Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Дълбока държава
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Игра на трупове. Краят на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер /3/
07.2024

 Игра на трупове. Краят на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер /3/

 

 

 

Продължаваме нашата аналитична поредица за един от най-важните и сложни процеси на последните два века – генезисът и развитието на клана на глобалната клептокрация – Ротшилд, от началото на ХІХ век до днес, който определяше и определя развитието на капитализма от зараждането му в Западна Европа до днешната глобализация.


Моментът е уникален, кулминиращ в сегашната системна криза на Запада. Налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. Безусловно слизането то сцената на Ротшилд е признак за тектонични промени в световната геополитика, икономика и финанси.


В момента е невъзможно да се предвидят параметрите на промените. Досега в историята тези сили никога доброволно не са излизали иззад кулисите, без да имат крайна нужда. Преди 20 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях.


Преди няколко години никой не беше чувал и за задкулисните общества, а сега на всички са известни тези организации, органи, групи, които изграждат тайната пирамида на властта в света.


С други думи тази тайна пирамида, която няколко хилядолетия формираше изгодна за себе си цивилизация, само за няколко години беше извадена на дневна светлина.


Но засега няма основания да се предполага, че битката на света срещу тази пирамида е спечелена. Защото досега не е имало такъв момент, в който се пресичат процеси, изразяващи се в:


- смъртта на главите на клановете Ротшилд и Рокфелер;
- смъртта на Елизабет ІІ и смъртта /болестта/ на Чарлз ІІІ, краят на Уиндзорите;
- смъртта /болестта/ на Клаус Шваб, издънка на Ротшилд;
- кризата на банките и долара;
- ролята на златото и криптовалутите;
- кризата на "дълбоката държава";
- Ротшилд основен враг на Русия;
- къде е златото на Русия;
- Хитлер, издънка на Ротшилд;
- съюзът нацизъм – ционизъм;
- войните в Палестина и Украйна;
- Vatican Incorporated;
- COVID измамата;
- и т.н., очертаваща края на системната криза на Запада.


                                                * * *


За католиците всички пътища водят към Рим. За така наречената световна конспирация всички пътища водят към клана Ротшилд и към неговия клон в САЩ – Рокфелер. Нищо, което става в съвременния свят, няма да бъде разбрано, ако не бъде разшифрован генезисът, свързан с Ротшилд и ционизма. С тях е свързана и сегашната война на САЩ в Европа, Близкия Изток, Азия, Африка…
Методът, с който кланът Ротшилд печели влияние, е същият, който кралските династии използват от векове – браковете. Членовете на клана, техните синове и дъщери избират съпрузи на основата на съюзите, което води до кръвосмешение и бракове между братовчеди.
Така например Якоб Шиф, основният представител на Ротшилд в САЩ, е израснал в дома на Ротшилд на "Юденгассе" 148 във Франкфурт. След това Шиф идва в САЩ с капитал на Ротшилд и контролира малък еврейски банков концерн, основан от търговците на дребно Абрахам Кун и Соломон Льоб. Той се жени за дъщерята на Соломон Льоб, който през 1885 г. се оттегля и Шиф ръководи фирмата Kuhn, Loeb от името на Ротшилд до 1920 г., когато умира.
Едмунд Ротишилд пък е президент на Еврейската колонизаторска асоциация, която е основна ;ционистка група. Амсел Ротшилд споменава, че в завещанието си, неговият дядо – Амсел Мейер Ротшилд, заповядва всички негови наследници да "останат верни на еврейската вяра". Но Ротшилд не остават верни на ортодокса и стават крайни ционисти, като постепенно постигат контрол над цяла Европа – от Петербург до Виена, от Виена до Париж, от Париж до Лондон, от Лондон до Вашингтон.
Масонските ложи също са свързани с клана Ротшилд. Той е в дъното на създаването на баварските илюминати. Поне един от тях е техен член – Амсел Ротшилд, който изпраща своите синове в основните европейски столици, където те откриват банки със собствена шпионска система и широка мрежа за финансово манипулиране на европейските правителства.
След разобличаването на конспирацията на Илюминатите, окултният заговор се пренася към Карбонарите, т.е. към Alta Vendita, ръководена от Карл Ротшилд, син на Амсел. През 1818 г. Карл участва в съставянето на таен документ, разпратен до щабовете на европейската масонерия от Alta Vendita. Оригиналът е написан на италиански със заглавието "Постоянни инструкции и правила за висшите степени на масонерията".
Други двама синове на Амсел също са масони – Джеймс Мейер Ротшилд и неговият брат Натан Мейер Ротшилд. Джеймс Ротшилд в Париж е масон от 33-та степен на шотландския рит, а неговият брат – Натан, в Лондон е член на Лошата на емулацията.
Соломон Мейер Ротшилд, третият от петимата братя, е иницииран в свободната масонерия на 14 юни 1809 г. По този начин кланът Ротшилд стават основа на световната масонерия, което не се разбира и до днес, и основатели на Илюминатите, въпреки обратните твърдения.
Лионел де Ротшилд (приставката "де" е добавена от френските Ротшилд за камуфлаж) участва и в първия комунистически Интернационал.
Масонът Масини е подпомогнат от Ротшилд.
Историческата конспиративна ционистка централа Б'Най Б'Рит и разклонението Орденът на Цион са организирани като "таен шпионски фронт от клана Ротшилд.
Ротшилд присъстват и в групата на Билдербергите. Те са създатели и на Съвета за международни отношения (CFR) на САЩ, който е най-силното политическо лоби в САЩ. То беше държано в тайна много години, въпреки неговото политическо влияние.
Същото се отнася и за прословутата Кръгла маса. Ротшилд подкрепят финансово и идеологически нейния създател Сесил Родс, който създава южноафриканският диамантен концерн De Beers. По-късно Родс изгражда конспиративно общество по подобие на йезуитите и масоните, чиято цел е световно правителство с център Великобритания.
Друга вътрешна конспиративна група създадена през март 1891 г., се състои от Родс, Стед, Ешер, Брет и масона от 33-та степен Алфред Милнер.
Първият външен кръг са евреите лорд Балфур, Хари, Джонсън, лорд Ротшилд, лорд Грей и др.
Кръглата маса се появява от друг кръг около тайното общество на Родс. Тази група се разширява след първата световна война с Кралския институт за международни въпроси в Лондон.
В началото на 19-ти век папата идва при Ротшилд да иска пари. Кланът е благосклонен и постепенно постига контрол над богатството на Ватикана и неговите финанси. Една от причините за стрелбата по Йоан Павел ІІ е, че той искаше да си върне контрола на ватиканските финанси от Ротшилд от италианските масони и от ЦРУ.
Това е най-голямата тайна на Ватикана и католицизма – че са контролирани от техния смъртен враг – Ротшилд и световния ционизъм. Според някои изследователи, Ротшилд постигат контрол над финансите на католическата църква още през 1823 г. и оттогава католическата църква е обвързана с Ротшилд и тяхната банкова система.
Огромното богатство на руските царе е дадено срещу лихви на Ротшилд – 35 милиона на Bank of England на Ротшилд, и 80 милиона – на тяхната банка в Париж. Те обаче не връщат парите на царя /виж стр. 32-33/ Това е и една от причините за организираната от тях руска революция, финансирана чрез американския клан на Ротшилд и изпращането на циониста Бронщайн (Троцки), използващ така наречените източни евреи, т.е. хазарите, в самата Русия за терора срещу руския народ.
И до днес Ротшилд дължат на Русия огромни богатства. Основна марионетка на Ротшилд в Русия беше Михаил Ходорковски и неговият ЮКОС, който преди да бъде изпратен в затвора за финансови мошеничества се опита да прехвърли собствеността на ЮКОС на Ротшилд.
Актуалното кралско семейство в Лондон Маунтбатън (Батенберг) също е напълно зависимо от Ротшилд.
Ротшилд са и създателите на Хитлер (самият той е незаконен син на Ротшилд във Виена).
Виктор Ротшилд, който работеше за J. P. Morgan, беше важна част от английското разузнаване и от "петимата от Кеймбридж" – хомосексуалисти с леви убеждения, сред които е и Ким Филби, работещи и за СССР.
Именно Ротшилд е неизвестният шести от "петимата". Той е и член на Кръглата маса на Родс.
Основните агенти на Ротшилд в САЩ са клановете Морган и Рокфелер. Рокфелер прави началните си милиони от продажба на наркотици, след което се насочва към нефта, както е и до днес. Но Рокфелер става богат преди всичко с капитала на Ротшилд.
Те финансират и дейността на Едуард Хариман (неговият син Аверил Хариман имаше достъп по всяко време до Политбюро на ЦК на КПСС), особено при Андропов и Горбачов.
Федералната резервна система в Ню Йорк е контролирана от пет банки, които притежават 53 на сто от акциите. Тези пет банки са контролирани от Nathan Rothschild & Sons. Контролът на Федералната банка на САЩ е и контрол над света. Всеки друг щеше да е в затвора за присвояване на наименованието "Федерална система", но не и Ротшилд.
Ротшилд и Рокфелер са две от 13-те фамилии на Илюминатите.
Други са Опенхеймите и Опенхаймер.
Опенхейм е в Кьолн.
Опенхаймер е от началните членове на баварските илюминати Bund der Gerechten (Лигата на справедливите) е прикритие на илюминатите. Интересно е да се знае, че Ротшилд плаща на Карл Маркс да напише Комунистическия манифест, а Хайнрих Опенхаймер е моторът на революцията в Германия през 1848 г. След това той се насочва към диамантите и златото на ЮАР. Хари Опенхаймер – международният банкер, беше председател на De Beers, световният монополист на диамантите и председател на южноафриканската Anglo-American, основен производител на злато в района на Южна Африка.
Под контрола на Ротшилд са други ционистки фамилии като Лазар, Щерн, Шпейер и Селиман.
Повечето британски лидери са тясно свързани с Ротшилд, ционизма и масонерията. Така е и днес. Същото се отнася и за върхушките в САЩ, като заедно оформят англосаксонската световна конспирация, водеща в наши дни войната за световните ресурси.
Преди да продължим с Ротшилд ще направим отклонение как зелената тоалетна хартия на САЩ, т.е. доларът, завладя света.
1. Парите си човечеството винаги е правило от ценни метали. Почти всички парични знаци са били такива. Няма ценен метал – няма пари. Количеството на парите винаги е било ограничено от количеството на метала, от който са били правени.
2. През 1694 г. група банкери с подкрепата на крал Вилхелм Орански създават Bank of England. Тя стана първият в света частен емисионен център, т.е. група лица, предимно от еврейски произход, започнаха да си печатат пари. Фокусът им се състоеше в това, ч парите бяха хартиени и бяха "обезпечавани със злато". И във всеки момент собственикът на хартиените пари би могъл да ги замени за жълт метал. Но реално банкерите започнаха да лъжат и мамят, печатайки хартиени пари много повече, отколкото са имали злато.
3. Идеята беше проста, заради това трябваше да бъдат унищожавани другите умници, които също искаха да печатат пари от нищото, т.е. от въздуха. Цялата последвала история на Европа е борба на Bank of England и нейните частни собственици за финансова и геополитическа хегемония на планетата.
4. Когато САЩ получиха независимост от Англия банкерите загубиха контрола над финансовата система на тази страна, а с това и новия огромен терен за разпространение на своите хартиени пари. Върнаха си го чак през 1913 г., когато с указ на президента на САЩ Удро Уилсън беше създадена частната Федерална резервна система (ФРС).
Това беше същият частен емисионен център, както и Bank of England, принадлежащ на едни и същи лица, зад които стърчаха ушите на еврейския лихварски клан Ротшилд.
5. Но в този момент златни бяха всички валути по света. Ще започнеш без умора да печаташ долари и лири и няма да останеш незабелязан. Какво да се прави? Разбира се, трябва да бъдат отстранени конкурентите, да бъдат унищожени другите златни валути. Да се разрушат и икономиките, които конкурират с англосаксонския банкстерски център. И веднага след създаването на Федералната резервна система на САЩ през 1914 г. започна Първата световна война. В нейното огнище изчезнаха руската златна рубла и немската златна марка. Целта беше постигната.
6. След това последва Втората световна война, след която в Бретън Уудс през 1944 г. бяха подписани споразумения, очертаващи следвоенната световна финансова система. Главните пари стана доларът на САЩ. Цялата световна търговия започна да се прави само в долари. Преди всичко нефтът. Доларът замени златото. И, ако страните по света трябваше да печелят долари, САЩ просто си ги печатаха, обещавайки, че за всеки долар са готови да платят злато. Супер просто – супер мошеничество.
7. През 1973 г. САЩ фалираха и съобщиха, че доларът вече няма никакво златно съдържание. И превърнаха долара в стока. Високото жизнено равнище на САЩ започна да се определя от пробутването на долара на наивниците. Целият свят започна да колекционира долари и да заменя плодовете на своя реален труд срещу зелени хартийки без никаква стойност и покритие. А в САЩ просто си ги рисуваха. В СССР и социалистическите страни си мислеха, че са победили завинаги и не обръщаха внимание на тези подробности и сбъркаха фатално.
8. Когато нарисуваните от ФРС долари станаха колосална пирамида, беше измислена система за тяхното утилизиране. САЩ започнаха да взимат долари в дълг от целия свят. Срещу това даваха държавни облигации на САЩ, наричани „трежърис“.
9. Числото на тези облигации, издадени на всички страни по света, съставлява държавния дълг на САЩ днес от около 300 трилиона долари. Реалният брутен национален продукт на САЩ годишно е около 10 трилиона.
10. Това означава, че САЩ са получили и похарчили за свои нужди трилиони долари повече, отколкото са изкарали. Е, кой ще живее по-добре, и за чия сметка?
11. Как може да се принуди светът да продължи да работи за все по-добрия живот на САЩ. Само по два начина – с измама и със сила. За първото нещо англосаксонците имат така наречените световни медии, за второто – най-мощната до неотдавна армия в света.
Но, когато дългът на САЩ стана астрономически и тяхната мощ започна да отслабва, останалият свят вече не искаше да се прави на глупак и започна да играе по нови правила – да отмени долара като единствената световна резервна валута и да добави юана, рублата, еврото, и най-добре – златото.
12. Това означава отново конкуренция на валути и икономики. САЩ могат да продължат да са на повърхността само, ако някой постоянно финансира дефицита на техния бюджет. И постоянно да купува долари и държавни облигации. Ако другите престанат да кредитират САЩ, цялата тази пирамида на лъжата и измамата ще рухне.
13. Как да се направи така, че търсенето на долари и трежърис да остава висок. Отговорът е прост – да се направят всички останали активи нестабилни и безперспективни. Трябва да се прави така, че в целия свят стабилен да е само великият долар.
14. Да се постигне това може само по един начин, по който доларът въобще се оказа на Олимпа на световната икономика. Спасението на долара или поне отлагането на окончателната му присъда е война. Но войната не се получава, както в миналото. Значи е нужно и дестабилизиране на другите и на световната икономика по друг път – с хаос, цветни преврати и т.н.
15. Именно в тази точка сега е еволюцията на долара и глупостта на останалото човечество.
Въпросът е кой ще изпревари – крахът на долара или Третата световна война.
И сега, едновременно вървят няколко много важни процеси, свързани с икономиката, геополитиката, войните и т.н.
Такава е логиката на ставащото в света от няколко години. Аналитичната разработка на тези процеси е сложна, тъй като трябва да се свържат хиляди несвързани факти, за да създадат някаква единна картина, и то с доста условности. Световният финансов ционистки елит се оказа в сложно положение. И стана ясно, че като единно цяло този елит повече не може да съществува. Започна разпадането му на няколко групи.
Днес ситуацията е аналогична, както в началото на ХХ век. Финансовата система повече няма ресурси да стимулира икономическото развитие, лихвите са близки до нулата. А това означава, че и ресурсите за съхранението на системата са недостатъчни.
А това пък означава, че отделните части на световния елит водят смъртна битка за останалите ресурси.
Според някои експерти групите са три. Според мен те недооценяват някои важни промени и групите са най-малко пет.
Първата са останките от основната капиталова група на "лихварите" и "златарите", тоест кланът Ротшилд, който днес стои зад идеята да повторят фокуса от началото на ХХ век и на базата на контролираната от тях Финансова резервна система на САЩ да създадат "централна банка на всички централни банки", използвайки за това и Международния валутен фонд. Идеята не беше глупава, но елиминирането на Строс Кан я провали, защото като съставна част тя предвиждаше забрана за всички централни банки, в това число и на Федералната резервна система, на самостоятелна емисия. Групата на Ротшилд беше и основният създател на лихвения и неолиберален капитализъм, наричан още "финансов интернационал".
Втората група са така наречените "промишленици" на Рокфелер, които от десетилетия търсят успех и се налагат на международните пазари, преди всичко енергийните, а не на вътрешните американски, зависими от емисията на долара.
Третата група са "новите капитали" на страните от БРИКС, преди всичко от Китай, Русия, Бразилия, Иран, Венецуела и ЮАР, които се ориентират към създаване, или по-точно, към връщане към няколко алтернативни валутни зони на силни валути, независими от долара.
Четвъртата група, която се очертава през последните няколко години е на "вътрешна групировка в САЩ", която, заедно с администрацията на Белия дом, иска да възстанови икономиката на тази страна като си върне ресурса на Федералния резерв, контролиран досега от Ротшилд, и да го използва за развитието на американската икономика и американски национални институти. Предполагам, че зад тази група застават и някои силови централи, Пентагона и ЦРУ.
Петата група, която също играе роля, е "Ватикана и неговите пари".
/б.а. – В момента, доколкото следя световния икономически и финансов анализ, само аз правя това групово разделение и предполагам, че ще успея да го обоснова./
Но, тъй като динамиката е огромна и действат много неизвестни, в него могат да постъпят нови размествания и изненади.
Но именно това разделение даваше в голяма степен обяснение на "неочакваното" съюзяване на групите на Ротшилд и Рокфелер
/виж бр. 338/ срещу новите капитали на Русия и Китай и срещу "вътрешната групировка" в САЩ.
Така или иначе, първата група на "лихварите" понесе сериозен удар. От нея отнеха контрола над Федералния резерв, тоест емисионния глобален център, нанесоха удари по офшорите и финансовите спекулации. Но не трябва да се счита, че тази група е елиминирана. Тя продължава да контролира Федералния резерв, Световната банка, национални банки и други международни финансови организации. Съдейки по всичко, тя се опитва да вземе реванш. "Лихварите" нямат време и трябва да бързат, още повече че пренесоха своята база от Лондон в Хонконг, като вече са им отнети и повечето основни ресурси.
През последните години кланът Ротшилд започна да се пребазира от Лондон в Хонконг, като главният инструмент стана Хонконгско-Шанхайската банка, известна като HSBC. В САЩ започна атака срещу HSBC. През банката в течение на много години ставаха операции за изпиране на пари на мексиканските наркокартели, както и на съмнителни клиенти от Близкия Изток.
HSBC беше създадена по времето на опиумните войни в Китай и парите от наркотрафика винаги заемаха в нейния оборот сериозно място.
Но, както вече писахме, важното събитие беше съюзяването на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер.
На 30 май 2012 г. се появи информация за споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на клана Ротшилд, закупи 37 процента от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер и на някои други най-богати семейства на САЩ.


Разпространената от всички така наречени "световни медии" информация се съпровождаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатациите, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетия "война" сключват стратегически съюз, или обратното – че двата клана се съюзяват заради кризата и техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.
В началото ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер – старши през 1870 г. компания Standard Oil в края на ХІХ век монополизира добива, преработката и продажбата на нефта и нефтопродуктите в САЩ.
От друга страна, Rockefeller Financial Services беше формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер основа една от първите компании в света за управление на частния капитал.
Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, беше основана през ХVІІІ век и през ХІХ век имаше най-голямото богатство в съвременната световна история. Кланът Ротшилд финансираше много крупни събития, предимно войни. Така например след края на Нюрнбергския трибунал Сталин заяви, че истинските организатори на войната, финансирали идването на Хитлер на власт – "Ротшилд и Ко", избягаха от отговорност.
Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка на групата на Ротшилд Goldman Sachs предвиди икономическия ръст на Китай от 10 на сто годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонконг.
От друга страна, главната инвестиционна банка на Рокфелер Merill Linch. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата от 2008 г. стигна до фалит.
Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това се диктуваше от безизходността на кризата е трудно да се каже. Но все пак обединяването беше индикатор за дълбочината на общите проблеми, които досега бяха покривани с пълна тишина. И именно тя падна на 30 май 2012 г.
Преди да се спрем на анализа на днешния ден на двата клана и какво означаваше техният съюз, ще започнем с кратък исторически екскурс.
Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете световни войни през ХХ век, които и в двата случая бяха разпалени от Рокфелер и именно те жънеха плодовете на войните.
Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер постави ултиматум за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено богатство в Близкия Изток.
От 1927 г. Standard Oil притежаваше 25 процента от акциите на IPC – иракската нефтена компания, създадена още през 1912 г. под названието ТРС – Турска нефтена компания. 50 процента от акциите тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 процента получиха Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.
Влизането на САЩ във войната беше наложено на американското правителство с най-различни начини. Освен това и немците бяха зависими от Рокфелер. През 1914-1916 г. те отпуснаха крупни кредити не само на кайзера, но и на неговите османски съюзници.
Решаващият повод за излизането на САЩ от неутралитета и влизането във войната беше потопяването от немска подводница на "пътническия кораб Луизитания", чиято постановка напомняше японската атака през декември 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имаха един и същи корен.
През Втората световна война икономиката попадна в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуваха Франция, френско-британската групировка беше бързо разгромена и французите подписаха примирие, сдавайки Париж, а англичаните се оказаха притиснати към Ламанша в района на белгийския Дюнкерк.
Заедно със "странната война" през есента и зимата на 1939-1940 г., една от главните тайни на Втората световна война беше въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша спряха и не направиха крачка напред, докато англичаните не си върнаха личния състав обратно на острова.
А тайната беше много проста. Тя се състоеше във факта, че и Хитлер почти изцяло зависеше от Рокфелер във военната част на икономиката преди всичко при нефта, нефтопродуктите, бензина. Така например през цялата война до Хамбург работеше нефтопреработващият комбинат на Standard Oil.
А и хората, които докараха Хитлер на власт, се намираха в САЩ, същите Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководеха от триглавото американо-британско-немско чудовище, банката на Шрьодер. И даже Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално беше креатура на Рокфелер.
Хитлер точно изпълняваше инструкции на Рокфелер:
- да не пипа англичаните в Дюнкерк;
- да не пресича Ламанша и въобще да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията Морски лъв (нахлуване на британските острови) и да насочи подготовката към Плана Барбароса, тоест нападението на СССР.
Хитлер изпълняваше тези инструкции много точно. Но защо ги получаваше. Защото Чърчил, оказал се в Дюнкерк на ръба на разгрома, се съгласи да изпълни всички условия, които му бяха поставени от Рузвелт в обмен на военна помощ, а именно:
- да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия;
- да изведе всички британски капитали от САЩ;
- след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г., след което се разпаднаха и другите империи на Ротшилд – френската, холандската, белгийската, южноафриканската.
Главната причина за двете световни войни беше изземването от Ротшилд и консолидирането на евразиатските нефтени активи на Рокфелер.
Хитлер, както и Кайзерът, беше финансиран от Рокфелер. Рузвелт лично диктуваше на посланика на Британия в САЩ лорд Халифакс: "Саудитска Арабия – на САЩ, Иран – на Британия, Ирак и Кувейт – ще доим заедно."
Но Ротшилд не забрави обидата. Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.
Заради това Ротшилд започнаха да подкопават долара, за да го заменят със златото. Главното средство беше цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден без прекъсване, два пъти дневно, на лондонската борса за ценни метали са така наречените фиксинги, в които участват пет банки: главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons, френският клон Societe Generale, Deutsche Bank, китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC, израсла от ХІХ век с търговията на наркотици, и световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.
Това се правеше на площадката на NM Rothschild, която от 2004 г. фарисейски се оттегли "на сянка".
Само ще припомним, че през последното десетилетие златото поскъпна над 20 пъти, а доларът отслабна много пъти заради колосалния дълг на САЩ, в чиято основа отново бяха Ротшилд, чрез знаменитата "рейгъномика", тоест надуването на финансови балони.
САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд.
Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес в разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше както нацистите, така и съветското индустриализиране.
След като победи своите "исторически спътници" Йосиф Сталин от 1945 г. стана най-голямата самостоятелна фигура в глобален мащаб.
Ситуацията обаче радикално се промени след неговата смърт.
Достигналият до властта в резултат на "дворцови преврати" Хрушчов (1953-1958 г.) се присъедини към Ротшилд.
При Брежнев силна позиция получи Андропов, който, въпреки че не успя да реализира разрушителния Ротшилдов проект, "роди" Горбачов, който пусна този проект в действие.
Всъщност именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.
Обединяването на двата клана на 30 май 2012 г. вероятно е свързано с убеждението, че заради атаката на новите глобални капитали, съдбата им е решена или най-малкото ще загубят досегашното си влияние в света.
Световната клептокрация е готова да отиде до край, иначе ще загуби всичко.
Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в кулисите на този нов стратегически съюз или в главите на великите кукловоди и да разбере какви цели преследват.
И така, до 1972 г. отношенията между двата клана, въпреки че бяха конкурентни, оставаха партньорски в стратегически смисъл. Ротшилд контролираха Федералната резервна система на САЩ. На Рокфелер принадлежеше голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.
След излизането на САЩ от златния стандарт, или по-точно от златното покритие на долара през 1972 г., през последвалите първи десет години преимуществото премина на страната на Рокфелер. Това се подпомагаше от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха според сценариите на Рокфелер. В резултат цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на "Standard Oil" на Рокфелер.
По същото време финансите на Ротшилд бяха в подчинено положение. Системата на безинфлационната парична маса през тези години тепърва се отработваше и използваше.
Но след това Ротшилд решиха да вземат реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата Звездни войни на Рейгън, се нуждаеше от нови подходи при финансирането на нарастващите дефицити. И Ротшилд успяха да решат този проблем. През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял в брутния продукт на САЩ. Колосалният балон с дълговете и дефицитите беше пуснат. Започна ерата на глобалната икономика, в която на страната на Ротшилд се оказа колосално преимущество във вида на контролираната по целия свят огромна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банковите деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тяхна посока.
Налаганата от тях виртуална икономика само за няколко години показа, че за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабилността е ограничена от конкуренцията от една страна, и от потенциала на населението – от друга, във финансовата сфера е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи.
Към 2008 г. фактически вече всичко беше подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но агонията беше удължена. Това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.
Но изведнъж нещата се промениха.
В основата най-вероятно е все по-самостоятелната геополитическа игра на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от БРИКС.
За какво става дума? Китай вече е готов за незабавна емисия на конвертируем юан във всякакви необходими мащаби. Това означава, че Китай, а не Ротшилд, е готов във всеки един момент да организира банкрут на САЩ и долара. Едновременно, поне засега, Китай прави всичко възможно да не допусне разпадане на еврозоната, което пък е цел на Ротшилд.
И Ротшилд беше принуден да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра.
Така или иначе, налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. А вече никой не смее да ги отрича.
Според някои експерти общото богатство на клана Ротшилд надминава 3,2 трилиона долара, според други – 100 трилиона долара. Никой не знае. Всъщност не заради това са трупали и крали столетия, за да го съобщават публично.
Кланът Рокфелер май има 1 трилион по-малко, тоест от 2 до 99. Отново никой не знае. Реалната власт е тайната власт.
Една от линиите на борбата за папското място е контрола над банката на Ватикана IOR. Нейните активи, според някои оценки, са над 2 трилиона долара. Според други – много повече. Това е сериозен принос в битката за финансовото бъдеще на света. Любопитно е, че банката се ръководеше и от представител на Малтийския орден. Малтийците заемат особено място в структурата на световните ордени. Тази структура осъществява връзката между Ватикана и западните спецслужби MI-6, ЦРУ, а напоследък и Моссад. Не забравяйте, че новият папа Франциск е и йезуит. Това е още една интрига в битката за Ватикана.
Що се отнася до групата на младите капитали от БРИКС – Русия, Бразилия, Индия, Китай, ЮАР, те са трън в очите на собствениците на "старите пари", създавани в течение на поколения. Според различни оценки "новите пари" са от 20 до 34 трилиона долара. За "старите" те са с "нелегален произход". Заради това Ротшилд и Рокфелер се обединиха, за да елиминират новия млад и силен съперник, който, за разлика от тях, е с напълно легални и реални капитали.
Става дума за сблъсък на непреодолими противоречия, които могат да бъдат решени само по пътя на война. На Трета световна война.
Накрая, за да стане картината още по-ясна /и сложна/, ще публикувам отново пълния списък на банките под контрола на Ротшилд:
1. Афганистан: Bank of Afghanistan;
2. Албания: Банка на Албания;
3. Алжир: Bank of Algeria;
4. Аржентина: Централна банка на Аржентина;
5. Армения: Централна банка на Армения;
6. Аруба: Централна банка на Аруба;
7. Австралия: Резервната банка на Австралия;
8. Австрия: Австрийска национална банка;
9. Азербайджан: Централна банка на Република Азербайджан;
10. Бахамски острови: Централна банка на Бахамите;
11. Бахрейн: Централна банка на Бахрейн;
12. Бангладеш: Bangladesh Bank;
13. Барбадос: Централна банка на Барбадос;
14. Беларус: Национална банка на Република Беларус;
15. Белгия: Национална банка на Белгия;
16. Белиз: Централна банка на Белиз;
17. Бенин: Централна банка на западноафриканските държави (ВСЕАО);
18. Бермудски острови: Паричният орган на Бермудските острови;
19. Бутан: Кралски паричен орган на Бутан;
20. Боливия: Централна банка на Боливия;
21. Босна: Централна банка на Босна и Херцеговина;
22. Ботсвана: Bank of Botswana;
23. Бразилия: Централна банка на Бразилия;
24. България: Българска народна банка;
25. Буркина Фасо: Централна банка на западноафриканските държави (ВСЕАО);
26. Бурунди: Банка на Република Бурунди;
27. Камбоджа: Национална банка на Камбоджа;
28. Камерун: Банка на централноафриканските държави;
29. Канада: Bank of Canada – Banque du Canada;
30. Кайманови острови: Паричният орган на Каймановите острови;
31. Централноафриканска република: Банка на централноафриканските държави;
32. Чад: Банка на централноафриканските държави;
33. Чили: Централна банка на Чили;
34. Китай: Народната банка на Китай;
35. Колумбия: Банка на републиката;
36. Коморски острови: Централна банка на Коморските острови;
37. Конго: Банка на централноафриканските държави;
38. Коста Рика: Централна банка на Коста Рика;
39. Кот д'Ивоар: Централна банка на западноафриканските държави (ВСЕАО);
40. Хърватия: Хърватска народна банка;
41. Куба: Централна банка на Куба;
42. Кипър: Централна банка на Кипър;
43. Чешка република: Чешка национална банка;
44. Дания: Национална банка на Дания;
45. Доминиканска република: Централна банка на Доминиканската република;
46. Източнокарибска зона: Източнокарибска централна банка;
47. Еквадор: Централна банка на Еквадор;
48. Египет: Централна банка на Египет;
49. Ел Салвадор: Централна резервна банка на Ел Салвадор;
50. Екваториална Гвинея: Банка на централноафриканските държави;
51. Естония: Банка на Естония;
52. Етиопия: Национална банка на Етиопия;
53. Европейски съюз: Европейска централна банка;
54. Фиджи: Резервна банка на Фиджи;
55. Финландия: Банка на Финландия;
56. Франция: Банка на Франция;
57. Габон: Банка на централноафриканските държави;
58. Гамбия: Централна банка на Гамбия;
59. Грузия: Национална банка на Грузия;
60. Германия: Deutsche Bundesbank;
61. Гана: Bank of Ghana;
62. Гърция: Bank of Greece;
63. Гватемала: Банка на Гватемала;
64. Гвинея Бисау: Централна банка на западноафриканските държави (ВСЕАО);
65. Гвиана: Банка на Гвиана;
66. Хаити: Централна банка на Хаити;
67. Хондурас: Централна банка на Хондурас;
68. Хонконг: Паричният орган на Хонконг;
69. Унгария: Magyar Nemzeti Bank;
70. Исландия: Централна банка на Исландия;
71. Индия: Резервна банка на Индия;
72. Индонезия: Bank Indonesia;
73. Иран: Централната банка на Ислямска република Иран;
74. Ирак: Централна банка на Ирак;
75. Ирландия: Централна банка и Орган за финансови услуги на Ирландия;
76. Израел: Bank of Israel;
77. Италия: Банка на Италия;
78. Ямайка: Bank of Jamaica;
79. Япония: Bank of Japan;
80. Йордания: Централна банка на Йордания;
81. Казахстан: Национална банка на Казахстан;
82. Кения: Централна банка на Кения;
93. Корея: Bank of Korea;
84. Кувейт: Централна банка на Кувейт;
85. Киргизстан: Национална банка на Киргизката република;
86. Латвия: Банка на Латвия;
87. Ливан: Централна банка на Ливан;
88. Лесото: Централна банка на Лесото;
89. Либия: Централната банка на Либия;
90. Уругвай: Централна банка на Уругвай;
91. Литва: банка на Литва;
92. Люксембург: Централна банка на Люксембург;
93. Макао: Парични власти на Макао;
94. Македония: Народна банка на Република Македония;
95. Мадагаскар: Централна банка на Мадагаскар;
96. Малави: Централна банка на Малави;
97. Малайзия: Централна банка на Малайзия;
98. Мали: Централна банка на западноафриканските държави (ВСЕАО);
99. Малта: Централна банка на Малта;
100. Мавриций: Банка на Мавриций;
101. Мексико: Банка на Мексико;
102. Молдова: Национална банка на Молдова;
103. Монголия: Банка на Монголия;
104. Черна гора: Централна банка на Черна гора;
105. Мароко: Банка на Мароко;
106. Мозамбик: Банка на Мозамбик;
107. Намибия: Bank of Namibia;
108. Непал: Централна банка на Непал;
109. Холандия: Холандска банка;
110. Холандски Антили: Банка на Холандските Антили;
111. Нова Зеландия: Резервна банка на Нова Зеландия.

 

                   Неслучайно именно при Ротшилд и Рокфелер се появи въпроса дали не са рептилии.

 

 


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 339, July 2024
Използването на геофизическото оръжие ескалира.
 Използването на геофизическото оръжие ескалира. Земята е затаила дъх от ужас   Геофизическата война ескалир...
 
# 339
  Кой е този Клаус Шваб /Ротшилд/. И откъде се взеха тези сектанти
  Преди 3 месеца във връзка със странните смъртни случаи в клана Ротшилд, и с още по-странните заболявания на Чарл...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com