Каква беше тази история около писмото на Младенов, изпратено на 24 октомври 1989 г. до Тодор Живков, ЦК на БКП, Политбюро и Централната контролно-ревизионна комисия чрез отдел "Деловодство" на ЦК на БКП?

Дали публикуваният веднага след 10 ноември вариант на писмото е оригиналният или имаше добавки и „усъвършенствания“ с цел самогероизиране?

И защо беше този шум около едно писмо? Защо Младенов изгради мита за своята активна опозиционна дейност срещу Живков именно върху него?

Там той бил написал следното: „Мисля, че при това отношение на др. Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет към мен, аз не бих могъл да изпълнявам повече задълженията си нито на член на Политбюро на ЦК на БКП, нито на министър на външните работи. С това писмо моля да считате, че съм подал оставката си от двата поста“.

Във въпросното писмо Младенов бил написал още, че, „анализирайки случилото се, мисля, че истинските причини за раздразнението и грубостта на др. Живков са в това, че той разбира, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целящи той и фамилията му да се задържат обезателно и колкото може по-дълго на власт „успя“ да изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори от СССР, че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску. С една дума Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето. Мислите ли, че е леко да бъдеш външен министър на такава държава, оглавена от такъв ръководител“.

Младенов твърдеше, че е един от героите на 10 ноември, че се бил нагърбил с историческата задача за прелома и прехода, че той е влачил всичко, че е готвил откритите действия срещу Живков, че е бил генераторът на опозицията на тогавашни членове и кандидат-членове на Политбюро, министри, окръжни секретари, че е водил разговори, сондажи с една единствена цел – да ги привлече за каузата на промяната.
Писмото на Младенов било адресирано до членовете на ЦК, Централната контролно-ревизионна комисия и до Политбюро.

Но не стига никога до тях.

Всички те, без изключение, не бяха получавали никакво писмо. Всички те разбраха за съществуването на такова писмо чак след 10 ноември. Всички те се съмняваха в неговата истинност и оригиналност.

Имало е нещо, което е било изпратено някъде, но не е стигнало до адресатите.
Не е стигнало, защото Младенов си го е оттеглил, т.е. не е имало никакво писмо.

А това е станало по следния начин:
Писмото – в този или друг вид – е постъпило в Деловодството на ЦК в края на седмицата. Докладвано е на Живков, но той не му обръща внимание.
В началото на следващата седмица Живков повиква някои членове на Политбюро и обсъждат писмото.
След разговора членът на Политбюро Пенчо Кубадински и секретарят на ЦК на БКП Димитър Стоянов са натоварени да повикат Младенов да разговарят.

Правят това. Младенов идва на разговора. Объркан пита: „Какво да правя?“ Отговарят му: „Изтегли си писмото“.

И Младенов си оттегля писмото.
Това е неговият героизъм.

Поради това писмото не е получавано от никой. И всички негови потенциални адресати чуха за него чак след 10 ноември.

Буря в чаша вода. Иначе не можеше и да бъде. Бутафорията на „протеста“ и „опозицията“ по върховете беше невероятна.

Само в течение на един месец Младенов извърши невероятна еквилибристика. На 24 октомври внася писмо срещу Живков, след това заминава като шеф на делегация за Китай (ако знаеше, че предстои промяна, той въобще нямаше да замине), на 9 ноември Младенов хвали Живков, на 10 ноември отново, една седмица по-късно сипе огън и жупел срещу Живков, веднага след това се даде ход на серия от различни съдебни процеси, които по същество бяха личностна разправа.

Така се стигна и до танковата касета, по-точно как приятелчето на Петър Младенов – Андрей Луканов, го изработи.

Нямаше никакви думи за танковете на Младенов. Евгени Раданов беше лична охрана на Младенов на стълбите и не чу нищо такова. Имаше някакъв полуфабрикат на Луканов с приписани на Младенов думи.

Георги Атанасов не даде думата на Живков, Младенов прочете решението, което сам беше съчинил, Живков беше отстранен и от Държавния съвет.