспортна и информационна глобална криза се завихря в Червено море
Кризата около Червено море ескалира бързо в няколко основни вектора:военен;енергиен;транспортен;информационен.САЩ и Запа...
    Отново за Илич Рамирес Санчес /Карлос, Чакала/ и дали работеше за МОССАД
Ще започна по-отдалеч.В миналото няколко пъти писах, че през периода 1977 – 1982 г. бях кореспондент на официоза "Работн...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com