Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Робърт Максуел в СССР и Източна Европа /3/
07.2024
07.2024

55 години цветни контрареволюции. Робърт Максуел в СССР и Източна Европа /3/

 

От редакцията:

В брой 338 в анализа за Максуел беше допусната техническа грешка не по наша вина. Не се сърдим на колегите от печатницата, защото знаем в какви условия работят.
По-долу повтаряме трета част на анализа, с който отговаряме на многобройните обаждания и защото анализът е наистина уникален.

 

 

Заглавието може да бъде и "От Робърт Максуел – вербовчика на Горбачов и Луканов, до Гислейн Максуел и Джефри Епщайн. И обратно."
Това четиво изисква повишено внимание. Или го прочетете отново няколко пъти. /Едновременно предупреждаваме всички плагиати и аматьори на лесните пари, че "още не сме ви почнали"./
…Началото на 2024 г. започна с разсекретяване на нови файлове около "аферата на века" на елитния секс-трафикант Джефри Епщайн и неговата не по-малко елитна помощничка Гислейн Максуел, дъщерята на супер мошеника Робърт Максуел.
Разкритията вървят в две посоки:
1. Допълва се списъка с 200 имена на пътувалите до острова на Епщайн за сексуални развлечения с непълнолетни момичета сред които:
И втората посока:
- че Епщайн и Гислейн Максуел /както и нейният баща Робърт Максуел/ са били шпиони на Израел, които са използвали непълнолетни момичета за шантажиране на политици в САЩ и по света, за да работят или информират израелския МОССАД.
Нас в случая отново ни интересува повече Робърт Максуел, една от основните фигури в сценария на перестройката на Горбачов, който също работеше за МОССАД и британската Mi6 и най-вероятно беше вербовчикът на Горбачов. И на Луканов и на доста други лица.


                                                         ***


Но да започнем отпред назад, т.е. от "аферата Епщайн" към "аферата Максуел". И обратно.


На 6 юли 2019 г., с ареста на милиардера Джефри Епщайн в Ню Йорк по обвинения в педофилия и блудство с десетки непълнолетни и организиране на голяма педофилска мрежа в САЩ, започна „скандала на хилядолетието“, една от най-мръсните операции на така наречената „дълбока държава“ и на израелския МОССАД, която взриви цялата западна върхушка.


И в момента няма нищо по-радиоактивно от Педогейт на Епщайн, която продължава вече 5 години.
Сред най-усърдните доставчици на „живо месо“ за Епщайн беше Гислейн Максуел – дъщеря на британско-еврейския мошеник Робърт Максуел, водещ шпионин на МОССАД, самият участник в безброй скандали, починал от „инфаркт“ и паднал в океана от своята яхта „Гислейн“ до бреговете на Испания през 1991 г., но най-вероятно убит или хирургически префасониран и изтеглен от МОССАД от „бизнеса“.


Епщайн и Гислейн Максуел са се срещнали още преди 1990 г. в Ню Йорк, посредник е бил нейният баща – Робърт Максуел, който е свързал и Епщайн с МОССАД, т.е. е бил вербовчик за израелското разузнаване, както на секс-престъпника Епщайн, така и на собствената си дъщеря – Гислейн.


Това подсказва, че скандалът с Епщайн е една от най-мръсните операции на МОССАД и ще продължи да се развива.


Епщайн, като агент на МОССАД, дълго време е бил използван като хъб за събиране на компроматериали за почти всички членове на американската и глобална върхушка, за техните сексуални престъпления и т.н.
Гислейн Максуел, която е действала като "госпожа" на Епщайн, също е тясно свързана с "медения секс капан".


Баща й Робърт Максуел, също беше агент на МОССАД и е осигурил връзката между Епщайн и разузнаването на Тел Авив.
Подобно на предполагаемото обесване на Епщайн в очакване на процеса, смъртта на Робърт Максуел на яхтата му Lady Ghislaine край бреговете на Испания през 1991 г. повдигна подозрения за убийство. Или за измама.
Така 33 години по-късно след смъртта /или "смъртта"/ на Робърт Максуел отново се връщаме към него с няколко въпроса, имащи връзка и с днешния ден.
Ционисткият магнат Робърт Максуел беше една от най-важните задкулисни фигури на контрареволюционните преврати в СССР и социалистическите страни от Източна Европа преди и след 1990 г. Последиците от неговата дейност се чувстват и до днес, тъй като става дума не само за най-важният политически и идеологически сблъсък на ХХ век, но и за войната между основните тогавашни шпионски централи – ЦРУ, КГБ, Mi6, МОССАД и т.н.
Максуел беше и основен проводник на израелския, британския и американския шпионаж, към Горбачов и Яковлев и към лидерите на социалистическите страни, в това число обкръжението на Живков...


                                                              ***


... Преди 33 години – в ноемврийската утрин на 4 срещу 5 ноември 1991 г., голото тяло на 68-годишния английски магнат Робърт Максуел /или на негов двойник/ беше намерено в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Ghislaine съобщи, че той е изчезнал.
Смъртта му предизвика потоп от догадки, сред които най-странната беше дали Максуел наистина е умрял или смъртта му е поредна мистификация.
И в миналото в „Строго секретно“ задавахме въпроса дали Максуел е умрял, дали обстоятелствата за смъртта му отговарят на истината и ако не е така, кой всъщност беше погребан в Ерусалим.


Лабиринтът, по който се промъкваше един от най-големите мошеници на века – Робърт Максуел, беше наистина много сложен за разшифроване. Още повече, че ставаше дума за човека, който беше вербовал Горбачов и Луканов. И не само.
Да започнем отначало.


Следствието в Англия, водено след смъртта на Максуел, чието тяло беше намерено във водите до Тенерифе на 4-5 ноември 1991 г., се съсредоточи върху откраднатите от него 700 милиона лири от пенсионните фондове на неговата фирма. Максуел използваше тези пари за спасяването на сриващата му се империя. Но следствието не се занимаваше с дейността на Максуел в Източна Европа, където според английския журналист Гордън Томас, той действаше благодарение на близките си отношения и с КГБ. Максуел е познавал Владимир Крючков, шефа на КГБ от 1988 г. до средата на 1991 г. Според Томас, Максуел се беше запознал с Крючков благодарение на Андрей Луканов.


Следваха още по-интересни спекулации. Чрез Луканов, Максуел се е свързал и със супермафиота Семьон Могилевич, който е започнал да пере парите му.
Когато в Кремъл влезе Горбачов, за Максуел настъпи неговият звезден час и получи възможността да прави неограничен бизнес в източна Европа, започвайки от България и свършвайки с Полша.


През зимата на 1985 г. Максуел беше донесъл в Полша две неща – договори на полската оръжейна външнотърговска централа Cenzin с неговата фирма GeoMiliTech (GMT), регистрирана в Тел Авив, и копие от компютърната програма Promis, разработена от малката американска компютърна фирма Inslaw на Уилям Хамилтън, компютърен експерт от американската Агенция за национална сигурност (NSA). Тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби.
На Promis ще се спрем подробно в следващи броеве. Тук ще споменем, че тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби. През 1983 г. копие от Promis стигна до Израел чрез друг израелски шпионин Рафи Ейтан.
Но ЦРУ и евреите се нуждаеха от човек с международни връзки, с доказани умения за преговори и далавери. На тези изисквания отговаряше само един, който беше евреин и работеше и за МОССАД. Това беше Робърт Максуел...


Максуел беше идеалният продавач на Promis. Той осигури необходимата на МОССАД ефективност от вратата-капан на програмата.
Promis беше продадена за 500 милиона долара на Англия, Австралия, Южна Корея, Канада, Гватемала, ЮАР.


Максуел я продаде и на полската Държавна сигурност. В замяна поляците му дадоха 20 млн. долара и позволиха на МОССАД да открадне един съветски Миг-29. Полският генерал получи един милион долара.


Според полското списание Wprost, плащането на тези 20 милиона долара е минало през Българската народна банка, в която Максуел е имал сметка за обслужване на сделките с Promis. Парите след това са прехвърлени на Credit Suisse (Швейцария) и към израелската Discount Bank. Колко получаваше Максуел, не се знае.
Максуел замина и за Москва. Официалната причина беше да интервюира Михаил Горбачов. Неофициалната – да продаде Promis на КГБ. Чрез вградения инфочип МОССАД получи безпрецедентен достъп до компютрите на КГБ и на съветското военно разузнаване.


В Лондон обаче медийната империя на Максуел вече имаше огромни проблеми. Ако не получеше необходимите финансови инжекции трябваше да спре дейността си. В City обаче не бързаха да му помагат. Дълбоко в недрата нещата се променяха.
Оставаше една възможност – притежаваната от него в Тел Авив корпорация Citex. Максуел нареди на директора й, синът на премиера Ицхак Шамир, да продаде корпорацията. Но отговорът не беше положителен. Последната надежда пропадна. Синът на премиера каза на баща си, че Максуел има финансови проблеми. Шамир, знаейки за връзките на Максуел с МОССАД, информира шефа на разузнаването Наум Адмони, който свика заседание.


Обсъдиха няколко варианта. Решението на МОССАД беше да прекъснат всички връзки с Максуел. Той обаче знаеше за агенцията почти всичко. Поради това беше решено Адмони да се срещне с Максуел и да му припомни за неговата отговорност към МОССАД и Израел.


Какво стана между тях е тайна. Но само няколко часа по-късно Максуел напусна Тел Авив с частния си самолет. Това беше последният път, когато в Израел го видяха жив.
В Лондон Максуел се опита да спаси вестникарската си група. Обаждаше се и в МОССАД, на Адмони. За какво си говореха?
На 30 септември 1991 г. той отново се обади на Адмони и му каза, че ще разтръби по целия свят за тайната среща на шефа на МОССАД – Адмони, с шефа на КГБ Владимир Крючков.


Срещата на Крючков с Адмони стана на яхтата на Максуел в Адриатическо море и самото разкритие можеше да навреди на Израел и САЩ.
Именно в този момент в МОССАД се стигна до консенсуса за елиминирането или изтеглянето на Максуел. Групата действаше с одобрението на премиера Шамир. Присъдата на Максуел беше подписана.
На 29 октомври 1991 г. на Максуел се обади резидентът на МОССАД в посолството на Израел в Испания. Каза му да дойде на следващия ден в Испания, тъй като нещата „вече са отработени и няма нужда от паника“. Максуел кацна в Гибралтар, за да се качи на своята яхта Lady Chislaine. Замина за Канарските острови, за да изчака там „следващите инструкции“.
На 30 октомври четирима израелци пристигнаха в мароканското пристанище Рабат. Казаха, че са водолази и наеха океанска моторница. Заминаха също за Канарските острови.
Веднага след това магнатът се върна на яхтата си и изплува в океана. Следващите 36 часа яхтата се движеше между островите, далеч от сушата. Екипажът не го помнеше толкова объркан.
През нощта двама души от изпратената от МОССАД група, които с моторницата преследваха яхтата на Максуел, успяха да се качат на борда. Максуел беше на палубата. Обезвредиха го. Единият инжектира въздух във врата му. Максуел умря след няколко секунди.


Убийците изхвърлиха тялото в морето и се върнаха в своята моторница. Изминаха 16 часа преди тялото на Максуел да бъде намерено.
През нощта на 4-5 ноември проблемите на МОССАД потънаха в студените води на Атлантическия океан заедно с него.
Но всичко едва започваше…


                                                              ***


Последвалото разследване и аутопсията на испанците поставиха много въпроси.
Трима испански патолози извършиха аутопсията. Те поискаха органите да бъдат изпратени в Мадрид. Но семейството на Максуел се намеси и настоя балсамираното му тяло да бъде изпратено в Израел, за да бъде погребано.


Защо испанците се съгласиха и дали изваденият труп беше на Максуел?
Сред „опечалените“ на погребението имаше представители на ЦРУ, КГБ и Mi6. В тълпата беше и Андрей Луканов и още едно лице от близкото му обкръжение. Там беше и една още по-странна фигура – отец Ибрахим, работещ за Секретариата на Ватикана.
И така, на 4 срещу 5 ноември 1991 г. английският магнат Робърт Максуел – на 68 години, беше намерен мъртъв в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Chislaine съобщи, че той е изчезнал.
Но веднага се появяваше въпросът защо МОССАД, който така ревниво укрива своите операции и престъпления, изведнъж си признава на Гордън Томас, че е ликвидирал своя най-добър агент Максуел. И даже обясняваше по какъв начин е станало това.
Според публикациите на Томас, на 4 ноември 1991 г. двама души от изпратената от МОССАД група, която с моторница е преследвала яхтата на Максуел, са се качили на нея. единият е инжектирал въздух във врата на Максуел, който е умрял след секунди и е паднал във водата. В следваща своя публикация Томас обаче твърди, че е била инжектирана „парализираща отрова“ и т.н.


Така или иначе, вероятно това е оправданието, защото в дробовете на намерения труп не е имало вода или морска сол. Значи, той не се е удавил, а е умрял още преди падането във водата, което натрапваше въпроса дали Максуел е бил убит или вместо него не е бил погребан някакъв друг труп, например на известния му двойник, докато самият Максуел вече се е намирал далеч (може би в Латинска Америка или в района на Кейптаун в ЮАР, за което споменава шведската стюардеса на яхтата му, спомняйки си, че той се е хвалил, че си е купил „място в Южна Америка“ в случай, че „нещата тръгнат на зле“).


Имаше и други "грешки". Първите съобщения след смъртта на Максуел бяха, че тялото му е било във водите на Атлантическия океан 14-16 часа, като е било намерено на повърхността на 30 мили от яхтата. Но според оценката при аутопсията трупът е бил във водата само 6 часа. Как за тези 6 или 16 часа е изминал 30 мили в океана, никой не може да обясни.


Тогава Гордън Томас сервира нова версия – че трупът на Максуел е бил открит няколко дни по-късно от изпратения да го търси хеликоптер недалеч на Канарските острови на 15 метра под водата с лице към небето. От хеликоптер на 15 метра под водата не може да се види и кит, т.е. някой беше отпуснал фантазията си и дезинформираше, за да се прикрие въпросът дали това не беше сценарий на МОССАД за фиктивната смърт на Максуел и изтеглянето му от световния шпионаж.


Но и това не беше краят. Според първоначалната информация, аутопсията на трупа на Максуел, „който е бил силно повреден до неразпознаване от пребиваването си във водата“ (как е станало това само за 6 или 16 часа не е ясно) е била направена от трима испански патолози в една малка морга на испанския бряг. Лекарите вероятно са се усъмнили в нещо и са поискали органите на Максуел да бъдат изпратени в Мадрид, но семейството му се е намесило и трупът, в метален ковчег, без вече никой да го види, беше изпратено в Израел, където беше погребано на Маслинения хълм в Ерусалим.
И отново грешка, защото се появи от Гордън Томас нов щрих от моргата – че Максуел е бил погребан без мозъка си, който бил загубен някъде по време на дисекцията, те.. още в Испания. И че няколко дни след погребението гробът му е бил отворен тайно и мозъкът е бил поставен в чаршаф, увил неговото голямо тяло, т.е. той е бил погребан като мюсюлманин.


Със същия успех Томас би могъл да твърди, че Максуел е бил погребан без двата си крака или без главата. И по какъв начин мозъкът му е стигнал от Испания до Израел за няколко дни, след като е бил загубен, как са разбрали, че това е именно той, как е бил запазен в такова състояние, че да бъде поставен в ковчега?
Което натрапваше въпроса дали Максуел въобще е бил „убиван“ или дали вместо него не е бил погребан някакъв друг труп, а Максуел, знаейки неговия характер, не е наблюдавал собственото си „погребение“ в Ерусалим отблизо с истеричен смях, наред с девет премиери на Израел, няколко шефове на МОССАД и прочее шпионски антураж от целия свят.


От перспективата на времето ставаше все по-ясно, че официалната версия за смъртта на Максуел и нейната „интерпретация“ беше пълен нонсенс и че, ако се направи опит за анализ на мистериите /направихме това още през 1997-2009 г./, съпровождащи смъртта на Максуел, нещата могат да се насочат в най-изненадващата посока:
- защо Максуел изведнъж е тръгнал със своята яхта без обикновения си екипаж и без предупреждение;


- защо е променил курса след като се е срещнал с някой в хотела Reid в Мадейра;
- с кого се е срещнал в Абона и защо след това е отплувал източно от Гран Канария;
- защо в първата аутопсия испанските патолози описваха неговото тяло като „атлетично с кафява коса“, въпреки че Максуел беше дебел и отпуснат и неговата побеляла коса беше боядисвана в черно;
- защо Максуел, който пиеше няколко бутилки алкохол всеки ден, не беше пил абсолютно нищо онази нощ, според аутопсията;
- ако е имало инцидент и е паднал от яхтата във водата, защо нямаше вода в дробовете му, което означаваше, че е умрял още преди падането;
- защо пръстовите отпечатъци и зъболекарските записи не бяха представени към аутопсията, за да докажат, че това е именно Максуел;
- каква беше втората моторна яхта, която местните рибари бяха забелязали в района във време, когато големи яхти обикновено не се движат там;
- защо тялото му беше намерено сравнително недалеч до брега, въпреки че течението би трябвало да го отнесе по посока на Америка;
- защо Максуел беше погребан в Израел, а не в Англия.


Ясно беше, че Максуел не е умрял от случаен инцидент през онази нощ. Може да е бил убит? Имаше хиляди врагове, желаещи да го ликвидират. Беше обвинен, че е водещ агент на МОССАД, че се занимаваше с търговия на оръжие, че беше близък приятел с комунистическите лидери в Източна Европа и с водещи мафиоти на Запад.
Или на някой от екипажа беше платено да го убие? Или пък втората яхта, забелязана наблизо, е изпратила лодка, за да достави убийците на борда. Но откъде те са знаели, че той внезапно ще промени курса си около Гран Канария? Това обаче може да бъде обяснение за малкия белег, намерен при аутопсията зад ухото му, който може да е фаталната инжекция, убила Максуел преди да падне в океана?
Но никой не можеше да обясни необичайното поведение на Максуел през онези дни. Когато целият му бизнес се разпадаше, той изчезна за дълъг уикенд без никаква прислуга или помощници. Изведнъж стана очарователен за всички, въпреки грубиянския му характер.


И какви бяха тези мистериозни срещи в Мадейра и Абона? Изведнъж ноторичният алкохолик Максуел престава да пие, слиза на брега сам, отказва да обядва на яхтата, като че ли не иска никой от екипажа да го види, а друга бърза и луксозна яхта се намира в близост до неговата около Гран Канария.
След смъртта на Максуел стана ясно, че си е купил гробен парцел на Маслинения хълм в Ерусалим. Имаше застраховка живот в Лойдс за 20 милиона лири и беше оставил инструкции за семейството след смъртта му да бъде погребан в Израел. Тъй като смъртта му настъпи извън английската юрисдикция и тъй като той изчезна във вторник, семейството му трябваше да взима бързи решения, за да може да бъде пренесен до петък в Ерусалим.


И колкото повече се трупаха такива въпроси, толкова по-силно беше подозрението, че човекът, който беше умрял онази нощ, не беше Робърт Максуел, който все пак беше реалист и добре знаеше, че играта му свършва и че по някакъв начин трябва да се измъкне от пропастта.
Последното нещо, което би понесъл, би било презрението на английската финансова върхушка, която не го понасяше, а той ги считаше за най-лесните хора за ограбване, докато те не откриха, че с неговите форми е завлякъл стотици милиони лири от пенсионерските фондове, част от които мой бяха укрити в някои банки в България в това число в Банката за земеделски кредит.
Вероятно приятелите му от МОССАД, за които той отдавна работеше, му помогнаха да си купи гроба. Това му даваше възможност да бъде погребан на „свещената земя“ и тялото му никога да не бъде ексхумирано.
Когато дойдеше моментът да изчезне, все пак би трябвало да има труп, за да се предотврати издирването му от Интерпол. Неизбежният избор би бил един от двойниците на Максуел.
Не се знае дали имаше само един или няколко двойника, но така или иначе, трупът най-напред трябваше да бъде намерен и след това разпознат от жената на Максуел – Елизабет.


Така стигаме до другата версия – че на Максуел помагаше група бивши служители от МОССАД и ЦРУ, които си вършеха работата.
…За първи път Максуел ги потърси през юли 1991 г. Мълвата беше, че един от световните магнати има проблеми. Тогава при Максуел се появи един човек, да го наречем Робин, с когото обсъдиха възможностите да изчезне при очертаващите се извънредни обстоятелства.
Максуел имаше двойник, когото използваше от години. Той беше също така едър, но много по-строен от своя патрон – черен колан, непиещ, подреден живот за 100 000 лири годишно.


Максуел трябваше не само да изчезне. Той искаше трупът му да бъде идентифициран извън всякакво съмнение, за да може да живее спокойно.
Към ноември 1991 г. ситуацията му вече беше непоправима. И сценарият с неговата смърт беше пуснат в действие. "Максуел" беше "погребан" в Ерусалим с държавни почести.


От аутопсията беше съобщено, че Максуел е умрял от инфаркт. Неговата вдовица разпозна тялото. Той беше погребан бързо, като евреин. Но беше погребан двойникът, докато Максуел вече пътуваше към Южна Америка или Южна Африка, като още на втората яхта към промяна на физиономията му пристъпи опитен хирург.
Но преди това, в началото на октомври 1991 г. Максуел потърси споменатия Робин, който му каза, че се нуждае от около три седмици и ще му съобщи план, който трябва да спазва. Каза на Максуел да се качи на яхтата си и да пристигне до петък на Мадейра, че ще се срещнат в хотела Reid в събота, за да финализират детайлите, в това число 1 милион лири за Робин.
Максуел потегли към Гибралтар във вторник, без своя обикновен антураж. Каза, че ще се върне до понеделник, за да произнесе реч пред англо-израелското общество.
След това нареди яхтата му да се насочи към Мадейра, където в хотела Reid се срещна с Робин, който му каза плана. До Канарите ще има друга бърза яхта, която ще го закара до Карибите. До неделя ще продължи да говори по телефоните и за всички ще бъде нормално.


Планът беше прост и изпълним и трябваше да изглежда като инцидент – Максуел е паднал от яхтата. Случва се. Трагедия в морето.
Размяната с двойника стана във водата, когато двамата плуваха. Двойникът се качи на яхтата Lady Ghislaine и размяната не беше забелязана. Максуел се качи на другата яхта, където започнаха да го префасонират по такъв начин, че след един месец и предишната му секретарка не би могла да го разпознае.
Междувременно двойникът отказа да се храни на яхтата, слезе на сушата, след това посети фламенко-шоу, за да бъде забелязан и запомнен, каквато му беше задачата. След връщането на яхтата трябваше да направи само едно нещо - да нареди на капитана да заобиколи Гран Канария.
Робин изпълняваше своята част от сценария. Потегли от втората яхта към Lady Ghislaine с някаква важна роля, докато Максуел „спасява своята империя“ и че за това ще получи много пари.
Бедният двойник не разбра, че идва последният му момент. Става дума за белегът, намерен под лявото ухо на трупа, инжекция със смъртоносно вещество, което предизвиква инфаркт до няколко минути и не оставя никакви следи – стандартна операция.


Но тук имаше грешка. Трябваше да го хвърлят в морето преди да умре, за да се удави и глътне вода в дробовете. Но двойникът умря веднага и Робин нямаше друг избор. Тялото на двойника беше подхвърлено във водите, там където бяха сигурни, че рибарите ще го намерят до 6 часа вечерта. След това тялото трябваше да стигне до Израел като идентифицирането и проверките трябваше да приключат до четвъртък вечерта. Когато дръпнаха чаршафа, за да го разпознае, жена му Бети каза „да“ и се обърна, за да не го гледа. Тя идентифицира за тези няколко секунди двойника, като беше сигурна, че това е мъжът й. Приликата беше голяма.
Но застрахователите от Лойдс обаче бяха изпратили свои експерти да идентифицират Максуел и трябваше да направят нова аутопсия. Лекарят им не можа да установи как е настъпила смъртта.


По този начин трупът на Максуел беше окончателно готов за погребение в неделя в Ерусалим в неговия предварително осигурен парцел.
Дали Максуел остана жив? Можеше да се е скрил в Маями, на Каймановите острови, в Австралия, Южна Америка или около Кейптаун. Никакъв проблем.
Разбира се, на този фон се появи друг въпрос – кой и защо уби Андрей Луканов. И защо споменатият в началото Гордън Томас по едно време си измисли, че МОССАД е искал да „изведе Луканов от България“. Какво ли пък би могло да означава това „да го изведе“? Заради какво и по какъв начин? В определен контекст „изведе“ може да означава и „ликвидира“. Защото преди всичко ставаше дума за много пари. И какво търсеха синовете на Максуел в София след неговата „смърт“ или „убийство“? Дали търсеха парите, които Луканов открадна на Максуел?

                                                                                               Продължение в следващия брой

 

 

Максуел се появи в Кремъл още при Брежнев за да се укрепи при Горбачов и Яковлев.

 

Чрез Луканов и Дойнов Максуел успя да стигне и до Живков, на който издаваше някакви трудове в Лондон.

 

След „смъртта“ на Максуел синовете му долетяха в София даму търсят парите в една фалирала банка.

 

 

Максуел беше постоянно пиян на яхтата си. Този път обаче не беше

 

 


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 339, July 2024
55 години контрареволюции: Горбачов срещу Фидел Кастро
55 години контрареволюции: Горбачов срещу Фидел Кастро Продължение от предишния брой   Периодът от 1980 г. ...
 
# 339
  Ядреният етап на третата световна започна с удар срещу ядрения щит на Русия „Воронеж“
 Ядреният етап на третата световна започна с удар срещу ядрения щит на Русия „Воронеж“   На 25 м...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com