Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Геофизическа война
Възможна ли е геофизическа катастрофа. Земята е в Шеста епоха на великото измиране
Геофизически анализ на „Строго секретно“

Към 2050 г. жизнената система на Земята ще премине точката на невъзврата. Това означава, че Земята е в клещите на глобална геофизическа и екокатастрофа на самоунищожение.

Хората още не са осъзнали, че живеем в нова реалност, без прецедент в историята на нашата цивилизация. Когато говорим за цивилизация имаме предвид няколко хиляди години, а не последните 50.

Започнахме да се досещаме през последните, когато в различни райони на Земята бяха фиксирани толкова резки климатични промени, че ситуацията може да се характеризира като глобална екологична катастрофа. Други пък твърдят, че не става дума за катастрофа, защото човечеството е само на една крачка от самоунищожението. Но укриването продължава, тъй като въпросът "Какво да се прави?" върви с отговора "Кой е виновен?" и за същността на съвременната западна либерална пазарна цивилизация.

Дейността на човека е причина за разрушаването на естествената екосистема на огромни територии на планетата, което намалява съдържанието на кислорода в атмосферата и превръщането в пустини на големи райони. За последните 50 години заради замърсяването на атмосферата с 20 на сто е намаляло количеството светлина, падащо върху повърхността на Земята.

В резултат на вредното действие на промишлеността на високо токсични и трудно преработвани боклуци, биоинженерството, трансгенните продукти и химическите препарати за бита и селското стопанство, намалява числеността и продължителността на живота на животните и птиците.

За 50 години с една трета се съкрати списъкът на видовете растения и животни на планетата.

В Европа през последните 20 години изчезнаха около 17 000 вида растения и животни. Средиземно море се лиши от своята флора и фауна почти в една трета. Оцелелите растения и животни мутират под влияние на променящите се условия. Климатичните промени оказват негативно влияние върху здравето на хората. Промяната на климата намалява площта на пространствата, годни за живот. Влошават се условията на земеделието заради дефицит на прясна вода и глад. Това вече води до масова миграция на населението и дебалансиране на всички системи за жизненоосигуреността на планетата.

Характерно е, че оценките на времето, оставащо до настъпването на екологичния колапс, постоянно се коригира към съкращаване.

Въпреки единодушието за катастрофата на екологията, досега повечето центрове избягват да анализират причините за кризата.

Целта на политиката на мълчанието е да бъде оставено човечеството неосведомено, в дебилно послушно състояние, за да не търси виновниците сред сегашните господари на света. В резултат на тази политика човечеството ще загине под наркоза без да вземе мерки да се спаси. Най-опасното е, че в момента нито специалистите, нито правителствата, нито обществеността могат да оценят истинските мащаби на катастрофата и темповете на нейното развитие. Но за нея повече не може да се мълчи.

Обективните изследвания показват, че една от причините за нарушение на климата са парниковите газове, които развитите държави изхвърлят в атмосферата. Над 45 на сто от общото количество идват от САЩ, които потребяват около 40 на сто от енергоносителите на планетата, въпреки че населението им е само 5 на сто от световното.

Около 35 на сто от замърсяванията с газове дава ЕС, който потребява 40 на сто от световните енергоресурси, въпреки че има население от 15 на сто от световното.

Русия, въпреки че притежава 25 на сто от световните енергоресурси, потребява само 5 на сто от тях и има население 3 на сто от световното.

Земята, която е на ръба на геофизически апокалипсис, е в преддверието на тотален колапс.

Нашата планета е единен организъм и като всеки организъм процесите в нея са взаимно обвързани. Климатичните и геофизически събития влияят едно на друго във верижни реакции, създавайки нови и нови макросъбития.

Така например при анализа на много стихийни бедствия учените забелязаха, че сеизмичната активност се предшества от аномалии на магнитното поле на Земята.

Съвременната наука вече знае, че отслабването на магнитното поле на Земята води не само към изместване на геомагнитните полюси, което за последните 20 години се ускори няколко пъти, но и към така нареченото преполюсиране, когато северният и южният магнитен полюс променят местата си и става инверсия. Тези геофизически събития водят до глобални климатични промени, в частност към повишаване на средногодишната температура на планетата и повишаване на тектоничната активност, което винаги се съпровожда от колосални стихийни бедствия.

Магнитосферата е защитен пашкул на Земята срещу унищожителната космическа радиация и високоенергийните каскадни заредени частици, движещи се от Слънцето. Магнитните силови линии на естествения щит на планетата осигуряват преминаването на тези потоци над нейната повърхност на достатъчна отдалеченост, което създава и условията за развитието на биологичните форми на живот.

Критичното отслабване на магнитосферата под определена величина може да доведе до това, че молекулите на газовата обвивка на планетата да бъдат отнесени от слънчевия вятър. Именно по такъв начин Марс преди милиони години е бил лишен от неговата атмосфера.

Наблюденията на последните десетилетия показват, че заради непонятни засега причини магнитното поле на планетата стремително отслабва.

Данните потвърдиха, че за последните 100 години магнитното поле на Земята е отслабнало с над 15 процента, а в областта на така наречената Южноатлантическа аномалия – от бреговете на Бразилия до западното крайбрежие на Африка, до безпрецедентна величина. Отрицателната динамика нараства всеки ден. Като цяло, на Западното полукълбо силата на магнитното поле е доста по-силна отколкото над Източното и процесите на неговото деградиране вървят с пъти по-бързо.

Именно отслабването на магнитосферата доведе до това, че полярното сияние разшири своята география и се спусна от високите широчини към умерените и сега може да се наблюдава в Полша, Германия и други европейски страни. Земята стремително губи своята защитна бариера и става безпомощна пред космическите стихии.

Немските учени съобщават, че в близко време магнитосферата може да отслабне толкова, че намиращите се на орбита спътници ще станат беззащитни пред слънчевата радиация. И сега, прелитайки над областта на Южноатлантическата аномалия, повечето спътници, заради повишената радиация, се изключват при преминаване над тази зона.

Смяната на магнитните полюси ще се съпровожда от изменение на положението на планетарната ос на въртене. Това ще предизвика глобално инерционно движение на въздушните и водни маси във вида на мегацунами с височина над 300 метра.

Според последни данни (от началото на 2007 г.) скоростта на дрейфа на северния магнитен полюс се увеличи от 10 км на година през 70-те години до 40 км/годишно през 2000 г. и до 60 км на година през 2004 г.

Динамиката на ускорението продължава. Изследванията в областта на палеомагнетизма показаха, че по-рано, по време на преполюсирането, които са ставали постепенно, магнитното поле на Земята е губела своята двуполюсна структура. Инверсията на магнитното поле е предшествала неговото отслабване, а след нея величината на полето отново е нараствала до предишните значения.

С времето магнитното пое на Земята от двуполюсно може да се превърне в многополюсно, а след това отново да се формира стабилна двуполюсна структура. Но направлението на полето ще се измени на противоположно. Северният геомагнитен полюс ще се окаже на мястото на Южния, а Южният ще премине в Северното полукълбо.

Инверсията на магнитното поле на Земята може да започне всеки момент.

През 1905 г. френският геофизик Бернар Брюкен донесъл в своята лаборатория няколко образци от ферокамъни, които били вдигнати на повърхността при прокарването на пътя покрай селото Понт Фарин. Когато били анализирани магнитните свойства на минералите, той бил поразен от това, че векторът на магнитното поле е насочен в противоположното направление в сравнение със съвременното магнитно поле на Земята. Така се роди и теорията на периодичната смяна на магнитните полюси на Земята.

Днес знаем, че магнитните полюси на планетата са сменяли местата си стотици пъти, въпреки че не е известно кога се е случило това за последен път в миналото, нито кога ще се случи в бъдеще.

Счита се, че последен път това е било преди около

40 000 години. Кога ще се случи в бъдеще не е известно.

Никой не знае и как ще стане това. Едни геофизици считат, че инверсията ще е бавна и ще продължи няколко хиляди години. Даже инверсията като такава не съществува, според някои учени, само магнитните полюси с неголяма скорост се движат постоянно.

Но има и алтернативна теория. Тя предполага, че инверсията на полюсите ще стане много бързо, т.е. според теологическите мерки това ще стане мигновено. И човечеството няма да оцелее в тази катастрофа.

През последните десетилетия геофизиците се опитваха да оценят ситуацията с помощта на спътникови снимки и математически модели. Със спътниците те виждат края на разтопеното метално ядро на Земята, където непрекъснато се генерира магнитно поле. То представлява дипол, т.е. подредено двуполюсно магнитно поле, на което реагират нашите компаси. Това поле сега се намира под атака отвътре.

Последните спътникови данни на Европейската космическа агенция, която започна да изследва този проблем през 2014 г., свидетелстват за битка, бушуваща на периферията на планетарното ядро, където колосални масиви от разтопен никел и желязо формират нов вихров клъстер на бъдещия дипол, който вече отчетливо се вижда в Южното полукълбо – така наречената Южна атлантическа аномалия.

Ако този магнитен вихър получи достатъчно сила, това ще отслаби основния магнитен дипол. По-нататък ситуацията може да се развива по два сценария:

- или основното магнитно поле ще се стреми да си върне превъзходството и спокойно ще смени полюсите;

- или в планетарното ядро ще се формира нов магнитен дипол, принуждаващ планетарното поле рязко да смени полюсите си.

Никой не може да каже по какъв път ще се развива магнитната ситуация и кога ще стане „преобръщането“. Но още сега е известно, че вихърът от разтопеното желязо се усилва постоянно и не може да се изключи възможността от преобръщане във всеки момент, т.е. време е да се подготвим за най-страшното.

Магнитното поле на Земята защитава планетата от опасните слънчеви и космически лъчи, като гигантски щит. В момента когато полюсите се превключат, този щит ще бъде отслабен или въобще отхвърлен.

Експерти по космическата радиация твърдят, че в момента на обръщането много части на планетата ще станат абсолютно непригодни за живот. Разрушителните потоци от частици от Слънцето и галактическите космически лъчи ще стерилизират напълно Земята и ще убият всичко живо.

Това е най-радикалната песимистична гледна точка, въпреки че тя се потвърждава от синхронната смяна на магнитните полюси и изчезване от Земята на едни или други видове.

Но онова, което е точно, е, че микроелектрониката на планетата няма да издържи смяната на полюсите. Какво ще се случи с микросхемите, ако магнитното поле за известно време въобще изчезне?

Земята представлява глобален кибер пашкул, който стана централна технологична система на съвременната цивилизация. Какво ще се случи, ако космическите лъчи и частици преминат през лишената от магнитно поле тяхна атмосфера?

Представете си света без компютри или клетъчни телефони. Даже преливането на тоалетните ще стане невъзможно. И това ще е само началото.

Заради това главната и очевидна опасност от инверсията на магнитното поле на Земята не е в това, че компасът ще започне да се върви по друг начин. Опасното е, че смяната на полюсите ще предизвика тотална катастрофа на цялата технология на Земята.

Ако към това прибавим, че космическите лъчи могат да убият всичко живо на планетата, картината не е весела. Възможно е някои хора да се скрият в подземни бункери и да оцелеят, но какво ще стане с тях, ако на повърхността няма да има никакъв живот? В момента процесите в ядрото на Земята са непредсказуеми и никой не може да каже какво, кога и как ще престане да работи.

Става дума за напълно конкретна катастрофа, която ще засегне всичко живо на тази планета.

За смяната на полюсите на планетата съществуват много косвени фактори, които потвърждават редовността на смяната на полюсите и влиянието на този катаклизъм върху света. Тук могат да се споменат митологиите на много народи, съдържащи сюжета за всемирния потоп.

Същите сюжети присъстват и в повечето религиозни учения с корени във вековете.

Тук са и загадъчните мегалити и подземни тунели, съкровените знания на Тибет и очевидните геологически особености например на Черно море, за което се счита, че само преди 600 години е било пресноводно езеро.

Отдавна е известна и картата на Герард Меркатор от 1585 г., но много малко хора са чували или чели анализ-прогнозата за предстоящите катаклизми на Смотрин "Стихии и катастрофи – главната заплаха за планетарната и евразиатска безопасност на входа на 3-то хилядолетие", написана в 1998 г. Ценността на този доклад е, че със сух научен език се прави вероятностна прогноза на развитието на събитията в планетарен мащаб, излизайки от контекста на циклично свързаните процеси на различно равнище на космическата йерархия.

В близките години Земята я очаква глобална климатична катастрофа, а самото човечество преживява дълбока криза във всички сфери – политика, култура, икономика, екология. Някои казват, че това е Кали юга или край на Четвъртия свят. Най-вероятно катастрофата ще се дължи на смяната на полюсите.

Според доклада на Смотрин нашата планета е влязла в активна фаза на преходен период, процес, дължащ се на следния обективен факт – планетарната система в хода на естествената еволюция за милиарди години периодично преминава през динамични, т.е. резки и глобални изменения на целия комплекс от космогеофизически условия и своите орбитални параметри.

Фазата на прехода, започнала през август 1999 г., ще продължи до края на първата третина на ХХI век.

Особено важни са процесите в пулсацията на масата и формата на планетата. Тези колебания предизвикват:

  • изменения на орбиталната скорост на планетата;
  • различни дълбочинни и повърхностни напрежения;
  • отделяне на излишната енергия на Земята при забавяне на нейното движение;
  • вълнообразни колебания;
  • ъглови ускорения и забавяния на планетата.

По-просто, стихиите и катаклизмите могат да се разглеждат като ответна реакция на природата срещу дейността на човешката цивилизация, която по изкуствен начин внася дисбаланс в процесите на нормалното функциониране на планетарните механизми.

Природата се опитва да се избави от негативното влияние на човека и като всеки здрав организъм се бори срещу проникващите в него инфекции или паразити.

Това означава, че на определен етап реакцията на природата може да доведе до унищожение на човешката цивилизация, която се превърна в колосален паразит, непрекъснато поглъщащ нейните жизнени ресурси без да се грижи за последствията.

Особена роля играе Слънцето и динамичните космически тела.

Слънцето е главният енергоносител и координатор на динамиката на планетарния живот и синхронизатор на процесите на нейното макро и микро развитие в контекста на галактическата еволюция.

Слънцето е с ключова роля за зараждането и съществуването на земния живот.

Предишното циклично преустройство на планетарната система е станало преди около 12 000 години. Импулсите на интензивната фаза са довели до глобални катастрофални последствия и потопи, масови вулканични изригвания, свличания, метеокатаклизъм и други нарушения и еволюционното развитие на предишната цивилизация.

Сега, на рубежа на 2-о и 3-о хилядолетие планетарната система отново преминава през фаза на циклично преустройство на своите параметри.

1. Началото на преходния период беше юни 1908 г. с мощното изригване на три кратера, образували се в епицентъра на геоаномалии с диаметър около 2000 км в Сибирската литосферна платформа в района на Тунгуска:

- започна бавно изместване на георазположението на центовете на циклоните и антициклоните с общо затопляне за последните 6-7 века и изменение на климата на планетата;

- започна вълна от земетресения, с които планетата се освобождава от своите излишни напрежения по линията, съвкупяваща гравиепицентъра на Сибирската платформа и Южния полюс.

2. Активирането на преходния процес беше 1982-1983 г. Това беше серията на нарастването на скоростта на изместването на разположението на центровете на циклоните и антициклоните:

- начало на поредица земетресения в Узбекистан, Мексико, Сан-Салвадор, Аляска, Непал, Армения, Таджикистан;

- изригване на вулканичен газ в Камерун, сушите в САЩ и наводненията в Бангладеш, проливните дъждове в Австралия.

3. Прединтензивната фаза на преходния период от 1991 г.:

- поредна вълна от крупни земетресения;

- увеличение на скоростта с над 10 см на година и "дрейфът" на Северния полюс към гравиепицентъра на Сибирската платформа;

- активиране на изместването на оста на магнитния дипол - линията, съединяваща реалния северен и южен магнитен полюси, от традиционния географски полюс към Тихия океан;

- геоизменения на разположението на центровете на циклоните и антициклоните с почти 20 градуса в началото на 80-те години;

- увеличение в метри на амплитудата на колебания на оста и предпрагово намаляване на скоростта на ъгловото въртене на Земята;

- общо повишение на температурата на въздуха над континентите на планетата с почти 0,6 градуса от началото на ХХ век и на 0,2 градуса от началото на 80-те години;

- интензивно топене на ледниците, намалели от началото на ХХ век със своята маса на Кавказ с 50 процента, в Монтана – 70 процента, Кения 0 80 процента, Тян-Шън – 22 процента, от 1960 г.;

- повишение на температурата на различни зони на Антарктида с 2-5 градуса от средата на ХХ век, откъсване през март 1998 г. на ледника Ларсен-B с площ 2000 кв.км;

- рязко нарастване от края на 90-те години на топенето на снеговете в северозападна Гренландия;

- повишение на температурата на водите в Средиземно море;

- рязка деконструкция на атмосферния озон покрай Екватора над Западна Африка и Южна Америка с 30 процента и разтягане на озоновата дупка до 4000 км;

- ескалация на комплекса от стихийни и катастрофални бедствия.

4. Фаза на интензивен преход: от август 1999 г. към първата третина на ХХI век:

- геофизически и климатични дисфункции;

- изменение на земната орбита спрямо центъра на масата на Слънчевата система;

- увеличение на ъгъла на наклона на оста на въртене на планетата;

- намаляване на орбиталната скорост на планетата;

- всевъзможни напрежения, деформации, флуидни образувания и изригвания;

- стихийни бедствия, които могат да приемат апокалиптичен характер при запазване на сегашната пълна дезорганизираност на социума във всички области.

Досега учените представяха данни за всички смени на полюсите, назад милиони години.

Всеки път, когато тектоничните плочи се движат (разширяват), на морското дъно се появява ивица нова лава, която се магнетизира спрямо мястото, където се намира Северният полюс по това време.

Смяната на полюсите на Слънцето е на всеки 1 години. Но тук, на Земята, изглежда, че има около 720 000-годишни цикъла за голямо преобръщане. Явно сме във времевия период за смяна на полюсите. Но, тъй като няма човешки запис, който да обяснява какво е било по време на такова събитие в миналото. Някои от животните например са били замразени, светкавично, докато ядат обяд, което се е случило в Сибир със замразените мамути.

Не е изключено 2032 г. да е кулминацията на климатичните промени, които са част от историческия цикъл и нямат нищо общо с хората. Ние не сме нищо освен малка муха на „задника“ на слон, която може да бъде премахната за секунда в дългосрочната схема на нещата.

Въпреки че всяко преобръщане на магнитно поле може да е в нашето непосредствено бъдеще, все пак трябва да имаме предвид, че имаме работа с цикъл от 720 000 години. Да предвидим какво ще се случи в десетилетие би било изключително точно в тази продължителност. Така че няма начин да определим дори едно десетилетие по този въпрос. Във всеки случай – по-слабото магнитно поле ще защитава по-слабо Земята срещу слънчевия вятър (постоянният поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето) и срещу космическите лъчи (взривове на радиация от дълбокия Космос).

Въз основа на данните, през последните 2,6 милиона години магнитните полюси са се обърнали 10 пъти и е имало повече от 20 пъти, през които полюсите са се „скитали“. Когато изригва вулкан, лавата се охлажда и се намагнетизира спрямо мястото, където в този момент се намира Северният полюс. Външните електрони на железния оксид се ориентират спрямо магнитното поле на Земята и след като лавата се охлади до 550 градуса по Целзий посоката на намагнитване се фиксира. Става дума за интервали от 720 000 години.

Вече сме в „целевата зона“ около 2045 г., т.е. на ново преобръщане на магнитните полюси на Земята. Какво ще се случи тогава, никой не знае.

Сериозна заплаха за човечеството носят и процесите на топене на полярните шапки и зоните на вечния мраз на сушата и на морското дъно, повишава се нивото на световния океан, пропадат терени, от недрата им се освобождава огромно количество парникови и отровни газове – на първо място метан, сероводород и въглероден двуокис, които с отделят от зоната на вечния мраз и водят към рязко снижаване на съдържанието на кислорода във водата и атмосферата.

Заради топенето на ледовете и на вечния мраз Земята променя своето положение. За последните 35 години територията на Арктика се намали с 9 процента, а обемът на ледовете на Антарктида – с 23 процента.

Скоростта и мащабите на процесите дават основание да се твърди, че през следващите 5-10 години очертанията на континентите и тяхното положение ще се променят и човечеството ще се окаже на ръба на своето съществуване.

Ако на планетата се стопи само леденият щит на Гренландия, това ще доведе до повишаване на равнището на световния океан със 7 метра. А ако се стопят полярните ледени шапки, тази цифра ще достигне 60-70 метра.

Топенето на ледниците влече със себе си и увеличение на парниковия ефект, защото ледените шапки на нашата планета отразяват част от слънчевата светлина, което също повишава средната температура.

Вече се появиха картини на света след топенето на ледниците. На някои от тях под водата са погребани Дания, Естония, Холандия, значителна част от европейската част на Русия, половината Украйна, всички крайбрежни гъстонаселени територии на планетата.

Не трябва да се забравя, че водата има и маса. Става дума за милиарди и милиарди тонове и цялата тази грамада ще оказва значително давление върху тектоничните плочи. Как ще се държи всяка плоча е трудно да се предвиди.

В ледниците на континенталния вечен мраз и на подводния източносибирски шелф се съдържа гигантско количество хидрат-метан, изчислявано в милиарди тонове.

Хидрат-метанът е замръзнала силно канцерогенна форма на метана, срещаща се в природата. Само при умерено давление и достатъчно ниска температура хидрат-метанът остава стабилен. Но заради затоплянето вечният мраз започна да се топи, освобождавайки метан в атмосферата, което засилва парниковия ефект.

Най-мащабните отделяния на метан в атмосферата ще стават в Северния ледовит океан. Само през 2010 г. от недрата на Арктика в атмосферата са били изхвърляни 6 млн. тона метан. През 2011 г. в северната част на морето Лаптеви на площ от 1 кв. км са били регистрирани няколкостотин газови изхода.

Изхвърлянията на метан се свързват и с аномалиите в така наречения Бермудски триъгълник. При подводно издигане на балон от метан плътността на водата рязко се снижава и бездната поглъща корабите.

Заплаха с библейски мащаби се крие в недрата на Черно море. Не е тайна, че Черно море е най-крупният в света меромиктичен водоем, който под 150-160 метра е запълнен с безкислородни води, съдържащи отровен сероводород и метан. Водообменът със Средиземно море става през плиткия Босфорски праг. В дълбочините на Черно море се утаява по-солената и по-тежка средиземноморска вода. И обратното. В Мраморно море отива опресненият речен отток и по-леката черноморска вода. По този начин за последните 6000-7000 години се е формирал утаител, в чийто недра се натрупали отровни газове. И днес тази мъртва дебелина възлиза над 90 процента от обема на цялото Черно море.

И днес в Черно море се фиксират аномални вълни. При пълно затишие в открито море за броени секунди се появяват огромни валове с височина над 25 метра, които също така мълниеносно изчезват. Водата просто внезапно кипва и след секунда над нея се появява вълна, която може да погълне 9-етажен дом. След това този колос бързо изчезва. За разлика от цунами, те се появяват стихийно и не подлежат на прогнозиране.

Учени изчислиха, че за взрив на сероводорода в Черно море е достатъчен ядрен заряд с мощност равна на ядрената бомба, унищожила Хирошима, т.е. до 18 килотона тротил. Последствията ще са съпоставими с последствията на сблъсък на Земята с астероид с маса само 2 пъти по-малка от масата на Луната.

Сериозна опасност за цивилизацията е и влошаващата се тектонична ситуация. Изригванията на вулкани и земетресенията се увеличават с по-голяма сила и мощност. Най-опасни са супер вулканите, които в миналото няколко пъти са унищожили цивилизацията. Всички вулкани на планетата са свързани помежду си като скачени съдове. Ако стане изригване само на един супервулкан, той ще предизвика верижна реакция и ще последва серия от земетресения и изригвания, цунами и наводнения. Тектоничните плочи ще се раздвижат, раждайки нови мощни катаклизми. И няма да е важно кой е изгърмял първи – Йелоустоун или Лонг Вали в САЩ, Айра – в Япония, Бардарбунга – в Исландия, вулканите на Камчатка и т.н. Земята за няколко десетилетия ще потъне в мрака на така наречената "ядрена зима" – рязко охлаждане до отрицателни показатели, човечеството ще е обречено на глад и мъчително измиране.

Исландия например е готова да нанесе удари по Европа. Този остров принадлежи на две различни тектонични плочи – Северноамериканската и Евразиатската, които постоянно се движат в различни посоки. За Исландия е характерен непрекъснатият вулканизъм, но класически вулкани тук няма, а има вулканизъм от пукнатинен тип. По принцип този остров с площ 100 000 кв. км е един огромен вулкан, условно разделен на множество по-малки.

Преди 4 - 5 години направихме и поредица от материали, в които изложихме теорията за началото на движението на земното ядро спрямо мантията.

Според нашите оценки това беше започнало около 2012 г.

Обикновено геологията разглежда въртенето на Земята като въртене на твърдо тяло, което най-вероятно е неправилно, тъй като яйцето например не е твърдо тяло, и има друга механика на движение.

Земята по същество също е яйце – твърда литосфера, като черупка, мека мантия – която играе ролята на "протеин", и "жълтък" – ядрото на планетата от течен метал.

В разсъжденията си изхождаме от движението на земетръсни рояци над горещите точки.

Ако погледнете мантийните плюмове – струи на Йелоустоун, Хавайските острови и други, и внимателно наблюдаваните вулкани, може ясно да се види, че през последните 10 години средноаритметичната стойност на координатите на земетресението са се преместили значително. Движението не е хаотично, а е в една и съща посока за всяко полукълбо. И, тъй като такова нещо не може да съществува в природата, единственото обяснение за ситуацията е движението на ядрото на Земята спрямо мантията. То движи и плюмовете.

На 23 януари 2023 г. китайските сеизмолози от Пекинския университет, в списанието Nature Geoscience написаха нещо подобно. И са успели да потвърдят теорията за изместването на литосферата математически.

За да направят това, те са прекарали през суперкомпютър данните за проникващи през цялата маса на Земята сеизмични вълни от най-силните земетресения на века и стигнаха до извода, че ядрото се върти отделно от мантията.

За по-добро разбиране на процеса те въведоха термините: субротация – когато ядрото се забавя спрямо мантията; суперротация – когато ядрото изпреварва донякъде мантията; ротационно изместване – моментът, в който ядрото преминава от свръхротация към субротация и обратно.

Според тяхната оценка ядрото се върти по-бързо или по-бавно от мантията с около една десета от градуса на година. Когато се проектира върху повърхността, това е около 10 километра на година, в зависимост от географската ширина. Оценката е приблизителна и противоречива, както признават самите китайци, но тя напълно съответства на разстоянието, на което рояците от земетресения са се изместили над горещите точки.

Досега никой не е успял да изчисли всичко идеално точно, но в общи линии и според всеобщото мнение ускореното движение на ядрото, т.е. суперротацията, гарантирано се наблюдава до 2009 г., след което въртенето е преминало в скок, т.е. забавяне на въртенето.

Това също отговаря на сеизмичната лудница, която започна в началото на 2012 г. Първоначално имаше по 100 земетресения с М4.0 на месец, което шокира всички, а сега планетата дава по сто земетресения с М5.0+ на месец – и това вече не изненадва никого.

Но дали предположението, че и черупката, и жълтъкът в яйцето се въртят в една и съща посока не е погрешно? Това не се случва в механичните системи – ако две съседни среди с различна плътност се въртят, тогава ще има разлика както в скоростта на въртене, така и в посоката. Малка разлика, но все пак очевидно тази разлика стои зад миграцията на магнитните полюси, която също корелира с миграцията на рояците над горещите точки.

С други думи, кората се върти сама, ядрото само по себе си и виждаме разликата в ротациите при изместването на явленията, причинени от ядрото на планетата. Ядрото загрява мантийните плюмове, следователно, когато ядрото се върти и горещите точки се движат, когато ядрото причинява отклонения на стрелката на компаса, заради което, когато ядрото се движи – и магнитните полюси се изместват. По общи изчисления смяната на скоростите е започнала около 2009 г., но никой не може да каже приблизително как ще завърши тази смяна.

При добър вариант ни очаква период на силни земетресения. Мантията въпреки че изглежда като яйчен белтък, прилича и на зъбчато колело, което има зъбци по вътрешния ръб. Такава зъбчатка, но по-студена и по-твърда, е литосферата. Ако сърцевината вътре в зъбните колела се забави, тя неизбежно ще закача зъбците, което ще накара механизма да се тресе и вибрира. А съществата, живеещи на повърхността на "механизма" ще оценят треперенето на девет или повече по скалата на Рихтер.

При лош вариант зъбците могат да се счупят, което ще доведе до свободно неконтролирано въртене на ядрото. То ще се върти не като зъбчато колело, а като лагер. Какво ще почувстват хората не е ясно. Но със сигурност ще е поредно космическо бедствие.

Вече няма сериозен политик, икономист или военен, който да не се съобразява с тезата за предстояща глобална геофизическа катастрофа.

Следим тази тема от много години. Особено внимание заслужава американската морска карта, представяща бъдещия геофизически профил на Земята в резултат на евентуални космически или геофизически глобални събития.

Така например в САЩ отново се сетиха за разлома Нов Мадрид. Земетресението в този район може да промени цялата карта на САЩ. Зоната на разлома Нов Мадрид е огромна. Тя покрива почти една трета от континенталния масив на САЩ. Земетресение със сила 6.8 до 7.5 по Рихтер може да е естествено, но може и да е от тектоничното оръжие HAARP.

На показаните тук карти се вижда как ще се промени географията на световния океан и на континентите в резултат на повишаване на морското равнище и т.н. Обърнете внимание на картата на САЩ, където с черния цвят е показано къде ще нахлуе океанът и какво ще остане от сушата.

Африка ще бъде разделена на няколко части. Ще изчезнат Англия, Скандинавия и Северен Сибир.

В Европа морето ще нахлуе и ще потопи Англия Холандия, Дания, Северна Полша, части от Франция и Германия и балтийските републики. На територията а Унгария ще се образува голямо вътрешно езеро. Половината от Румъния също ще бъде потопена под водата.

Климатичните изменения на Земята могат да имат не само постепенен характер. Възможен е и срив, който ще се нуждае от извънредни мерки за реагиране.

Такъв беше изводът на „Сводката за времето през 2012-2020 г.“, разработена от професионални футуролози по поръчка на Департамента на отбраната на САЩ. Очакваните глобални климатични изменения - се казваше в този документ - могат напълно да дестабилизират политическата обстановка на планетата. В основата на тези прогнози е възможността от рязка промяна на динамиката на океанските и въздушни течения. В този случай Европа, Азия и Северна Америка ще бъдат лишени от досегашната традиционна топлина. А в Южното полукълбо ще стане още по-топло. Главният проблем ще бъде дефицитът от храна, вода, стратегически полезни изкопаеми. Това ще засилва военните конфликти и по-нататъшното разпространение на ядреното оръжие.

Ако тези прогнози поне частично се сбъднат, ще бъдат окончателният край на така нареченото глобализиране.

В тежко положение ще се окаже Европа, която ще стане студена, суха и ветровита и ще прилича на Сибир. Заради липсата на храна ще започне масова миграция на населението. Студените зими и горещото лято ще донесат глад в Китай.

Авторите на прогнози съставят график на вероятните събития, свързани с климатичните изменения в някои райони на света.

Европа:

  • 2026 г. – миграция на Германия, Холандия и Англия към Испания и Италия;
  • 2027 г. миграция от Европа към Алжир, Мароко, Либия, Тунис;
  • 2030 г. – поне 10 процента от европейското население се пренасят в други страни.

    Азия:

  • 2021 – 2030 г. – конфликт в Югоизточна Азия с участието на Мианмар, Виетнам, Индия и Китай;
  • 2030 г. – конфликт между Китай и Япония заради енергоресурсите в района.

    Америка:

  • 2020 – 2026 г. – САЩ се разпадат.

Прогнозите показват и политическите интереси на техните създатели, но така или иначе, те стават все повече.

Според учените подобни събития на Земята е имало преди около 8200 години. Малък ледников период е имало между 1300 и 1850 г., когато европейците са напуснали Гренландия и е изчезнала цивилизацията на викингите.

Дали тези прогнози са достоверни? Отговорът може да е различен. Но не трябва да се отрича едно нещо – че лавинообразният ръст на геофизическите катаклизми и аномални климатични явления в последно време нямат аналог в обозримото минало. Броят на земетресенията и климатичните аномалии за последните 15 години е равен на броя на земетресенията и аномалиите през всички предишни 250 години. Освен динамиката на океанските течения, глобален фактор, който определя геофизическата обстановка е движението на магнитните полюси на планетата. Действието на тези и други фактори водят до ръст на геофизическите и климатични промени на планетата, които ще продължат и в бъдеще.

Това са реалностите на днешния ден. Човечеството стои пред климатичен апокалипсис.

Засягаме само малка част от глобалните събития, които днес стават на планетата и формират нашето близко бъдеще. Те са само върхът на айсберга.

На този фон се появява един закономерен въпрос – защо сме все още живи.

Съществува и очевидна закономерност с геополитически събития, които се развиват право пропорционално на климатичната ситуация на планетата.

Планетата е на ръба на грандиозна катастрофа.

За съжаление времето за приспособяване и взимане на решения вече е отминало. Вече е твърде късно.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 337, April 2024
Смъртта на главата на глобалната клептокрация – Джейкъб Ротшилд. Проблемите остават
На 26 февруари на 87 години почина четвъртият барон Ротшилд – Натаниел Чарлз Джейкъб Ротшилд, глава на седмо поколение н...
    HAARP действа: новите системи в Швеция и Ice Cube в Антарктида
През последните месеци геофизическата война рязко ескалира навсякъде – Скандинавия, Русия, САЩ, Китай, Южна Европа…Въпро...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com