От края на юли в Близкия Изток отново се отвори прозорецът на ядрената война между Израел и Иран, но много по-широко, отколкото през април, този път на равнище обмен на ядрени удари и от двете страни, а на глобално ниво – на тотална ядрена война.
Такава е ситуацията в момента, в който пишем тези редове. Какво ще се случи, никой не знае.

Известно е обаче какво се случи.

В поредицата от зловещи събития в региона, на 30 юли израелски изтребители удариха ливанската столица Бейрут, убивайки старшия командир на Хизбула Фуад Шукр. По време на атаката беше убит и иранският военен съветник Милад Бейди. Представители на израелската армия казаха, че ударът по Бейрут е в отговор на обстрела на Голанските възвишения от ливанските сили.

В същия ден Масуд Пезешкиян встъпи в длъжност като нов президент на Иран, след като спечели предсрочните избори, които се проведоха поради трагичната смърт на Ибрахим Раиси. Още на следващия ден – 31 юли, в Техеран Исмаил Хания, ръководител на политическото бюро на Хамас, който пристигна на церемонията по встъпването в длъжност на Пезешкиян, беше убит в неговата квартира за гости в Техеран, най-вероятно с израелска ракета.

Държавният секретар Антъни Блинкен веднага каза, че САЩ "не са знаели и не са участвали" в атаката срещу Хания.

Али Хаменей – върховният ръководител на Иран, излезе с изявление, че "престъпният терористичен израелски режим уби нашия скъп гост в нашия дом и ни накара да скърбим, но също така проправи пътя за суровото си наказание". Иранското външно министерство подчерта отговорността на САЩ "като поддръжник и съучастник на израелския режим в продължаването на окупацията и геноцида на палестинците при извършването на този отвратителен акт на тероризъм".
Йеменският говорител на хутите каза относно убийството на Исмаил Хания: "Нетаняху се върна от Америка с разрешение да убива. Америка е замесена във всичко и ще трябва да си плати".
Палестинският президент Махмуд Абас и ливанската групировка Хизбула изразиха своите съболезнования, като Абас призова за палестинско единство.
Русия също осъди акта, описвайки го като неприемливо политическо убийство. Шойгу пристигна в Техеран и се срещна с лидерите на Иран. Започнаха самолетни оръжейни доставки от Русия.

Китай изрази загриженост относно потенциалната дестабилизация на региона.
Египет подчерта липсата на политическа воля за деескалация на ситуацията.
Премиерът на Катар, който посредничи в преговорите между Израел и Хамас за Газа, отбеляза, че убийството застрашава успеха на преговорите.
Турция осъди атаката, твърдейки, че тя има за цел да разпространи конфликта в по-широк регионален мащаб.

Междувременно беше съобщено, че Израел е хвърлил 70 000 бомби над Газа от октомври 2023 г. до сега. Повече от общото бомбардиране на Лондон, Дрезден и Хирошима по време на Втората световна война от Хитлер и САЩ. Съответно Лондон – 20 000 тона (1940-1944 г.), Дрезден – 3900 тона (1945 г.), Хирошима и Нагасаки – 15 000 тона (1945 г.).

След като не победи дори най-слабия враг, Нетаняху упорито се стреми да разшири географията на войната, извършвайки атаки към Ливан, Йемен (повече от 2000 километра), и Иран.

Това е нов опит на Нетаняху да въвлече Близкия изток в регионален конфликт, който да вкара Иран и САЩ в пряка конфронтация, в която единствената променлива да бъде степента на неговата интензивност, която да бъде контролирана от Израел.
Атаката на Израел в Техеран беше военно престъпление, обявяване на война. Анонсираният от Техеран отговор за атака срещу Израел беше обявяване на война, което отговаря на международното право. Иран не може да не отговори. Но засега не бърза. Ще припомним, че именно персите са измислили шахмата, при това на по-големи дъски с повече фигури.

В Щатите всички чакат. И се страхуват от най-лошото – от пълното унищожение на Израел – тъй като най-лошото означава пряко въвличане на самите Съединени щати в този конфликт. Този път и Русия, и Китай, и КНДР са готови да защищават своя съюзник – Иран.

Ликвидирането на лидера на Хамас е директна провокация от Тел Авив към Техеран да започне война срещу Израел, който ще има възможността и аргументите да въвлече основния си съюзник САЩ в най-гнусното и опасно престъпление за целия свят.
Планът на ръководството на еврейската държава е ясен: Израел иска да унищожи Иран с ръцете на САЩ. Тел Авив вижда основната опасност във факта, че Иран е на път да създаде ядрено оръжие, което уж може да бъде използвано срещу Израел.
Никой не знае колко близо е Иран до създаването на ядрена бомба. Иран може вече да я има и това добавя нервност и паника към действията на Израел.

Да не забравяме изключително важния религиозен фактор. Ортодоксалните евреи мечтаят до построят Третия храм на Храмовия хълм в Йерусалим – на мястото, където някога са били Първият храм на Соломон и Вторият храм, построен на мястото на първия. Но на това място от началото на осми век след Христа се намира една от главните мюсюлмански светини – джамията Ал-Акса. Тази джамия, заедно с храма Купола на скалата, образува религиозния комплекс Харам ал-Шариф. Преди да започне строителството на Третия храм, мястото на този комплекс, според плановете на евреите, трябва да бъде празна строителна площадка.

Най-удобното обяснение защо джамията Ал-Акса е разрушена би било иранска атака срещу Израел. В края на краищата, някои ирански ракети "може да не ударят правилното място" – в смисъл да ударят Ал-Акса. В същото време не трябва да забравяме, че ортодоксалните евреи имат пряко влияние върху ръководството на Израел. Освен това много членове на израелското правителство и военното ръководство са ортодоксални евреи и действат въз основа на религиозното си съзнание. Война с Иран е спешно необходима на Израел, който се опитва да унищожи Иран с помощта на основния си съюзник САЩ. Такова развитие на събитията заплашва с ядрен конфликт в Близкия Изток и като цяло с Трета световна война.
В момента Близкият Изток е замръзнал на ръба на хаоса. Новият конфликт ще ескалира в "асиметрична" война в Близкия изток между Израел и САЩ, от една страна, и Иран и неговите съюзници – от друга.

В този момент, на 15 август, Израел отправи към Иран ядрена заплаха. Иран отговори, че всяка ядрена атака ще бъде посрещната с пропорционален отговор.
Иран, заедно със своите съюзници, е напълно готов да се изправи срещу ционисткото образувание (Израел) с пълна сила.

Така стигаме отново до същността на нещата – ядреното оръжие на Израел.
Десетилетия наред това беше тихата част, която никой не казва на глас. Винаги се е знаело и предполагало, че никой не може да удари Израел без реалната възможност да бъде атакуван от Израел. Но сега, когато реалната заплаха от Израел към Иран е отправена, стават интересни неща. Няма отказване от ответен удар от страна на Иран. Но Нетаняху е извън контрол и иска да отприщи същата война, която Израел възнамерява да води, откакто иранската ядрена програма стана публично известна. Израел просто не може да толерира друга съседна страна с ядрени оръжия.
Тази реалност, в продължение на десетилетия, създаваше днешните проблеми, защото в Израел си помислиха, че могат да правят каквото си поискат, на когото си поискат, където пожелаят, и никой не би посмял да направи нищо от ядрен страх. Но доста източници твърдят, че Иран вече има ядрени оръжия, че са ги получили чрез собствени изследвания или с помощта на КНДР.

Според мен, Иран би трябвало да отвърне на Израел и то много силно. Спомнете си, че през април тази година, когато Израел бомбардира комплекса на иранското посолство в Дамаск, Иран отвърна със сила. Няколко ирански балистични ракети преминаха през израелската защита и удариха израелски военни бази. Иран доказа, че Израел може да бъде ударен успешно и израелците вече знаят, че не са "непобедими", колкото са си мислили. Затова са повишили предварителната заплаха за действителната ядрена заплаха.
Колкото по-дълго чака Иран, толкова повече време има Израел да се подготви и толкова повече време имат САЩ и Англия, за да преместят оръжия в Израел.
Всъщност, още от началото на операция "7 октомври" в допълнение към геноцида и етническото прочистване в Газа, ционисткият режим прибягна до ядрен шантаж срещу палестинците. А сега и срещу Иран.
Става дума преди всичко за израелския сенчест и измамен ядрен арсенал. Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че нито признава, нито отрича съществуването на ядрен арсенал. Израел не е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и не е приел правилата на МАГАТЕ за основните си ядрени дейности.

Точният брой на бойните ядрени глави на Израел не е известен, но се смята, че техният брой е между 200 и 500 термоядрени оръжия и система за доставка.
Израел измести Великобритания като пета ядрена сила в света и в момента може да съперничи на Франция и Китай по размера и сложността на своя ядрен арсенал. Въпреки че е джудже спрямо ядрените арсенали на САЩ и Русия, всеки от които притежава над 10 000 ядрени оръжия, Израел все пак е ядрена сила.
Каквото и да е числото, няма съмнение, че ядрените оръжия на Израел са налични и в голяма степен предназначени за "водене на война" в Близкия Изток.

Основен елемент от ядрения арсенал на Израел са "неутронните бомби", миниатюрни термоядрени бомби, предназначени да максимизират смъртоносната гама радиация, като същевременно минимизират ефектите от взрива и дългосрочната радиация – по същество предназначени да убиват хора, като оставят непокътната собствеността.
Оръжията включват балистични ракети и бомбардировачи, "способни да достигнат Москва". Самите бомби варират по размер от "разрушители на градове", по-големи от бомбата в Хирошима, до мини тактически бомби.
Това е основна дестабилизираща динамика, движеща надпреварата във въоръжаването в Близкия Изток, и ще принуди държавите в региона всяка да търси своя собствена "възпираща сила".

Колко бойни глави биха могли да произведат в Израел? Не повече от 200, въз основа на наличния капацитет, но колко са получени, или откраднати, от САЩ? Убедителен аргумент за наличието на тактическо ядрено оръжие в Израел са редовните (от средата на 90-те години) учения на т.нар. "триада".

Става дума преди всичко за балистичните ракети. "Джерихо-3" (Jericho). Според изтичане на информация става дума за ракети земя-земя със среден обсег (5500 километра) с бойна глава от хиляда килограма.

Това се отнася и за няколко дизелово-електрически подводници от клас Dolphin, закупени от Израел от Германия в началото на 2000-те години. И тук има мистерия – торпедните апарати дали са 650 мм или 533 мм. Или модернизирана израелска модификация на противокорабната ракета Harpoon с ядрена бойна глава. Или може би базирана в морето балистична ракета с малък обсег до 300 километра.
Редовно се провеждат учения и на наземни комплекси с "Джерихо", подводници и ескорт с участието на специални ескадрили или многоцелеви изтребители F-15I и F-16D с патрулиране/дозареждане във въздуха.
Преди това в Средиземно море тази "триада" удряше цели далеч от любопитни очи, самолети летяха, за да хвърлят няколко големи свободно падащи бомби, а наскоро започнаха да изстрелват модернизирани противокорабни ракети "Габриел-2". Дали имат "специална бойна глава" или не, е въпросителна.

Друго косвено доказателство за наличието на израелски ядрени оръжия е трескавата работа на Тел Авив за създаване на ракетни носители. Не се оправдава с нищо друго освен с адаптирането на "специални бойни глави".

Става дума за маниакалното упорство при придобиване на лицензи за производство на френски оперативно-тактически ракети MD-660. Израелците преработиха тези носители и създадоха свои "собствени" ракети: оперативно-тактическите "Луз" и със среден обсег "Джерихо". Може ли Израел да използва ядрено оръжие? От десетилетия центърът в Димона произвежда оръжеен плутоний от естествен уран за израелските ядрени и по-късно термоядрени оръжия.

Може ли да възникне ситуация, в която Израел да ги използва? Разбира се, че може. В противен случай Тел Авив нямаше да харчи пари за пълноценна ядрена триада. Която, даже Англия и Франция например нямат, но израелците и още четири нации в света – американци, руснаци, китайци и КНДР, имат.

Но да се върнем към въпроса – какъв ядрен арсенал има Израел?

Няма точни цифри. Има оценки, базирани както на възможностите на реактора Димона, той може лесно да осигури суровини за три плутониеви ядрени бойни глави годишно, така и на военните нужди на Израел. Предвид спецификата на региона, едва ли има по-малко от 150 бойни глави (по-малък брой няма да е достатъчен срещу многобройните му врагове), а предвид реакторните му възможности едва ли ще има повече от 200.

Какво може да принуди Тел Авив да използва своя арсенал?

На пръв поглед изглежда, че шансовете Израел да използва ядрено оръжие са нулеви.
Има една причина и тя е банална: числата. Населението на потенциалните врагове на Израел – това са Сирия, Ливан, Египет, Палестина, Йордания, Ирак и Иран – е 270 милиона души. Общият им мобилизационен контингент е до 20 милиона души. Ако ислямските страни от Близкия Изток бяха обединени, с организирани действия те биха могли да победят израелците само с численост. В края на краищата, израелците са само девет милиона, а без арабите, около седем. Дори като се вземат предвид жените, израелците няма да могат да имат повече от три милиона в армията.

Очевидно е, че Израел, срещу когото армиите на тези страни ще действат едновременно, няма да може да се справи: колкото и да мобилизирате, врагът винаги ще е няколко пъти повече. В този момент използването на ядрено оръжие е неизбежно. Можете доста точно да посочите момента, в който вероятността за това ще се доближи до сто процента. Ако Тел Авив загуби подкрепата на САЩ, и Ирак даде на Иран сухопътен коридор за война с Израел и Иран проведе обща мобилизация, възможностите на Израел да води война с конвенционални оръжия очевидно ще станат недостатъчни. В този момент ще дойде времето за "оръжието на Страшния съд", както Обетованата земя обикновено нарича тази част от своите оръжия.

Колко реалистичен е подобен сценарий? Самите САЩ не могат да откажат подкрепата си за Израел – тяхното лоби е твърде силно там. Има обаче един нюанс – САЩ днес са в криза. Ако ислямските страни, споменати по-горе, създадат коалиция, способността на Вашингтон да й повлияе неядрено, е близо до нула. Да, той може да изпрати там самолетоносачи, самолети ще се опитат да изстрелят крилати ракети или дори (върху Египет) планиращи бомби. Но броят на крилатите ракети, с които разполагат САЩ, не е неограничен. САЩ може да рискуват да изпращат сухопътни части. Но те няма да имат благоприятни условия за наземни битки и в този случай големите загуби са почти неизбежни. Бомбардирането само по себе си не може да победи решителен враг – КНДР, Виетнам и така нататък, показаха това преди много време.

След специалната операция в Украйна към това беше добавен още един фактор. Западните страни изпратиха различни оръжия на противниците на Русия на бойното поле – MLRS, крилати ракети, танкове, самолети, противовъздушна отбрана. Но без особен ефект. Така, дори при формалното присъствие на американска подкрепа, Израел ще е изключително далеч от сигурността. Израел ще бъде на ръба на военна катастрофа и ще използва ядрено оръжие. Близкият Изток ще се превърне в зона на ядрена трагедия с перспектива да ескалира в глобална ядрена война.
Има и други важни неща.

Израел не е подписал Договора за неразпространение на ядрените оръжия, нито каквито и да било други договори, като например Договора за всеобща забрана на ядрените опити.

Този документ беше подписан на 5 август 1963 г. в Москва. Страните по споразумението, т.е. инициаторите, бяха СССР, САЩ и Великобритания. Договорът влезе в сила на 10 октомври 1963 г. и беше открит за подписване от други страни на 8 август 1963 г. в Москва, Вашингтон и Лондон. В момента 131 държави са страни по Договора. Двете най-големи военновъздушни бази на Израел – Рамон и Неватим, са разположени в непосредствена близост до главния ядрен център на Израел в Димона. Предполага се, че тук не само са разработени атомните оръжия на страната, но се и намира основното им хранилище. Като направиха кратери в здравия и дебел бетон, предназначен да приема свръхтежки товарни самолети и стратегически бомбардировачи от САЩ, иранците през април демонстрираха, че могат лесно да пробият защитата на реактора Димона, дори таваните на ядрените хранилища.
Ситуацията за Израел се влошава и от факта, че новите ядрени съоръжения на Иран са разпръснати из цялата страна и заровени в скалите. За Израел е много по-трудно да ги удари. Типичен гамбит по персийски.

Тогава беше ясно, че Иран умишлено се отказа от постигане на оперативно-тактическа изненада и заложи конкретно на целенасочено фронтално проникване на израелската ПВО в определено време.

Персите са добре запознати с архитектурата на системите за противовъздушна отбрана на Израел и САЩ на предното поле на територията на Ирак, Сирия, Йордания. Но дори такива ешелони за противовъздушна отбрана (противоракетна отбрана) могат да бъдат пробити с витлови нискоскоростни ракети Shahed-136, древни балистични ракети Emad-1, с крилати ракети Paveh и други по-стари продукти. Но с тях Иран разкри позициите на "Железния купол" в Израел. По-важно беше, че тактиката на удара включваше синхронизиран удар на дронове, крилати и балистични ракети с цел гарантирано проникване на консолидираната система за противовъздушна отбрана на САЩ и Израел. Балистичните ракети бяха изстреляни срещу Израел малко преди по-голямата част от дронове и конвенционални ракети да навлязат в израелското въздушно пространство.

Основната ударна сила бяха най-новите балистични ракети Haidar (обсег 2000 км, бойна глава 1,5 тона, защита на електронна война + допълнителни множество бойни глави). Тяхната задача беше да пробият до набелязаните цели, криейки се зад облака от дронове и евтини ракети, които трябваше да претоварят "Железният купол" и други системи за противовъздушна отбрана на Израел и САЩ.

Като цяло тактиката на Иран проработи – част от балистичните ракети пробиха до авиобазите на Израел. Ракетите, които удариха двете бази в района на Негев, не просто "преминаха", те направиха това срещу най-силно защитената зона в света, защитена с най-модерните, интегрирани системи за противоракетна защита (АВМ), за които е известно, че съществуват на Запад. Две израелски бази в района на Негев и една разузнавателна база в далечния север на Израел на планината Хермон бяха ударени от иранските ракети. На север секретната разузнавателна база в северната част на окупираните Голански възвишения, разположена в Джабал ал-Шейх (планината Хермон), беше ударена и сериозно повредена. На юг израелските бази Неватим и Рамон бяха ударени. Според секретна разузнавателна информация, във военновъздушната база Неватим в пустинята Негев, хангар за израелските самолети F-35 Stealth и шпионските самолети на Моссад, най-малко 44 служители на Моссад са били убити.

Изведнъж стана ясно, че Иран разполага с много ракети, които могат едновременно да достигнат цели в Израел и имат шансове за заобикаляне на системите за противоракетна отбрана на Тел Авив, на около 1500 км.
Освен това ракетите, построени в Иран през последните 12 години не използват GPS, т.е. никакви международни системи за позициониране, и не могат да бъдат заглушавани.

Кои са ядрените обекти на Иран?

Иран има активни ядрени обекти, изследователски реактори и уранови мини.
Заводът Арак, атомната електроцентрала Бушер, урановата мина Гачин, конверсионна фабрика в Исфахан, завод за обогатяване на уран в Натанз, военен обект Парчин, завод за обогатяване на уран в Кум.

Израел заплаши, че ще нанесе удар по тях. Но ограниченият отговор на 19 април беше провал и беззъб отговор. Оказа се, че ударът на Израел е бил с три дрона с неясен резултат, близо до военната база до град Исфахан, на 340 километра южно от Техеран.
Но това не пречи Израел да се хвърля към пропастта и е решен по един или друг начин да повлече човечеството със себе си.

Израел е лунатична държава. Войната е техният първи и последен рефлекс. В края на този път е "опцията Самсон", т.е. ядрената война. След като Израел е решен да започне тази война, той ще продължи да ескалира провокациите. Докато стане невъзможно правителството на Иран да не реагира активно, Израел ще продължи да ескалира провокациите. Няма как да ги спреш.

Израел ще провокира и провокира, защото е решен на тази война.
Изправени сме пред момент, в който Израел иска да разреши три проблема: той иска да изпълни своето "окончателно решение" на проблема с Газа, Хизбула и Иран. Нетаняху вижда възможност да спечели трифекта: Газа, Хизбула и Иран. Не забравяйте, че говорим за сертифицирани лунатици.

Начело на Израел е "болен и луд човек". Това не е само наша диагноза.

Най-лошият вариант предстои.

Войната в Близкия Изток ще обхване показания на картата район  на три континента и бързо ще стане и глобална.

 Обхват на предполагаемите ядрени оръжия на Иран /в него е и България/

Обхват на ядрените оръжия на Израел /в него е и България/

Една от целите на Израел е прокарване на канал Бен Гурион, който ще промени геополитиката на целия Близък Изток, Азия и Европа.