Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години цветни контрареволюции. Българската квадратна „кръгла маса“
03.2024

Благодарение на предимствата на социализма и на още по-големите предимства на капитализма, през последните 35 години се нагледах на човешката тъпотия, особено в българското й изпълнение.

Въпросът "възможно ли е хората да са толкова глупави" при мен отдавна стана констатация.

Някога Айзък Азимов прочете тричасова лекция, за да стигне накрая до извода, че "хората са глупаци". Явно беше чувал вече и за българите, които обаче след 1989 г. счупиха всички рекорди за умствена ирационалност и неадекватност. Меко казано.

И така, през 2024 г. се навършват 35 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат 1989 г. и "узаконена" от незаконните решения на така наречената "кръгла маса", в това число и напълно нелегитимната отмяна на конституцията на НРБ.

Но българската пародия с тази историческа мебел беше, че той беше квадратен. И оттогава изчисляваме квадратурата на кръга.

Кукловодите бяха събрали на тази маса хора от "кол и въже". Целта не беше нито "преустройството на социализма", нито "демократизирането на България". Целта беше нейното унищожение.

И вече 35 години България тича около тази квадратна "кръгла маса" в Dance macabre. Погледнете ги на тези забравени вече снимки /1 и 2/ .

Те ще останат в груповата снимка на "криминалистите", извършили убийството на България.

Заченатата на тази маса контрареволюция като някакъв "преход към нещо", докара на политическата сцена странни личности, които унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор, който докара България до нова национална катастрофа. Вероятно последна.

Това беше и е нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха случайно изтласкани от "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект, за да не могат да разберат своята манипулираност. Без никакви заслуги и никаква професионална подготовка повечето от тях се оказаха зловещи дебютанти в процеса на демократизирането. Мислеха само как да напълнят своите гуши. И започнаха люта битка за столчета и чекмеджета.

След 1990 г. тези маргинали имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Откъде дойдоха тези хора? От мафиотски групировки. Поради това се превърнаха в политическа и икономическа мафия, дребни войничета (picciotti) на кръстниците.

Тази мафия, прикриваща се с "прехода", успя да открадне парите на обществото и натрупаното национално богатство. Както всяка мафия, така и тази се превърна в "единна политическа власт".

Защо обаче днес никой не се сеща за кръглата маса? Защо никой не отбелязва нейните годишнини" Защо не викат "ура" и "Напред"?

защото нямат какво да отбележат. Всъщност имат. Постижението им е невероятно – да ликвидираш държавата, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки създания до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване…

Е, това само пълни идиоти и бандити можеха да извършат. И продължават да се мотаят в т.нар. народно събрание, президентство, институциите, по политическата сцена.

И най-кошмарният сън не можеше да роди по-голям кошмар от реалностите около нас.

Тези хора даже не знаеха какво означава терминът "кръгла маса" и инструменталната му роля в стремежа на САЩ и Англия към налагане на атлантизма, глобализирането и ционизма на тяхната визия.

Въобще не бяха чували, че това е схема за изграждане на англо-саксонското-ционистко расово и политическо превъзходство, на неоимпериалната концепция за така наречения мондиализъм, според която такива държави като България (независимо дали са социалистически или капиталистически) трябва да бъдат ликвидирани.

Заради това "кръглата маса" постави началото не на еволюционна корекция на социализма, а на контрареволюционна ориентация, въпреки че тогава за това никой не говореше.

Масата беше началото на унищожението на България, а не кулминация или символ на някакъв "исторически прелом". Ако имаше такъв – това беше събарянето на Берлинската стена от перестройчика Горбачов през 1989 г., което беше най-голямото телевизионно представление, с участието на тълпа от статисти. След това "кръглите маси" можеха да са големи като мебел но Берлинската стена беше най-голямата от тях. И именно оттам започна великото предателство и унищожение.

Колкото и да беше жалка със своя персонал българската "кръгла маса" не беше изключение.

Заради това и тя не беше "рефолюция", т.е. реформа и революция на системата. Това беше контрареволюция без прецедент, защото човечеството нямаше такъв случай да се връща в еволюцията от една по-напреднала социална система към вече отминал етап.

заради това и трагедията е безпрецедентна, а контрареволюцията продължава с двата си полюса: на единия – нахлуването на бедността в домовете на огромното мнозинство от българите, а на другия – появата на мафията и клептокрацията.

В началото контрареволюцията умело укриваше истинското си лице, маскирана като "демокрация", "пазарна икономика", "плурализъм". За съжаление нямаше кой да каже, че демокрацията във всяко класово общество е велика илюзия.

Началният етап беше от десетоноемврийския преврат 1989 г. до гласуването на "новата конституция" на 21 юли 1991 г. "Социалистическото" мнозинство в парламента гласува буржоазна конституция, а смяната на политическата власт стана на "кръглата маса", която със задкулисните си договорености замени "бойното поле" на историята.

След това започна нов етап на контрареволюцията – на осъществяването на нейните цели.

На 10 ноември 1989 г. в България започна контрареволюция, продължаваща и до днес. Заради това продължаваме да изчисляваме квадратурата на "кръглата маса" с бандитизма, грабежа, безработицата, кризата, аферите, несправедливостта, измирането.

Сега, когато ще се навършат 35 години от тези трагични за страната събития, повечето българи са убедени, че онези, които седнаха на тази маса преди три десетилетия продължават да седят на нея и днес вкопчили се трескаво като престъпници, преди присъдата на историята. Народът вече успяха да ликвидират.

Едва ли някой може да даде отговор каква система се изгражда в България след 1989 г. Едва ли ще се намери човек, който ще твърди, че това е жизнеспособно.

Ако все пак има някаква дефиниция на ставащото у нас, то е социал-икономическо потвърждение на дарвинизма за оцеляването на по-силния чрез бандитизъм и паразитизъм. Но те твърдят, че това било демокрация.

Нищо подобно. През ноември 1989 г. едно уродливо малцинство си направи "кръгла маса", съчини си модел за прехода, който да отговаря на интересите му, след това си написа подходяща конституция. Днес резултатите са налице – 98 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство – мафиоти и бандити. За да се спасят, те продаваха България на световните финансови институции и помагаха в колонизирането й. Пред нас се разиграва поредният танц на ужасите – dance macabre, като някаква демократична процедура.

Демократична България е една ограбена предишна НРБ, като срутен курник е покрит с шарения лозунг "демократична държава". Има някаква преходна бандитска България с конституция, която вместо да е фундамент на закона, е само орнамент. Никой не иска да си признае бащинството на роденото след 1989 г.

Скицата на демокрацията беше начертана от "кръглата маса", чиито диригенти след това постепенно бяха екзекутирани. Критерият на избора на участниците беше "колкото са по-глупави и крадливи, толкова по-добре". Заради това "демократична България" има чертите на карикатура, която обаче е истинска.

Прекъсването в приемствеността на властта стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и реализираше собствените си интереси.

Системата се оказа смъртно болна. едва ли има човек, който да не е разбрал, че мащабите на диспропорцията се нуждаят от радикална терапия. Но у нас социалната държава беше отхвърлена от тези примитиви, които създадоха една от най-бандитските държави в света.

Заради това тя ражда само антагонизми, които не може да контролира. Политиката стана занятие и хоби за примитиви.

Карикатурността на българската квадратна „кръгла маса“ се състоеше и в нещо друго. Тъй като в България нямаше опозиция, българската кръгла маса от началото беше пародия и подигравка със здравия разум. Спомнете си какви одиозни и жалки личности седяха от страната на така наречената опозиция и кой екип на Луканов седеше от другата страна. Целта беше да се формира набързо някаква опозиция, за да може зад паравана на някакви преговори да се започне демонтажа на държавността в България под привидността на реформи на социализма, за подобряване на материалното благосъстояние на хората, стабилни цени, намаляване на появилото се разслояване на населението, т.е. реформиране на онези черти, които бяха решаващи за привлекателността на реалния социализъм.

Откъде всъщност изпълзяха след 10 ноември тези личности, включили се в „голямата политика“? Става дума за патологични типове, а не за нормални хора.

В началния етап на капитализма и на карикатурната ни демокрация най-характерна е силно открояващата се патология – както в бизнеса, така и в политиката.

Главна черта на нашия „бизнес“ е присъствието на гангстери, комбинатори, тарикатчета, едри и дребни мошеници, бандитите, шефове на организираната престъпност.

Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума – глупаци.

Присъствието на гангстерите в нашия бизнес не е изненада.

Но наличието на толкова много глупаци в политиката заслужава научен трактат.

В началото преобладаваше глупакът – ентусиаст, който се „бил преборил“ с тоталитаризма и е почнал да гради „демокрацията“.

Той обаче бързо изчезна, за да освободи място на глупаци, които трудно удържат своите страсти и презрението към хората.

Всъщност това е и важна част от сценария за разгрома на България, включително приложението на социално-психологическото оръжие – глупакът и мафията.

Но откъде все пак се взеха те? Това е голям въпрос.

Естествената структура на обществото е пирамида от 12-14 социални слоя, проникнати от многообразни социални, национални, политически и други връзки. Така е независимо дали става дума за социализъм или капитализъм. анализът на случилото се в България показва, че горните 10-12 слоя на естествената пирамида бяха изхвърлени от цялостния живот. Изплуваха долните 2-3 слоя, които сега са върхът на пирамидата. Някои наричат това контрареволюция. Това е истина. Но истина е също така, че през последните 35 години у нас се изгражда преднамерено обърната социална пирамида като отгоре изплуваха най-долните слоеве на глупаците, неудачниците, некадърниците, престъпниците, предателите, криминалистите... Поради това всички социални проучвания показват липсата на каквато и да било обществена подкрепа за тях, липса на вяра в институциите и „реформите“ им.

Поради това никой не им обръща внимание и на Запад. Там също виждат колко „струват“. И как да инвестират у нас след като добре знаят, че те не могат да гарантират интересите им, че не могат да стабилизират българската политическа сцена.

Това беше само началото. Последваха такива години, че вече едва ли има човек, който да не е разбрал, че нищо у нас не е наред – управлението, бизнесът, образованието, здравеопазването, т.е. цялата система, която се появи след 1990 г., за която съм с твърде бедна фантазия, за да намеря дефиниция. Споменатите идиоти я нарекоха демокрация за онези, които изпълзяха и влязоха в политиката, за да носят опустошение със своите мизерни мозъци и които в началото раждаха някакви идеи, за да кристализират в призива „Цялата власт – на бандитите“.

Бяхме набутани в най-големия абсурд – да разсъждаваме дали да легнем под валяка, щом като тези глупаци така са се разпльоскали пред новите господари и тичат като малоумници, с изцъклени погледи и зациклили мозъци насам-натам, ръкомахат, спасяват нещо, догонват някого, присъединяват ни към нещо. Някой от тях се качва на някаква щайга и призовава към спокойствие, за да останат поне още малко на сцената с единственото оправдание, че ако не сме „ние“, ще се върнат „ония“.

Безразсъдството се предава като СПИН и зарази огромната част от българите. Като че ли именно за тях православните светии са предвидили, че ще настъпят времена, когато целият свят ще бъде луд, а онези, които са с разум, ще бъдат обявени за безумци.

Ето защо заобикалящата ни епидемия от обществена шизофрения през последните 35 години не е политически процес, а психиатрична диагноза на едно общество, което не може да разпознае йерархията на мотивите на своето поведение и параметрите на ценностите, към които трябва да се движи.

Всичко това стана нашенският „Bulgarian dream“, т.е. появи се някакъв урод, който се нарича съвременна България.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен.

Регресът е ужасяващ, той ни върна не към капитализма, а към феодализма.

Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Тя стана отгоре надолу. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, той като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформистки преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип българите бяха ограбени със 100-500 милиарда долара.

Да вземем долната граница. Какво са 100 милиарда:

  • това е строителството на 25 атомни електроцентрали като „Белене“;
  • това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия ХХІ век;
  • това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии;
  • това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи;
  • това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на „Мерцедес“ за производство на 25 милиона леки коли годишно;
  • това е производството на 5 000 супермодерни изтребители и на 20 000 танка.

Либералният експеримент на „перестройчиците“ беше основната причина за това историческо бедствие.

Днес даже така наречените либерал-реформатори и атлантисти вече признават, че за 35 години „реформирано развитие“ страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който според тях беше кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 4 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 30 000 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 10 пъти по-ниски, отколкото сега.

През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към историческата катастрофа.

Никой вече не се опитва да ни внушава, че през периода 1985-1989 г. България е била в криза.

Нищо подобно. Но в България вече 35 години живеем в непрекъсната криза с пълно разрушаване на иновационната инфраструктура и наука, на всички механизми на научно-техническия прогрес.

Българската криза от края на ХХ век и началото на ХХІ век е уникален пример за идеологическо „радиоактивно разпръскване“. Образът на нашата вселена се разруши на хиляди отломки. Всеки живее, пипайки около себе си, без да вижда. Никога още нацията не е била отхвърляна толкова назад във времето. Народът се лута между отчаянието и безизходицата.

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика „приватизиране“ и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи. Това е приватизиран свят в неоробовладелски, неофеодален или неофашистки вариант.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото „колективно самосъзнание“ на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.

При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на „колективно самосъзнание“, но защото у нас започна демонтаж не на социализма, а на народа.

Когато през далечната 1992 г. за първи път публикувах анализите на основните събития в онези драматични дни, не предполагах, че през изминалия оттогава период на мен ще се падне мисията да обяснявам какво и защо се случи.

Постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия ставаха все по-малко или си „заминаха“ и има опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опити за обобщение.

Първият по-обстоен анализ на станалото преди 35 години публикувах преди две години в „Строго секретно“. Сега, с известни разширения го повтарям, защото на фона на актуалните събития в света той е още по-актуален.

Всъщност процесът започна, когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – първата цветна контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Държавата престана да бъде обществен партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, порочна данъчна система, подкупни съдии, полицаи и прокурори, няколко хиляди престъпници на свобода. Това ставаше с участието на всички присъстващи в момента на сцената партии.

По-нататък нещата също са добре известни. България беше окончателно разгромена. Политическият й строй е напълно адекватен на нейния социален строй. България стана страната на победилата лумпен-мафия. Те са „господстващата класа“ и се разпореждат с държавната власт като с трофей.

Мафията и лумпенът са питателната среда за криминала. Криминалната среда напълно подчини обществото и го експлоатира като колония, ограбвайки и източвайки последните му ресурси и жизнени сокове.

Това е автоинтоксикация, т.е. самоотравяне на организма с отрови, произвеждани вътре в него в резултат на фатални нарушения.

Контрареволюцията подели България на две класи – „окупатори“ и „население“.

„Окупаторите“ са формирование от всевъзможни лумпени и психари, крадлив „елит“, организиран като мафия, която контролира държавата и преразпределя помежду си всичко, което произвежда едва дишащото „население“, лишено от политическа защита и социална роля и сведено до обслужващ персонал на паразитиращия „елит“.

Това е и основният конфликт, който ще става все по-остър и ще завърши с „нощта на дългите ножове“. Социалният имунодефицит е по-опасен и от биологическия.

Така бързо започна и още по-бързо завърши българският вариант на либералната революция, като на нейно място се настани криминалният феодален капитализъм на братовчедите, бандитите, мутрите, мадридските туристи и техните лакеи.

Ако тъпотията болеше, над България щеше да се носи един огромен стон, чиито децибели в района на Народното събрание, правителството и президентството щяха да са над всички допустими норми. Глупостта обаче не само боли, тя струва, и за нея плащат не тъпаците, а обикновените хора.

Революцията срещу контрареволюцията е неизбежна. Но този път тя няма да е за „демокрация“, а за деколонизация и декриминализация, т.е. национално освободително движение.

Не е вярно, че времето в такива случаи е най-добрият палач и гробар. Вярно е обаче, че именно на нас се падна да живеем в това време, в което за мисленето и смелостта се плаща най-висока цена.

Ако тези глупаци не са разбрали какво искам да им кажа, ще го обясня по-простичко – вървете на майната си. Защото България сега е като онази картина, представляваща въже на фона на небето, от която е останало само въжето.

Продължение - в следващия брой.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 336, March 2024
Посланието на Вангелия /Ванга/ от 2001 година: Красимир Иванджийски – 33, 55 и 77 години /3/
/Продължение от предишния брой/През първата половина на 2024 г. отбелязвам три важни "рождени дни":33-годишнина на издав...
    55 години цветни контрареволюции на ционизма и неолиберализма: Горбачов /4/
Преди една година и половина почина Михаил ГорбачовЗа мъртвите или добро, или истината.Но, тъй като за Горбачов в бившия...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com