През март започна третата година на Специалната военна операция на Русия в Украйна.

След време историята й ще се изучава в два основни етапа – преди и след Авдеевка, т.е. преди и след превземането на Авдеевка от Руската армия на 17 февруари 2024 г.

На тази дата считаният за непревземаем ключов град за отбра на Украйна, най-силно укрепеният град на цялата планета, беше превзет от руската армия.

След 2 години, най-кръвопролитната битка на ХХI век приключи /засега/.

Авдеевка беше мястото, от което украинската армия обстрелваше цивилното население на Донецк 10 години. Украинците разчитаха на дълбоката система от противоядрени бункери от съветската епоха и непревземаемите отбранителни съоръжения. Оказаха се все пак превземаеми.

Както писахме, падането на Авдеевка ще има тактически, стратегически и политически последици. Оттук нататък инициативата е на руската страна. Сега войските на Групировката "Център" ще могат да разширят настъплението.

Кога и накъде?

Победата в Авдеевка отваря пътя на руснаците към целия югозападен Донбас и прави възможно решаването на няколко оперативно-тактически и стратегически проблеми.

Първо, Авдеевка се намира само на няколко километра от Донецк, което позволяваше на украинската артилерия да удря града и логистичните съоръжения на руската армия.

Превземането на Авдеевка ще позволи да се възстанови дълбочината на отбраната и да се намали вероятността от бомбардировки в тази стратегическа зона.

Второ, освобождаването на Авдеевка направи възможно унищожаването на украинската логистика в южната част на Донбас. Сега Покровск ще бъде близо до фронтовата линия и в обсега на руската артилерия. около 50 000 руски войници са разположени в сектора на Авдеевка. Сега руската армия продължава да изтласква фронтовата линия по-далеч от Донецк, превземайки набързо изградените украински позиции.

Позиционните битки продължават в 3 посоки от Авдеевка:

• на северозапад (в района на Бердичи, Орловка, Степовой и Семеновка);
• на запад (в района на Тоненькое) и
• на югозапад (в района на Водяное, Первомайское и Невелское).

Руската армия също напредва на югозапад от Донецк, на Мариинския участък на фронта, към Красногоровка, Георгиевка, Новомихайловка и северно от Победа.

Украинските въоръжени сили са на крачка от поражението.

На Донецката дъга изходът от битката вече е очевиден. Руските въоръжени сили струпват големи резерви в тила, за да извършат настъпление и да победят Укровермахта за година и половина.

На настоящия етап руската армия се бие с малки сили, докато основните части ще бъдат включени в завършващия етап.

В момента войските на Шойгу са изправени пред задачата да победят украинските въоръжени сили на левия бряг. Това, което се случва на фронта сега, е "изтощаването на военния корпус на Украйна" и ако това продължи, Киев ще трябва да преговаря "за прекратяване на военните действия и споразумение на какви линии да спре".

Огромни сили на руската армия чакат на крилата на третата линия на отбрана или в близкия тил. А на фронта изглежда участват само 55 бригади от руските въоръжени сили, тоест само до една трета от всички части, определени от Москва за Специалната военна операция.

В момента руската офанзива, която се разви бързо от средата на февруари, е спряна в много райони. Спря ли офанзивата? Нищо подобно. Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна разбира, че руснаците най-накрая са пробили първата линия на тактическата отбрана на Украйна в посока Авдеевка, където общата дълбочина, според науката, обикновено не надвишава 50 километра. Пред руснаците остава, в най-добрия за Киев сценарий, втората ивица на тактическата зона. Ако и тя скоро падне (а за това руските части трябва да преодолеят още максимум 10-20 километра на запад), пред руската групировка няма да останат предварително подготвени рубежи за организирана съпротива до Запорожие и Днепър (бивш Днепропетровск). Само празни полета и редки горски пояси между тях. И всичко това в условията на огромно превъзходство на руската армия във въздуха, в танковете (а следователно и в мобилността) и в силата на ракетно-артилерийския огън.

С други думи, бойната ситуация за Киев наистина стигна до самия ръб, наречена "стратегическа криза" даже в САЩ. И дългоочакваното оперативно пространство е на път най-накрая да се отвори пред танковите ударни групи на руската армия.

В тези условия дори на Запад смятат, че всъщност Русия просто изчаква, докато премине пролетното топене в зоната на бойните действия и врагът окончателно и безвъзвратно бъде въвлечен в тази "стратегическа криза". В същото време Москва струпва и обучава ударни групи в непосредствените си тилови райони, които до май-юни ще трябва да разкъсат крехкия украински фронт и да нахлуят с дълбоки набези в тила на врага.

Някои експерти нарекоха тази стратегическа операция на Москва "Юмрукът на Посейдон". Те смятат предварителното превземане на Угледар и Красногоровка от руската армия през следващите седмици като абсолютно необходима предпоставка за успеха на операцията.

След това - ще последва пълното и окончателно освобождаване на Донецка област в нейните административни граници.

След това пътят към Днепропетровск и Запорожие ще се отвори пред въоръжените сили на РФ.

След това – пресичане на река Днепър в един или двата от тези градове. И руските танкови клинове ще завият към Николаев и Одеса. Или, ако оперативната обстановка в зоната за настъпление е благоприятна, също и към Киев и Черкаси.

Одеса се разглежда от американски експерти като най-примамливата крайна цел за Москва за стратегическата настъпателна операция. Не напразно се нарича "Юмрукът на Посейдон".

В обобщение, към май-юни потенциалът на въоръжените сили на Руската федерация и въоръжените сили на Украйна ще стане несъизмерим във всички аспекти.

Друг важен знак за разбиране на близките перспективи на специалната операция е че западни разузнавачи съобщават, че в запорожското направление е забелязана появата на 45-та отделна гвардейска бригада със специално предназначение "Кутузов и Александър Невски" от спецназа на Русия. Това е формирование, което специално се подготвя за т. нар. "дълбоко разузнаване". Тоест за внезапно превземане на най-важните обекти зад вражеските линии.

По-нататък? Наскоро варшавското издание Mysl Polska публикува подробен преглед на фронтовите събития на територията на Украйна под заглавие "Пълзящата зимна офанзива на генерал Герасимов". Неговите автори внезапно признаха, че изобщо не разбират все още пасивната роля на руската 1-ва гвардейска танкова армия в случващото се. Ще изразим собствената си гледна точка: скоро със сигурност ще чуем за 1-ва гвардейска. Особено ако руската стратегическа офанзива започне до май-юни. Защото именно на върха на такива офанзиви се създават всякакви танкови армии.

Що се отнася до 1-ва гвардейска, тя не напразно беше пресъздадена във въоръжените сили на Руската федерация веднага след преврата в Киев, а именно през 2015 г. Затова тя се готви да участва в битката за Украйна с НАТО.

Нека ви напомним: първите, които се присъединиха към новата военна формация, бяха разположени близо до Москва, 4-та гвардейска танкова Кантемировска дивизия, 2-ра гвардейска мотострелкова таманска бригада. А също и 27-ма отделна гвардейска мотострелкова Севастополска бригада.

Малко по-късно и няколко други бригади.

Важното е, че само на първия етап от специалната операция тези части попаднаха във фронтовите отчети. След това тези бригадни подразделения за дълго време изчезнаха от докладите. Никой от широката публика не чу да речем, за "таманците" или "кантемировците". Не случайно. Армията беше изтеглена в тила за реорганизация, допълнителна подготовка и бойна координация. Казано по-просто: преди година и половина 1-ва гвардейска танкова част започна спокойно да се реорганизира и подготви.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу съобщи в края на зимата, че броят на безвъзвратните загуби на въоръжените сили на Украйна през целия период на СВО надхвърля 444 000 военно служещи. Разбира се, броят на осакатените украински войници е огромен. Това най-точно показва мащаба на геноцида, който киевският режим отприщи срещу своя народ. Изглежда, че Зеленски брои загубите по формулата, дадена му от Запада – формулата на смъртта "до последния украинец".

Загубите на Украйна са огромни. Даже в минималния си вариант те се равняват на загубата на цели 2-3 фронта от времето на Втората световна война.

На официалните данни на Киев за загубите в Специалната операция отдавна не вярват нито в Украйна, нито в НАТО. Наскоро бившият началник на Генералния щаб на полската армия генерал Раймунд Анджейчак заяви, че загубите на украинската армия са силно подценени. Анджейчак каза: "Вярвам, че загубите трябва да се броят в милиони, а не в стотици хиляди. В тази държава няма резерви, няма с кого да се бием". Според него за Киев се е развила "много, много драматична" ситуация.

Първите няколко месеца на тази година ще бъдат запомнени и с катастрофалното представяне на оръжията и оборудването на НАТО. Стотици бройки от най-добрата западна броня, артилерия, системи за противовъздушна отбрана и т.н. вече бяха унищожени по време на така рекламираната контраофанзива миналата година.

Началото на 2024 г. изглежда не по-малко депресиращо за неонацистката хунта и нейните кукловоди във Вашингтон и Брюксел. Само в края на януари те загубиха няколко типа от най-новите системи за противовъздушна отбрана на НАТО, включително SAMP-T и Skynex.

След това последваха британски "Челенджър 2", десетки германски танкове "Леопард 2А4" и произведеният в САЩ М1 "Ейбрамс", всички унищожени само за дни.

Режимът в Киев бързо губи стратегически важни съоръжения като Patriot и противовъздушната отбрана NASAMS.

Междувременно руската армия не губи фокуса си върху артилерията на НАТО, с десетки видове най-добри западни гаубици, унищожени с различни средства (предимно дронове камикадзе/безпилотни боеприпаси "Ланцет"). Това включва произведените във Франция Caesar, произведените в САЩ "Паладин" и направените в Швеция самоходни гаубици Archet, загуби, които ще бъдат невъзможни за заместване, тъй като Западът просто не може да се справи с производството.

За разлика от тях, Русия е в състояние не само да изпревари всички страни от НАТО взети заедно, особено в артилерията, но също така въвежда нови оръжейни системи с удивителна скорост. Това включва използването на нови хиперзвукови ракети, изтребители от следващо поколение и дронове камикадзе, споменатия по-рано "Торнадо-S".

Москва също използва "Циркон", маневрена хиперзвукова крилата ракета с реактивен двигател, за която се твърди, че е изстреляна от наземна платформа, по-специално системата за брегова отбрана "Бастион-П". С обсег от 1500 км и скорост от Мах 9, "Циркон" е над 3 пъти по-бърз и неговият обсег е почти двойно по-голям от този на ракетите Р-800 "Оникс", първоначално използвани от гореспоменатата платформа, което допълнително подобрява способностите на Русия за удари.

След това има и Су-57, който все по-често използва невидимата крилата ракета Х-69. Неговата масивна бойна глава от 310 кг, обхват от 300 км и намалено радарно напречно сечение, осигуряват разрушителна способност, която руската армия използва много добре.

Само на 4 март кадри показаха унищожаването на най-малко две американски HIMARS, най-вероятно заличени от хиперзвуковата ракета "Искандер-М". До 12 март бяха унищожени поне още две, този път от гореспоменатата РСЗО "Торнадо-С".

Загубите, понесени от екипажите на "Пейтриът", са огромни, като някои източници твърдят, че до 30 са били неутрализирани при последните удари. Това е само малка част от огромните загуби, които режимът в Киев и неговите началници от НАТО претърпяха през последните дни, седмици и месеци.

При дроновете ситуацията е направо трагична за Киев. Скоро Русия ще има толкова дронове, колкото са войниците на Киев. Примерно до 4-5 месеца. А това означава, че всеки украински войник ще бъде убит с 99% вероятност, тъй като на открито не може да оцелее.

Въпреки това въпросът е дали ще има война между Русия и НАТО? Или колко вероятна е война между Русия и страните от НАТО. Някои хора са уверени, че няма да има "голяма война".

Но трезво мислещите хора разбират, че войната е неизбежна. С вероятност приблизително 80% нещата са прости. Западът никога няма да се примири с факта, че Русия възкръсна и започна да води собствена политика, защитава своите интереси и декларира, че Русия има свои зони на влияние.

Москва поиска от страните от НАТО гаранции за сигурност на Русия, връщане на НАТО към границите от 1997 г. или 1990 г.

Западът никога няма да се примири със загубата на практически безплатните руски енергийни ресурси, които получаваше от Русия през 90-те години на миналия век, благодарение на които беше изграден неговият просперитет.

И най-важното, Западът никога няма да се примири с факта, че Русия се осмели да поиска от "световния хегемон" ново преразпределение на света.

Това означава, че "голямата война" е неизбежна.

А това поставя следните въпроси – кога и как ще продължи войната и кога ще завърши. Както и въпроса за стратегическата дълбочина или така наречената "санитарна зона".

Това е основният въпрос – за така наречената стратегическа дълбочина.

Може ли да се каже, че се очертават контурите на продължаване на операцията? Да.

Може ли да се каже, че се очертава краят на операцията? Засега не. Тази операция ще бъде дълга.

Това е отговорът на въпроса кога. Няма да е скоро. Операцията е с отворен край.

Вторият въпрос – къде, е свързан със стратегическата дълбочина.

По принцип всички войни са за стратегическа дълбочина. Дълбочината, зоната за сигурност, е всичко за войната.

За тези които смятат, че Путин "нахлу" в Украйна на 24 февруари 2022 г., искаме отново да кажем, че не Путин започна това. САЩ го принудиха да направи това, той само отговаряше на предизвикателства, заплахите от които поставиха под въпрос самото съществуване на Руската федерация в сегашните й граници. Путин нямаше друг избор.

Ситуацията, заради САЩ, вече беше отишла твърде далеч. САЩ искаха тази война и я получиха. русия се яви на войната.

Помислете сами – къде са САЩ и къде е Европа. САЩ винаги са живели отвъд Голямата локва и само са печелили от това. Спомнете си Първата световна война, тогава президентът Уилсън остана неутрален в продължение на три години и влезе във войната само когато беше необходимо да се инкасира печалбата. Което и направи.

Коя беше Америка преди Първата световна война – регионална сила.

Кога САЩ се присъединиха към Втората световна? Точно така – на 7 декември 1941 г., след японското нападение над Пърл Харбър. Бяха минали 2 години от войната в Европа и шест месеца след като Хитлер нахлу в СССР. Но САЩ не се интересуваха, те останаха неутрални, тази война не ги засягаше, докато Япония не посегна на тяхната зона на интереси. Япония беше наказана само защото се осмели да посегне на "зоната на интереси" на САЩ – нейната тихоокеанска зона, като по този начин лиши САЩ от тяхната стратегическа дълбочина и предимствата, свързани с това.

И все пак какво е стратегическа дълбочина? На какво влияе и за какво отговаря?

Ще дадем само два банални примера от новата история и ще разберете всичко.

Защо Сталин влезе в зимната война от 1939-1940 г.? Точно така – да се премести финландската граница далеч от Ленинград.

Защо два месеца преди това Сталин подписа "Договора за приятелство и граница с нацистка Германия", по-известен като пакта Молотов-Рибентроп? Точно така – за да създаде буфер между него и империалистическия Запад в лицето на същата фашистка Германия, с която вече мереше сили по полята на републиканска Испания.

Осъзнавайки, че войната между СССР и Третия райх е неизбежна, Сталин създаде стратегическа дълбочина, същият буфер, който не позволи на Хитлер да достигне Москва по време на лятната кампания на 1941 г.

Заради това прекрасният план на светкавичната война "Барбароса", разработен от най-добрите умове на Вермахта, се провали, блицкригът не се състоя, войските на групата армии "Център", загубили сила в Беларус, затънаха близо до Москва и цялата нацистка групировка от войски по огромната дължина на фронта от Балтийско до Черно море, посрещна суровата зима на 1941 г. в летни униформи.

Сега виждате, че стратегическата дълбочина има значение. Тя е гаранция за териториалната сигурност на държавите, които претендират да водят самостоятелна и независима политика.

Как може Русия да застраши съществуването на САЩ? По никакъв начин. Русия не заплашва никого.

Под стратегическа дълбочина преди всичко трябва да се разбира зоната за сигурност. В края на краищата всички опити на Украйна, залегнали дори в нейната конституция, да се присъедини към НАТО, преместиха границите на пакта близо до границите на Руската федерация, което създаде екзистенциална заплаха за нейното съществуване.

И сега ви става ясно, че декемврийските ултиматуми на Путин от 2021 г. с искания за преместване на границите на НАТО обратно към границите от 1997 г. не бяха прищявка, а жестока необходимост. Путин не се шегуваше и Байдън знаеше това. Байдън имаше нужда от война в Украйна, която трябваше да извади Русия от играта му с Китай, и той го постигна.

Следващият въпрос – къде ще спрат "руските танкове". И докъде ще стигне Москва в експанзията си на Запад.

Руските танкове ще спрат най-малко на границите на НАТО от 1997 г. Иначе не си струваше Русия да влезе в тази война. В Украйна руснаците се борят за своята стратегическа дълбочина.

Пушилин определи като непосредствена задача за републиките да излязат на Днепър, а след това 500 км на Запад, т.е. на западната граница на Украйна.

Путин определи стратегическата дълбочина по границите на НАТО от 1997 г.

Появата на "Кинжал" и "Искандер" в Калининград внасят нови моменти.

Да се спрем на така наречената стратегическа дълбочина на "Кинжал". Да припомним каква е тази ракета.

Най-напред кратка "лекция" по физика и аеродинамика. Скоростта на звука традиционно се измерва в Max – единицата е кръстена на австрийския физик Ернст Мах. На височина от 11 км, 1 Мах е равен на 1062 км/час. Скоростта от М=1 до М=5 се счита за свръхзвукова, повече от М=5 – хиперзвукова.

Оръжието с хиперзвукова скорост на полета дава на военните най-сериозните предимства пред врага. Такива оръжия се отличават с голяма мощност, а високата скорост ги предпазва от прихващане със средства за въздушна или противоракетна отбрана. Прихващачите просто не могат да настигнат атакуващия предмет.

Такова оръжие е "Кинжал", което няма аналози в други държави. Нещо повече, от 1 декември 2020 г. новият комплекс е на бойно дежурство на летищата на Южния военен окръг на Русия. Вече беше използвана и срещу някои важни обекти в Украйна.

Ракетата с помощта на самолет - високоскоростен носач достигна мястото за изстрелване за броени минути. След като е пусната, ракетата развива скорост, десетократна на скоростта на звука. По цялата траектория, въпреки високата скорост, продуктът е способен да маневрира. Хиперзвуковата ракета е способна да достави конвенционална или ядрена бойна глава до целта.

Използването на ракетата е възможно по всяко време на денонощието с необходимата точност и селективност на унищожаването на целта.

"Кинжал" носи както конвенционални, така и специални бойни глави, което разширява обхвата на задачите, които могат да бъдат решени.

Сега, с операцията в Украйна, Русия разгъна "Кинжал" не само в Южния, но и в Западния военен окръг, като усилване на тактическото въоръжение срещу НАТО по западните граници на Русия. Появиха се и в Калининград, като важна част от осигуряване на стратегическата дълбочина на Русия с над 2000 км на Запад.

Сега разбирате ли защо Русия не се шегува, и че ако трябва ще използва ядрените си оръжия, най-напред тактическите.

Ще припомним, че със заповед на Путин от 27 февруари 2022 г. всички подразделения от Силите за ядрено възпиране бяха преведени на специален режим на готовност. Така е и до днес.

Специален режим на готовност означава, че ядрената бойна глава се доставя от складовете до носещите ракети. Това е предпоследното ниво на готовност. Последното е "висока готовност", последвана от команда за пуск.

За Руската федерация проблемът е, че украинската граница е на по-малко от 500 км от Москва и Русия е оцеляла в многобройни нашествия само поради отдалечеността на Москва от нашествениците. Разпадането на СССР създаде настоящия проблем. Сега той се решава в Украйна и евентуално още по на Запад.

С други думи, Москва е готова да понесе щети в замяна на стратегическа сигурност, която все още не е постигната в резултат на конфликта.

В момента се обсъждат различни варианти за "зоната за сигурност" на Русия, които показваме на картите.

Показваме също така и стратегическото придвижване на НАТО към Русия, заради което Путин започна операцията и постави условие НАТО в границите до 1997 г., което с новите оръжия показва и стратегическата дълбочина за сигурността на Русия до 2000 км. Разгледайте я – тя обяснява почти всичко.

И така, следващият въпрос – кога ще свърши войната в Украйна. Ще си позволя да направя една прогноза. Нещата се променят. Западът започва война в Украйна с Русия и директно изпращане на войски на НАТО н украинския фронт, т.е. мащабът на прекия сблъсък между Руската федерация и НАТО в Украйна ще се увеличава.

Как можем да планираме:

1 /Специална военна операция и

2 / война на Русия със Запада.

Специалната операция е ядрото на войната със Запада.

С края на специалната операция войната със Запада ще се промени, но ще продължи.

Следователно, ще има не един, а два срока:

1. Краят на войната в Украйна.

2. Краят на острата фаза на войната със Запада и НАТО.

Според отворени данни за 2 години Украйна е мобилизирала 1,3 милиона души. Общите безвъзвратни загуби на украинските въоръжени сили, националната полиция, граничната охрана и специалните сили надхвърлиха 1 милион души през декември 2023 г. Сега Зеленски е изправен пред задачата да мобилизира още 1,5 милиона души.

Да приемем, че мобилизацията на Зеленски е била успешна (въпреки че според наличните данни вместо 500 000 досега са наети само 8 000). Ако приемем, че до лятото ще наемат и въоръжат 1-1,5 милиона души, тогава ще трябват още 2-2,5 години, за да бъдат елиминирани всички отново.

Това е по отношение на мобилизационния потенциал. Но там най-добрите вече ги няма, остават старите, младежите и инвалидите, които ще умират още по-лесно и по-бързо.

Всички военни експерти по света смятат, че ако втората лятна офанзива на Зеленски претърпи същия провал като първата, фронтът на украинските въоръжени сили ще рухне.

Дори и да не загинат всичките 1,5 милиона, а количеството, което е достатъчно, за да рухне фронтът (са 200-300-500 000). Въпреки това украинските въоръжени сили ще се закрепят някъде и ще се опитат да застанат в отбрана със западни оръжия, дори да загубят територия.

На земите, завзети от руските въоръжени сили, Западът ще започне подготвяна от години партизанска война. И Русия също ще трябва да смели тази партизанска армия. Тоест войната с украинските въоръжени сили ще продължи още 3 години.

Ако тези 1,5 милиона бъдат загубени, следващите няма да бъдат вербувани. защото ще бъдат загубени ключови комуникации и натрупаните щети ще започнат да имат системен ефект. По този начин горещият етап на Специалната операция ще приключи до 3 години с факта, че украинските въоръжени сили просто ще останат без възможности да мобилизират висококачествен личен състав и да поддържат численост на фронта.

След това партизанската война в Украйна ще продължи и ще бъде ядрото на войната на Русия с НАТО и Запада.

Общата война със Запада в други региони на света ще продължи още 10-30 години, след което най-накрая ще се оформи нова конфигурация на силите и ще започнат да се засилват тенденциите към намаляване на динамиката на конфликта. Ще започнат компромиси, ще се засилят преговорите, които с течение на времето заедно ще дадат нова картина на света и депресия на острата фаза на настоящия конфликт. Въпреки че общото противоречие между Русия и Запада няма да изчезне, то ще остане и ще продължи още 100 г. тоест сроковете могат да се приемат за 3 години, 10 години, 30 години, 100 години. Колкото по-далеч е периодът, толкова по-вероятна е прогнозата.

Кратките срокове могат да варират. Три години могат да се превърнат в 4 или 6 години, но ние само оценяваме вероятността чрез екстраполация (чрез наслагване на минали тенденции върху текущата ситуация).

Някъде между минималните и максималните стойности на тези е възможно да се определи възможното време на тази война. Както и да е, до 10-30 години всичко, което свърши година-две по-рано, е от категорията на късмета. Като печеливша лотария.

Заради това ви казвам, че най-неблагодарното нещо във всяка война е да се прогнозира кога и как ще завърши. Особено сегашната, в която топчето на рулетката се върти, и залози вече не се приемат.