Тема на месеца

Заглавието може да бъде и "От Робърт Максуел – вербовчика на Горбачов и Луканов, до Гислейн Максуел и Джефри Епщайн. И обратно."

Това четиво изисква повишено внимание. Или го прочетете отново няколко пъти. /Едновременно предупреждаваме всички плагиати и аматьори на лесните пари, че "още не сме ви почнали"./

…Началото на 2024 г. започна с разсекретяване на нови файлове около "аферата на века" на елитния секс-трафикант Джефри Епщайн и неговата не по-малко елитна помощничка Гислейн Максуел, дъщерята на супер мошеника Робърт Максуел.

Разкритията вървят в две посоки:

1. Допълва се списъка с 200 имена на пътувалите до острова на Епщайн за сексуални развлечения с непълнолетни момичета сред които:

И втората посока:

- че Епщайн и Гислейн Максуел /както и нейният баща Робърт Максуел/ са били шпиони на Израел, които са използвали непълнолетни момичета за шантажиране на политици в САЩ и по света, за да работят или информират израелския МОССАД.

Нас в случая отново ни интересува повече Робърт Максуел, една от основните фигури в сценария на перестройката на Горбачов, който също работеше за МОССАД и британската Mi6 и най-вероятно беше вербовчикът на Горбачов. И на Луканов.

***

Но да започнем отпред назад, т.е. от "аферата Епщайн" към "аферата Максуел". И обратно.

На 6 юли 2019 г., с ареста на милиардера Джефри Епщайн в Ню Йорк по обвинения в педофилия и блудство с десетки непълнолетни и организиране на голяма педофилска мрежа в САЩ, започна „скандала на хилядолетието“, една от най-мръсните операции на така наречената „дълбока държава“ и на израелския Моссад, която взриви цялата западна върхушка.

И в момента няма нищо по-радиоактивно от Педогейт на Епщайн, която продължава вече 5 години.

Сред най-усърдните доставчици на „живо месо“ за Епщайн беше Гислейн Максуел – дъщеря на британско-еврейския мошеник Робърт Максуел, водещ шпионин на МОССАД, самият участник в безброй скандали, починал от „инфаркт“ и паднал в океана от своята яхта „Гислейн“ до бреговете на Испания през 1991 г., но най-вероятно убит или хирургически префасониран и изтеглен от МОССАД от „бизнеса“.

Епщайн и Гислейн Максуел са се срещнали още преди 1990 г. в Ню Йорк, посредник е бил нейният баща – Робърт Максуел, който е свързал и Епщайн с МОССАД, т.е. е бил вербовчик за израелското разузнаване, както на секс-престъпника Епщайн, така и на собствената си дъщеря – Гислейн.

Това подсказва, че скандалът с Епщайн е една от най-мръсните операции на МОССАД и ще продължи да се развива.

Епщайн, като агент на МОССАД, дълго време е бил използван като хъб за събиране на компроматериали за почти всички членове на американската и глобална върхушка, за техните сексуални престъпления и т.н.

Епщайн е операция на ционизма и "дълбоката държава" с цели, които тепърва ще се разкриват.

Гислейн Максуел, която е действала като "госпожа" на Епщайн, също е тясно свързана с "медения секс капан".

Баща й Робърт Максуел, британският вестникарски магнат, също беше агент на МОССАД и е осигурил връзката между Епщайн и разузнаването на Тел Авив.

Подобно на предполагаемото обесване на Епщайн в очакване на процеса, смъртта на Робърт Максуел на яхтата му Lady Ghislaine край бреговете на Испания през 1991 г. повдигна подозрения за убийство. Или за измама.

***

Така 33 години по-късно след смъртта /или "смъртта"/ на Робърт Максуел отново се връщаме към него с няколко въпроса, имащи връзка и с днешния ден.

Ционисткият магнат Робърт Максуел беше една от най-важните задкулисни фигури на контрареволюционните преврати в СССР и социалистическите страни от Източна Европа преди и след 1990 г. Последиците от неговата дейност се чувстват и до днес, тъй като става дума не само за най-важният политически и идеологически сблъсък на ХХ век, но и за войната между основните тогавашни шпионски централи – ЦРУ, КГБ, Mi6, Моссад и т.н.

Максуел беше и основен проводник на израелския британския и американския шпионаж, към Горбачов и Яковлев и към лидерите на социалистическите страни, в това число обкръжението на Живков...

... Преди 33 години – в ноемврийската утрин на 4 срещу 5 ноември 1991 г., голото тяло на 68-годишния английски магнат Робърт Максуел /или на негов двойник/ беше намерено в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Ghislaine съобщи, че той е изчезнал.

Смъртта му предизвика потоп от догадки, сред които най-странната беше дали Максуел наистина е умрял или смъртта му е поредна мистификация.

И в миналото в „Строго секретно“ задавахме въпроса дали Максуел е умрял, дали обстоятелствата за смъртта му отговарят на истината и ако не е така, кой всъщност беше погребан в Ерусалим.

Лабиринтът, по който се промъкваше един от най-големите мошеници на века – Робърт Максуел, беше наистина много сложен за разшифроване. Още повече, че ставаше дума за човека, който беше вербовал Горбачов и Луканов. И не само.

***

...Максуел израсна в мрака на тайните служби на Студената война.

През 1939 г. в Англия пристигна висок и слаб словашки евреин – Ян Лудвиг Хох, дошъл да се включи в съпротивата. Беше изпратен на фронта след това беше включен в английското разузнаване. Проверката на думите на Хох, че идва от словашкото селце Слатински Доли, беше невъзможна. От евреите там не беше останал никой.

След войната Хох беше назначен в руския сектор на Берлин. Върна се в Англия. Промени името си на Робърт Максуел и се впусна в журналистиката. По навик събираше компроматериали за хората от хай лайфа, които след това използваше.

Начинаещият интригант се настани на пазара на медиите. Стана собственик на няколко вестничета, не странеше от шантажа, подкупа, кражбата.

Печатът беше само параван за дейността му. Тя си оставаше шпионажът – за Моссад, ЦРУ, Mi6. По тяхна поръчка си избра и ново занимание – да публикува биографиите на тогавашните комунистически лидери. Спечели благоразположението на Москва, София, Прага, Берлин, Варшава. По едно време ФБР даже го разследваше като съветски шпионин.

Но най-много го влечеше към Моссад. Искаше да е най-големият еврейски шпионин на века.

С какво всъщност се занимаваше магнатът? Завесата повдигна бившият израелски агент Ари Бен-Менаше през 1990 г., когато беше арестуван в САЩ за опит да продаде американски карго самолети С-130 на Ирак. Именно той посочи Максуел и един от издателите на Mirror – Николас Дейвис, като израелски агенти, които са помагали за израелски покупки на оръжие от тогавашните комунистически държави в Източна Европа за други страни, включително за Иран.

Според Бен-Менаше, Робърт Максуел е бил централната фигура на израелското разузнаване в изграждането на неговата шпионска мрежа в Москва и Източна Европа, в това число и в България.

Той разказа за шпионската дейност на Максуел в полза на Моссад.

Всъщност Максуел се появи в Москва при Брежнев още през 1978 г., наследи го Андропов, а от него Горбачов.

В Москва Максуел подписа договор с Горбачов за доставка на съветска целулоза, с която печаташе пропагандните материали на КПСС на Запад. Същото правеше и за БКП, ЧКП, ПОРП. По поръчка на Моссад и ЦРУ.

Зад тези договори Максуел переше милиарди от контрабанда на злато, произведения на изкуството, радиоактивни материали.

Пое и задачата да открива сметки на съветски, германски, чешки и български партийни ръководители в банки в Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария. По този начин Максуел стана ключът към парите на почти всички комунистически шефове. Купи полиграфическия концерн „Макмилън“ и се опита да се набута в търговията с оръжие едновременно с Иран и Ирак. Вместо да спечели, увеличи разходите си за охрана.

Приятелите му от Моссад, ЦРУ, КГБ и Mi6 го предупреждаваха, че дейност на толкова много плоскости убива инстинкта за самосъхранение. Това беше началото на края. Максуел стана ненужен и започна да прави грешки.

През лятото на 1991 г. Максуел беше вече в безизходица. Огромното му богатство пропадаше. Свършиха евтините кредити от комунистическите правителства. Растяха исканията на другите кредитори. Максуел, който си мислеше, че знае всичко, изведнъж стана мишена на всички световни разузнавания. Трябваше да изчезне.

И на 4 ноември 1991 г. през нощта Максуел изчезна. Тялото му беше намерено, по-късно на 30 мили от яхтата. Анатомопатологът категорично заяви, че намереният труп е бил във водата само 6 часа. И че не се е удавил. Къде е бил останалите 10 часа?

Вероятно беше убит от някое разузнаване. Кандидатите бяха много. И дали трупът беше на Максуел или на негов двойник?

Заради това още през 1998 г. започнахме публикациите: „Максуел е вербувал Горбачов и Луканов“, „Максуел – агент на Моссад“…

Сега отново ще се спрем на тези наистина важни неща, които изискват наистина повишено внимание от перспективата на днешния ден.

***

Да започнем отначало.

Следствието в Англия, водено след смъртта на Максуел, чието тяло беше намерено във водите до Тенерифе на 4-5 ноември 1991 г., се съсредоточи върху откраднатите от него 700 милиона лири от пенсионните фондове на неговата фирма. Максуел използваше тези пари за спасяването на сриващата му се империя. Но следствието не се занимаваше с дейността на Максуел в Източна Европа, където според английския журналист Гордън Томас, той действаше благодарение на близките си отношения и с КГБ. Максуел е познавал Владимир Крючков, шефа на КГБ от 1988 г. до средата на 1991 г. Според Томас, Максуел се беше запознал с Крючков благодарение на Андрей Луканов.

Следваха още по-интересни спекулации. Чрез Луканов, Максуел се е свързал и със супермафиота Семьон Могилевич, който е започнал да пере парите му.

За това са били използвани и банките на Полша. През зимата на 1985 г. Максуел е летял със своя самолет до Полша, когато беше на върха на кариерата и въртеше милиарди долари, в това число поверените му от социалистическите страни.

Когато в Кремъл влезе Горбачов, за Максуел настъпи неговият звезден час и получи възможността да прави неограничен бизнес в източна Европа, започвайки от България и свършвайки с Полша.

Когато през 1985 г. Максуел кацна във Варшава, генерал Ярузелски го посрещна на червения килим, съпровождан от експерта на полската държавна сигурност, в това число на електронното подслушване.

За това пишеше Ари Бен-Менаше, бивш израелски шпионин, сътрудник и на Максуел. Бен-Менаше беше договорил по онова време износа на полско оръжие за Иран, който воюваше срещу Ирак.

През зимата на 1985 г. Максуел беше донесъл в Полша две неща – договора на полската оръжейна външнотърговска централа Cenzin с неговата фирма GeoMiliTech (GMT), регистрирана в Тел Авив, и копие от компютърната програма Promis, разработена от малката американска компютърна фирма Inslaw на Уилям Хамилтън, компютърен експерт от американската Агенция за национална сигурност (NSA). Тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби.

На Promis ще се спрем подробно в следващ брой. Тук ще споменем, че тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби. През 1983 г. копие от Promis стигна до Израел чрез друг израелски шпионин Рафи Ейтан.

Но ЦРУ и евреите се нуждаеха от човек с международни връзки, с доказани умения за преговори и далавери. На тези изисквания отговаряше само един, който беше евреин и работеше и за Моссад. Това беше Робърт Максуел...

***

Максуел не се нуждаеше от много агитиране. Той имаше компютърна компания, чрез която можеше да продава Promis. Ставаше дума за Dagem Computers Ltd., която беше в Тел Авив и вече помагаше на Моссад. Максуел позволи на офицери от Моссад, да използват офисите на Dagem в Централна и Южна Америка. Старият хитрец веднага схвана, че има шанс да направи огромни пари, продавайки Promis.

При последните си визити в Тел Авив Максуел не криеше своите амбиции. Правеше се на некоронован шеф на Моссад, докато там не започнаха да си задават въпросите дали неговото поведение се дължеше само на мегаломанията или на слуховете че е използван от ЦРУ, Mi6, КГБ и т.н.

Максуел сновеше из столиците на социалистическите страни. Неговото издателство Pergamon Press започна да издава трудовете на почти всички генерални секретари. Колко получаваше Максуел, не се знае.

Максуел беше и най-големият провал на всички разузнавания на бившите социалистически страни. Зад кулисите се дърпаха конците, минаващи през Моссад и стигащи до Лондон.

И така, какво беше Promis?

През 1967 г. комуникационният експерт Уилям Хамилтън се върна от Виетнам в САЩ. По време на войната той беше разработил мрежа от електронни подслушвателни устройства, следящи движението на Виетконг в джунглата. След завръщането, на Хамилтън му предложиха работа в Националната агенция за сигурност (NSA).

Три години по-късно Хамилтън постигна целта си – програма, която следи движението на неограничен брой хора във всяка държава.

Хамилтън напусна NSA и купи малката компания Inslaw. Дейността й беше да проверява съдебните процеси и да установява дали няма роднински връзки между обвиняемите, свидетелите, и техните адвокати. Хамилтън нарече програмата си Promis. Но NSA го обвини, че е използвал средства от агенцията за частно производство. Хамилтън отрече, но предложи Promis на Департамента на правосъдието, при условие, че срещу нейното използване той ще получава комисионна и даде копие от програмата за "предварителна оценка".

По този начин правосъдието, ФБР и ЦРУ получиха мощно средство за електронен контрол на милиони хора, за проследяване на парите на мафията и на други криминални дейности.

Междувременно за Promis разбра и Ърл Брайън, който беше секретар по здравеопазването на Калифорния, когато губернатор беше Роналд Рейгън.

По време на визитите си в Техеран Брайън се запозна с израелския шпионин Рафи Ейтан, който беше един от посредниците при доставките на американско оръжие в рамките на скандала Иран-Контра. Ейтан покани Брайън в Израел, а той го запозна с възможностите на Promis.

За Ейтан едва ли можеше да има по-подходящ момент. В израелските специални служби се водеше битка кой да поеме вината за избухването на тогавашната палестинска Интифада. контраразузнаването Шин Бет обвиняваше военното разузнаване, а двете обвиняваха разузнаването МОССАД.

Всичко това Ейтан обясни на Брайън, който му обясни как работи Promis. Ейтан схвана, че Promis може да се използва срещу палестинците. Като начало Promis влезе в компютрите на 17-те офиса на ООП, разпръснати по света. Рафи Ейтан заряза търговията със скраб и се концентрира върху Promis.

Това щеше да го върне в израелското разузнаване със силна позиция, въпреки че беше освободен оттам със скромна пенсия. С Promis той можеше да спечели цяло състояние.

Ейтан създаде малка група от бивши програмисти. Те декомпонираха диска на Promis и прибавиха някои свои елементи. Но преди да бъде продадена програмата, в нея трябваше да се инсталира най-важният елемент – така наречената задна врата, чип, за който купувачът не знае, но който дава възможност на създателите на Promis да стигнат до цялата информация, съдържаща се във всеки компютър.

Намериха подходящ програмист, който направи чипа.

Но, за да се изпробва Promis, някой трябваше да я продаде на Йордания. Това направи фирмата на Ърл Брайън Hadron.

Когато инсталираха Promis в йорданския генерален щаб в Оман, Моссад откри, че йорданците вече имат разработена от французите система за следене на ООП. По този начин Promis беше тайно включена и към френската система.

Ейтан обаче разбра, че нито той, нито Брайън имаха възможностите да рекламират Promis в глобален мащаб. Те се нуждаеха от човек с международни връзки, с доказани умения за преговори и далавери.

На тези изисквания отговаряше само един, който беше еврей и работеше и за Моссад. Това беше Робърт Максуел…

Както споменахме Максуел не се нуждаеше от много агитиране. Той имаше компютърна компания, чрез която можеше да продава Promis. Ставаше дума за Dagem Computers Ltd., която беше в Тел Авив и вече помагаше на Моссад. Максуел позволи на офицери от Моссад да използват офисите на Dagem в Централна и Южна Америка.

Максуел беше идеалният продавач на Promis. Той осигури необходимата на Моссад ефективност от вратата-капан на програмата.

Promis беше продадена за 500 милиона долара на Англия, Австралия, Южна Корея, Канада, Гватемала, ЮАР.

Максуел я продаде и на полската Държавна сигурност. В замяна поляците му дадоха 20 млн. долара и позволиха на МОССАД да открадне един съветски Миг-29. Полският генерал получи един милион долара.

Няколко седмици по-късно обаче кражбата беше разкрита от съветски специалисти. Москва отправи протест към Израел, който се извини за "допуснатата грешка" и върна самолета на СССР.

Според полското списание Wprost, плащането на тези 20 милиона долара е минало през Българската народна банка, в която Максуел е имал сметка за обслужване на сделките с Promis. Парите след това са прехвърлени на Credit Suisse (Швейцария) и към израелската Discount Bank. Колко получаваше Максуел, не се знае.

Максуел замина и за Москва. Официалната причина беше да интервюира Михаил Горбачов. Неофициалната – да продаде Promis на КГБ. Чрез вградения инфочип Моссад получи безпрецедентен достъп до компютрите на КГБ и на съветското военно разузнаване.

Зад кулисите се дърпаха конците, минаващи през Моссад и стигащи до Лондон.

В Лондон обаче медийната империя на Максуел вече имаше огромни проблеми. Ако не получеше необходимите финансови инжекции трябваше да спре дейността си. В City обаче не бързаха да му помагат. Дълбоко в недрата нещата се променяха.

В Bank of England и другите финансови институции плъзна слухът, че Максуел вече не е „сигурна инвестиция“. Той беше натискан от неговите израелски „кредитори“ да им върне парите, които му бяха дали, за да купи издателската група Mirror. Максуел им обеща, че ако изчакат ще им ги върне, но те си искаха парите веднага.

Максуел трябваше да замине за Тел Авив. Още в самолета получи телефони от кредиторите, обещавайки му да го изправят пред съда в Лондон. Но той вече беше откраднал всичко, което можеше да открадне, включително пенсионните фондове на своите служители. Даже ако продадеше Dagem и купеният от него Maariv нямаше да има достатъчно пари.

Оставаше една възможност – притежаваната от него в Тел Авив корпорация Citex. Максуел нареди на директора й, синът на премиера Ицхак Шамир, да продаде корпорацията. Но отговорът не беше положителен. Последната надежда пропадна. Синът на премиера каза на баща си, че Максуел има финансови проблеми. Шамир, знаейки за връзките на Максуел с Моссад, информира шефа на разузнаването Наум Адмони, който свика заседание.

Обсъдиха няколко варианта. Решението на Моссад беше да прекъснат всички връзки с Максуел. Той обаче знаеше за агенцията почти всичко. Поради това беше решено Адмони да се срещне с Максуел и да му припомни за неговата отговорност към Моссад и Израел.

Какво стана между тях е тайна. Но само няколко часа по-късно Максуел напусна Тел Авив с частния си самолет. Това беше последният път, когато в Израел го видяха жив.

В Лондон Максуел се опита да спаси вестникарската си група. Обаждаше се и в Моссад, на Адмони. За какво си говореха?

Максуел настояваше да му върнат парите, които той им беше дал, след като ги открадна от пенсионните фондове. В тази ситуация Максуел стана голяма опасност за Моссад.

На 30 септември 1991 г. той отново се обади на Адмони и му каза, че ще разтръби по целия свят за тайната среща на шефа на Моссад – Адмони, с шефа на КГБ Владимир Крючков.

Срещата на Крючков с Адмони стана на яхтата на Максуел в Адриатическо море и самото разкритие можеше да навреди на Израел и САЩ.

Именно в този момент в Моссад се стигна до консенсуса за елиминирането или изтеглянето на Максуел. Групата действаше с одобрението на премиера Шамир. Присъдата на Максуел беше подписана.

На 29 октомври 1991 г. на Максуел се обади резидентът на Моссад в посолството на Израел в Испания. Каза му да дойде на следващия ден в Испания, тъй като нещата „вече са отработени и няма нужда от паника“. Максуел кацна в Гибралтар, за да се качи на своята яхта Lady Chislaine. Замина за Канарските острови, за да изчака там „следващите инструкции“.

На 30 октомври четирима израелци пристигнаха в мароканското пристанище Рабат. Казаха, че са водолази и наеха океанска моторница. Заминаха също за Канарските острови.

На 31 октомври Максуел стигна до пристанището Санта Круз на Тенерифе. Вечеря на сушата, в хотел Mency. Към него се приближи един човек.

Веднага след това магнатът се върна на яхтата си и изплува в океана. Следващите 36 часа яхтата се движеше между островите, далеч от сушата. Екипажът не го помнеше толкова объркан.

През нощта двама души от изпратената от Моссад група, които с моторницата преследваха яхтата на Максуел, успяха да се качат на борда. Максуел беше на палубата. Обезвредиха го. Единият инжектира въздух във врата му. Максуел умря след няколко секунди.

Убийците изхвърлиха тялото в морето и се върнаха в своята моторница. Изминаха 16 часа преди тялото на Максуел да бъде намерено.

През нощта на 4-5 ноември проблемите на Моссад потънаха в студените води на Атлантическия океан заедно с него.

Но всичко едва започваше…

Последвалото разследване и аутопсията на испанците поставиха много въпроси.

Трима испански патолози извършиха аутопсията. Те поискаха органите да бъдат изпратени в Мадрид. Но семейството на Максуел се намеси и настоя балсамираното му тяло да бъде изпратено в Израел, за да бъде погребано.

Защо испанците се съгласиха и дали изваденият труп беше на Максуел?

Сред „опечалените“ на погребението имаше представители на ЦРУ, КГБ и Mi6. В тълпата беше и Андрей Луканов и още едно лице от близкото му обкръжение. Там беше и една още по-странна фигура – отец Ибрахим, работещ за Секретариата на Ватикана.

И така, на 4 срещу 5 ноември 1991 г. английският магнат Робърт Максуел – на 68 години, беше намерен мъртъв в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Chislaine съобщи, че той е изчезнал.

Смъртта му предизвика потоп от догадки, сред които най-странната беше дали Максуел наистина е умрял или смъртта му е поредна мистификация.

И в миналото в „Строго секретно“ задавахме въпроса дали Максуел е умрял, дали обстоятелствата за смъртта му отговарят на истината и ако е така, кой всъщност беше погребан в Ерусалим.

За последен път зададохме този въпрос през февруари 2005 г. във връзка с публикациите на споменатия британски журналист Гордън Томас, който отдавна следеше съдбата на Максуел в книгите си „Шпионите на Гидеон“ и „Убийството на супер шпионина Робърт Максуел“. В тях Томас написа, че, според информация от висше равнище в израелското разузнаване, именно Моссад е ликвидирал Максуел, като група от четирима израелски командоси са свършили това на 4 срещу 5 ноември 1991 г. на яхтата му Lady Chislaine, плаваща до Канарските острови.

Но веднага се появяваше въпросът защо Моссад, който така ревниво укрива своите операции и престъпления, изведнъж си признава на Гордън Томас, че е ликвидирал своя най-добър агент Максуел. И даже обясняваше по какъв начин е станало това.

Продължение в следващия брой

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ