Krassimir Ivandjiiski -Красимир Иванджийски

За срещите ми с Фидел Кастро в Етиопия, юга на Африка и в Куба

07.2024

Първата ми среща с Фидел Кастро беше през 1975 г. в Етиопия. Защо там?

Куба и лично Фидел Кастро имат огромна заслуга за помощта за национално-освободителните движения в редица африкански държави – Гвинея-Бисау, Гана, Либия, ЮАР, Намибия, но преди всичко Етиопия, Ангола, ЮАР и Намибия.

Бях за първи път в Етиопия като кореспондент на "Работническо дело" през 1975 г., когато Менгисту Хайле Мариам начело на DERG – Временният военно-административен съвет, свали императора Хайле Селасие, и промени вектора на развитието на тази страна.

САЩ организираха локална война срещу Етиопия, като насочиха режима на съседна Сомалия – начело със Сиад Баре, срещу Менгисту в пустинята Огаден.
Войната беше спечелена от Етиопия, благодарение на помощта на СССР и Куба. Помагаше и България. Съветски самолети с оръжия кацаха на всеки 20 минути в Адис Абеба, а Фидел Кастро изпрати на Куба около 11000 военни и 6000 съветници.
По онова време Фидел посети Етиопия, за да се срещне с Менгисту. С това съвпадна и една от моите африкански командировки. Можах да се приближа и до двамата, което в тогавашните реалности си беше подвиг.

Няколко месеца по-късно – през 1976 т., вече имах възможност да се срещна с Фидел Кастро, с Раул Кастро и с Рамон Кастро, с почти цялото Политбюро на ЦК на ККП и с най-важните министри, благодарение на огромната помощ на тогавашния главен редактор на "Гранма" – орган на ЦК на ККП, Хорхе Енрике Мендоса, съратник на Фидел. Тогава посетих Хавана, Сиенфуегос, Матанзас, Плайа, Хирон, Варадеро, Острова на младежта и, разбира се,Тропикана.

Мендоса, един невероятен човек, беше и жесток пушач по онова време /както и аз/ и се радваше, че му носех няколко кашончета български цигари и някоя бутилка коняк "Плиска". Ситуацията в Куба тогава беше тежка, заради ембаргото на САЩ, но духът им беше според стандартите на Фидел и Че Гевара.

Не е тайна, че от средата на 70-те години отношенията на източноевропейските страни и социалистическа Куба не бяха в най-добра кондиция. Радвам се, че за подобряването им даде скромен принос и една от моите книги, издадена през 1977 г. от Партиздат – "Куба: бъдещето е наше", в която описах срещите със споменатото по-горе кубинско ръководство, особено в политическата и икономическата част.

Срещите ми с Куба продължиха, отново в Африка, където през периода 1985 – 1990 г. бях кореспондент на цяла Африка на "Работническо дело" с офиси в Адис Абеба и Хараре.

Именно в Хараре на 1-6 септември 1986 г. се бяха събрали главите на 101 държави от които 51 от Африка, на поредната конференция на необвързаните. Фидел, който до тогава беше глава на конференцията, предаде този пост на лидера на Зимбабве Робърт Мугабе, като насочиха цялата политика на движението срещу режима на апартейда и расизма в ЮАР /и в Израел/. Също така на целия свят

Тогава не само успях отново да стисна ръката на Фидел, но и да спестя на ЦК на БКП 20 000 долара като закупих обзавеждането на кореспондентския пункт на вестника в Хараре и доста евтина лека кола от… охраната на Фидел, който беше пристигнал в Хараре с цял батальон охрана със съответната логистика. Цените бяха наистина братски.

Това бяха годините, когато с решаващата помощ на Куба Движението за освобождение на Ангола MPLA успя да победи подкрепения от ЮАР и от САЩ Жонас Савибми. За тази цел Куба изпрати в Ангола свой корпус, като прие за обучение в Куба над 2,4 милиона анголци.

През 70-та и 80-те години имах възможност да отразявам визитите на Кастро в България и други соц. страни, както и присъствието му на конгресите на братските партии в СССР, България и другите соц. държави. В Москва даже споделих, че трибуната на конгреса на КПСС повече "отива" на Фидел, отколкото на застреляния вече Брежнев, заради което имах неприятности.

И след 1990 г. в рамките на възможностите, продължих да следя ситуацията в Куба и Африка, като може би първи написах за опита на Горбачов да отстрани Фидел Кастро. За щастие Горбачов не успя, както и в Китай.

За съжаление успя в България и другите соц. страни, някои от които даже изчезнаха.

Първите ми срещи с Фидел и Менгисту бяха през 1975 г. в
Адис Абеба по време на войната в Огаден.

Срещите ми продължиха през 1976 г. в Куба. На снимката с главния редактор на Гранма Хорке Енрике Мендоса, съратник на Фидел.

Имах възможност да се доближа до Фидел и през септември 1986 г. по време на конференцията на необвързаните в Хараре.