Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години контрареволюции: Горбачов срещу Фидел Кастро
07.2024
07.2024

55 години контрареволюции: Горбачов срещу Фидел Кастро

Продължение от предишния брой

 


Периодът от 1980 г. до 1990 г. беше решаващ не само за СССР и социалистическите страни, но и за национално-освободителните движения в Африка.
Всъщност тези десет години бяха свидетели на най-мощното национално освободително движение, което, особено през втората половина на 90-те години се пренесе от Африканския рог, т.е. Етиопия, Сомалия и Южен Йемен, към юга на Африка, така наречените "фронтови държави" – Ангола, Намибия, Замбия, Зимбабве, Мозамбик и най-вече ЮАР.
През 1984 - 1990 г. бях единственият постоянен кореспондент на вестник -централен партиен орган, за цяла Африка, с офиси в Адис Абеба и Хараре. Бях първият и прокарвах пътеката. След мен последваха журналисти от "Правда", "Трибуна Люду", "Руде право", ПАП, АДН и т.н.
Но онези, които бяха преди мен, бяха кубински журналисти, които вършеха работа. Защото именно през онзи период Куба оказваше на национално-освободителните движения в юга на Африка много по-голяма и решаваща реална помощ - с въоръжени сили, оръжие и обучение, срещу оформилото се през същия период предателство на Горбачов.
През същия период кулминираше и противоречието между Хавана и Москва, зад което Горбачов готвеше преврат срещу Кастро, както срещу лидерите на другите социалистически страни.
От перспективата на времето мога вече да напиша, че част от координирането на съдействието за национално-освободителните движения в юга на Африка минаваше през мен и някои кубински журналисти, а не през съветски или други източноевропейски журналисти. Всъщност това беше стратегическа политическа работа на висше равнище в тогавашните условия.
Обменът на информация ставаше в Адис Абеба, Аден, Хараре, Луанда, Лусака, Мапуту, Джибути, Виндхук и т.н.


                                                         ***
Връщам се към тези близки времена като увод към въпроса защо само Фидел Кастро успя да провали заговора на Горбачов и защо основният фон беше именно Африка...
Това е свързано и с друг въпрос - можеха ли в София, Прага, Будапеща, да се противопоставят на Горбачов? По-лошото беше, че не опитаха. Защото, ако бяха направили това, може би щяха да успеят като Фидел Кастро, или като в Китай.
Какво всъщност ставаше в Куба, по-точно в Африка през 1985-1990 г.
Същият сценарий, който готвеха за Източна Европа, беше подготвен от съветските спецслужби и за Фидел Кастро.


Не беше тайна, че Горбачов най-силно беше обезпокоен от силата на Кастро. Но кубинската революция не искаше да се предаде и авторитетът на Фидел оставаше висок. От КГБ и ГРУ до Горбачов стигаше информация, че Кастро го счита за изменник на делото на социализма.


Особено силна позиция Кастро имаше в Африка, след изпращането на кубинския корпус в Ангола, което не се одобряваше от Горбачов, защото пречеше за побратимяването му със САЩ.


От Москва критикуваха Кастро за радикализъм. И той не криеше своите оценки за Горбачов.


Всъщност Кастро не криеше своите оценки за Горбачов. През януари 1989 г. на среща с Габриел Гарсия Маркес, който беше привърженик на перестройката на Горбачов, Фидел каза: "Аз не съм срещу принципите на перестройката, но това е изключително рискована политика. Тя води света на социализма обратно към капитализъм. Това ще бъде катастрофа." За тези думи на Фидел, Горбачов знаеше е неговата ограниченост и суетност на провинциален кариерист. И Кастро оставаше за него голям проблем".
Десет години по-късно през 1998 г. във вестника Е1 Nuevo Herald, испаноезичната версия на Miami Herald, се появи статия на бившия кубински журналист Раул Мартин, който 10 години беше работил за кубинската информационна агенция Пренса Латина.
Мартин разказа, че през периода 1987-1989 г е участвал в операцията на КГБ, която се водеше под прикритието на съветската агенция "Новости" за работа с недоволните елементи в кубинската армия с цел сваляне на Кастро и преминаване към перестройка и в Куба.


В заговора участваше и съветското ГРУ, което там имаше по-големи възможности от КГБ, благодарение на широките военни връзки между СССР и Куба и на първо място на тесните връзки на дивизионния генерал Арналдо Очоа Санчес с Генералния щаб на Министерството на отбраната на СССР и лично с един от заместниците на ГРУ Юрий Гусев. Съветският генералитет познаваше Очоа от академията Фрунзе и от Африка.
Съветските перестроечни генерали готвеха Очоа за вожд на антикастровския преврат. Помагаха му в Африка, в това число в самофинансирането на кубинския корпус в Ангола, а преди това - от войните в Етиопия и Конго-Бразавил.


За да се издържат, кубинците правеха операции с диаманти, слонова кост и оръжие на черния пазар. Не е изключено Очоа да имаше и участие в наркотрафика, тъй като посети и Ферганската долина, и базата на ГРУ там.


Но истинската причина за оперативната разработка на Очоа след триумфалното му връщане от Африка през януари 1989 г. по нареждане на Раул Кастро беше различна. Кубинското контраразузнаване знаеше за беседите на Очоа с неговите съветски другари, още повече, че след като се върна от Ангола в Хавана Очоа се готвеше да поеме командването на Западната армия, главната военна кубинска групировка, чийто сектор включваше и столицата Хавана.


Очоа наистина беше много популярен в кубинската армия и нерядко проявяваше самостоятелност. На последния етап на войната в Ангола фактически излезе извън централното командване и водеше войната почти самостоятелно. Заради тези и други причини Фидел поръча на министъра на сигурността Абрантис специално разследване на Очоа.


Но ситуацията рязко се промени след като Фидел и Раул започнаха да подозират връзка между "демократичните беседи" на Очоа със съветските генерали и групата на Реналдо Руис, наркотърговец обвинен от прокуратурата на САЩ а транспортиране на наркотици от Колумбия с помощта на кубинските власти.


Руис живееше в САЩ и беше роднина на един от офицерите - Тони де ла Гуардия, работещ под прикритие в кубинската търговска мисия в Панама. Руис се беше договорил с Тони да използва обектите на министерството на вътрешните работи на Куба за транзит на кокаин, който получаваше от картела Маделин.
Реналдо Руис беше арестуван в Панама на 28 февруари 1988 г. и доставен в САЩ от агентите на DЕА. Три дни след това американците обвиниха Фидел, че помага на наркотрафика, който използва кубински правителствени обекти.


В началото кубинците счетоха това за поредна антикубинска провокация на ЦРУ. Но през март 1989 г. започна разследване. Най-вероятно ставаше дума за наркотрафик от Колумбия на съветското ГРУ. Кубинското контраразузнаване в Латинска Америка беше едно от най-добрите в света, И всичко това ставаше без Фидел Кастро да знае.
Но работата не беше в наркотиците. Ясно беше, че американците готвеха нещо много по-голямо и че имаха някакво сътрудничество със спецслужбите на Горбачов.
По същото време военното разузнаване на САЩ -DIA, започна планирането на похищение на министъра на вътрешните работи на Куба Абрантес. Операцията трябваше да стане в средата на 1989 г. По това време Очоа вече трябваше да командва Западната армия. Провокацията с елиминирането на Абрантес трябваше да стане сигнал за преврата срещу Кастро в Хавана.


Междувременно позицията на "съветските другари" се променяше бързо, Горбачов не беше доволен от действията на Кастро в Африка. В началото Фидел имаше подкрепата на ГРУ и съветският военнопромишлен комплекс. Но когато Горбачов започна да сдава всичко, тяхната позиция се промени на 180 градуса и те побързаха да станат перестройчици.


Именно с тях поддържаше контакти Очоа. Той и братята де ла Гуардия и други бяха арестувани. Вероятно американците знаеха за готвения арест и бяха предложили на кубинците да избягат в Маями. Имаше момент, когато се бяха събрали на скоростен катер, но не се решиха на бягство.


На съдебния процес в Хавана бяха положени усилия да бъдат изключени подозренията за политически заговор. Останаха корупцията и наркотиците.
Съществуването на военен заговор срещу Фидел трябваше да се скрие заради вътрешни и външни причини. Разследването щеше да открие участие на съветските спецслужби срещу Фидел, който все още се надяваше на промяна на ситуацията в СССР. По този начин Фидел осуети военен преврат срещу себе си от перестройката на Горбачов.


Две седмици след разстрела на Очоа през юли 1989 г., Кастро заяви: "Ние предупреждаваме империализма да няма никакви илюзии по отношение на нашата революция. Да не мисли, че тя няма да устои, ако в социалистическия лагер стане катастрофа. Ако утре ни съобщят, че в Съветския съюз е започнала гражданска война или че СССР се е разпаднал Куба и кубинската революция ще продължат да стоят в цял ръст."


До гибелта на СССР оставаха 2 години.


                                                             ***
Ще се спра накратко и на работата на спецназа на Куба – "Черните оси", на фона на военната помощ на Куба за Африка.


Кубинското военно разузнаване – Дирекцията на военното разузнаване (La Direccion de Inteligencia Militar, DIM) е военен команден орган към Министерството на революционните въоръжени сили на Република Куба, отговарящ за събиране на информация за въоръжените сили на други страни и разузнавателна информация въз основа на приемане и анализ на електромагнитно излъчване (електронно разузнаване).
Щабът на Дирекцията за военно разузнаване – DIM, се намира в сградата на Генералния щаб на Министерството на въоръжените сили, на Plaza de la Revolution в Хавана, на 6-ия етаж, където е в непосредствена близост до основната част от звената на Дирекцията за военно контраразузнаване (La Direccion de Contraiteligenicia Militar) на Министерството на отбраната на Куба.


Дейността на Дирекцията за военно разузнаване – DIM, се осъществява в тясно сътрудничество с Дирекцията за разузнаване (Direccion de Inteligencia – DI) на Министерството на вътрешните работи на Република Куба, която има широки оперативни възможности. В разгара на Студената война DI се утвърди като една от най-силните разузнавателни служби в света в областта на работата под прикритие, разгръщайки многослойна архитектура на таен апарат не само в Южна Америка, но също така чрез способностите на диаспората в САЩ.


Оперативно подчинен на DIM е "Орденът на Антонио Масео Въздушно-щурмова бригада", по-известен като Черните оси (Avispas Negras). Специалният стил на кубинското разузнаване позволиха да се запази силната позиция на DI във висшата лига на разузнаването и във временната нестабилна структура на еднополюсен свят, след края на Студената война.


Местоположението на Куба, поради редица географски и технически фактори, е идеално за получаване на достъп до повечето от комуникациите на САЩ с външния свят, включително основните съоръжения на критичната информационна инфраструктура. Куба, заедно със седалището на Агенцията за национална сигурност на САЩ (Форт Мийд, Мериленд), е географски най-удобното и технически способно място в Западното полукълбо за широкомащабно електронно прихващане на данни.
DIM управлява една от най-големите и най-сложни програми за електронно разузнаване в света.


Обхватът на съоръженията за спешна помощ в Бехукал, на 20 км южно от Хавана, позволява на кубинското военно разузнаване да покрие максималния наличен диапазон от комуникации на САЩ, представляващи интерес, както правителствени, така и частни, както и сателитни връзки между Северна Америка и Европа.
Преди да изпълнят международния си дълг в Ангола, кубинските военни командоси "Черните оси" бяха разделени на десантни и саботажни части. През 1963 г. по инициатива на Фидел Кастро са сформирани групи от специални сили (Grupos Destinos Especial), известни като "Тигрите", през 1974 г. – въздушнодесантна бригада.
Първото им сериозно бойно кръщение беше в Ангола.


По време на американската експанзия на Рейгън в Централна Америка, кубинското военно разузнаване предостави консултантска помощ на Никарагуа, Гренада и Панама при отблъскването на американската агресия.


По време на мащабната операция в Ангола специалните сили на кубинското военно разузнаване придобиха боен опит в конфронтация с въоръжените сили на ЮАР с наемници от страните от НАТО и местни въоръжени групи, подчинени на тях.
Официалната история на съвременните "Черни оси" датира от 1 декември 1986 г., когато в структурата на Революционните въоръжени сили беше създадена отделна бригада със същото име. През 1989 г. специалните сили на кубинското Министерство на вътрешните работи се сляха в една структура със специалните сили на военното разузнаване.


Голямо внимание се отделя на спецификата на воденето на бойни действия в тропиците на Карибите. Освен това "Черните оси" се считат за най-подготвената и боеспособна единица за война в селски условия. Особеност на използването на единицата е използването на тактика на малки мобилни автономни групи от 5-6 бойци, способни да проникнат дълбоко в тила на врага и да причинят критични щети на ключови военни комуникации. По отношение на бойната подготовка "Черните оси" си сътрудничат с инструктори от специалните части на Китай, Северна Корея, Виетнам и Русия. Кубинските специални сили постигнаха най-големите си успехи в Ангола, в битки срещу южноафриканската армия и движението UNITA. Основните задачи, изпълнявани от "Черните оси" в операция "Карлота" в Ангола, бяха разузнавателни дейности и проникване във вражеска територия, търсене и унищожаване на колони, миниране на маршрути за движение на врага и организиране на засади. По-специално, по време на битката при Кангамба през август 1983 г. анголските и кубинските сили – "Черните оси", обсадени от бойци на UNITA, подкрепени от южноафриканските военновъздушни сили и специални сили, успяха да обърнат ситуацията. В Ангола кубинският контингент, като част от широкомащабната операция "Карлота", изигра ключова роля в защитата на независимостта и суверенитета на Луанда. Оперативните и бойни действия на DIM дадоха и значителен принос за победата над въоръжените сили на расисткия режим на ЮАР и техните прокси сили в Ангола. Включително решителната битка при Куито Куанавле, по време на която кубинските специални сили организираха успешни саботажи зад вражеските линии и устройват засади на елитни южноафрикански части и наемници от САЩ.


Участието на кубинското военно разузнаване беше от решаващо значение и за отблъскване на нахлуването в Етиопия от сомалийските сили по време на войната в Огаден.


В Близкия изток DIM участва в кубинската военна мисия за подкрепа на Сирия през октомврийската война от 1973 г.


По време на американската експанзия на Рейгън в Централна Америка кубинското военно разузнаване предоставя съвети на Никарагуа, Гренада и Панама.
DIM имаше значително влияние за противодействието на американското военно разузнаване и операцията "Кондор".
DIM поддържа специални отношения с Венецуела и продължава да оказва подкрепа на Каракас срещу Вашингтон.


Очевидно е, че в този контекст Вашингтон ще продължи да увеличава своята военна и разузнавателна активност в региона, използвайки методологията и инструментите на хибридната конфронтация. Основните цели на САЩ през 21 век ще продължат да бъдат Куба, Венецуела и Никарагуа – възприемани като опора на съпротивата срещу опитите за възстановяване на доктрината Монро.

 

 

 

Кастро не можеше да скрие презрението си към Горбачов.

 

 

Кастро беше принуден да елиминира ген. Очоа.

 

 

Логото на кубинските "черни оси".

 

 


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 339, July 2024
Българската квадратна „кръгла маса“: Красимир Иванджийски – 33, 55 и 77 години /6/
Българската квадратна „кръгла маса“: Красимир Иванджийски – 33, 55 и 77 години /6/ Продължение от пре...
 
# 339
  Робърт Максуел в СССР и Източна Европа /3/
55 години цветни контрареволюции. Робърт Максуел в СССР и Източна Европа /3/   От редакцията: В брой 338 в анали...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com