Преди една година и половина почина Михаил Горбачов

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

• главен гробар на СССР и Източна Европа;
• който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
• който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
• който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
• който лично ръководеше най-голямата "цветна революция, т.е. контрареволюция", пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова, което става в Европа, е контрареволюция.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново се връщам към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен журналист и анализатор от онези години във висшите етажи на журналистиката, и като единствен, /за съжаление,/ журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се падна, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълвах една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И най-накрая успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за „перестройката“ и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше „нежизненоспособността на социалистическите държави“. Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно MI6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант

/такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.“

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел – Шамир, в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“.

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обясняваше всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонския ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на „капитализъм с човешко лице“, щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

***

Продължение

от предишния брой

И досега трудно могат да се обяснят причините за срива на СССР и социализма в Източна Европа. В станалото няма логика, закономерност или наука. Но много от въпросите отпадат, ако на тези процеси се погледне от друга точка - на огромната операция на задкулисните структури и мрежи, на световната масонерия и вербовката на така наречените "агенти за влияние", т.е. на граждани на една държава, които работят за интересите на друга, използвайки за това своето положение във висшите ешалони на властта, ръководството на страната, политическите партии, парламента, средствата за масова информация, науката, изкуството, културата.

През последните години в Русия и другаде по света се появиха нови информации за съветската върхушка от последния етап и нейните задкулисни връзки със световната масонерия. Това са реалности. Именно тяхното подценяване доведе до катастрофа на социализма и СССР.

На някои от тях сме се спирали в миналото в "Строго секретно". В няколко броя ще се спрем на нови имена и събития. При социализма те се криеха в секретните архиви. А какво се казваше в тях? Че "масонството е тайно престъпно общество, преследващо целите на юдейското учение за "избрания народ". През целия XX век една от основните задачи на световната масонерия беше да изгради свои структури в СССР и Източна Европа, за да унищожи социализма, който беше основна заплаха за съществуването на западния капитализъм и за самата масонерия.

През всички тези години масоните се опитваха да изградят на територията на СССР мрежа от дълбоко укрити агенти и влияние, които по принцип работеха за САЩ или бяха подготвяни от ЦРУ...

Започвайки от 1989 г. масоните в Русия разгънаха широка и даже открита кампания за пропаганда на масонските идеи и вербовка на нови членове. Започна така наречената кампания за "ектернализация", в чиито рамки масоните изнасят лекции и доклади в големи зали, печата, радиото и телевизията. От своите подземия масоните излязоха на руската авансцена.

Помагаше им и световната масонерия. "Масоните на Франция искат да сложат своя "камък" в строителството на масонерията в Източна и Централна Европа" - заяви в Париж великият магистър на масонския Велик Изток на Франция Рагаш, един ден преди началото на августовския държавен преврат през 1991 г. в Москва.

През август-декември 1991 г. плановете на световното задкулисие бяха постигнати. Прозападните агенти за влияние станаха важна част от властовата структура на режима на Елцин. В САЩ беше открит легален обществен център на тази структура под названието "Руски дом", който беше оглавен от Лозански, но всички решения се взимаха в ЦРУ.

Уверен в окончателната победа, Елцин вече не криеше своята пряка връзка с подривните антируски организации от американски тип, като "Национален принос за демокрацията". Президентът на САЩ - масонът Буш-старши, след преврата от август 1991 г. заяви, че "идването на власт на Елцин е наша победа, победа на ЦРУ." И масонерията награди Елцин със звание, което носи почти всеки член на световната масонска върхушка - рицар-командор на Малтийския орден.

Опирайки се на висшата подкрепа масонските ложи в Русия започнаха да никнат като гъби след дъжд. На 8 септември 1992 г. с голяма тържественост в Москва беше открита ложата "Хармония 48698", дъщерна по отношение на Великата национална френска ложа. През 1992 г. се появи ложата "Свободна Русия" и масонският орден Великият Изток на Русия.

През 1992 г. беше съобщено за регистрирането в Москва на Великата национална масонска ложа със съдействието на Великата национална ложа на Франция.

Развиваше се и "Ротари-интернешънъл". По подобие на една от главните организации на световното задкулисие - Билдербергският клуб, от 1992 г. беше създаден неговият руски аналог - клубът "Магистериум" /?/, като ключова фигура в това масонско подземие играеше Джордж Сорос.

Създаден беше и руският пен-център който веднага се превърна в сбирка на антируски сили, обединяващ литератори-космополити. Именно от тяхно име дойде позорното подстрекателство - донос до Елцин с искането за зверска разправа със защитниците на Дома на съветите в началото на октомври 1993 г. сред който бяха Ахмадулина, Бакланов, Бек, Гранин, Давидов, Данин, Швано, Каледин, Лихачев, Окуджава, Оскоцкий, Приставкин, Разгон, Раждественский. Привърженици на разстрела на Белия дом и на съпротивата на руския народ бяха ръководителите на различни масонски структури като Гайдар, Черномирдин, Лужков и Явлински, които лично ръководеха наказателните операции, командорът на Малтийския орден Борис Березовски отдели голяма сума за заплащане на наемниците, участвали в потушаването на въстанието. Членът на Бнай Брит Гусински пък финансираше отрядите на еврейските бандформирования Бейтар.

През 1993 г. беше създадена още една организация от масонски тип - "Орден на орела". Според основателите на тази ложа беше известният финансов аферист Смоленски, неговият колега банкерът Нахманович, Бунич, новоруският предприемач Неверов, един от дейците на междянародното масонско движение Шаккум и русофобите Каспаров, Соловьов, Цератели. С подкрепата на Александър Яковлев и Шеварднадзе руските масони започнаха да готвят на своите "братя" на Запад голям подарък - връщане на масонските архиви, събрани от Хитлер по време на окупацията на Европа и известни от Съветските войски като трофейни.

В края на 1993 г. бяха създадени две политически обединения, стремящи се към постигането на масонските цели. Това бяха блоковете "Избор на Русия" и Яблоко на Явлински, Болдирев и Лукин. "Избор на Русия" беше основан от такива масонски структури като Магистериум, клуб Взаимодействие, "Голяма Европа". Провалът на "Избор на Русия" направи фаворит на западната върхушка блока на Явлински. На дневен ред се появи програмата за разчленяване на Русия и раздаването й на други държави: Калининградска област - на Германия, част от Ленинградска област и Карелия - на Финландия, част от Псковска област - на Естония, някои далекоизточни територии - на Япония, по-голямата част от Сибир - на САЩ. Обсъждаше се и въпросът за евентуална окупация на Русия под предлога за контрол на нейните ядрени сили. това ставаше с помощта на европейските масонски структури като Великия Изток на Франция, Великата ложа на Франция, Великата ложа на Турция, Великата символична ложа на Испания, Великата символична ложа на Мемфис и Мицраим, великата ложа на Италия и други масонски организации. Сред поканените бяха Горбачов, Собчак, Гелман, Колосов.

Една година по-късно беше свикано ново масонско международно съвещание почти в същия състав, което изработи документ, учредяващ Европейска масонска конференция и нейния работен комитет, в който са представени ръководителите на всички ложи-участнички, в това число Великият Изток на Русия. По този начин се създава единен координиращ орган на основните масонски ложи на Запада и Изтока в Европа поставили си за цел изграждането на "Европа без граници", т.е. Голяма Европа, в която влизат масоните Жак Ширак, представителят на Либералния интернационал граф Ламбсдорф, бившият премиер на Белгия Мартенс, Бившият министър на отбраната на Англия Пети и др. От Русия бяха представени Чубайс, Амбарцумов, Сидеров (съветник на Козирев), Бурбулис, Боровой, Собчак.

В Русия и другите страни от Източна Европа, особено в Чехия, Полша, Унгария и България, масонските ложи бяха първият етап от изграждането на по-широка агентурна мрежа на ЦРУ. Вацлав Хавел например създаде серия от ложи предимно от журналисти и литератори, които впоследствие бяха вербовани от американците.

През 1996 г. в Русия вече съществуваха над 30 клуба Ротари. Освен католическия Малтийски орден в Петербург действаше и "Православният Малтийски орден", основан още от архиепископ Макариос, който се управлява от Лондон и се ползва с финансовата подкрепа на богатите гърци-масони в САЩ.

Отделно от другите масонски ложи в Русия действа и ислямското масонство. За него не се знае много. Най-много сведения има за ложата Млада Турция, създадена на масонска структура и съществуваща в Турция от края на XIX и началото на XX век от Ататюрк. Генетически тези ложи са свързани с Великия Изток на Франция. След Втората световна война дейността им, преди всичко на Млада Турция, се преориентира от вътрешните проблеми към осъществяването на идеята на Великия Туран - глобалната мистична турска държава на масонски начала, включваща и територии от Кавказ, Азербайджан, Чечня, Дагестан, Средна Азия и Поволжието. Разполагаща с големи финансови средства Млада Турция постигна съществени успехи. В началото на 90-те години членове на тази ложа станаха ръководителите на чеченските бандитски формирования - Дудаев и Масхадов, президентите на Татарстан и Ингушения - Шаймиев и Аушев.

Важен рубеж бяха изборите в Русия през 1999 г., когато стана разместване от криминалния екип на Елцин, Черномирдин, Чубайс, Березовски към новия, не по-малко престъпен клан Лужков, Примаков, Гусински, Явлински, който в началото се опитваше да използва патриотичната карта и справедлива ненавист на обикновените руснаци към режима на Елцин.

В края на 1998 г. беше създаден нов избирателен блок с фалшивото име "Отечество-Цяла Русия", оглавен от тримата известни антируски дейци Лужков (Ротари), Примаков (Малтийския орден) и татарският националист Щаймиев (Млада Турция), като финансирането идваше от един от ръководителите на международния ционизъм Гусински, член на Бнай Брит. Важно е да се отбележи, че докато старият клан беше ориентиран към САЩ и еврейският капитал в тази страна, новият оглавен от Лужков, се ориентира към Западна Европа и Израел.

Руската православна църква винаги е осъждала масонството, считайки го за "проява на сатанизма". През 1932 г. на Всезадграничния Сабор на Руската православна църква беше взето решение, че участието в масонските ложи е "несъвместимо със званието християнин-член на христовата църква и че тези трябва решително да се откажат от масонството или ще бъдат отлъчени от църквата."

Масонството винаги е било считано за враг на човечеството, още по-опасен, тъй като винаги прикрива своята тайна престъпна дейност със завесата на лъжливи тези за самоусъвършенстване и благотворителност. Практически във всички държави масонството е било забранявано от законодателството като престъпна организация. Ето някои факти:

• 1725 г. - масонството е забранено във Франция, 1737 г. френската полиция забранява събранията на масоните;
• 1738 г. - забранено е масонството в Холандия (появило се през 1734 г.) и Швеция (появило се през 1735 г.);
• 1740 г. - кралят на Испания Филип V издава указ срещу масонството, появило се през 1728 г.;
• 1748 г. - отоманската порта забранява масонството в Турция;
• 1748 г. - лорд Дервентвотер, първият велик майстор на масонския орден на Франция е обезглавен на ешафода за престъпление;
• 1751 г. - Фердинанд IV Испански забранява масонерията в своите държави;
• 1801 г. - император Франц II забранява масонерията в Австрия;
• 1823 г. - масонството е забранено в Португалия.

Масонското влияние беше един от главните фактори във всички войни през XVIII и XIX век. В края на XIX век масоните започнаха да оказват пряко влияние върху политиката на западните страни. В средата на XX век масонските ложи и свързаните с тях организации от масонски тип станаха доминираща държавна сила с ключова роля във формирането на правителствата и парламентите. Масоните дойдоха на власт и получиха възможност без всякакви ограничения да реализират своите масонски принципи в живота.

Опора на днешния западен световен ред са САЩ, които свободните масони от целия свят считат за масонска държава или за "велика масонска свръхдържава", която "строи своята държавна дейност на принципите на масонерията и иска те да се разпространят в целия свят." И в името на тези цели тя даде заповед за атомната бомбардировка на Хирошима и Нагазаки и убийството на 200 000 души.

Продължение в следващия брой.