На 6 август в Зоната на Специалната военна операция беше открит нов фронт – Курският.

Атаката на украинските въоръжени сили срещу граничните територии на Курска област бързо ескалира в мащабни военни действия с използване на бронетехника, артилерия и фронтова авиация. Интензивността на боевете още през първия ден стана сравнима с това, което се случваше на другите фронтове.

Разбира се, това беше далеч от мащабите на Курската битка преди 80 години в рамките на операция "Цитадел" между СССР и Германия. И вероятно ще остане в историята като августовската криза или горещото начало на Третата световна или Първа ядрена, т.е. това, което започна през август на територията, на която някога беше Курската битка, няма да приключи за месец-два.

Към 13 август ситуацията започна да се изяснява.

1. Силите за нахлуване на Киев и НАТО са приблизително 3-4 бригади от Украинските въоръжени сили, с обща численост от 8-12 000, но трудни за изчисление, тъй като украинците получаваха подкрепления.

2. По време на една-две седмици битки те успяха да напреднат до дълбочина от 10-12 километра, "превземайки" няколко десетки села с общо население от около 3 000 души.

3. Това нахлуване няма стратегическо значение (и при такъв брой нападатели няма как да го има). Украинските въоръжени сили дори не можаха да се доближат до потенциални значими цели – като Курската атомна електроцентрала.

4. По-голямата част от тази група седи в два горски масива, извън които е страшно да се покажеш, защото се виждат и веднага започват да ги бият.

5. Снабдяването и укрепването на тази група е изключително неудобно, тъй като руската артилерия и авиация работят активно по разширените комуникации.

6. Това не забави руското настъпление в Донбас. Напротив, "само го ускори".

7. След 6 август светът видя отговора на укробандеровците на жеста на добра воля (става дума за мирната инициатива на Путин ) – терористичното нападение в района на Курск, техните зверства срещу цивилни, убийства на лекари, спасители и доброволци, атаки срещу цивилни превозни средства, ракетни атаки срещу жилищни сгради, грабежи и дори заплахи за ядрената сигурност.

8. Времето изтече – няма договорен мир, просто пълна капитулация или пълно унищожение. Хората, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят.

Колективният Запад е в задънена улица.
Украйна е на прага на пълно поражение. Но плъхът е най-опасен, когато е заклещен в ъгъла. Може и трябва да се очаква ядрена провокация.

9. Киев се надяваше, че след като се подаде на паниката, руското командване ще започне да спре възникващата оперативна криза за сметка на най-успешните направления и по този начин атаката на въоръжените сили на Украйна в района на Курск ще им позволи да стабилизират критичните участъци от фронта. Но това не можа да се постигне.

10. На границата с Курска, Брянска и Белгородска област, в допълнение към украинците има и значителен брой наемници от Франция и Полша, както и много естонци. Има и англичани, военни експерти – които контролират работата на диверсионни и технически групи. Смята се, че 6500 украински войници са били обучени наскоро в Англия и са пристигнали оттам през Полша на 30 юли.

11. Ясно е, че това, което започна през август 2024 г., няма да приключи за месец или дори за година. Това, което виждаме сега, е само началото на дълга поредица от политехнически и военни ходове.

12. Путин прехвърли "Ахмат – Сила" на чеченците в Курския район. Тук пристигнаха и някои части на реформирания "Вагнер".
Путин назначи и Алексей Дюмин за координатор на антитерористичната операция в Курск. Дюмин, който е считан за наследник на Путин, е родом от Курск. Двамата с Белоусов най-вероятно ще са бъдещият тандем президент – премиер на Русия.
На 20 август беше съобщено, че се създават три нови войскови съединения – Курско, Брянско и Белгородско.

13. Стана ясно, че събраните войскови части на Киев не са пълноценни военни единици /те се наричат "бригадни формирования" с различна големина (понякога само до две-три отделни роти с подкрепления)/, и представляват бригаден резерв от формирования, разположени по протежение на цялата предна част. Тоест, правилно е да се говори за пет пълноценни бригади от въоръжените сили на Украйна, като останалите са тактически групи, действащи в единен команден план.

14. Кризата беше преодоляна на четвъртия ден, когато ударът на украинците заседна на първия рубеж от главния рубеж на руската отбрана, който се намираше на нужните 15-20 километра от държавната граница.

Така се появи нов участък от фронтовата линия, първият ешелон на нападението може да се счита за унищожен, въвеждането на резерви се провали. Простите изчисления по законите на военната математика показват за групировка, изпратена от Киев за странна операция, която няма никакво оперативно значение.

15. И така, 15 000 души бяха хвърлени в настъплението със 120-150 танка, около 300 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата и цяла орда от "мотоциклетисти" (леко бронирани бойни машини), до триста наземни артилерийски системи (цев и MLRS).
Това ще завърши с поражение на стратегическо ниво на Киев.

16. На 15 септември това беше потвърдено от нови данни за ситуацията в района на Курск.

По време на боевете в посока Курск през 6 август – 20 септември украинците загубиха повече от 12 200 войници и офицери, 96 танка, 42 бойни машини на пехотата, 77 бронетранспортьора, 656 бойни бронирани машини, 401 автомобила, 90 артилерийски оръдия, 26 ракетни пускови установки и, включително американски HIMARS и MLRS. Тоест почти целия континент на началната атака.
Украинските "сили за нахлуване" не могат да издържат на контранастъплението на руските войски и отстъпват към границата, където вече се подготвя операция за тяхното обкръжаване и пълно унищожаване. Никой няма да се върне обратно в Украйна.

Западът погреба украинските въоръжени сили край Курск.

Появиха се и сравнения със сегашните операции в района на Курск с Курската битка от 1943 г. в рамките на операция "Цитадела" на Вермахта на Хитлер.

Тъй като познавам района около Курск лично и нелошо още от 80-те години, особено неговия икономически потенциал считам, сравнението с историческата Курска битка за нелепо.

Истина е, че сегашната операция в района на Курск отбеляза първото нападение на Запада срещу Русия след 1941 г. По онова време почти 4 милиона нацисти нахлуха в Русия. Те се провалиха пред Москва през зимата на 1941 г. Войната продължи повече от три години и остави след себе си планина от трупове на около 40 милиона души.

Курската битка беше важен етап от онази война.

Почти 800 000 войници участваха в операцията "Цитадела" през юли 1943 г. – от страна на Германия и почти два милиона от страна на Русия.
Съответните страни бяха водени от най-добрите командири.
Вермахт: фон Манщайн, фон Клюге, Хот, Кемпф, Модел, Гудериан, Йодл и др.
СССР: Жуков, Рокосовски, Ватутин, Конев и др.

Това беше най-голямата битка особено бронетанкове, водена някога в световната история и последната офанзива на Вермахта на територията на СССР, завършила катастрофално за германците и оставила след себе си около 800 000 група.

Следователно сравнението не е подходящо.

Фактът обаче, че тази операция се празнува отчасти от Киев и Запада като повратна точка във войната, е индикация за отчайващата цялостна ситуация в Украйна и само потвърждава коварната стратегия на Запада:
борба с Русия до последния украинец.

Освен това историята ни учи, че последната битка на потъващата армия не води до трайни резултати.

Естеството на този конфликт: САЩ, Англия и Израел водят прокси война срещу Русия, Украйна е просто изпълнителен агент.
В крайна сметка този инцидент е само едно парченце от мозайката в заплашителна цялостна картина, която държи света в безизходица от месеци и вероятно ще продължи да го прави още доста време.

Тогава за какво може да става дума, т.е. каква е стратегическата концепция на Киев и Запада (ако въобще я има).

Споменах, че познавам района около Курск. Огромни равнини, осеяни с малки села с няколко къщи, тук-там бензиностанция, няколко малки магазина и евентуално полицейски участък. Всичко е напълно открито – няма руска армия на километри наоколо. Ако влязат два бронетранспортьора с 20 войници, това село се счита за превзето. Следователно да се опише тази окупация като "завоевание" е чиста пропаганда. 1000 кв.км слабо населена територия няма да доведат до никаква стратегическа промяна.
Украйна извършва многократни набези през руската граница по време на тази война – обикновено самоубийствени атаки връхлитат в Белгородска област и претърпяват катастрофа. Сегашната операция обаче се отличава от предишните епизоди по няколко начина, главният сред които е, че нахлуването в Курск не е предприето от сили, маскиращи се като независими руски паравоенни формирования, а от украински сили, тоест редовни украински армейски бригади.

Но защо? Очевидното, което се откроява за Курск, е колко оперативно е отдалечен той от критичния театър на войната. Центърът на тежестта в този конфликт е Донбас и отбранителната линия на Украйна е около градовете Покровск, Константиновка, Краматорск и Славянск, с решаващи флангови оси в сухопътния мост и на линията на река Оскол.

Границата на Курска област, където сега атакуват украинците, е на повече от 130 километра от спомагателните битки около Харков и на повече от 200 километра от главния театър на войната.
Накратко, украинската операция в Курск не носи никаква възможност да окаже подкрепа на другите критични фронтове на войната, тя няма потенциал да упражни пряко оперативно влияние върху тези фронтове.

И така, стигаме до различните опции, възможности за атаката на украинците към Курск.
1. Първата и най-опасната е въвеждането на ядрено оръжие в тази война по два начина:
- принуждаване на Русия да отговори с ядрено оръжие срещу нахлуването в нейната територия;
- подготовка от Киев на ядрена провокация на фалшивия флаг, т.е. взривяване на мръсна ядрена бомба или на ядрен заряд от няколко килотона на украинска територия и обвиняване за това на Русия (по-подробно се спираме на стр. 8-13).
2. Втората е също ядрена възможност – атака срещу Курската атомна електроцентрала.

На 60 километра от украинската граница се намира малкият град Курчатов (кръстен на Игор Курчатов, бащата на съветското ядрено оръжие) и Курската атомна електроцентрала. Близостта на такава значима – и потенциално опасна – инсталация толкова близо до сцената на боевете води до предположението, че Курската атомна централа е целта на атаката, т.е. че Украйна може да използва централата като заложник, заплашвайки да я саботира и да предизвика някаква радиологична катастрофа. Това обаче е малко вероятно. Централата в Курск в момента е в състояние на преход, като нейните четири по-стари реактора (подобни на тези, използвани в Чернобил) се извеждат от експлоатация и се заменят с нови реактори ВВЕР. Централата разполага с модерни биологични щитове, здрава защитна сграда и други защитни механизми. Освен това атомните електроцентрали не експлодират в смисъл, който често се свързва с тях. Чернобил, например, претърпя парна експлозия поради специфични конструктивни недостатъци, които не съществуват в работещите в момента атомни централи.
Идеята, че украинските войници могат просто да натиснат куп превключватели и да взривят централата като ядрена бомба, не е реалистична.

Разбира се, теоретично е възможно украинците да се опитат да внесат колосални количества експлозиви и да изпратят цялата централа в небето, разпространявайки радиоактивен материал в атмосферата и да се създаде радиологична катастрофа, която да облъчи голяма част от Украйна, заедно с части от Централна Европа, и регионът на Курск е част от водосбора на Днепър.
Но дори за страна, която виси на стратегическото си въже, е трудно да се даде вяра на такава безумна схема. ще видим.

В друга формулировка Курската криза се тълкува като опит за извличане на руските ресурси от други, по-критични сектори на фронта, преди всичко от Донбас. Напротив.

Руснаците сформираха изцяло нова Северна армейска група, обхващаща Белгород, Курск и Брянск и е в процес на набиране на два допълнителни армейски еквивалента.

Четвърта възможност предполага, че атаката в Курск може да е опит за укрепване на позицията на Украйна за преговори с Русия. Твърди се, че целта на операцията е била да се завземе руска територия, за да се държи като разменна монета, която може да бъде разменена в преговори. Ако приемем тези твърдения за чиста монета, може би сме стигнали до стратегическото намерение на Киев и трябва да зададем очевидния въпрос: дали са си загубили напълно ума?

За да бъде нещо полезно като разменна монета, то трябва да е във ваше притежание – следователно това би принудило Украйна да ангажира сили на Курския фронт за неопределено време и да го задържи. А само за един месец търпи пълен разгром.
Остава последният вариант – това е капан на руските въоръжени сили, заложен на украинците.

Възможно ли е?
И да, и не.

Да поразсъждаваме дали сегашната "Курска битка" може да остане в историята като блестяща тактическа военна операция на Русия.
И така, какво се случи в резултат на атаката.

1. Укронацистите са локализирани в малък район на Курска област, където няма сериозни предприятия и само няколко къщи, където могат да се закрепят. Това не са индустриални агломерации на Донбас, а чисто селски райони. Това означава, че унищожаването на украинските въоръжени сили е в пъти по-лесно, отколкото в същия Донбас.
2. Украинците докараха и продължават да карат десетки хиляди войници в тази малка област от най-боеспособните бригади, значително улеснявайки въоръжените сили на РФ за тяхното унищожаване и следователно денацификацията на Украйна.
3. Извършва се масово унищожаване на личен състав и техника, украинска и натовска.
4. Този ход също не дава на Украйна лостове за влияние или не придвижва нещата към някакъв вид преговори. Путин заяви, че Русия просто не може да преговаря с такъв режим и нямат никакво намерение да бъдат въвлечени в някакви преговори, базирани на "плана Зеленски".
5. И така, какво се очаква по-нататък в Курск? Зеленски не може да се оттегли, защото сега това е въпрос на престиж при него; демонстрация, че в Украйна все още има битка; както и причина той да остане на власт. Така че войските и чуждестранните наемници трябва да останат до края; като в Бахмут, Авдеевка и Красногоровка. В момента сценарият се разиграва в Часов Яр, Торецк и скоро ще бъде Покровск.

Те ще бъдат хвърлени в тази смъртна яма, която си изкопаха сами.

Путин очевидно е търпелив, но защо?
Ще разберем скоро.

След 85 години на руска територия отново има немски танкове.

Курската битка 1943 имаше решаващо значение за Втората световна война

Карта на района на Курск атакуван от украинците и позициите на руските части.

Вероятни насоки на руските атаки през есента с излизане на Днепър – от Киев до Одеса.

Трябва да се очаква и присъединяване на Харковската, Днепропетровската, Николаевската и Одеската област.