От началото на 2024 г. дълбоко зад кулисите на света се разиграва един от най-опасните епизоди на започналата Трета световна война. Той е свързан с най-важните ядрени атрибути на двете велики сили, по-специално на САЩ, така наречените "ядрени куфарчета" /в случая със САЩ се нарича "футбол"/, тяхното местопребиваване, кондиция, кой и кога може да ги използва и т.н.

Оказа се, че при Путин "куфарчето е наред" и винаги го съпровожда, но при Байдън често липсва, което пък роди въпроса дали Байдън не е представляван от двойници и дали въобще е жив и не се разиграва пореден dance mасabre, както със смъртта на Елизабет II.

Но при "куфарчетата" нещата са от висша ядрена сериозност, тъй като става дума за устройствата и кодовете, с които могат да бъдат изстреляни ядрените ракети на великите сили.

Сегашният епизод с ядреното куфарче на САЩ /наричан "футбол", представляващо кожена чанта/, започна по много странен, направо смъртно мистериозен начин. продължава и сега с въпроса къде всъщност са ядрените кодове на САЩ и каква всъщност е тяхната кондиция.

Започна в началото на 2024 г., когато беше съобщено, че секретарят на отбраната на САЩ Лойд Остин е бил хоспитализиран и опериран във военния център "Уолтър Рийд" от рак на простатата.

Официалната версия беше, че Остин е бил хоспитализиран от 1 до 5 януари 2024 г., като е стигнал даже до реанимацията. Но по това време и следващите три дни никой в САЩ, в това число президентът Джо Байдън, държавният секретар Блинкен и заместничката на Остин – Кетлин Хикс, не са знаели къде е Остин, дали е жив или мъртъв и т.н.

За Байдън нищо чудно – защото този човек не знае въобще къде се намира. Това е постоянното му състояние.

Но други, на висше равнище, са длъжни да знаят къде е Остин, както и той е длъжен постоянно да ги информира. Значи, нещата бяха много сериозни.

Защо?

Защото министърът на отбраната на САЩ, както и президентът са двете лица с пряк достъп до ядреното куфарче /кодове/ на ядрената триада на САЩ.

Лойд Остин е първият човек, с когото Джо Байдън ще се консултира в най-критичните моменти. Например, когато балистични ракети са насочени към САЩ.

Министърът на отбраната е ключово звено във веригата на командване между президента и военните, включително ядрената верига на командване, където най-важните решения трябва да се вземат за броени минути – до 15.

Но къде е бил Остин, в болницата или другаде, и защо никой не го беше виждал над 10 дни.

Ние обаче следяхме по същото време друга версия на ставащото онези дни с Остин и Байдън. А именно, че Лойд Остин е бил убит /ранен/ на 3 януари в Киев /Украйна/.

На 7 януари се появи изтичане от някои източници, че министър на отбраната Лойд Остин е бил убит в Киев на 3 януари, когато крилати ракети са ударили команден бункер, където Остин и генерал-лейтенант Валерий Залужний, главнокомандващ на украинската армия, са се срещнали тайно, за да обсъдят организирането на асиметрична офанзива срещу Владимир Путин.

Остин и група украински военни са били в това, което смятали за сигурен военен команден център на 20 фута /6 метра/ под улиците на район Печерски в центъра на Киев. 20 крилати ракети са унищожили сгради на повърхността и са сринали лабиринта от взаимосвързани камери под земята. Ударът е разрушил структурите и е разрушил това, което е отдолу. Останали са само развалини. "Нищо не може да преживее това. Да, мъртъв е. Той трябва да е мъртъв", твърдеше източникът.

Разбира се, евентуалното убийство на американски секретар на Министерството на отбраната по време на тайна среща в Киев би било силно дестабилизиращо за САЩ и западната коалиция, която подкрепя Украйна. Толкова много, че да оправдае евентуална замяна в стил Джеймс Бонд с негов двойник.

Има и редуктивна версия, според която по време на същата тайна среща в Киев Остин е бил само ранен и по-късно лекуван в Националния военен медицински център "Уолтър Рийд".

Тази версия със сигурност е по-малко дестабилизираща от тази на възможното убийство на Лойд Остин и въпреки това в този конкретен исторически момент тя все още беше твърде "дестабилизираща", за да бъде разкрита.

На 5 януари последва официално изявление на Департамента на отбраната: "Вечерта на 1 януари министърът на отбраната Лойд Дж. Остин беше приет в Националния военен медицински център "Уолтър Рийд" заради усложнения след медицинска процедура. Той се възстановява добре и се очаква днес да възобнови пълните си задължения. През цялото време заместник-министърът на отбраната е бил готов да действа и да упражнява правомощията на секретаря, ако е необходимо".

Значи, освен алтернативните версии на официалната /че той е бил убит или че просто е бил ранен по време на същата атака/ се появи и още една – как Остин е бил в болницата и е останал там цяла седмица без да уведоми своя началник, президентът Джоузеф Байдън.

Това се превърна в драма, която погълна всички нива на управление в СЩА, като няколко законодатели даже призоваха Остин да подаде оставка заради лоша преценка и липса на прозрачност.

Така или иначе на 16 януари Лойд Остин напусна болницата след 2 седмици и "отново пристъпи към работа".

Вероятно забравиха, че на 12 януари съобщиха, че Остин е "ръководил" атаката на САЩ срещу Ирак и хутите в… Йемен. От къде? От реанимацията ли?

Не можеше да липсва и говорителят на Пентагона, който съчини и разписанието на събитията около Остин през онези дни. Да го повторим.

А ето и графикът на основните събития, свързани с отсъствието на Остин от поста му като шеф на Пентагона:

• началото на декември 2023 г. – доставчиците на медицински услуги идентифицират рак на простатата, който изисква лечение /изявление от длъжностни лица в Националния военен медицински център "Уолтър Рийд"/;
• 22 декември – Остин се подлага на планова медицинска процедура, докато е в отпуск;
• 23 декември – Остин е изписан и се прибира у дома;
• 1 януари 2024 г. – президентът Байдън провежда разговор относно ситуацията в Близкия Изток с Остин, държавния секретар Антъни Блинкен и съветника по националната сигурност Джейк Съливан;
• 1 януари – Остин изпитва "остри болки в корема, краката и бедрото" и е транспортиран до Националния военен медицински център “Уолтър Рийд". Първоначалната оценка разкрива инфекция на пикочните пътища;
• 2 януари – Остин е преместен в интензивното отделение за внимателно наблюдение и по-високо ниво на грижа;
• 2 януари – някои оперативни отговорности са прехвърлени на заместничката му Хикс;
• 2 януари – главата на Съвета на началник-щабовете ген. Браун е уведомен, че Остин е хоспитализиран;
• 2 януари – прессекретарят на Пентагона, началникът на щаба на Остин и старшият военен съветник на Остин научават, че Остин е в болница;
• 4 януари – САЩ нанасят удар в Багдад в 12 ч. местно време. според представител на отбраната. Байдън и Остин са одобрили удара преди Остин да бъде хоспитализиран;
• 4 януари – началникът на щаба на Министерството на отбраната уведомява заместник-министъра на отбраната и Белия дом, че Остин е в болница. Президентът Байдън научава, че Остин е хоспитализиран;
• 5 януари – Комисията по въоръжените сили на Сената е информирана за хоспитализацията на Остин;
• 5 януари – Пентагонът публикува първото публично изявление, в което се казва, че Остин е хоспитализиран от 1 януари;
• 5 януари – Остин възобновява пълните си задължения от "Уолтър Рийд" вечерта;
• 6 януари – Остин публикува изявление, поемайки отговорност за забавеното оповестяване;
• 6 януари – г-н Байдън и Остин говорят; президентът казва, че има пълно доверие на Остин;
• 8 януари – Остин вече не е в интензивно отделение и се възстановява в частна зона на "Уолтър Рийд";
• 9 януари – Пентагонът публикува изявление от Военномедицинския център "Уолтър Рийд", в което се разкрива, че процедурата, на която се е подложил Остин, е била простатектомия "за лечение и излекуване на рак на простата";
• 9 януари – президентът Байдън е информиран за диагнозата на Остин.

И всичко това ставаше в условията на ужасния психологически танц по света заради свалянето на ядрения праг до нула и липсата на ясен ядрен протокол за използването на ядрените оръжия, т.е. на ядрените куфарчета.

И в този момент ядреното куфарче на САЩ беше неизвестно къде, секретарят на отбраната Остин май беше жив или мъртъв, и въобще дали ядреният куфар на САЩ не е стигнал до Израел, който разполага с ядрените кодове на САЩ, с които може да изстреля ядрените ракети на САЩ.

Това е и основният въпрос на нашата поредица "Къде е ядреното куфарче на САЩ".

Темата не е нова. Тя се свързва с нещо много важно – така нареченото "ядрено куфарче", което е неотменен атрибут за "околната среда" около Байдън, и Путин. Трябва да им е под ръка, за да могат евентуално да натиснат "червеното копче" за ядрената атака.

Те са носени от американски и руски офицери във военноморски униформи, които придружават държавните глави на различни срещи.

Именно тези офицери носят комуникационните системи, които в случаи на необходимост активират ядрените сили. Това са специалните хора в свитата на президентите, които са отговорни за постоянното присъствие на така наречените "ядрени куфарчета".

Според правилата, които бяха още от ерата на Брежнев, висши офицери са длъжни да присъстват по всяко време до най-висшия държавен лидер при неговите пътувания в чужбина.

Освен Путин в Русия има още двама собственици на този комплекс за комуникации и съхранение на специални кодове – министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, съответно Сергей Шойгу и Валерий Герасимов. Заедно с президента тримата определят степента на опасност и по заповед на главнокомандващия въвеждат своите кодове в своите ядрени куфарчета. Тогава въоръжените сили, притежаващи ядрено оръжие, получават заповед да активират носителите на ядрени оръжия във всички среди. И се започва.

Има обаче някои експерти – не само ние – които твърдят, че Доналд Тръмп, поради лъжливият характер на американската ядрена програма, вероятно беше назначил да носи куфарчето празно или пълно с кока-кола един млад гей, който приличаше на Барак Обама. В края на краищата, цяла Америка знаеше, че Обама е педераст.

Доналд Тръмп не беше лишен от чувство за хумор, той принуди клонинга на Барак Обама да мъкне около него най-важния аксесоар – ядреното куфарче, т.е. че педерастите ще отразят всякаква ядрена атака.

Всъщност защо и откога зад президентите на Русия и САЩ вървят загадъчни безмълвни офицери, които носят някакви странни куфарчета или чанти. И кой даде това тайнствено наименование "ядрени куфарчета"? Кой го измисли?

Малко хора знаят, че това беше изобретение на съветските журналисти – международници, които знаеха добре английски език и когато срещнаха в американския печат снимката на тогавашния президент, съпровождан от офицер с кожена чанта, обърнаха внимание на надписа под снимките: "Nuclear Football, Emergency Satchel, The Buttan". Как да го преведат? "Ядрен футбол" – не върви и не се разбира. "Президентска тревожна чанта" – също. Тогава го нарекоха "ядреното куфарче" или "ядрено копче". Кратко и политически грамотно. Технически – също.

Как изглежда американското "ядрено куфарче" и какво има в него?

Съдържанието и принципът на действие на "ядреното куфарче" е една от най-големите държавни тайни, но все пак нещо е известно. Това е черна кожена чанта. Вътре, в изработена от фирмата Halliburton от свръхустойчива титанова сплав, има куфар с размери 45х35х25 см с кодова заключалка. Теглото му е 18 кг. С куфарчето нито за секунда не се разделя дежурният специален помощник на президента, към чиято ръка то е прикрепено със специални белезници. Пет такива помощници, носещи сменно служба, са набирани от офицерите на въоръжените сили на САЩ и бреговата охрана. Всичките преминават проверка на биографията и връзките (имат най-висок допуск до държавните тайни – "бял янки"). Те са въоръжени и имат право без предупреждение да стрелят и са длъжни винаги да са до президента. Заради това помощникът с ядреното куфарче в ръка винаги стои до президента или е с него в президентски самолет, автомобил или хеликоптер. Той е сянката на президента. Вътре в куфарчето има спътников предавател и материали, на чиято основа президентът трябва да вземе решение за използването на ядреното куфарче. Сред материалите е и "черната книга", в която във вида на 30 прости схематични варианти за действие е изложен планът за ядрен удар.

В разгара на Студената война този план включваше 12 500 цели на територията на СССР и Източна Европа.

В куфарчето е и списъкът на секретните бункери, от които може да се възползва президентът в случай на ядрена атака срещу САЩ. Има и инструкция за връзка с Пентагона и препоръки за по-нататъшни действия. Освен това има и протоколи за активиране на националната система за извънредно оповестяване EAS, по която президентът може да се обърне към нацията в течение на 10 минути след обявяване на извънредното положение, независимо от своето местонахождение.

Ако президентът реши да използва ядрено оръжие, охраната трябва да осигури неговата безопасност, докато специалният помощник отваря куфарчето. След това президентът трябва да избере подходящия вариант за действие и помощникът да се свърже с Пентагона или с въздушния команден пункт на Боинг Е-4B. За да бъде изпълнена заповедта, президентът трябва да се идентифицира с помощта на специален "златен код", който е записан върху пластмасова карта. На нея е личният код на президента от цифри и букви, и, който е заповед за онзи, чиито ръце трябва да натиснат бутоните за пуск на ракетите от шахтите и атомните подводници.

Куфарчето преминава от единия към другия президент в деня на инагурацията, точно в 12 часа на обед, когато става официалното предаване на властта. На всеки нов стопанин в Белия дом обясняват как трябва да използва съдържанието на куфарчето.

Някои президенти обаче въобще забравят за съществуването на този важен предмет. Така например президентът Джими Картър за малко не го изпрати на химическо чистене, като забрави в джоба на своето сако споменатата идентификационна пластмасова карта.

Рейгън я носеше в портфейла в задния джоб на панталона си и след извършения срещу него атентат не можаха да я намерят.

Форд веднъж забрави куфарчето заедно със съпровождащия го офицер на борда на своя самолет в Париж.

Буш-старши, след игра на тенис в Лос Анжелис, си тръгна от корта и неговият спецпомощник трябваше да го гони половин час с такси.

Но най-интересен беше Клинтън, който в деня на празнуването на 50-годишнината на НАТО във Вашингтон през 1999 г- си тръгна от Белия дом, забравяйки своя помощник с куфарчето на улицата и той трябваше да го догонва 15 минути. Догони го – спортист!

Случаите са комични, но те показват, че САЩ са били винаги убедени в своето превъзходство и въпреки риториката не очакваха удар от страна на СССР.

Съветското "ядрено куфарче" беше създадено 20 години по-късно от американското, когато развитието на ракетно-ядреното оръжие направи възможно нанасянето на внезапен удар. Куфарчето беше разработено през 70-те години за Брежнев.

Куфарчето с шифър "Чегет" е част от автоматизираната система за управление на стратегическите ядрени сили "Казбек". Тя беше въведена през 1983 г. Самото куфарче е тежко 11 кг. Секретността е толкова голяма, че когато снимката му се появи в един вестник, авторът беше почти обвинен в издаване на държавна тайна. И днес снимките му се срещат рядко.

При Брежнев се появи идеята в СССР да има не едно, а три ядрени куфарчета – на генералния секретар на ЦК на КПСС, при министъра на отбраната и при началника на Генералния щаб. Апаратурата трябваше да бъде проста за обслужване и надеждна. Долетното време на ракетите на врага беше 30 минути.

С натискането на "червения бутон" ракетните сили за стратегически цели получават кода, който позволява използването на ядрени оръжия. Ако кодът идва от трите куфара в Русия, ракетата излита. Третата световна война започва!

Не е необходимо обаче да се мисли, че куфарът има само един бутон. Американският "ядрен футбол" съдържа тридесет страници инструкция за ползване. След атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк на 11.09.2001 г. Джордж Буш дори го бил прочел. Но не е много сигурно какво е разбрал.

През 2017 г. стана известно, че бившият президент на САЩ Барак Обама използва червения бутон, инсталиран в Овалния кабинет на Белия дом, за да си поръчва чай.

Доналд Тръмп продължи "традицията", но вместо чай си поръчваше Cola.

Информацията за ядрения куфар е тайна. Известно е, че терминалът съхранява кодове за активиране на ядрения арсенал. С помощта на ядреното куфарче най-високопоставеният служител се свързва със стратегическите ракетни сили и заповядва ядрен удар.

В куфарчето има специална конферентна връзка, която не може да бъде заглушена или блокирана. Информацията се предава чрез специални шифри – символи, известни само на висшите лица, притежаващи ядрено куфарче.

Информация за атаката се проверява и чрез други канали. След надеждно потвърждение на ракетната агресия дежурният служител прехвърля всичките три куфарчета в боен режим. С този сигнал се дава заповед за разблокиране на ракетите и дежурният персонал на ракетите-носители натиска бутоните.

Служителите, които придружават първите лица с ядреното куфарче, се наричат оператори. Операторът трябва да бъде в непосредствена близост до първото лице.

и именно за това ядрено куфарче на САЩ ставаше и става дума от началото на 2024 г. във връзка със странните събития около Остин и Байдън.

И въобще къде са ядрените кодове на САЩ и не се ли намират отдавна в Израел?