/Продължение от предишния брой/

През първата половина на 2024 г. отбелязвам три важни "рождени дни":

• 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
• 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
• и 77-те мои години, които ще отбележа в близко време.

Ето защо не се подвоумих за съдържанието на заглавието на поредицата /ако в актуалните условия успея да я завърша/ и върху нейните акценти, а именно безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.

В тази война участваме всички – без изключение.

Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 2000 години на човечеството.

Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни и да се разкрият основните механизми на реалността и нейната симулация.

Сблъсъкът продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически.

Това е криза с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета. Най-голямата война на нашата съвременност – информационната, продължава и скоро няма да свърши.

* * *

По молба на много читатиле на вестника и на сайта повтаряме последната ни публикация за посланието на Ванга от предишния брой с някои разширения в актуален контекст.

Заради това представям отново част от посланието на Вангелия /Ванга/ до мен, прието и изпратено ми чрез контактьор с нея на два пъти – вероятно през 2000 г., и по-сигурно – през септември 2001 г. /тъй като вторият път Ванга обяснява как е била потопена руската атомна подводница "Курск", която загина на 12 август 2000 г./

Ще припомня, че Ванга почина на 11 август 1996 г., а Людмила /Живкова/, която Ванга споменава в посланието, почина на 21 юли 1981 г.

Публикувам посланието 23 години след неговото получаване в представения тук доста четлив вид със съвсем малки съкращения, написан с някои грешки на стара пишеща машина.

Защо го публикувам чак сега?

Защото е истина и с него не е направена никаква редакторска намеса.

Правя това от интерес и уважение към феномена Вангелия Гущерова /Ванга/, който също има важно място в информационната война на космическо равнище, на което ще се спра по-долу.

Защото Ванга беше икона на милиони хора, не само в България, но и по света, което обаче не отговаряше на каноните на Църквата и стана част от информационната война между така наречения "вярващ атеизъм" и Религията.

Защото и до днес никой никъде не е дал отговор на най-важните въпроси – кои сме, откъде сме, защо сме, къде отиваме и как ще стигнем.

Защото само неграмотни и глупави хора с IQ на шимпанзе можеха да определят Ванга като "селска шарлатанка" и не можеха с малките си мозъци да се запитат за нашето място в Космоса и за вечната космическа енергия, т.е. Космическия разум и за времето, което в Космоса не съществува в разбирането, което влагаме в него от раждането до смъртта.

Защото посланието се беше загубило някъде в моята документация и се беше поизхабило /което се вижда от публикувания оригинал/ и ми попадна отново в ръцете именно сега. а както е известно "нищо случайно не става случайно".

Защото посланието трябваше да издържи критичната проверка на времето и има доста покриващи се или допирни точки с моя жизнен път.

И защото Ванга ми възлагаше и "българска мисия", въпреки че аз, до нейната кончина, вървях по моите пътеки след "генезиса на човечеството" "на различни континенти" и 20 години бях далеч от България.

Защото това послание, в този писмен вид, сваленото от контактьор с нея и получен от мен през 2001 г. /по доста странен начин/ доколкото знам е единственото или от малкото такива послания въобще на Ванга.

Защото не бях сигурен в контактьорското посредничество, което впоследствие се оказа специфична форма на общуване с такива феномени.

Защото и аз съм "вярващ атеист", т.е. че животът е откъсът от време, отредено за всеки от нас между раждането и смъртта, но с тихата надежда, че има и нещо друго, по-високо, което не само аз наричам космически разум, носител на космическата вечна информация.

В такава среда се изразяваше и феноменът на Ванга, която едва ли някога ще бъде обяснен, още повече че Ванга физически я няма от август 1996 г., но продължава да е някъде духовно около нас, или както Никола Тесла казваше – "нито един човек, който е съществувал, не е умрял", т.е. че енергията присъства навсякъде в Космоса под различна форма с различна честота на вълната. На определена честота тя има материална форма на съществуване, на друга честота се преражда в енергийна форма, на трета честота – отново се реинкарнира в смесена форма и т.н..

Ще припомня, че само според ведическите знания в тази Вселена съществуват 8 400 000 форми на живот, които дават възможност на така наречената "душа", т.е. енергията, въплътена в нас, да изпитва в различни тела и форми многообразието на чувствения опит.

Земята е материална енергийна форма, но около нея бушуват огромни космически енергии с различни честоти и дължини.

Заради своя незрящ недъг Ванга се включваше, по един или друг начин, към някои от тях и получаваше информация от Времето, което не е с еднопосочен или линеен вектор, а може и да е статичен вектор и в него може да се "влиза и излиза".

Защото според все повече физици времето, като такова, не е нещо реално. То е само човешко възприятие, което ни помага да разграничим настоящето от миналото. Концепцията за времето е просто илюзия, съставена от човешки спомени и всичко, което някога е било или ще се случва точно сега. Повечето хора даже не се замислят, че понятието "време" няма нищо общо със законите на физиката според които, то "трябва" да се движи от миналото към бъдещето. Но, тъй като законите на физиката са симетрични времето може да се движи и назад, докато ние се движим напред, и когато Вселената спре да се разширява и започне да се свива, времето ще се движи в обратна посока.

Или, както казват физиците от MIT, можем да изобразим нашата реалност, като четириизмерно място, където нищо не се случва, промяната е илюзия, защото нищо не се променя, всичко е едно минало, настояще и бъдеще, а илюзията, че всичко се променя, е само състояние на мозъка ни в момента. и че единствената причина да чувстваме е, че сякаш имаме минало, и че мозъкът ни съдържа спомени.

Нашият мозък е склонен да търси причинно-следствената връзка, опирайки се на известна и общодостъпна информация. Мозъкът оценява постъпките със задна дата и счита за важни и обмислени само онези, които дават ясен резултат. Но в Космоса времето, като такова, не съществува, т.е. времето е само усещане в нашата памет.

Но при Ванга споменатата причинно-следствена връзка вероятно не действаше. Ванга, заради своята слепота, вероятно имаше достъп до друга информация, която не беше общодостъпна за другите хора.

Ванга действаше в други параметри на използването на информацията в космоса и във времето.

На въпроса как вижда духовните същности, с които контактува, тя отговаряше, че те са "прозрачни и безцветни като вода в стъклена чаша", в същото време "те светят подобно на жарава в печката".

Необичайните си способности Ванга обясняваше с присъствието около нея на невидими същества, чиито произход не можеше да обясни. Споделяше и за съществуването на извънземни раси, които били населявали Земята. По нейно време това беше тема табу, днес е дискусия на всяка вечеринка.

Именно темата за прераждането беше най-голямото търкане между Ванга и християнството, което не приема, идеята за прераждането /реинкарнацията/.

Защо, не е толкова сложно. Исторически, слугите на религията считат, че, ако хората знаят, че ще имат повече от един живот, ще се "отпуснат" и "разхайтят". В този смисъл по-практична за тандема Власт – Религия е концепцията за еднократния живот, след който настъпва или вечен ад, или вечен рай. Според замисълът на тандема Власт – Религия това трябва да стимулира хората да бъдат "законопослушни".

Заради това и Библията днес представлява такава смесица от толкова копи-пейст фрагменти, че никой не може да ги разбере.

А още в най-далечната древност ранните теолози говорят за способностите "на душата" да се потапя в по-ниски форми на живот

/Гравитас/ и да се издига до висшите тела /Левитас/.

Като цяло, прераждането е своего рода механизъм, гарантиращ изпълнението на всички наши желания и задачи, за което животът само в едно тяло не е достатъчен. Това е непрестанен процес, който е ставал, става и ще става с всеки. Подобно на това как душата преминава от тялото на детето в тялото на юношата и в тялото на стареца така и в момента на смъртта тя преминава в ново тяло.

От гледна точка на физиологията благодарение на обмена на веществата всички клетки на тялото на всеки 7 години напълно за обновяват и на всеки 7 години се озоваваме в ново тяло, създадено от нови елементи.

Това се нарича вътрешно прераждане, като прераждането като процес от едно тяло в друго е просто естествено продължение на вътрешната реинкарнация.

Когато човек признава прераждането, той осъзнава, че причината за неговите победи и поражения не са извън него, а вътре в него. От друга страна всички неудачи възприема като предизвикателство и стимул за самоусъвършенстване, защото разбира, че човекът е въплъщение на космическата същност, развиваща се по пътя на многократното въплъщение.

Разбира се, Ванга беше далеч от тези по-сложни обобщения, но за сметка на това влизаше в пряк досег с тях, особено по прераждането /което личи и в долното послание, прочетете го внимателно/ за себе си и за другите, в това число и за мен.

Заради това дълги години феноменът Ванга се изследваше не само от проф. Лозанов и от Людмила Живкова, но и от стотици специалисти и неспециалисти, възхитени или озадачени /например Църквата/ от нейния феномен.

Обобщение беше направено и от Никола Тесла в споменатото изречение – "Нито един човек, който е съществувал, не е умрял". Ще се опитам да го разшифровам.

Тесла беше гений, но и нищо човешко не му беше чуждо. И той обичаше да разсъждава за висшите материи, бога, безсмъртието, технологиите и откритията, които ще променят света, когато хората научат голямата тайна за това, че елементите на Емпедокъл /огън, вода, земя и въздух/ могат да бъдат пълни с жизнени сили от ефира.

Тесла твърдеше, че невидимите нишки на скритата енергия буквално пронизват цялата Вселена. И Тесла третираше религиите по сложен начин, тъй като считаше, че всички те са измислени от човека и нямат никаква ценност в мащаба на Вселената. "В началото е била енергията, после материята". И помнете: "Нито един човек, който е съществувал, не е умрял, тъй като енергията е вечна". От тук започнаха разногласията на Тесла с религията.

За смъртта? Според Тесла никога не я е имало. Всичко във Вселената е преход от едно състояние към друго. Това е цялата тайна. "Вие никога няма да умрете, тъй като никога не сте се раждали. В едно или друго състояние на енергията вие винаги сте съществували."

Всъщност и Ванга беше само потвърждение на огрома на Вселената. И тя беше част от това вечно съществуване, защото беше нужна на това Съществуване. Иначе нямаше да я има. И беше нужна такава, каквато беше. Защото нямаше да бъде създадена такава, каквато беше.

На Съществуването всеки е нужен такъв, какъвто е. И това се отнася за всеки от нас.

С това отговарям и на въпроса за възложената ми от Ванга "мисия", а именно – доколко сме важни за другите хора, по един или друг начин. Това се взима предвид когато оценяваме своята скромна роля в света. Когато изчезнем почти нищо няма да се промени. Земята няма да излезе от орбита, законите на физиката няма да престанат да съществуват.

Ние сме малки прашинки в безкрайния свят на ентропията, която е мярка за равновесието и безпорядъка в динамичната система.

Стълкновението с грандиозността и мощта на природата и безпределността на Космоса ни напомнят за нашата скромна роля и ни позволява да излезем от рамките на своето его и да се почувстваме част от съществуването и неговия безкрай. Същото се отнася и за позиционирането ми от нея "в йерархията". Дали вярвам в това? Прочетете още веднъж горното.

Що се отнася до "богарския род", мисля, че с направеното от мен досега, съм свършил доста работа.

За съжаление неведнъж констатирах, че "родът" е в незапомнена национална катастрофа. И че всичко трябва да започне отначало.

На това ще се спирам и в бъдеще…

***

На горния фон ще разберете защо вместо думата "мисия" предпочитам думата "съдба". А както е известно, в този безкраен космос не ние избираме съдбата, а тя ни избира. Възможностите ни за маневри са ограничени и в крайна сметка се стига до отговора на въпроса как човек възприема и използва своята скромна роля в този материален свят. Преди всичко трябва да се намери субекта /причината/ преди да определите целта. Ако сте продукт на лъжлива религия /реалност/, тогава ще нанасяте повече вреда, отколкото ще носите ползи. Така е когато хората отхвърлят реалността и се набутват в нейната симулация.

За съжаление от няколко десетилетия живеем именно в такава лъжлива, симулирана реалност. По-точно в липсата на реалност, която отдавна избяга през задната врата.

Пълният колапс на реалността е факт. Големи части от света загубиха връзка с реалността. Това е само предизвестие на това, което предстои.

Тези редове са трудни за разбиране и може да се наложи да ги прочетете няколко пъти. Направете го, за да не станете жертва на "симулакрум".

Това е важна дума, която можете да добавите към речника си: Simulacrum. Това е трудна дума, която не бива да забравяте. Тя се определя като: "1) изображение; подобие; привидност; 2) неясно представяне; подобие; 3) просто преструвка; измама".

Речникът Cambridge казва: "нещо, което изглежда като или представлява нещо друго". Друг речник я формулира по следния начин: "нещо, което замества реалността с нейната привидност", т.е. симулация, която маскира липсата на дълбока реалност и няма никаква връзка с каквато и да било реалност.

Това е чист "симулакрум". Така че превключването към реалността е антиреалност: "Симулакрумът никога не е това, което крие истината – истината е тази, която крие факта, че няма такава".

Този процес не се случва във вакуум, защото включва и човешко действие.

Реалността съществува, но човешкото възприятие я изкривява. Реалността се подхлъзва в изкривяване, след това в симулация, след което намира своето "място за почивка" в състояние на симулакрум.

Пример за симулакрум е в процес на създаване – изкуственият интелект /AI/. Изчислено е, че 90 процента от цялото онлайн съдържание ще бъде генерирано от AI до 2025 г. Накратко – всичко, само след 2 години.

Предупреждаваме. Пълният колапс на реалността е наблизо. Симулакрумът е антиреалност. Това не е промяна на парадигмата на реалността. Това не е "нова реалност". Това не е реалност. Точка. За съжаление, милиарди хора рискуват да бъдат пленени от него.

Това е част от голямата картина, която ще става все по-лоша.

Базирането върху истината гърците са наричали "филалетия". По-просто казано, това се проявява, когато човек не спира там където спират другите. Казват му "там не трябва", а той пита "защо не трябва, кой е забранил". Намекват му, че за някои въпроси и истини бият и "даже по-лошо", а той "защо не мога да питам" и въпреки всичко продължава да върви по тази пътека. Това е филалетията.

В момента сме в епицентъра на този тектонически сблъсък. Това е най-важната война на човечеството. Преминаваме през събития с библейски или най-малкото с исторически пропорции.

***

От тази гледна точка и от перспективата на 77-те ми години днешната ситуация изглежда като запетая, не като точка. И съм дълбоко благодарен на майка ми, и баща ми, които отдавна са в Безкрая на Космоса, че са ме родили с дух, който беше и техен.

И че когато видя газениче в далечните пазви на Балкана, въпреки че познавам целия свят като двата си джоба, някак си топло ми става на сърцето… И тревожно.

Продължение в следващия брой.