'25 | '24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 | '06 |
'05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
На прага на III световна война
Главната причина на войната на Израел и САЩ срещу Палестина, Ливан, Сирия и Иран.
11.2024
Една важна новина, свързана с рязкото изостряне на войната между Иран и Израел /да, това е именно война/ остана незабелязана.
Всъщност две.
Първата беше, че по време на ракетната атака на Иран срещу Израел, наред с базите и другите обекти на израелска територия, бяха ударени и газови платформи на Израел в териториалните води на Газа и Ливан. А именно те са основната причина на войната срещу Газа, Ливан и Иран – Израел и САЩ крадат газа и нефта на Палестина, Ливан и Сирия.
И втората новина – в отговор на атаката на Иран срещу Израел, Тел Авив заплаши да нанесе удар по газовите и нефтени находища, по преработващите ги комбинати и по сухоземна и морска транспортна инфраструктура на Иран, т.е. голямата глобална игра за газа и нефта, в която Иран е основен играч, заради което САЩ и Израел изострят ескалацията, за да го елиминират или върнат под контрол.
На този фон има и още няколко много важни причини…
Но да тръгнем подред..
Какво се крие зад поредната агресия на Израел срещу Газа, Палестина, Ливан, Сирия, Ирак и Иран?
Крие се глобален тероризъм, подкрепян от САЩ, с евентуални последици без анализ в досегашната геополитика.
1. На първо място зад войната на Израел срещу Газа и Палестина се крие плана за тяхното тотално унищожение, анексиране и заличаване.
2. На второ място зад войната на Израел срещу Газа и Западния бряг се крие кражбата от Израел и САЩ на газа и нефта на Палестина, Ливан и Сирия.
3. На трето място зад нея се крие разширяване на конфликта към Хезбола и Иран.
4. На четвърто място е започналото през 2022 г. изграждане на така наречения "канал Бен Гурион", конкурент на Суецкия канал, план за преустройство на транспортните пътища в района.
5. На пето място е прекъсването от Израел /и САЩ/ на китайския проект "Един пояс – един път" и прокарването на индийския проект "икономическият коридор Индия – Близък Изток – Европа".
Такава провокация, не само срещу Близкия Изток, но и срещу глобалната геополитика досега не е имало. Последиците /ако Израел успее/ ще бъдат унищожителни за целия Близък Изток, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна и Централна Европа и върху отношенията в голямата тройка Китай – Русия – САЩ.
Зад кулисите на войната на Израел срещу Газа се крие кражбата от Тел Авив и Вашингтон на газа и нефта на Палестина, Ливан, Египет и Сирия. Тя започна отдавна и продължава пред нашите очи, като може всеки момент да премине в регионална или Трета световна.
За какво става дума?
Именно природният газ в шелфа на Ливан, Сирия и на Ивицата Газа са една от основните причини за израело-палестинския конфликт. Израел и САЩ искат да ги откраднат. Това обяснява и взривяването на "Северен поток" от САЩ в Балтийско море, спирането на "Южен поток", опитите за саботаж и на "Турски поток", и на газовия хаб в Турция, последните маймунджулуци на режима в София срещу газовия транзит през България, войната срещу Сирия и Ливан, и т.н.
И сегашната операция на Израел срещу ивицата Газа има преди всичко газов аспект - газът на Газа.
***
В края на 90-те години Израел започна да "инвестира" в природния газ. Архитектът на тази стратегия беше Ариел Шарон. След 1999 г. Ехуд Барак се опита да използва подобрените отношения с Египет и да внася газ от делтата на Нил. Но отношенията с Египет се влошиха след Втората интифада в Газа и идването на власт на Шарон, и подготвеният вече газов договор за 3 милиарда долара беше поставен "на трупчета".
През 2000 г. няколко компании съобщиха за откриването на "значителни залежи от газ срещу брега на Газа." И наистина в шелфа на Газа бяха открити големи залежи. British Gas (BG) и неговият партньор, намиращата се в Атина Consolidated Contactors Company (ССС), притежавана от ливанските кланове Сабах и Коури, получиха права за проучване и експлоатация за 25 години, подписани през ноември 1999 г. с Палестинската автономия.
Правата бяха поделени по следния начин: BG - 60 процента, ССС - 30 процента, и Инвестиционният фонд на Палестинската автономия - 10 процента. Договорът предвиждаше и изграждането на газопровод.
Лицензът на BG покриваше цялото крайбрежие на Газа, което граничи с няколко израелски офшорни газови съоръжения. 0бщо 60 на сто от газовите резерви по брега на Газа и Израел са на Палестина.
Групата ССС направи две сонди през 2000 г.: Gaza Marine-1 и Gaza Marine-2, като резервите бяха оценени на 1,5 трилиона кубометра на стойност около 4 милиарда долара. Но залежите се оказаха по-големи.
От юридическа гледна точка, газът принадлежи на Палестина. Но смъртта на Ясер Арафат и победата на Хамас в Газа даде възможност на Израел да установи де факто контрол над газовите офшорни залежи до Газа.
През 2007 г. правата на Палестинската автономия над газовите залежи бяха оспорени от Върховния съд на Израел под предлога, че те принадлежат на Израел.
През 2007 г. израелското правителство одобри предложение да купува газ от Палестинската автономия. Контрактът беше за 4 милиарда долара, от които 1 милиард за палестинците. Но Тел Авив нямаше намерение да се дели и, заобикаляйки Хамас и Палестинската автономия, се договори директно с BG. Целта беше да се анулира договорът от 1999 г. между BG и Палестинската автономия при Ясер Арафат. Но през декември 2007 г. BG прекрати преговорите с Израел, а през януари 2008 г. затвори своя офис в Израел. Сделката не стана.
Решението за подновяване на преговорите съвпадна с поредната инвазия в Газа през лятото на 2008 г. Личеше, че Израел иска да постигне ' договор с BG преди да атакува.
В края на 2010 г. американски източници съобщиха, че компанията Noble Energy – от Тексас, и израелските й партньори "са открили голям залеж от природен газ в крайбрежния шелф на Израел - Левиатан". Не беше съобщено обаче, че претенции към две трети от залежите има Ливан и че става дума и за палестинска собственост върху тези ресурси.
След сондажите, направени от Noble Energy, газовият залеж Левиатан се очертаваше да е най-големият дълбоководен залеж за последното десетилетие. Noble Energy съобщи, че залежът е с резерви да задоволява нуждите на Израел за 100 години. Разбира се, разработката на такъв дълбок залеж е трудна, но, ако се постигне, това може да превърне Израел не само в независима енергийна държава, но и в нетен енергиен износител, което ще промени енергийната карта на Близкия изток и на Европа.
Тогава Израел направи на ЕС предложение, от което Европа би трябвало трудно да се откаже. Ставаше дума за доставките на природен газ, който ще позволи на европейците да укрепят своята енергийна независимост срещу Русия, срещу което Тел Авив ще спечели подкрепата на ЕС във войните с арабите и за разширението на конфликта към Иран, Сирия, Кавказ, Черно море и Украйна.
Съобщението дойде на фона на слуховете, че в Средиземно море са открити "колосални запаси" от природен газ и нефт. И че Израел, от вносител, ще стане техен износител.
Значи, по-голямата част от новия добив може да отиде за износ, най-добре към Европа, през Средиземно море, Кипър, Турция към Италия.
Именно тази идея беше предложена от Израел на ЕС. Предложението беше европейците да инвестират в строителството на тръбопровод от морските залежи на Израел, през Кипър и Гърция до Италия. По този начин няма да има нужда от Южен поток, от Южния енергиен коридор и т.н. Израел доказваше, че неговият газ ще намали зависимостта от природния газ от Русия. И именно тази идея беше подкрепена със спирането на Южен поток през България от Б. Борисов. Само че залежите не са на Израел, а на съседни държави.
Според оценките на Американската геологическа служба в недрата на така наречения Левантийски басейн има около 3,45 трилиона кубометра природен газ и 235 млн. тона нефт. За сравнение, запасите от природен газ на Русия са около 50 трилиона кубометра.
Въпреки че тези запаси не се намират в неговата икономическа зона, Израел иска три залежа - Тамар, Далит и Левиатан.
Басейнът Левиатан покрива 83 000 кв. км в източното Средиземноморие. Заедно със залежа Тамар, открит през 2009 г. се очертава като "газова бонанза ".
Тамар е с 283 милиарда кубометра, който е разположен на 90 км западно от пристанището Хайфа на дълбочина 5 км, а Левиатан - 450 милиарда кубометра, се намира на 140 км от брега по-близо до морската граница с Ливан.
Разработчик на Тамар e Nobel Energy и израелската Dalek Group, принадлежаща на месния милиардер Ицхак Тшува.
Управляваща компания по разработката на Левиатан стана австралийската Woodside Petroleum, след като големите в тази сфера фирми не се съгласиха с предложението заради спорния характер на залежа.
От Тамар на 30 март 2013 г. започна подаването на газ. Според плановете, 60 процента от него ще отиват за вътрешния пазар, а 40 процента ще се продават в чужбина, тоест около 260-360 милиарда кубометра. Но освен Израел, претенции към газовата баница в морето имат Кипър, Ливан, Сирия, Египет, Турция и Палестина.
Газовите залежи на Газа са част от широкия район Левант. Добивът на газ от Израел ще бъде в залежите, открити в палестинските води на Газа.
На 4 септември 2014 г. Израел и Йордания подписаха меморандум за износ на газ от залежа Левиатан за следващите 15 години за 15 милиарда долара.
Израелската сделка беше подписана и от партньора на Израел в Левиатан, фирмата Noble Energy, зад която е Дик Чейни и Black Rock. Така палестинските газови залежи де факто бяха конфискувани от Израел.
От тогава до днес "терористичните заплахи" за Израел от Хамас /създавани от самия Израел/, са претекст за военната окупация на Газа /а сега и най-вероятно за нейното пълно анексиране/ и за кражбата на нейните ресурси.
САЩ нямат втечнен газ, който да продават на Европа, за да я откъснат от Русия. Ще го крадат - заедно с Израел - от Палестина, Ливан, Сирия и Египет.
През последните години започна пропагандна кампания на Израел за предстояща негова регионална газова експанзия на основата на разработката на нови газоносни провинции в Източното Средиземноморие, като Израел, без да дочака окончателно юридическо признаване на залежите, нито решаването на появилите се остри спорове със съседните държави, започна тяхната разработка, което доведе до ново напрежение в този взривоопасен район.
От тази гледна точка войната сега срещу Газа, Сирия и Иран има общ знаменател - тя се води от блок, формиран от САЩ срещу народите, които се противопоставят на преформатирането на големия Близък Изток и на опитите за промяна на глобалния енергиен пазар.
Въпреки че от десетилетия се знаеше, че южното Средиземноморие съдържа големи газови залежи в териториалните води на Египет, Израел, Палестина, Ливан, Сирия, Турция и Кипър само западните експерти реално знаеха от 2003 г. къде всъщност са разположени тези залежи и къде се простират под континента и морското дъно.
Споменатите секретни данни веднага станаха достъпни за французите, американците, англичаните и израелците, които бързо сключиха съюз за унищожение на Сирия и за кражба на нейния газ.
През 2010 г. САЩ възложиха на Франция и Англия да реколонизират Сирия и формираха коалицията "Приятели на Сирия". Тези "приятели" свикаха Работна група за икономическо възстановяване и развитие през май 2012 г. в Обединената арабски емирства под патронажа на Германия. След това 60 държави разделиха тортата, която още не бяха спечелили. Разбира се, повечето от участниците в срещата не знаеха нищо за откритията на компаниите Ansis и Sagex.
Правителството на Сирия не беше информирано за газовите проучвания на Ansis и Sagex чак до лятото на 2013 г. и чак тогава разбраха защо Вашингтон формира коалицията за унищожение на Сирия. От този момент президентът Башар Асад подписа договори с няколко руски компании за по-нататъшна разработка на сирийския газ. Това беше удар срещу плановете на САЩ, Англия, Франция и Израел да откраднат чуждия газ.
Междувременно British Gas проучваше газовите залежи в Палестина, но Израел се противопостави, защото приходите от газа палестинците щяха да използват и в конфликта срещу Израел.
Ясно беше, че както в района така и далеч зад океана, продължават да се борят за газовия пазар на Европа подло и задкулисно, осъзнавайки, че други методи нямат. Всъщност това е една от основните причини за дестабилизирането на Сирия от САЩ и Израел. Още повече че в разработката на израелските залежи в Средиземно море участва споменатата фирма, Noble Energy, свързана с актуалния лидер на американската "дълбока държава" Дик Чейни.
Картината е сложна и противоречива.
През 2019 г. Конгресът на САЩ изработи нов антируски закон, наречен "Партньорство за сигурност и енергетика в Източното Средиземноморие", който е пътна карта за ограничаване на политическите, икономическите и военните отношения на Русия с държавите от региона, за замяна на руския газ към Европа и за милитаризиране на източното Средиземноморие, насочен, както срещу Русия така и срещу Турция, Сирия и Иран.
Законопроектът е насочен към разработването на нови източници на газ за Европа и изграждането на тръбопроводи за доставката му, вместо руския газ.
Във военната сфера ц
елта е заздравяване на позицията на САЩ в региона чрез съюз Гърция, Кипър и Израел, срещу Турция, за да вземат контрола над енергийните потоци в Източното Средиземноморие.
Плановете на Вашингтон са отделяне на Гърция от Русия и превръщането на страната в нов пост на американската военна и енергийна политика в Източното Средиземноморие и Близкия Изток - вместо Турция.
В резултат, Гърция се съгласи да модернизира американската военноморска база на Крит и да създаде база за хеликоптери в Александруполис. На среща във Вашингтон през октомври 2017 г. Ципрас и Тръмп обсъдиха прехвърлянето на тактически ядрени оръжия от авиобазата Инджирлик - в южна Турция, до района на селището Андравида в северната част на Пелопонес.
Така се очерта нов алианс в региона - Израел, Гърция, Кипър и САЩ срещу "външно враждебно влияние".
Ще припомним, че реално войната срещу Сирия започна след подписването на споразумението за прокарването на газопровода Ирак - Ирак - Сирия.
Що се отнася до тази тръба, тя първоначално трябваше да бъде изградена до 2016 г., но не стана и едва ли ще се случи скоро. Когато през 2012 г. Иран, Ирак и Сирия подписаха договор за изграждането на газопровод до 2016 г. от гигантския газов залеж Южен Парс (същият който Катар нарича Северен), който трябва да пресече Ирак и Сирия и да получи евентуално продължение в Ливан, целта му беше износ на газ за Европа.
Това беше една от основните причини за разпалването на войната срещу Сирия. Дотогава параноята на ЕС и САЩ беше насочена срещу Южен поток. Газопроводът Иран - Ирак - Сирия беше в сянка. Но ситуацията се усложни.
Главното място в енергийната стратегия на Сирия заема политиката на "четирите морета", идея, представена от Башар Асад в началото на 2011 г., два месеца преди началото на подкрепяния от Запада метеж. Това е енергийната мрежа, съединяваща Средиземно, Каспийско и Черно море с Персийския залив.
Сирия и Турция се заеха с интегрирането на своите газоразпределителни системи и ги съединиха в Арабския газопровод, като планираха продължението му от Алеппо до Килис - Турция, откъдето той ще бъде съединен с "Набукко".
Дамаск също така се готвеше да прекара газопровод от Ирак. В края на 2010 г. беше подписан протокол за намеренията с Багдад за строителството на един газопровод и два нефтопровода. И отново целевият пазар беше Европа.
След това започна истинско газово торнадо. И даже когато войната влезе в Сирия, беше подписан договор за 10 милиарда долара за ирано-сирийска газова тръба. Ако тя бъде реализирана, по нея ще се транспортират поне 30 процента повече газ, отколкото по "Набукко".
Нефтът и газът ще идват при всички случаи от Иран, което не може да бъде допуснато от САЩ, Англия и Израел.
Газът от Иран е кошмар за Запада. Крайният пункт на тези тръби може да е Турция, Ливан или самата Сирия, които направо ще изнасят газ към Европа от Източното Средиземноморие. Голяма част от сирийските нефтени запаси се намират в кюрдския североизток, тоест в района, който е между Ирак и Турция. Останалите запаси се намират на юг в долината на Ефрат.
Според данни от 2012 г. и залежите югозападно от остров Крит са огромни, по-големи от онези, които се намират в басейна Левиатан. Оттук следва прогнозата, че в икономическата зона на Гърция може да има 50 трилиона кубометра газ.
На дневен ред обаче е въпросът за делимитирането на морските граници между Кипър, Египет, Израел, Ливан и Турция.
Има големи проблеми и с делимитирането на морските граници между Гърция и Турция. Става дума за така наречения "егейски спор". Според американски източници, офшорните залежи на газ край бреговете на Кипър в блок 12 се оценяват на 140-230 милиарда кубометра.
Какво конкретно планират Израел, Кипър и Гърция. Тази тройка предвижда строителството на споменатия подводен газопровод с дължина около 1400 км, който ще мине и през територията на остров Крит. По този начин тръбата ще транспортира природен газ от залежите Тамар, Далит и Левиатан и Блок 12 на Кипър към Европа през територията на остров Крит и континентална Гърция.
Но се забравят важни подробности за тази тръба.
Дълбочината е решаващият фактор.
Дълбочината на морето при Тамар възлиза на повече от 1500 метра, а дълбочината на залежа от равнището на морето е 6500 метра.
Залежът Далит се намира в район с дълбочина на морето 1300 метра, като самият залеж е на около 3600 метра под морското равнище.
Залежът Левиатан е най-голям и се намира на 135 км от брега при дълбочина на морето 1645 метра. Но газоносният пласт е на 5800 метра под нивото на морето, а очакваните нефтоносни пластове са още по-дълбоко -на 7200 метра.
Кипърският залеж Афродита е съвсем дълбок. Газоносният пласт там е на 6000 метра под дъното при дълбочина на морето 1700 метра.
Заради това стойността на пробиването на един сондаж на Афродита е над 100 милиона долара, а на Тамар и Далит -повече. Истина е, че тези цифри са нищо в сравнение с очакваните печалби: от добива на Тамар - от 14 до 40 милиарда долара, а от Левиатан - до 310 милиарда, но отново според собствени оценки на Тел Авив, които не отчитат геологическите условия и степента на печалбата.
Отново може да става дума за поредна измама и координирано американско-израелско газово мошеничество в глобален мащаб.
Не става дума само за геологията. Важен е и политико-икономическият аспект. На първо място липсата на сътрудничество между съседните държави.
Това е газовият фон /или по-точно част от газовия фон/ на сегашната агресия на Израел срещу Газа и Западния бряг.
Само ако се разбира енергийната платформа може да бъде разбран този конфликт.
В настоящия контекст планът на Израел е териториално и физическо заличаване на Газа от картата, както и конфискуване на всички офшорни газови ресурси на Газа на стойност милиарди долари. Крайната цел е не само да се изпъдят палестинците от родината им, но и да се откраднат многомилиардните офшорни запаси от природен газ в Газа.
Тайният меморандум на израелското разузнаване препоръчва насилствено и постоянно преместване на 2,2 милиона палестински жители на ивицата Газа на Синайския полуостров в Египет, т.е. огромен бежански лагер на египетска територия. Прогонване на палестинците от родината им. Геноцид и пълна военна окупация. Големи залежи има в зона С на окупирания Западен бряг.
Европа става съучастник на това престъпление. "Израел ще стане най-големият доставчик на газ за Европа" – каза предишният премиер Лапид на нидерландския премиер Рюте, който му отговори "Трябва да работим заедно, за да намерим общи решения за средна и далечна перспектива".
Нещо да не е ясно? Само трябва заедно да избият няколко милиона палестинци и да заличат Газа и западния бряг от политическата карта.
Незаконното обявяване на война срещу Газа на 7 октомври 2023 г. от Нетаняху е продължение на неговото нахлуване в Газа през 2008-2009 г. с "Операция Лято олово". Но каква беше скритата програма? Целта на операцията Cast Led още тогава беше да се конфискуват морските резерви на природен газ на Палестина. В резултат на инвазията палестинските газови полета бяха де факто конфискувани от Израел в нарушение на международното право.
Година след "Операция Лято олово" Тел Авив обяви откриването на находището на природен газ Левиатан в Източното Средиземноморие край бреговете на Израел. Разбира се, това бяха бреговете на Газа.
Ясно е, че след прогонването на жителите на ивицата Газа от земите на техните предци, контролът върху находищата на въглеводороди напълно ще премине в ръцете на Израел и на западни компании. Това е истинският фон на сегашното клане в Газа.
Докато геноцидът продължава, Израел подписа 12 концесии за разработка на газа на Газа с 6 основни западни компании. Мисията приключена.
Налице е и Германия, която след скъсването на газовите връзки с Русия подписа 20-годишен договор с Катар и планира да получава газ от Газа по терминали за втечнен газ в Египет.
Кръгът на престъплението и престъпниците се затваря. Израел даде концесии на италианската ENI и на DANA Petroleum.
Азербайджанската Socar и BP ще проучват северно от Левиатан заедно с израелската New Med. Лицензите са за 3-7 години. Значи, дотогава Газа няма да я има. Израел и САЩ ще гарантират това.
И лично Нетаняху, който на общото събрание на ООН в Ню Йорк на 22 септември 2022 г. представи нова карта на Близкия Изток, само две седмици преди избухването на войната. Показателно е, че на картата нямаше Газа.
Но това е само "началото на края", защото не става дума само за газ и нефт.
Израел започна изграждането на канал, алтернативен на Суецкия канал. Става дума за т.нар. "канал Бен Гурион", който Израел отдавна иска да прокара като алтернатива на Суецкия канал.
Погледнете обаче картата. Каналът /с две нишки/ от Червено към Средиземно море трябва да тръгне и да стигне именно в Ивицата Газа, която с палестинците пречи. Значи, палестинците трябва да изчезнат.
Съгласно плана за канала Израел се нуждае от северна Газа за всички шлюзове, складови помещения и административни нужди за експлоатацията на канала. Северна Газа е точното място, което Израел заличава в момента! Освен това целият природен газ и петрол са открити точно край бреговете на Газа. Вижте картата на газовото находище Gaza Marine край бреговете на Газа в Средиземно море. Стотици милиарди долари в газ и нефт, чакащи да бъдат сондирани и продадени. Но отново, тези досадни палестинци са там и те са тези, които ще получават приходите от целия този газ и петрол.
И в Израел решиха да извършат фалшива "терористична атака", с финансираната от тях до неотдавна Хамас.
Какво значение има избиването на няколко милиона невинни хора? Никакво. Ако се наложи те ще станат и няколко десетки или няколко стотици милиони.
Защо?
Защото каналът "Бен Гурион" ще означава коренна промяна на целия Близък Изток във всяко отношение. На фокус ще са потенциалните последици на канала с историческо значение и как те могат да стимулират напрежението в региона и в бъдеще.
"Бен Гурион" не само сигнализира стремежите на Израел за участие в глобалната търговия, но също така отразява и стремежа му да разшири своето геополитическо влияние.
Каналът "Бен Гурион", ако бъде завършен, би оспорил господството на Суецкия канал, потенциално отклонявайки търговията и променяйки икономическите течения.
На 3 ноември 2022 г. Израел обяви началото на работата по канала "Бен Гурион", алтернативният канал на Суецкия канал, след като Сиси подписа споразумението за прехвърлянето на суверенитета над островите Тиран и Санафир на Саудитска Арабия и след като Тиранският коридор беше трансформиран в международен коридор, Израел обяви началото на работата по канала.
Израелски инженери обясниха, че чрез създаването на канал, свързващ Червено море и Средиземно море, той ще се превърне в конкуренция за Суецкия канал тъй като разстоянието между Ейлат и Средиземно море не е голямо и е точно същото като разстоянието, изминато от Суецкия канал за свързване на Червено море със Средиземно море. Но той няма да е като Суецкия канал, тъй като в Суецкия канал се използва метода на деня, при който корабите преминават от една посока в друга, а на втория ден – обратното, т.е. използва се от кораби, които отиват в другата посока.
Израел ще прокопае два независими канала, единият от Червено море до Средиземно море, а вторият от Средиземно море до Червено море. По този начин нито един кораб няма да бъде забавен, докато корабите в Суецкия канал прекарват две седмици, за да прекосят Суецкия канал. Естеството на земята е скалиста и твърда, понасяйки натиск без никакъв ефект, за разлика от Суецкия канал, където природата на земята е песъчлива и се нуждае от постоянно проследяване и почистване. Израел възнамерява да създаде малки градове, хотели, ресторанти и нощни клубове покрай канала "Бен Гурион".
Каналът ще бъде с дълбочина 50 метра и ширина не по-малко от 200 метра за всеки канал, което е с 10 метра повече от Суецкия канал.
Кораб с дължина 300 метра и ширина 110 метра, което е най-големият размер на кораба в света, ще може да премине през канала. Що се отнася до периода на строителство, той ще бъде 5 години и 300 000 служители, включително инженери и техници във всички области, ще работят в проекта, които идват от Южна Корея, азиатски страни и арабски страни като Египет и Йордания.
Каналът ще струва на Израел около 16 милиарда могат да бъдат увеличени в зависимост от обстоятелствата Израел смята, че приходите му ще бъдат 6 милиарда годишно и повече. В допълнение към факта, че Израел ще има най-голямата артерия, свързваща Средиземно море с Червено море.
Но и това не е всичко. С геноцида в Газа и канала "Бен Гурион" Израел иска да стане център на световната търговия и да провали китайската инициатива "Един пояс, един път", като противопостави проекта "Коридор Индия – Близкия Изток – Европа", което ще доведе до нов сблъсък между суперсилите Китай /и/ САЩ в Близкия Изток.
И отново в дъното на тези планове е Израел.
Ще припомним, че от 2013 г. китайската инициатива "Един пояс, един път" финансира и изгражда инфраструктура, пътища, пристанища, тръбопроводи и търговски маршрути, за да улесни икономическата интеграция по света. Китай се нуждае от сигурни сухопътни и морски пътища, през които да транспортира петрол и газ от Близкия Изток и Северна Африка. Китай подписа стратегически партньорства с Египет, Обединените арабски емирства, Иран, Саудитска Арабия и Алжир. Той е инвестирал сериозно в транспортната инфраструктура на региона.
Основната цел на Китай е да осигури политическа стабилност и мир в региона. За тази цел участва в мироопазваща дипломация, както и в съвместни военни учения с Иран и Русия в Оманския залив.
През септември 2023 г. САЩ обявиха голяма нова инициатива, предназначена да измести Китай в Близкия Изток – коридорът "Индия – Близкия Изток – Европа", и да превърнат Израел в централен хъб. През септември 2023 г. на срещата на върха на Г-20 беше обявено, че САЩ, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Израел, Франция, Германия и Италия планират да формират "коридор Индия – Близък Изток – Европа" (IMEC). Основна цел на IMEC е изграждането на алтернативен търговски път към Суецкия канал на Египет.
Коридорът IMEC ще свърже западното крайбрежие на Индия с Обединените арабски емирства по море и железопътен маршрут, пресичащ Арабския полуостров до пристанището Хайфа. маршрутът ще заобиколи Суецкия канал.
След пробиването на пристанището Хайфа, второто по големина пристанище на Израел, от консорциум, ръководен от индийската Adani Group, то ще се трансформира в съоръжение от световна класа, което може да бъде алтернативен маршрут. Това е лоша новина за Китай, а също и за Египет. Китай възнамерява да продължи да използва 193-километровия Суецки канал, най-краткият път от Азия до Европа, през който всеки ден преминават 70 кораба.
Морски маршрут свързва югоизточното крайбрежие на Китай със Средиземно море през Южнокитайско море, Индийския океан и Суецкия канал. По този маршрут минава и инициативата "Един пояс, един път". Неслучайно само няколко седмици след обявяването на плана IMEC от САЩ и Израел избухна войната в Газа.
Китай гледа на хаоса, създаден от войната, като на заплаха за неговия близкоизточен коридор. Независимо дали става въпрос за Газа, Афганистан, Йемен, Ирак, Сирия, Либия или Украйна, САЩ, НАТО и Израел сеят семената на разделение и конфликти, за да запазят позициите си дори това да означава вечен хаос и война.
Но този път налице е нова ситуация. Срещу САЩ и НАТО са Русия, Китай и КНДР, а срещу Израел и САЩ в Близкия Изток са Иран, Сирия, Египет, /Турция/ и разбира се, Русия.
...В Близкия Изток и около него започва нов локален и глобален конфликт с непредвидими в момента последици на всички равнища и участници.
Обща карта на Левантийския енергиен коридор.
Израел иска да завземе газовите залежи на Газа, Палестина, Сирия и Египет
Суецкият канал и маршрутът на канала "Бен Гурион", който ще промени геополитиката на целия Близък Изток.
В ООН Нетаняху чертаеше някакви карти, които според него показваха какво е проклятието и какво е благословията на Близкия Изток