Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години цветни контрареволюции на ционизма и неолиберализма: Горбачов /4/
03.2024

Преди една година и половина почина Михаил Горбачов

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

  • главен гробар на СССР и Източна Европа;
  • който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
  • който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
  • който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
  • който лично ръководеше най-голямата "цветна революция, т.е. контрареволюция", пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става в Европа е контрареволюция.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново се връщам към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен журналист и анализатор от онези години във висшите етажи на журналистиката, и като единствен, /за съжаление,/ журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се падна, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълвах една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И най-накрая успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за „перестройката“ и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше „нежизненоспособността на социалистическите държави“. Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно MI6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант

/такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.“

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел – Шамир, в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“.

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обясняваше всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонския ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на „капитализъм с човешко лице“, щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

***

Да останем още при бащата на перестройката и гуруто на Горбачов, ционистът Юри Андропов - Фликенщайн.

В началото на 80-те години беше очевидно, че златният застой" на Брежнев, който даде много на обикновения съветски човек и позволи на номенклатурата да почива на лаврите си, приключи

СССР започна да изостава от капиталистическите страни на Запада.

Новият лидер на СССР, бившият шеф на КГБ Юрий Владимирович Андропов, започна да изпълнява своя план за "модернизация - перестройка" на СССР. Той се състоеше от две части. Първата, във външната политика, беше сливането на капиталистическата и социалистическата система. Съветският елит става пълноправна част от "световната общност".

Втората, във вътрешната политика, беше разчитането на активно малцинство, недоволно от позицията.

Така възниква проектът на Андропов – "модернизация", "перестройка" на СССР в посока на "западния цивилизационен проект". Създаването на такава симбиоза, която да запази СССР – Русия, трябваше да й даде възможност да оцелее в новия свят, където правилата на играта се определят от господарите на Запада. Съветският елит в този случай става пълноправна част от западния (глобален) елит.

Това беше конвергенция – обединение на съветския (социалистически) и западния капиталистически) модели на развитие.

По онова време в СССР беше модерна идеята, че в западния свят се появяват все повече елементи на социализъм, а в СССР – все повече елементи на капитализъм, че двете системи се движат една към друга.

Тази теория беше много популярна сред съветския елит и интелигенция. Реално съветската система деградираше. Младата съветска цивилизация постепенно отстъпваше пред стария капиталистически свят.

Вярно е, че и западният елит, под влиянието на СССР, беше принуден да даде отстъпки на своите народи и създаде широк слой от средната класа.

На Запад създадоха "витрина на капитализма", илюзията за свобода и демокрация, мирното съществуване на класите.

Във външната политика Андропов, преди да се слее с капиталистическия Запад, първо имаше за цел да изплаши западния елит, за да създаде силна база за преговори. СССР трябваше да изглежда като могъщ гигант – военен и икономически. СССР отговори остро на разполагането на американски балистични ракети със среден обсег и крилати ракети Pershing II в Европа. Андропов, вече като генерален секретар обеща да разположи тактически ядрени оръжия в ГДР и ЧССР и да премести ядрени ракетни подводници до бреговете на САЩ. Съветската армия воюваше доста успешно в Афганистан.

Изглеждаше, че започва нова криза в отношенията със Запада. Американският президент Роналд Рейгън обяви Съветския съюз за "империя на злото" и засили надпреварата във въоръжаването. Западната пропаганда започна поредната информационна кампания срещу Страната на Съветите.

По същество Андропов следваше пътя на Петър I и проекта на Романови. Той вярваше, че руската (съветската) цивилизация не може да бъде автократична независима или да живее по свои собствени правила. Затова, "преди да е станало твърде късно, трябва да влезем в западния проект, да станем част от Европа". Приемаме приоритета на европейската цивилизация и се вписваме разумно в западния свят.

На първия етап Андропов планираше да извърши вътрешна модернизация и радикално преструктуриране на икономиката. Това беше стратегия за ускорението. Във външната политика това беше твърда позиция, създаване на силна база за преговори, за да има върху какво да сключи сделката със западните господари.

На втория етап на перестройката на власт дойдоха нови лица – "либерали". Те бяха водени и издигнати нагоре лично от Андропов – Горбачов, Шеварднадзе, Лигачов и други, които в крайна сметка убиха съветската цивилизация.

Как свърши тази илюзия е известно. Господарите на Запада не се нуждаят от никаква Русия – нито царска, нито съветска, нито либерално-демократична. Западът се нуждае само от колонията от богатството на Русия, от източниците на евтини суровини, работна ръка и пазар за своите продукти. И лидерите на СССР, които дойдоха след Андропов, начело с Горбачов, просто предадоха великата сила и нейните съюзници. Продадоха ги за власт и красив живот за себе си и тяхното потомство.

Планът на Андропов за интегриране на СССР в западния свят при благоприятни условия още от началото беше обречен на провал. Опитът за сближаване на СССР и Запада доведе съветския свят до незабавна катастрофа. В същото време Андропов започва да отстранява от важни партийни, държавни и военни постове хора, които могат да се противопоставят на предстоящото радикално преустройство на страната.

Създаваше се екип, който можеше да реализира програмата на Андропов и след неговото напускане. Това беше последователното издигане на Горбачов, Шеварднадзе, Алиев, Лигачов, Рижков, Романов и др. Подготвяше се екип от "бригадири на перестройката", западняци, като Арбатов, Заславская и Яковлев.

През 1983 г. Андропов инструктира Горбачов и Рижков да започнат подготовката на икономическата реформа. Всъщност при Андропов започна да се подготвя план за радикално преструктуриране на индустрията и цялата национална икономика. Предвиждаше се да се извърши мащабна модернизация на производството, прехвърляне на предприятия и организации на самофинансиране и автоматизация на производството. Обръщаше се голямо внимание на интензификацията на производството, ускоряването на научно-техническия прогрес, укрепването на отговорността на персонала, организацията и дисциплината и др. Тоест, подготвяше се радикално преструктуриране на цялата икономика на страната.

Съдбата даде на Андропов кратък мандат начело на СССР. Влиянието на Андропов върху историята на СССР обаче беше много по-широко. Той искаше да промени социално-икономическата система на СССР и да осъществи тясна интеграция със Запада. Но проблемът беше, че всяка Русия пречи на Запада. Следователно владетелите на Запада доста лесно надхитриха "наследниците на Андропов", което се отрази в катастрофата от 1991 г. и последващите събития.

Както Андропов, така и наследилият го Горбачов, беше и си остана съзнателен идеологически враг на съветския многонационален народ.

И именно при Горбачов СССР направи колосални едностранни военнополитически отстъпки.

М. Горбачов нанесе най-много щети в историята на страната. Никоя държава в света не е имала такъв лидер. Какво написа Маргарет Тачър: "Когато ние получихме информация за предстоящата смърт на съветския лидер (ставаше дума за Андропов), ние се замислихме за възможното идване на власт с наша помощ на човек, благодарение на когото да реализираме нашите намерения. Това беше оценката на моите експерти (а аз винаги съм формирала квалифицирана група от експерти по Съветския съюз и, ако е необходимо, съм съдействала за допълнителна емиграция на необходимите специалисти от СССР). Този човек беше М. Горбачов, който беше характеризиран от експерти като небрежен, внушаем и много амбициозен човек. Той имаше добри отношения с по-голямата част от съветския политически елит и следователно идването му на власт с наша помощ беше възможно…"

Анализът на събитията, които се случиха по време на посещението на Горбачов в Англия през декември 1984 г., показва, че той е бил очакван там. Горбачов ръководеше незначителна делегация на Върховния съвет на СССР. В него влизаха председателят на енергийната комисия на Върховния съвет на СССР Евгений Велихов, ръководителят на информационния отдел на ЦК на КПСС Леонид Замятин, Александър Яковлев, който година по-рано стана директор на Института за световна икономика и международни отношения на Академията на науката на СССР. Горбачов направи разоръжаването централна тема на посещението си в Лондон. Но Горбачов нямаше правомощия да прави изявления от името на Върховния съвет на СССР по този въпрос. Той обаче беше приет от британския премиер Маргарет Тачър в специална резиденция в Чекърс. Тя беше предназначена само за онези чуждестранни представители, "с които министър-председателят възнамеряваше да проведе особено важен и същевременно поверителен разговор". Успехът на срещата с Тачър е предопределен от пътуването на Горбачов до Канада, по-рано, през май 1983 г. и срещата му с канадския премиер Трюдо, където той също беше очакван. Като секретар на ЦК на КПСС, Горбачов настояваше за пътуването му до Канада, въпреки че нямаше държавна необходимост. Тогавашният генерален секретар Юрий Андропов беше против това посещение, но след това се съгласи.

Александър Яковлев беше посланик на СССР в Канада в онези години.

По време на срещата с "желязната лейди", както тогава наричаха Маргарет Тачър, се случи нещо невероятно. Ето как Яковлев, участник в тази среща, описва този епизод в мемоарите си. Преговорите имаха проучвателен характер, докато на една среща в тесен състав (аз присъствах на нея) Михаил Сергеевич извади карта на Генералния щаб с всички печати за секретност, което показваше, че картата е истинска. На нея бяха изобразени посоките на ракетни атаки срещу Великобритания… Тачър разгледа английските градове, към които се приближаваха стрели, но все още не и ракети. Горбачов прекъсна продължителната пауза: "Г-жо министър-председател, всичко това трябва да свърши, и то възможно най-скоро". "Да", отговори Тачър, малко объркано.

Самият Горбачов не отрича този факт в мемоарите си. "Поставих голяма карта пред министър-председателя на Великобритания, на която всички запаси от ядрено оръжие бяха нанесени в хиляди. И всяка от тези клетки, казах, е напълно достатъчна, за да унищожи целия живот на Земята. Това означава, че с натрупаните ядрени запаси всичко живо може да бъде унищожено 1000 пъти!"

Невероятно, но Яковлев и Горбачов говорят за факта на разкриване на строго секретна информация от национално значение като за нещо обикновено. На какво основание и кой предостави на Горбачов строго секретни материали? Защо не се страхуваше да ги докара в Лондон? Самият факт на преговори между Горбачов и Тачър на базата на строго секретна карта на Генералния щаб изглеждаше на пръв поглед невероятен. На първо място, защото такава "откровеност" можеше да струва на Михаил Сергеевич не само мястото, но и "главата". През периода, когато Константин Черненко беше генерален секретар на ЦК на КПСС (след смъртта на Андропов през февруари 1984 г.), позициите на Горбачов станаха доста разклатени. Освен това, по мълчаливо указание на генералния секретар Черненко, Генералната прокуратура и Министерството на вътрешните работи на СССР проведоха разследване на някои "ставрополски епизоди" в дейността на Горбачов.

Но многоетапната комбинация от Mi6 и МОССАД, за да доведе Горбачов на власт в СССР, отне само седем години и струваше само около дузина високопоставени трупове. Струваше ли си да се губи време за дреболии, когато много беше заложено на карта – СССР (империята), еднополярността на света от една страна и едни десетки милиони долари от друга страна за ставрополския предател Горбачов?

Разбира се, първоначално това беше сложна операция – комуникацията с Лондон се осъществяваше по каналите на съпругата му Раиса, караимка, т.е. кримска група евреи, изповядващи юдеизма на Хазарския каганат. Тя също спешно уволни редица офицери от КГБ на СССР, които се опитаха да идентифицират и документират нейната връзка с Лондон. Интересен е фактът, че на 24 април 2001 г. големият съветски дисидент Александър Зиновиев, изгонен от СССР и живял повече от двадесет години на Запад, категорично посочи предварително планираното въвеждане на Горбачов на поста ръководител на СССР: "Именно присъединяването на Горбачов към върховната власт и перестройката послужиха като решаващо събитие, което хвърли страната ни в състояние на криза и колапс… Това беше резултат от външна намеса. Това беше грандиозна саботажна операция на Запада. Още през 1984 г. хора, които активно работеха за унищожаването на страната ни, ми казаха: "Изчакай една година и нашият човек ще седне на руския трон". И така поставиха свой човек на руския престол. Без Запада Горбачов никога нямаше да заеме този пост…"

Има версия, че Горбачов и съпругата му са били вербувани от ЦРУ през 1966 г. по време на пътуването им до Франция. За това намекна Збигнев Бжежински, който заемаше един от ръководните постове в САЩ. Самият Бжежински отдавна беше внедрен от британската Mi6 в американския истаблишмънт и работеше в интерес на лондонското сити.

Антисъветската дейност на Горбачов започна веднага след идването му на власт, което говореше за неговата предварителна "подготовка". Двойката Горбачови пътуваше изненадващо често по света. Докато той все още беше първи секретар на един от най-големите региони на Русия – Ставропол, и член на ЦК на КПСС, през септември 1971 г., двойката Горчбачови посети Италия, както се твърдеше, по покана на италианските комунисти. Въз основа на резултатите от пътуването на Горбачови до Италия вероятно бяха съставени техните психологически портрети. Те са изяснени по време на пътуването на Горбачов начело на партийната делегация през 1972 г. в Белгия. Вероятно Михаил Сергеевич не е бил лишен от внимание по време на пътуванията си до Германия (1975) и Франция (1976).

Но западните експерти успяха да съберат най-богатата информационна реколта през септември 1977 г. по време на пътуването на двойката Горбачови до Франция. Те бяха там на почивка по покана на френските комунисти. Тогава в западни специални лаборатории психолози, психиатри, антрополози и други специалисти по човешките души въз основа на тази информация се опитаха да разпознаят характера на Горбачови и техните уязвими места.

Има предположение, че Горбачов можеше да бъде свързан с Лондон и от търговски интерес в рекламирането на наркотици. Факт е, че веднага след като стана генерален секретар, той прекрати делото за т. нар. Ставрополски наркотранзит, в което самият той беше замесен (следствената група беше разформирована). Така че връзките на Горбачов с наркотиците бяха напълно възможни. Британската империя винаги е била организатор на трафика на наркотици в света. Това не е тайна за никого. Както и версията, че принцеса Даяна беше убита от агенти на Mi6 и МОССАД, защото щеше да разкаже 2 седмици по-късно на пресконференция и за наркотрафика в Британската империя като основен източник на доходите за кралския дом.

Mi6 е хванала Горбачов, използвайки неговата контактна съпруга, неудържимата алчност, внушаемост и болестна амбиция, защото не напразно М. Горбачов носеше прякора "Миша плика" от времето, когато работеше в Ставрополския край. Очевидно Mi6 е знаела за трафика на наркотици там. В края на краищата Тачър имаше пълна папка с компрометираща информация за бившия ставрополски комбайнер, подготвена за нея от резидента на външното разузнаване на КГБ на СССР в Лондон и в същото време агент на британците, разузнаването Mi6 (от 1974 г.) полковник Олег Антонович Гордиевски. Същият Гордиевски, който беше осъден на смърт в СССР, избяга в Лондон, а по-късно баронеса Маргарет Тачър, вече бивш министър-председател на Великобритания, го награди с орден "Св. Михаил и Св. Георги" в Карлтън клуб в Лондон.

Очевидно Шеварднадзе също беше замесен в случая с транзита на наркотици. Трябва да се отбележи, че Шеварднадзе избяга в Лондон, след като подаде оставка от поста министър на външните работи на СССР.

Така се получава интересна верига: британският кралски дом – М. Горбачов – Е. Шеварднадзе.

Малко история за транзита на наркотици в Ставропол…

Финансовите грехове на съветския икономически елит, чиито дела станаха обект на вниманието на офицерите от КГБ, бяха все по-очевидни. "Собствениците на бизнеса" обаче бяха покрити от високопоставени партийни чиновници. През 1982 г. ЦК сериозно се зае с краснодарските и астраханските секретари. Но малко хора знаеха, че третият в този списък е бившият секретар на Ставрополския областен комитет на КПСС Михаил Горбачов.

Друга мистерия: ръководителят на КГБ на Азербайджан, Гейдар Алиев, вероятно е знаел нещо за ставрополското минало на Горбачов и се е опитал да го спре. И затова неслучайно Горбачов, почти веднага след идването си на власт нанесе удар на Алиев. През октомври 1987 г. Гейдар Алиев в знак на протест срещу политиката, провеждана от Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз и лично от генералния секретар Михаил Горбачов, подаде оставка от длъжностите си.

И така, какво биха могли да знаят "компетентните органи" за последния съветски генерален секретар? Какво толкова уплаши Михаил Сергеевич? За известно време южното направление стана обект на загриженост за правоприлагащите органи на СССР.

Горбачов беше спасен по чудо. Но това чудо не беше случайно. След като дойде на власт, Горбачов незабавно уволни група експерти от Министерството на вътрешните работи на СССР, които участваха в скандалния "транзит на наркотици в Ставропол", като изпрати някои в оставка, други в пенсия. Но южният акцент в дейността на генералния секретар само са засили. Неслучайно Горбачов издигна грузинеца Шеварднадзе, поставяйки го в ключово направление – външната политика, като назначи на поста министър на външните работи на СССР. Шеварднадзе, който дотогава нямаше нищо общо с дипломатическата работа. Шеварднадзе, който прикриваше Горбачов, а след това заедно сдаваха външнополитическите позиции на великата страна, стигнаха твърде далеч.

Издигането на Горбачов на поста генерален секретар на ЦК на КПСС всъщност беше първата операция за осъществяване на съветската контрареволюция. Горбачов просто беше купен: освен 80-те милиарда долара заеми, откраднати от неговата администрация, нека си спомним друг случай, когато Кол предложи на СССР 160 милиарда марки за изтеглянето на съветските войски от Германия. Горбачов се съгласи на… 16 милиарда. Освен всичко те му създадоха положителен образ в западните медии. Безброй университети и фондации дадоха на Горбачов награди, дипломи и почетни степени. Колкото повече Горбачов разпродаваше страната, толкова повече го хвалеха. Той дори получи "Нобелова награда за мир" през 1990 г., "като признание за неговата водеща роля в мирния процес, който характеризира важна част от живота на международната общност". Горбачов стана вторият и до момента последният представител на Русия, удостоен с тази награда. Първият лауреат на Нобелова награда за мир е Андрей Сахаров през 1975 г.

Разбира се, историческото предателство на Горбачов не може да се разглежда само в категориите на "чужд шпионин – предател". Нещата са много по-дълбоки.

През 90-те години получихме поредни доказателства, трасиращи целенасоченото предателство на Горбачов спрямо неговия собствен народ.

Става дума за състоялата се в края на септември 1995 г. в Сан Франциско среща на "Фондация Горбачов", очертаваща контурите на "новата глобална цивилизация", на установяването на Новия световен ред…

Срещата, спонсорирана от "Фондация Горбачов" се проведе на върха на славния Nob Hill, в луксозния Fairmont Hotel. Тук се бяха събрали супернобилите на световната власт, престиж, слава, богатство и влияние: президенти, принцеси, потентати, филантропи, поети, философи и обикновени мошеници. Сред тях гордо кръжеше и Горби.

Амбициозните планове на срещата се съдържаха в помпозното й мото: "Към нова цивилизация: началото на нова инициатива", и се подчертаваха от присъствието на почти цялата Уол Стрийт, Тристранната комисия, Световния икономически форум, Института Аспен, Съвета за международни отношения, Римския клуб, Билдербергите и на други бастиони на глобалната власт, устремили се към Новия световен ред, който трябва да феодализира света през следващото хилядолетие.

Сред 400-те присъстващи бяха хора от 50 държави, сред които бившите държавни секретари на САЩ Джеймс Бейкър и Джордж Шулц, бившият президент Джордж Буш, бившата премиерка на Англия Маргарет Тачър, министър-председателката на Турция Тансу Чилер, президентът на Чехия Вацлав Хавел, бившият канадски премиер Брайън Мълрони, вицепрезидентът на ЮАР Тхабо Мбеки, президентът на Worldwatch Лестър Браун, гуруто на New Age Фритьоф Капра, марксистката поетеса Ригоберта Менчу, екоборецът мултимилиардер Маурис Стронг, най-богатият човек на света, собственикът на Microsoft Бил Гейтс, медиамагнатът Рупърт Мърдок, футуристите Алвин Тофлер и Джон Найсбит, другият компютърен магнат Дейвид Пакард, Збигнев Бжежински , Карл Саган, Джон Денвър, Ширли Маклейн, Тед Търнър, Джейн Фонда, Теодор Хесбург, Макс Камплеман, Милтън Фридмън, Рандал Форсберг и даже експертът по шимпанзета Джийн Гуудал.

Но над всичко това блестеше плешивата белязана глава на Горбачов. Според него целта на сбирката беше да се постави началото на процес, който да кулминира през 2000-та година и да бъдат определени основните приоритети с цел да се формира "бъдещето на света".

Дискусията започна шефът на CNN Тед Търнър, който дължеше началото на своето богатство на КПСС и лично на Брежнев. След като потвърди, че е дългогодишен приятел на Горбачов, Търнър похвали бившия комунистически лидер, че е "приключил студената война, като най-голямо постижение в историята на човечеството".

Горбачов без да губи време започна направо: "Бих искал да предложа създаването на Глобален Мозъчен Тръст, който да фокусира върху настоящето и бъдещето на нашата цивилизация".

Разбира се, този Супертръст може да бъде образуван само от такива велики личности, като присъстващите в Fairmont Hotel милиардери, държавници, нобелови лауреати, духовни махатми, всички до един служещи на "оцеляването на цялата планета".

Тази тема Горбачов "свиреше" на подобни концерти по света години наред, след като в СССР и в Русия вече никой не обръща внимание на бръщолевенето му. В Сан Франциско той я модифицира: "Хайде да създадем Съвет на старейшините, за да решаваме световните проблеми".

Разбира се, никой от присъстващите не обърна внимание, че този призив коренно противоречи на другите теми на форума, като демократизирането на плурализма.

Забравиха да зададат и други въпроси: кой ще назначава тези старейшини, какви ще са техните пълномощия, кой ще ги финансира, какви ще са критериите за подбора, пред кого ще се отчитат, как ще се осигури представителността на нации, региони и раси.

И как да ги зададат, щом като самата идея на бившия съветски ръководител /който оправи всичко, което имаше за оправяне в СССР и хукна по света и него да оправя/ миришеше не само на елитен егоизъм, но и на социално инженерство и манипулация на човечеството, поставящо го пред избора, направен вече от тези самозвани старейшини за тяхното умствено превъзходство. Не ги задаваха, защото добре разбраха, че глобалният Мозъчен тръст на Горбачов си е опит за глобална тирания на няколко „богоизбрани“ и „богопомазани“, на тях самите.

Горбачов спрягаше едни и същи думи – „ние трябва да преоценим смисъла на нашето съществуване“, „да изградим нова цивилизация“, „да развием глобално съзнание“, „да прегърнем задачата за духовно възраждане“, „да изстреляме следващата фаза на човешката еволюция“. Той беше готов благородно да се нагърби със задачата да просвещава нашите тъмни мозъци със своята ослепителна светлина.

Как да стане това ли? Значи, Горбачов предложи да бъде създаден „Съвет на старейшините на Обединените нации“. Нито повече, нито по-малко. И като самоизбран старейшина Горби призова: „Ние трябва да ограничим световната консумация. Аз тези неща ги разбирам“.

Разбираше ги. На масите фондацията му беше наредила за супергостите си салата от пушена сьомга, телешко филе шашлик, десерт панакота и есенни свежи плодове. Всичко беше подготвено от такива светила на кухня като Джойс Голдщейн, Волфганг Пук, Хулиан Серрано, Йоахим Сплихал и Дейвид Робинс.

Таксата за участниците в престижното соаре беше 5000 долара. Те идваха от върхушката на Рио, Париж, Копенхаген, Женева, Ню Йорк. Те бяха свикнали да съветват човечеството да ограничава своето потребление.

А Горбачов продължаваше: „Ние трябва да контролираме потребителските, културните и духовни нужди на човечеството. Чрез култура и образование трябва да контролираме и населението на земята“.

Контрол, власт. Познатите барабани на световната върхушка – establishment, зовящи към създаването на световно правителство и единна световна власт. В чий ръце, едва ли е необходимо да се отговаря.

Горбачов призоваваше – призовавам ООН да има широки пълномощия да регулира военните конфликти, икономическите отношения, опазването на околната среда.

Призивите за световно правителство и Нов световен ред не бяха изненада в устата на Горби. Както и безразборно използваните от него в не така далечното минало думички „демокрация“, „плурализъм“, „вътрешна взаимообвързаност“, „перестройка“, „гласност“.

Все едни такива глобални думички.

Едновременно в Сан Франциско бившият суперапаратчик, генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз отново демаскира всички недъзи и престъпления на комунизма като „тоталитарна идеология“.

Това беше същият Горбачов, който през ноември 1987 г. обяви: „През октомври 1917 г. ние се разделихме със стария свят и го отхвърлихме завинаги. Ние се движим към нов свят, света на Комунизма. Никога няма да се отклоним от избрания път. Перестройката е продължението на Октомврийската революция“.

През 1989 г. Горбачов тържествено декларира: „Аз съм комунист, убеден комунист. За някои това може да е фантазия. Но за мен това е основната цел“.

През следващата година, въпреки че вече беше възхваляван като човека, унищожил комунизма, Горби отново потвърди: „И сега, както в миналото, съм убеден комунист. Ние нямаме намерение да променяме съветската власт, да изоставим нейните фундаментални принципи, но разбираме необходимостта от промени, които ще укрепят социализма. Другарят Ленин ни учеше, че социализмът и демокрацията са неделими. Същността на перестройката се крие във факта, че обединява социализма и демокрацията, и възражда ленинската концепция за социалистическото изграждане на теория и практика“.

За да стигне през 1992 г. до споменатите цитати:

"Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма… Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни".

И на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим, Горбачов каза: "Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря".

Този цитат обясняваше всичко. Абсолютно всичко…

Но това беше през 1992 г. В Сан Франциско – през 1995 г., бившият държавен секретар на САЩ Джордж Шулц възхваляваше същия този диалектик, като "забележителен, смел, дръзновен, пълен с невероятна енергия и интелектуална хватка". Всичко в Горбачов, според Шулц, беше историческо.

Едва ли е необходимо да сте твърде интелигентни, за да разберете, че този „мозъчен тръст“ на Горби бяха дефакто убийци, мистици, мегаломани, терористи и тирани. Какво щеше да стане, ако те успеят да установят своя „нов световен ред“ и своята „нова глобална цивилизация“, начело с такива личности, като бившия ставрополски комбайнер, известен и като „глобалния Горби“?

На 9 ноември 2009 г., т.е. 20 години след като падна Стената в Берлин наблюдавахме там тържествата по повод този юбилей със смесени чувства. Може би защото още от 1965 г. имах възможност да преминавам през Checkpoint Charlie от Източен в Западен Берлин и да виждам нещата в тяхната историческа обусловеност.

Падането на Берлинската стена символизираше края на Студената война. Но никаква "Солидарност" или Йоан Павел II, никакъв пражки драматург Вацек Хавел, никакви дисиденти в ГЕСП, ПОРП, ЧКП или БКП, никакви артисти като Рейгън или "цереушници" като Буш-старши. Нищо подобно. Стената беше свалена от един човек – Михаил Горбачов. Нарекоха го "найдобрият немец".

20 години по-късно пресъздаването на падането на Стената от стиропорови блокчета беше наистина ефектна гледка на фона на последните анкети, в които 68 на сто от източногерманците заявиха, че са готови отново да построят Стената, работейки и в събота и неделя.

Но 20 години по-късно, в Берлин, Горбачов, вече като рекламен агент на фирма за куфари и сакове, продължаваше да се гордее, "че тръгнахме към обединението на Германия". А представителите на Франция и Англия, които тогава бяха срещу обединяването на Германия, сега бяха наопаки. Саркози издекламира, че "падането на берлинската стена стана освобождение и пример за нас". Гордън Браун пък беше въодушевен от "тогавашните вдъхновяващи достижения". Пригласяха им и разни други официални лица, присъстващи на юбилея в обединен Берлин.

Стената символизираше разделението на следвоенна Германия. Тя беше най-важната последица от Студената война. В ГДР пребиваваше 400-хилядната съветска Западна групировка. Ако беше останала, нямаше да има дворцови преврати и цветни революции в Източна Европа и в самия СССР.

Както става в историята, бащите на събарянето на стената днес са много – християндемократите и социалдемократите във ФРГ, "Солидарност", ЦРУ и т.н. Това са глупости. В началото на 1989 г. нито един политик на Запад не можеше и да мечтае, че Стената ще падне. Имаше размразяване, нови очаквания, либерализиране на контактите и пътуванията между ГДР и ФРГ. Но падането на Стената никой не очакваше. Напротив. Режимът в ГДР беше най-малко застрашен в цяла Европа, не само защото СССР и САЩ не можеха да позволят той да падне, а защото най-горещи поддръжници ГДР имаше във... ФРГ, където цялата политическа класа от десетилетия живееше от новата „източна политика“, започната от Вили Брандт, и се бяха пожизнено ангажирали със „стабилизирането“ на отношенията между двете държави. Не само Егон Бар, бившият кардинал на всички поредни кабинети на социалдемократите, но и Хелмут Кол, разчитаха на трайното разделение на Германия. Срещу нейното обединяване бяха и лидерите на Франция и Англия, страхувайки се, че след евентуалното обединяване на тази страна, нейната политическа и икономическа сила ще стане доминираща в Европа (както се случи).

Статуквото отговаряше на всички с изключение на перестройчика Горбачов, който трябваше да спасява себе си и искаше да разтури ръководството на ГДР, което не му харесваше. Взаимно.

На 6 и 7 октомври 1989 г. ГДР честваше 40-годишнината от своето съществуване. По онова време това беше може би най-стабилната и наистина социална държава в Европа. На тържествата беше и Горбачов. Ерих Хонекер четеше реч. Горбачов се цупеше, и на тържественото събрание заяви, че "времето наказва онези, които закъсняват", т.е. че Източен Берлин и лично Хонекер закъсняват със своята перестройка. Хонекер му отговори по учтив начин да не се бърка в работите на ГДР. Но явно беше, че дните му са преброени. Вече финишираше операцията по неговото сваляне, която се водеше от шефа на КГБ Крючков и от Маркус Волф (последният за по-сигурно работеше и за израелския Моссад). И само 10 дни след споменатите тържества за 40-годишнината на ГДР Хонекер беше отстранен с дворцов преврат и на негово място за първи секретар на ЦК на ГЕСП беше избран от представителят на "младите" Егон Кренц.

Но никой не знаеше какво ставаше в Москва и какъв хаос цареше там няколко дни преди 9 ноември 1989 г.

Какво ставаше? Горбачов реално вече беше пътник. На 3 ноември на секретно заседание на Политбюро на ЦК на КПСС той и Крючков бяха в паника. Ето част от записките, направени по неизвестен начин за това секретно заседание.

Владимир Крючков (тогава шеф на КГБ): Утре 500 000 души ще излязат на улиците на Берлин и други градове.

Горбачов: Дали Кренц ще запази властта. Няма да можем да обясним на нашите хора и на съюзниците, ако загубим ГДР. Не можем да запазим без ГДР без помощта на ФРГ.

Едуард Шеварднадзе (тогавашен министър на външните работи на СССР): По-добре сами да свалим тази стена.

Крючков: Ще им създадем огромни проблеми, ако сами я свалим.

Горбачов: Западът съвсем не иска обединяването на Германия и иска да го торпилира с нашите ръце. Иска да доведе до конфронтация между ФРГ и СССР и в бъдеще да изключи "заговора" между СССР и немците.

Това беше цялата тактика и стратегия на Горбачов. На същото заседание при същия суперсекретен режим беше докладвана и подготовката на превратите в другите социалистически страни – ЧССР, Полша, Унгария, България, което пролича веднага и в събитията, станали в София между 4 и 10 ноември 1989 г.

Но и това не беше всичко. Половин година по-късно Горбачов отново се изяви като "най-добрия немец". След няколкомесечно двоумене за конфедериране на двете държави, ФРГ предложи обединяване с ГДР. Съгласи се и на валутен съюз, което позволи на източногерманците да обменят своите марки на западни 1:1.

Но немците още нямаха пълен суверенитет. За обединяването им беше необходимо съгласието на победителите във Втората световна война. Нямаше и мирен договор. Съседите на Германия, в това число Чехословакия и Полша, мечтаеха за многостранна мирна конференция, като онази от 1919 г. Но "силите на деня" кооптираха само Франция. Варшава и Прага получиха "утешителна награда". Изслушаха ги на едно от заседанията.

Но и между "големите" имаше противоречия. САЩ искаха бързо обединяване на ФРГ и ГДР. Франция и Англия искаха да изчакат.

Кол замина да се види с Горбачов. Срещата беше в интимна обстановка в хижа до Ставропол. И тук Горбачов поднесе най-големият подарък на Кол. Съгласи се с всичко, в това число и с изтеглянето на могъщата Западна групировка на Съветската армия от ГДР. Поиска само ФРГ да го финансира.

Това предопредели резултатите от "конференцията 4+2" в Париж. Договорът "За окончателно регулиране на проблема с Германия" беше подписан през септември 1990 г. в Москва. Но подписваха някаква хартийка без юридическа стойност. На Горбачов бяха обещали, че Германия ще излезе от НАТО, че НАТО ще се разпусне едновременно с Варшавския договор, че СССР ще спечели от обединяването на Германия най-малко 100 милиарда долара. Горбачов се съгласи с… 8 милиарда.

Кол обещаваше и други неща. Че в нова Германия ще обкръжат със специални грижи няколко десетки хиляди хора от ГДР, които знаеха руски език и ще ги използват за бъдещото сътрудничество със СССР. Удържа на думата си само по отношение на бившата източногерманска комсомолка Ангела Меркел, като канцлер на Германия разговаряше с Путин на двата езика.

Но след разпадането на СССР от тези обещания останаха само думите. Германия остана в НАТО. Пактът стигна до границите на Русия. Резултатите от Втората световна война, Ялта и Потсдам бяха зачеркнати въпреки десетките милиони жертви, дадени от народите на СССР и Източна Европа.

20 години по-късно в Берлин, човекът на който възложиха символичното бутане на макета на някогашната стена обаче, не беше Горбачов, а бившият ел. техник Лех Валенса. Даже и той преди това заяви, че Горбачов е "много слаб политик".

***

Валенса се коригира на 30 март 2011 г. на концерта за 80-годишнината на Горбачов в ослепителния лондонски Royal Albert Hall.

На първо място, веднага се появяваше въпросът защо честването не беше в Москва, например в не по-малко блестящата зала на Болшой театър или в някоя от залите на Кремъл. И защо именно в Лондон? Защо поздравленията идваха само от западната част на света? И нито едно от Русия.

Отговорът е ясен. Ще го повторим. Трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Това даваше отговор и на въпроса "защо в Лондон". Защото там показваха, че лъжата и предателството носят благополучие, слава и почит като на 80-годишния вече бивш генерален секретар на ЦК на КПСС и бивш президент на СССР, който лично унищожи всички тези съкращения и на чиято съвест по същество беше смъртта на милиони хора по целия свят. Нещо такова наистина е внушително с размаха на безкрайния идиотизъм.

И така на 30 март 2011 г. гледахме как Англия чества своя домашен любимец Горби. Самото честване трябваше да бъде блестящо. Под надписа: "Бихаил Горбачов – награди" и "Човекът, който промени света", се бяха събрали десетки звезди от шоу и политическия бизнес. Пред тази тълпа Горбачов като глобален сеньор мрънкаше: "Случи ми се много да преживея. Но трябва да кажа, аз съм един щастлив човек".

Това може и да е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. Заради това и лондонското мероприятие приличаше повече на връчването на наградите "Оскар", отколкото на рутинно честванане на юбиляра.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

Както каза продуцентът на юбилейната вечер Леня Шляховер, разположил Горбачов до друг носител на Нобелова награда Шимон Перес: "Този гала-концерт е организиран в чест на Михаил Горбачов, човекът който със своите действия и пример измени света към по-добро. Благодарение на неговото ръководство на страната и мъжеството му завърши Студената война и Изтокът и Западът се обединиха".

Такава гениална мисъл не би родила даже главата на самия Горбачов, който през цялата вечер явно се чудеше каква трябва да е неговата поза на тази сбирка. Това е понятно. Студената война завърши, но започна гореща война. Падна Берлинската стена, но западните централи започнаха да изграждат Новия световен ред.

Самият Шимон Перес (с истинското име Перски, чиято мама е преподавала в училището руски език) каза и няколко думи на руски и като нобелов лауреат похвали колегата Горбачов. Май беше забравил, че Горбачов получи Нобеловата награда през 1990 г., в навечерието на унищожението на СССР.

Друг нобелов лауреат – споменатият полски електротехник от Гданската корабостроителница Лех Валенса, който само преди няколко месеца заяви, че Горбачов е "глупав политик", сега беше по-милостив и го похвали в смисъл, че е чувал за него. Какво да се прави, конкуренция кой е с по-големи заслуги за унищожението на социализма.

Мила Йовович (и тя все още можеше да говори на руски) благодари на Горбачов, че е могла да напусне своята страна.

Водещите Шарън Стоун и Кевин Спейси правеха всичко възможно да внесат бодряшко-секси тон в аудиторията, която май започна да се притеснява, че присъства за първи път на конгрес на КПСС. "Къде щеше да бъде днес Русия, ако не беше пожънала плодовете на свободната демокрация" – питаха водещите. Наистина къде?

На екрана се редуваха образите на Майка Тереза, Алберт Айнщайн, Лейди Даяна, The Beatles и накрая на самия Горбачов, т.е. фигури, влезли в пантеона на историята чрез някакво общочовешко признание за тяхната титанична дейност. Фотографиите продължаваха – Горбачов с Роналд Рейгън, Горбачов с Маргарет Тачър, Горбачов с Хю Грант, Горбачов с Далай Лама.

Водещият Кевин Спейси неизвестно защо постоянно правеше пародии на Бил Клинтън, който също се появи на екрана да поздрави своя приятел Горби. Шарън Стоун наблягаше отново на секса в позата, но не стигна до онзи номер с разкрачените бедра от филма. Не може да се отрече, че не се стараеха. Целта на събраните средства трябва да отидат за борба с рака. Това обяснява и защо концертът беше организиран в Лондон, а не в Москва. Там нямаше да дадат на Горбачов и една копейка. Но в Лондон събра доста пари. Билетите струваха от 300 до 160 000 долара. Една от ложите беше разиграна на търг. Самото "мероприятие" беше спонсорирано от фирми, заради които Ленин би се обърнал в гроба – Vertu, водка Beluga, Фаберже, Christie's.

Наистина къде би била Русия днес, ако не беше Горбчачов, тъй като според самия него в Русия "има разруха и имитация на демокрация". На сцената първи излязоха Scorpions с техния хит Wind of Change: Follow the Moskva, Down to Gorky Park, Listening to the wind of Change…

В подкрепа на стиховете Шарън Стоун съобщи на човечеството, че "Горбачов е именно онзи човек, който пусна на свобода рок енд рола в Русия".

На екрана следваха пожеланията на Стинг, Боно. Шварценегер обяви, че Горбачов е неговият герой без hasta la vista. Основателят на CNN Тед Търнър, приемайки една от трите награди на името на Горбачов, не забрави да напомни, че СССР му напълни куфарите заради проведените след провалената олимпиада в Москва, алтернативни игри "СССР – САЩ".

Шимон Перес пък определи Горбачов като "богоподобен" и напомни, че според библията Михаил е бил арахангел и че самата история на съветско-руския лидер е библейска. Хорът на Турецки незнайно защо изпълни Go down Moses (Let my People go), т.е. Мойсей повел своя народ. Какъв народ? И накъде? Ясно – към светлото ционистко бъдеще на Мойсей.

Силно беше изпълнението на неостаряващия Пол Анка You are my destiny и написаната специално за Франк Синатра, а сега посветена на Горби My Way.

В заключение, Горбачов излезе на сцената за финалния номер с дуета на Пол Анка и рокера от съветската епоха Андрей Макаревич, в който един от куплетите даже беше на родния език на седящия в Royal Albert Hall 80-годишен старец.

Всъщност самото негово присъствие там беше най-силното доказателство кой и как го издигна до върха в СССР и на световната аванс сцена.

Продължение в следващия брой.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 336, March 2024
55 години цветни контрареволюции. Българската квадратна „кръгла маса“
Благодарение на предимствата на социализма и на още по-големите предимства на капитализма, през последните 35 години се ...
    55 години цветни контрареволюции. Робърт Максуел: в СССР и Източна Европа /1/
Заглавието може да бъде и "От Робърт Максуел – вербовчика на Горбачов и Луканов, до Гислейн Максуел и Джефри Епщайн. И о...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com