Предполагал ли е някога Сократ, че Земята може да се обърне, така че Северният и Южният полюс да се придвижат до мястото, където е екваторът сега, т.е. че Земята някога се е движила настрани?
Досега учените представяха данни за всички смени на полюсите, назад милиони години

Всеки път, когато тектоничните плочи се движат (разширяват), на морското дъно се появява ивица нова лава, която се магнетизира спрямо мястото, където се намира Северният полюс по това време.
Смяната на полюсите на Слънцето е на всеки 10 години. Но тук, на Земята, изглежда, че има около 720 000-годишни цикъла за голямо преобръщане. Явно сме във времевия период за смяна на полюсите. Но, тъй като няма човешки запис, който да обяснява какво е било по време на такова събитие в миналото, е много трудно да се спекулира дали става дума за внезапно размразяване. Някои от животните например са били замразени, светкавично, докато ядат обяд, което се е случило в Сибир със замразените мамути.

Не е изключено 2032 г. да е кулминацията на климатичните промени, които са част от историческия цикъл и нямат нищо общо с хората. Ние не сме нищо освен малка муха на „задника“ на слон, която може да бъде премахната за секунда в дългосрочната схема на нещата.

Климатът винаги се е променял. Имаме много по-сериозни проблеми с изменението на климата. Последните движения на полюсите се ускориха, което може да е предупреждение за това, което ни очаква скоро. За да стане по-ясно – полюсите са се „скитали“ в по-къси времеви интервали, в цикли от 1000 години в сравнение със 720 000-годишни цикли за по-големите обрати. Има подробни записи за полюсното движение от 1580 г. от Лондон. Северният полюс винаги се е движил. Това, което в момента е необичайно, е, че ускорението му в движението е по-бързо, отколкото показват историческите записи.

Въпреки че всяко преобръщане на магнитно поле може да е в нашето непосредствено бъдеще, все пак трябва да имаме предвид, че имаме работа с цикъл от 720 000 години. Да предвидим какво ще се случи в десетилетие би било изключително точно в тази продължителност. Така че няма начин да определим дори едно десетилетие по този въпрос. Във всеки случай – по-слабото магнитно поле ще защитава по-слабо Земята срещу слънчевия вятър (постоянният поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето) и срещу космическите лъчи (взривове на радиация от дълбокия Космос).

GPS няма да е точен и сателитите, които следят климата или носят сигналите на телекомуникацията ще бъдат нарушени или дори „изпържени“.

Радиацията може да убие част от населението, животните и растенията, вероятно атмосферата все още ще осигури достатъчно защита на земната повърхност.

Преобръщането на полюсите е едно от малкото геофизически явления, които наистина са глобални. Движението на полюсите започва в най-дълбоките части на Земята, но също така въздейства върху атмосферата.

Инверсията на магнитното поле на Земята може да започне всеки момент.

През 1905 г. френският геофизик Бернар Брюкен донесъл в своята лаборатория няколко образци от ферокамъни, които били вдигнати на повърхността при прокарването на пътя покрай селото Понт Фарин. Когато били анализирани магнитните свойства на минералите, той бил поразен от това, че векторът на магнитното поле е насочен в противоположното направление в сравнение със съвременното магнитно поле на Земята.

Така се роди и теорията на периодичната смяна на магнитните полюси на Земята.

Днес знаем, че магнитните полюси на планетата са сменяли местата си стотици пъти, въпреки че не е известно кога се е случило това за последен път в миналото, нито кога ще се случи в бъдеще.
Счита се, че последен път това е било преди около 40 000 години. Кога ще се случи в бъдеще не е известно.

Никой не знае и как ще стане това. Едни геофизици считат, че инверсията ще е бавна и ще продължи няколко хиляди години. Даже инверсията като такава не съществува, според някои учени, само магнитните полюси с неголяма скорост се движат постоянно.
Но има и алтернативна теория. Тя предполага, че инверсията на полюсите ще стане много бързо, т.е. според теологическите мерки това ще стане мигновено. И човечеството няма да оцелее в тази катастрофа.

През последните десетилетия геофизиците се опитваха да оценят ситуацията с помощта на спътникови снимки и математически модели. Със спътниците те виждат края на разтопеното метално ядро на Земята, където непрекъснато се генерира магнитно поле. То представлява дипол, т.е. подредено двуполюсно магнитно поле, на което реагират нашите компаси. Това поле сега се намира под атака отвътре.

Последните спътникови данни на Европейската космическа агенция, която започна да изследва този проблем през 2014 г., свидетелстват за битка, бушуваща на периферията на планетарното ядро, където колосални масиви от разтопен никел и желязо формират нов вихров клъстер на бъдещия дипол, който вече отчетливо се вижда в Южното полукълбо – така наречената южна атлантическа аномалия.

Ако този магнитен вихър получи достатъчно сила, това ще отслаби основния магнитен дипол. По-нататък ситуацията може да се развива по два сценария:

- или основното магнитно поле ще се стреми да си върне превъзходството и спокойно ще смени полюсите;
- или в планетарното ядро ще се формира нов магнитен дипол, принуждаващ планетарното поле рязко да смени полюсите си.
Никой не може да каже по какъв път ще се развива магнитната ситуация и кога ще стане „преобръщането“. Но още сега е известно, че вихърът от разтопеното желязо се усилва постоянно и не може да се изключи възможността от преобръщане във всеки момент.
Магнитното поле на Земята защитава планетата от опасните слънчеви и космически лъчи, като гигантски щит. В момента когато полюсите се превключат, този щит ще бъде отслабен или въобще отхвърлен.

Сега измененията на магнитното поле в Южния Атлантик са толкова силни, че спътниците, прелитащи над този район, за всеки случай се изключват, тъй като радиацията може да унищожи паметта на техните микросхеми.

Южно-атлантическата аномалия вече се нарича втори Бермудски триъгълник.

Експерти по космическата радиация твърдят, че в момента на обръщането много части на планетата ще станат абсолютно непригодни за живот. Разрушителните потоци от частици от Слънцето и галактическите космически лъчи ще стерилизират напълно Земята и ще убият всичко живо.

Това е най-радикалната песимистична гледна точка, въпреки че тя се потвърждава от синхронната смяна на магнитните полюси и изчезване от Земята на едни или други видове.

Но онова, което е точно, е, че микроелектрониката на планетата няма да издържи смяната на полюсите. Какво ще се случи с микросхемите, ако магнитното поле за известно време въобще изчезне?

Земята представлява глобален кибер пашкул, който стана централна технологична система на съвременната цивилизация. Какво ще се случи, ако космическите лъчи и частици преминат през лишената от магнитно поле тяхна атмосфера?

Представете си света без компютри или клетъчни телефони. И това ще е само началото.

Заради това главната и очевидна опасност от инверсията на магнитното поле на Земята не е в това, че компасът ще започне да се върви по друг начин. Опасното е, че смяната на полюсите ще предизвика тотална катастрофа на цялата технология на Земята.
Въз основа на данните, през последните 2,6 милиона години магнитните полюси са се обърнали 10 пъти и е имало повече от 20 пъти, през които полюсите са се „скитали“. Когато изригва вулкан, лавата се охлажда и се намагнетизира спрямо мястото, където в този момент се намира Северният полюс. Външните електрони на железния оксид се ориентират спрямо магнитното поле на Земята и след като лавата се охлади до 550 градуса по Целзий посоката на намагнитване се фиксира. Става дума за интервали от 720 000 години.

Вече сме в „целевата зона“, т.е. на ново преобръщане на магнитните полюси на Земята.

Досега много пъти сме писали за катастрофата (катастрофа - от старогръцки "голямо преобръщане"), но нека я разгледаме отново.
Планетата Земя е геоид с много вода и атмосфера, обикаляйки около Слънцето. Планетата има магнитно поле (поради наличието на магнитно ядро) и сила на гравитация (поради масата си). Магнитното ядро се намира вътре в планетата и е заобиколено от течна магма. Ядрото е с неправилна форма, което прави възможно обръщането на магнитното ядро вътре в планетата според ефекта на Джанибеков (теория на междинната ос) и промяна на полюсите. Планетата е сменяла полюсите си повече от веднъж. Ядрото се задържа на място от магнитните полета на други космически тела. С честотата веднъж на ~500 години ядрото се върти и на Земята настъпват огромни промени.

Първо, планетата нараства по обем (теорията за разширяващата се Земя) и въпреки че континентите остават непроменени, те се раздалечават (това се потвърждава от древните карти).
Земята расте поради структурата си.

Според теорията на Ларин ядрото се състои от водородни съединения с метали. В този случай най-лекият газ в силно компресирано състояние се разтваря в кристалните решетки на металите. Освободени от този плен, водородните молекули заемат 550 пъти по-голям обем и топлината, необходима за затопляне на нашата планета, се освобождава. Има водородно прочистване на мантията и след това почти безкраен път нагоре през многокилометров слой скала в атмосферата. В този случай в Земята се образуват кухини, които се пълнят с освободен водород и неговите съединения. В момента на въртене на ядрото процесът се ускорява многократно. Водородът, излизащ от дълбините, се свързва с кислорода и оттам изпада огромно количество вода. В атмосферата има по-малко кислород (кислородът в мехурчетата на кехлибара от времето на динозаврите е бил около 40%, сега е 21%). С разширяването на Земята атмосферата се простира до нов обем на планетата и нейният слой намалява. Атмосферата се разтоварва и налягането намалява. Когато атмосферното налягане намалява, организмите стават по-малки (невъзможно е да се поддържа достатъчно вътрешно налягане, за да се подхранват клетките). Така планетата расте, количеството вода расте, а живите същества намаляват, гигантите измират.

В момента на смяната на полюсите има силно разтърсване, планините растат, земята се разкъсва, налягането рязко пада, кислородът се улавя от водорода и отгоре започва безкраен дъжд, на места изпод земята избликва газ, който дори топи камъните, тъй като температурата на горене на водорода е 3000°С, при което настъпва мигновено заледяване и вулканичната пепел е навсякъде.
И второ – гравитацията изчезва, въпреки че не би трябвало, масата на Земята не намалява. Това означава, че масивно космическо тяло лети покрай Земята, което дърпа масата върху себе си (гравитацията изчезва, докато тялото се движи) и нарушава магнитното поле (възниква салто на ядрото), т.е. "разхлабените предмети" се издигат от повърхността на Земята поради центробежната сила. През това време Земята ще се върти както обикновено, кометата преминава, гравитацията се връща и всичко, което се е издигнало нагоре, пада обратно надолу, но на съвсем различно място.

При предишната смяна на полюсите (~7 век) част от океана с морските обитатели се е преместил на континента и се е превърнал в континентално море, като в същото време е изхвърлил морски съдове върху планините и полетата – черупките все още лежат по склоновете на планините. Градовете са били засипани може би не за първи път. В полза на кометата говори и фактът, че се знае точната дата на следващата земна трансформация. Вероятно тази конкретна астрономическа дата е 22.06.2033 г.

Ако към това прибавим, че космическите лъчи могат да убият всичко живо на планетата, картината не е весела. Възможно е някои хора да се скрият в подземни бункери и да оцелеят, но какво ще стане с тях, ако на повърхността няма да има никакъв живот?
В момента процесите в ядрото на Земята са непредсказуеми и никой не може да каже какво, кога и как ще престане да работи.

Магнитно поле на земята: магнитен и географски северен полюс,
магнитен и географски южен полюс.

Изместване на северния магнитен полюс /в години/ от Канада към Сибир