През декември 2024 - март 2025 г. се навършват годишнини на някои от най-големите досега в писаната история на човечеството бедствия.
- Първото от тях беше на 26 декември 2004 г., когато половината свят беше залят от гигантската унищожителна вълна – цунами, предизвикана от подводното земетресение със сила 9-а степен по Рихтер, с епицентър от северната част на остров Суматра – Индонезия.
- На 13 януари 2010 г. последва адът в Хаити /САЩ/, т.е. второто унищожително земетресение, сравнимо с цунами в Суматра.
- На 20 април 2010 г. в Мексиканския залив на нефтената платформа Deepwater Horizon на британската British Petroleum започна нова библейска катастрофа и още по-голямо престъпление срещу човечеството.
- На 11 март 2011 г. в Япония – Фукушима, започна апокалипсисът – земетресение от 9.1 бала с колосално цунами.
- На 12 август 2015 г. в терминала на китайския град Тянцзин избухна ядрен заряд, който унищожи най-голямото търговско пристанище в света.
- На 6 февруари 2023 г. земетресение от 8.5 по Рихтер унищожи Турция и Сирия.
И само ние в "Строго секретно", въпреки ембаргото и липсата на информация, отразявахме и анализирахме геофизическата война на САЩ и Израел срещу човечеството, която продължава и се разгръща.

                                           * * *

Да започнем от Суматра /Индонезия/ – 26 декември 2004 г. точно по Коледа… преди 20 години.

На 26 декември 2004 г., в 6,58 ч. сутринта, еднократна сеизмична вълна беше създадена, на океанското дъно на 155 мили южно- югозападно от провинцията Аче в Суматра (Индонезия).

Движейки се със скорост 18 000 мили на час, тази слаба вълна пристигна до града Банда Аче 32 секунди по-късно, предизвиквайки малко земетресение, което продължи точно 13 секунди. Точно толкова, колкото обикновено е сеизмичната компресия от голям ядрен взрив, детониран под пустинята Невада.
През следващите дълги и тихи минути нямаше никакви трусове и никакви унищожения. И тогава, изведнъж, без никакво предупреждение, гигантска вълна цунами се появи от ада, унищожавайки всичко по своя път и на брега.

Според сеизмолозите, земетресението беше на стиковката на Австралийската тектонична плоча и Индийската тектонична плоча. То удари Индонезия в 6,58 ч. сутринта, а вълните цунами пристигнаха два и половина часа по-късно без никакво предупреждение като веднага се появи и хипотезата, че може да са били предизвикани не от земетресението, а от някаква друга причина.

Земетресението измести целия остров Суматра с 50 метра в югозападна посока и наруши въртенето на Земята. Това бяха първите цунами в Индийския океан след 1883 г.

Два дни по-рано, на 24 декември, на 500 мили югозападно от Тасмания, близо до Нова Зеландия, имаше земетресение с 8.1 по Рихтер. Последвалият трус беше от 6.1 по Рихтер малко по-късно същия ден, но тогава не бяха регистрирани никакви цунами. Никой не се учуди, тъй като специалистите знаят, че земетресенията рядко правят цунами, които обикновено се раждат от големи подводни свличания или подводни ядрени експлозии.

Така например подводен френски ядрен опит през 1979 г. причини свличания под водата до Муруроа. Бомбата беше взривена след като заседна в шахтата. Ядреният взрив задвижи най-малко един милион кубически метра корали и скали и направи кратер от 140 метра, който предизвика цунами, преминала през архипелага Туамоту. Най-напред французите мълчаха, но след това си признаха.

Връщаме се към тези по-раншни години, за да обясним, че вълните цунами в Индийския океан са много редки. Всъщност катастрофата от 26 декември 2004 г., отнела живота поне на 500 000 души, беше първата мултиокеанска цунами след изригването на вулкана Кракатау през ХІХ век.

В Тихия океан разположените 50 сеизмометри, така наречени цунамометри, засичат появата на цунами и до 15 минути предупреждават 26-те участващи в програмата страни. Това обаче не се случи със Суматра, въпреки че нямаше начин цунами да не бъде засечена от работещите в района сеизмични и други контролни централи в морето, сушата и в Космоса. Още по-странно беше, че от момента на земетресението до момента, в който цунами удари Индия, бяха изминали почти цели… 3 часа.

Официалната версия за безпрецедентната унищожителна катастрофа от 26 декември 2004 г. не ни интересуваше. Не ни интересуваше, защото беше една огромна лъжа, за да прикрие трагедия, по-голяма от Хирошима и Нагазаки, и престъпление без прецедент в историята на човечеството.

Отиваме по-нататък. Предполагахме, че земетресението беше предизвикано изкуствено и неговите инициатори бяха същите, които извършиха терористичните акции на 11 септември 2001 г., които отдавна работят над така нареченото скаларно оръжие, за което писахме неведнъж, и че земетресението беше геополитическа операция на САЩ с перспектива до 50 години, с цел да дефинира целият ХХІ век.

Интересно е, че един месец преди земетресението – на 28 ноември 2004 г. на брега на Тасмания (остров до южния бряг на австралия) изплуваха 169 кита и делфина, които се самоубиха. Причината за масовото самоубийство на китовете не е ясна, но след това се разбра, че в района е било извършено "звуково бомбардиране" на океанското дъно в търсене на нефт и газ. Импулсите, освобождавани от въздушните оръдия, създават високочестотни звукови вълни, които са достатъчно силни, за да проникнат до 40 километра под океанското дъно. Равнището на звуковите вълни обикновено е над 200 децибела, като според достоверни източници изстрелите са на няколко секунди под повърхността на водата, 24 часа на денонощие.

Правеше впечатление и моментът на земетресението в глобален мащаб – САЩ губеха войната в Ирак и Афганистан, доларът върви надолу, Буш е в безизходица, банкерите от Уол стрийт трескаво търсят друг начин да продължат марша си към контрола над света. И изведнъж избухна океанското дъно до Суматра, с цунами, която измина целия път през Индийския океан до Африка.

Заради това единственият въпрос, който задавахме не е дали цунамито беше природно бедствие, а как беше предизвикана тази катастрофа.

Ако беше бедствие, то е достатъчно ужасяващо, за да остане в историята на човечеството.

Ако е престъпление, то е най-голямото в същата история.
След анализа на стотици източници и информации се опитахме да изградим една различна от официалната теза.

Ще започнем от началото, от района в непосредствената близост до истинския епицентър на цунамито, тъй като се оказа, че той е различен от онова, което беше подадено от основни информационни западни източници.

И така, първата информация от Индонезийския геофизически институт в Джакарта на 26 декември 2004 г. преди обед беше, че земетресение със сила 6.4 по Рихтер е ударило северния край на индонезийския остров Суматра. Същият институт отбеляза, че епицентърът на земетресението е на 155 мили южно-югозападно от провинцията Аче (Aceh). Това място обаче се намира на около 250 мили южно от позицията, която по-късно си избраха американските геофизици, които изместиха епицентъра на северозапад от Аче, като в началото съобщиха, че силата на земетресението е била 8 по Рихтер. Но, досещайки се, че тази сила не може да оправдае последвалите цунами, започнаха да вдигат нагоре – най-напред 8.5 по Рихтер, след това 8.9 и накрая 9. Повече не можеха.

По този начин американските сеизмолози направиха ново епохално откритие и измислиха нов "еластичен" пик на сеизмичната вълна само за това събитие, доста по-висок от измереното от специалистите в Джакарта, които все пак бяха много по-близо до епицентъра. В сеизмологията няма такова нещо като подвижен "еластичен" пик. Има само един и той е онзи, който се отчита в момента на земетръса, освен ако след това някой не е заинтересован да съчини друга история.

И в случая имаше само един епицентър, който беше точно регистриран от сеизмолозите на Индонезия и Индия, със само една сила.

Те обаче откриха и други изненадващи неща. На техните сеизмични карти на 26 декември 2004 г. липсваше така нареченият земетръсен "преамбюл", т.е. постепенно натрупващите се и нарастващи вълни, които предхождат земетресенията. Липсваха и типичните следземетръсни вълни, които съпътстват земетресенията или са предизвикани от "стоящите вълни" на Тесла. Американците предупредиха, че ще има последващи вълни, но те не настъпиха.
За да се обяснят по-просто нещата ще посочим, че земетресенията винаги са предизвиквани от електромагнитна честота в обхвата 0,5 до 12 херца, но това не е внезапен процес, тъй като резонантната честота трябва да е много точна. Ето защо с наближаването на истинския резонанс, Земята започва да трепери, като опънато въже и изпраща предупреждение към сеизмолозите във формата на нарастващи вълни. Тогава става дума за подземно или подводно земетресение. Но единствените сеизмични сигнали, които индонезийските и индийски учени получиха, приличаха много на онези, които бяха генерирани преди много години от огромните подземни ядрени експлозии в пустинята Невада и от френските – до Муруроа.

Официалната версия за земетресението беше, че то се дължи на сблъсък на Индийската и Австралийската тектонични плочи. Но веднага се появиха и хипотези, че земетресението може да е предизвикано от друга причина.

Ако не бяха множеството заснети с любителски камери в Банда Аче репортажи от огромната трагедия, бихме могли наистина да повярваме, че тя се дължеше на природно земетресение, което в началото, според американските сеизмолози, бе 8-а степен по скалата на Рихтер, след това стана 8,5 и 8,9, и накрая 9,3. Само по този начин можеха да обяснят например евентуалното унищожение на охлаждащите тръби на атомния реактор в Ченна, в южния индийски щат Тамил Наду. Реакторът би трябвало да е напълно защитен, тъй като в Бенгалския залив не е имало цунами, откакто човечеството пише историята си. Същото се отнася и за намиращия се на 80 км от Ченна, атомен реактор в Кавпаккам, който също така беше цел на атаката. Ако този реактор беше изгърмял като Чернобил, последиците щяха да бъдат ужасни не само за Индия, но и за целия район и за света.

Въпреки че атомната централа в Калпаккам не беше унищожена, нещастието беше много близо. 30 ядрени учени бяха убити в жилищния комплекс до реактора.

И, ако термоядреното оръжие, взривено на дъното на суматрийския океански разлом (именно това беше тезата на "Строго секретно”) беше постигнало целта си, то щеше да унищожи и оформящият се нов геополитически глобален четириъгълник Индия- Русия-Китай-Бразилия.

Да се върнем отново към любителските кадри от улиците на Банда Аче, непосредствено преди трагедията. Въпреки лошото си качество те показваха, че хората се движат или седят нормално и не изглеждат разтревожени. Няма да видим и поражения върху сградите, счупени стъкла по тях и по улиците.

Всъщност именно тези кадри са опасността за онези, които извършиха това най-голямо военно престъпление в историята на човечеството, убило над 500 000 души. И тези кадри се появиха няколко седмици по-късно и обориха западните експерти по земетресенията.

Кадрите показваха, че земетресението в Банда Аче беше само 13 секунди, но западните телевизии, преди всичко на САЩ и Англия, използваха стар трик и обединиха два клипа, направени от различни камери като ги излъчваха един след друг, като по този начин времето на земетресението нараства от 13 на 26 секунди. Едновременно някои снимки бяха така излъчвани, че да се създаде впечатлението, че е имало и следващи затихващи трусове след основното земетресение, въпреки че нямаше такива до 22,1 минути, когато появилата се от нищото цунами унищожи Банда Аче.

В периода между земетресението и споменатите 22,1 минути на появата на цунами, четиризвездният хотел Куала Трипа в Банда Аче, който се вижда на една от снимките, остана ненарушен, и даже едно стъкло не беше счупено. Но след това стана ясно, че някои от гостите са скочили от прозорците, за да видят какво става, тъй като генераторите, движещи асансьорите и телефонната централа, изведнъж са престанали да работят при преминаването на първия трус през града. Експертите знаят добре, че само електромагнитен импулс на голям термоядрен взрив елиминира електрическото и електронно оборудване за милисекунди.

Ако това беше бедствие, то е достатъчно ужасяващо, за да остане като кошмар в историята. Ако бе престъпление, то е най-голямото в историята.

И веднага се появи въпросът, как беше предизвикано.
Едно от първите неща, които американските и английски сеизмолози започнаха да внушават беше, че две от световните най-големи тектонични плочи са се сблъскали и отдръпнали като по този начин са изтласкали водата, която беше необходима за образуването на гигантската цунами. Но едва ли е необходимо за обясняване, че това геологически е невъзможно. Единствената линия, която може да предизвика такова изтласкване на огромни количества вода е известна като Дивергентния разлом, показан на картата на Рутгер. По принцип това означава, че двете тектонични плочи се отдръпват една от друга, за да дадат възможност на магма да изригне между тях. И оттук следва изводът, че това издига нагоре огромни количества вода, която се превръща в цунами.
За да се появи цунами и даже по-малка вълна, водата най-напред трябва да бъде изместена от друга материя. Това е законът на Архимед. А фалшивото земетресение от 26 декември 2004 г., което стана на Конвергентния разлом, би могло да е само когато едната плоча се приближава много бавно под другата хоризонтално, без да измества необходимите за цунами количества вода.

Науката е скучна и повече няма да я цитираме, въпреки че Архимед все пак е класик в жанра.

И веднага се появиха "експерти", които започнаха да обясняват какво и защо се е случило с това недоказано земетресение.
Така например англичанинът д-р Уин направи следното откритие. "Район с размерите на малък град се е откъснал от склона на разлома и е паднал на парчета. Части от тях са паднали надолу до 10 километра на дъното на индийската тектонична плоча и там лежат и сега. Ние не знаем какво е причинило земетресението, но това е достатъчно убедителна теория?"

Убедителна, за кого? И как са разбрали за тези парчета с големината на малък град, които са паднали на дъното на рова и са предизвикали гигантското цунами? Но този Уин също е забравил закона на Архимед. А той гласи, че малкият град, който е паднал по склона на подводния ров не би могъл да предизвика цунами, тъй като е бил под водата преди да се откъсне и падне на дъното на 10 000 метра. Това означава, че водата издигната от дъното на разлома, веднага е запълнила мястото, от което "малкият град" се е откъснал и е паднал надолу точно в същия обем.

Така че не само за цунами, ами и за обикновена вълна не би имало причина. Ако искате да проверите този закон, можете да го направите в една тенджера в кухнята си с прибор, който е потопен във водата. Пуснете го към дъното и ще видите, че повърхността даже няма да помръдне. Суматрийският разлом стига почти до улиците на Банда Аче, който не се помръдна въобще, когато започна това "земетресение" на 26 декември 2004 г.

Естествено земетресение, достатъчно голямо, за да предизвика невероятната цунами, се нуждае от масивно приплъзване на едната плоча под другата, т.е. под евразиатската, което би разтопило скалата и автоматично изхвърлило бяла магма от веригата спящи вулкани по наземната част от Суматрийския разлом. Това са системи, които са свързани и винаги работят заедно. Но на сушата не избухна никакъв вулкан.

На 27 декември индийското правителство първо съобщи, че не става дума за нормално земетресение. Вероятно се бяха сетили, че вълната трябваше да взриви двете техни атомни електроцентрали и да ликвидира половин Индия. "Дали това не беше експеримент на една държава, която искаше да покаже на целия регион какъв ад може да създаде", писаха някои вестници в Индия. И бяха прави.
Ще ви помогнем. В случая една ядрена сила без проблем може да взриви относително малък ядрен заряд в разлома до Суматра на около 6000 метра, като налягането на изхвърлената вода може наистина да предизвика цунами, преминало през целия Индийки океан. Земетресението от нея беше слабо, продължи само 13 секунди и не нанесе никакви щети. Но след 22 минути изригна вълната от бомбата, а не от земетресението, което също беше предизвикано от бомбата.

Теоретично взривът би могъл да бъде и американска 9-мегатонова ядрена бомба BD-53, която тежи по-малко от пет тона и може да бъде карана от малък рибарски кораб. От техническа гледна точка осъществяването на подводен ядрен взрив, който да породи цунами, насочена към определена цел, не е сложно.

Но преди да се върнем на тезата, че до Суматра беше извършена термоядрена експлозия, да се опитаме да проследим други съпътстващи процеси.

Сутринта на 27 декември вестниците в Австралия съобщаваха, че най-пострадалата нация в района е Шри Ланка – остров, южно от Индия. Същата сутрин премиерът на Австралия Джон Хауард, който е един от най-преданите съюзници на Джордж Буш, нареди да се подготвят два "Херкулес”-а за Малайзия и насочи други два към Дарвин в северната част на Австралия. На пръв поглед той би трябвало да изпрати всичките самолети с помощи директно за Шри Ланка, за която австралийските медии бяха съобщили, че най-много се нуждае. Но Хауард спря всичките самолети и нареди да излетят за Медан - в източна Суматра. По този начин четири военни австралийски "Херкулес”-а, натоварени с войници и оръжие, извършиха военна инвазия южно от най-унищожената провинция Аче, където около 90 на сто от населението беше избито от цунамито.

Обърнете внимание. В момента, в който четирите "Херкулес"-а кацаха в Медан, австралийците не знаеха, че Суматра е пострадала най-лошо от земетресението. Само Хауард знаеше. Откъде? От неговите приятели във Вашингтон. Вече никой не споменаваше пострадалата Шри Ланка. По-важно беше да се постави началото на изграждането на голяма американско-австралийска база за бъдещите огромни възстановителни контракти в Азия, които трябва да компенсират загубите на САЩ в Ирак и Афганистан чрез стотиците хиляди жертви в Азия.

Австралийците бяха само авангардът. След това започнаха да пристигат и американците.

И тук отново ставаха много странни неща. Малко хора знаеха, че американските военни части в района от една година тренираха "хуманитарни мисии", въпреки че тяхната основна задача са военните операции. Още по-странно на върха на коледните празници в Хонг Конг и Гуам американците се оказаха напълно готови за броени минути да изпратят към района на бедствието две бойни групи. Как така около 10 000 американски войници бяха строени и готови да отплуват само за 6 часа?

И така, от Хонг Конг потегли първата бойна група, състояща се от атомния самолетоносач "Абрахам Линкълн" и ескортиращите го съдове. От базата в Гуам пък потегли голяма амфибия Bonhomme Richard, която е водещият съд на така наречената "Експедиционна ударна група 5", като в групата влизаха още няколко амфибии, крайцери и фрегати за самонасочващи се ракети. За подводната част на операцията се грижеше атомната подводница Pasadena. Само тази "Група 5" носеше ядрени оръжия, които са достатъчни за унищожението на половината свят.

Нещо наистина не беше така. В случая ставаше дума за хуманитарна, а не за военна мисия. За първата американските войници тренираха от 12 месеца. По какъв начин те започнаха да тренират хуманитарна мисия цели 12 месеца преди да се случи трагедията? Чак такова ясновидство на Ръмсфелд? И още нещо. Индия, която беше засегната от земетресението успя да превърне своя военен кораб Nirupak в плаваща болница с 50 легла само за 72 часа. Американският флот, който има плаващи корабни болници с 1000 легла, не изпрати в района на трагедията нито един от тях.
Вместо това, споменатите две бойни групи на американския флот навлязоха в Индийския океан. Атомният самолетоносач "Абрахам Линкълн" имаше на борда си не 500, както обикновено, а 2000 морски пехотинци в пълно бойно снаряжение. За какво бяха те в напълно унищожения и изоставен град Банда Аче в Суматра? Но докато двете групи се движеха в Индийския океан в различни посоки стана нещо още по-странно. Ударната "Група 5", която трябваше да помага на пострадалите в Шри Ланка, отдели амфибията Duluth, която се насочи към първата група. По този начин самолетоносачът "Линкълн" беше използван за осъществяването на десант и за подсигуряването поне на 3500 тежко въоръжени американски морски пехотинци, които реално окупираха провинцията Аче.

Но защо именно нея? Погледнете картата. В северната част на провинцията източно от унищожения град Банда Аче се намират големите находища от земен газ, разработвани от Mobil Exxon.
Именно там пристигна "Абрахам Линкълн" само четири дни след земетресението и стовари 3500 войници.

Но, ако е бил извършен подводен ядрен взрив, за да бъде предизвикана цунами, как е било направено това? Без да навлизаме в подробности може да предположим, че сеизмичната картина, самата катастрофа и нейните последици потвърждават именно тази версия.

И отново стигаме до въпроса "кой печели". Кой е достатъчно умопобъркан, за да унищожи 500 000 души? Същият, който беше достатъчно луд, за да взриви Световния търговски център в Ню Йорк. Досещате ли се?

Не е важно как се е наричала операцията. Условно я нарекохме „Операция цунами Суматра”. Важна е и нейната дългосрочност – Индия, Шри Ланка и Индонезия, в които живеят почти 2 милиарда души, ще се нуждаят от огромни възстановителни инвестиции, в които ще участва целият свят. Кой ще ги координира и използва?
Заради това беше преместен и епицентърът на земетресението от 26 декември, като първото – от 24 декември, беше използвано за задвижването на цялата операция два дни по-късно. Заради това нарастваше и силата на труса – от 6,4 до 9 по Рихтер.

И защо именно когато американската икономика затъваше и се нуждаеше от нови импулси, които не дойдоха от войната в Ирак?
Дали всичко това беше възможно?

Ще ви припомним само сентенцията: "Когато елиминирате всичко, което е невъзможно, онова, което остане, колкото и да е невероятно, е именно истината."

Трусът срещу Индонезия предизвика дестабилизиране на цялата
Огнена дъга от вулкани в Тихия океан

                              Аче преди и след цунами.

Американскияt самолетоносач "Абрахам Линкълн" пристигна само
четири дни след земетресението и стовари 3500 войници.