13 януари 2010 г. ще влезе завинаги в историята на планетата и на Хаити. Върху този остров като че ли се стовари божието наказание. Земетресение със сила над 7 бала по Рихтер уби 500 000 души и засегна над 3 от 10-милионното население на тази най-бедна страна на планетата. Унищоженията бяха като от ядрено нападение. Или наистина имаше такова?

Спекулациите започнаха веднага – че земетресението е предизвикано от САЩ.

Тогава нарочно изчакахме две-три седмици с нашия анализ, докато съберем повече данни за случилото се и повече доказателства за изкуствения произход на тази колосална катастрофа, която може да се окаже и най-голямото военно престъпление, по-голямо от земетресението през 2004 г. до Суматра, или от урагана "Катрина".

Но да започнем подред.

Хаити е бивша колония на Франция с 10-милионно население, 95 на сто от които са чернокожи имигранти, или по-точно роби от Африка. Официалният език е френският и хаитянският креолски. Това е най-бедната страна на Западното полукълбо. Детската смъртност е сред най-високите на планетата. Всеки десети жител е болен от СПИН. Половината от населението не могат да четат и пишат. Стотици хиляди живеят в бордеи от кашони. Гладът е всеобщ. Удивително, но такова нещо се случва в район, който има прекрасен климат. Съседните Дминиканска република и Ямайка са международни туристически центрове. Но в Хаити туристи не идват. А сега – въобще.

Републиката се появи на световната карта през 1804 г. след въстанието на негрите-роби срещу френските колонизатори. През 1915-1934 г. страната беше окупирана от войски на САЩ. В края на 50-те години американците помогнаха на президента Франсоа Дювалие да избегне революцията, като в Куба. Дювалие, който беше откровен бандит, не плашеше Вашингтон, въпреки че беше най-одиозният диктатор в историята на западното полукълбо. опора на режима стана вудуистката гвардия под названието "тонтон-макута". Те не получаваха заплати и се хранеха с грабежи на населението, като изтребваха всички противници на властта и личните врагове на Дювалие – най-малко 30 000 души. През 1971 г. той умря и наследник стана синът му – 19-летният Жан Клод, който управляваше 15 години, докато не го свалиха.

През следващите години премина лавина от държавни преврати. През 1995 г. армията беше разпусната и ситуацията се контролираше от няколко военизирани групи. Най-влиятелната от тях беше "Армията на канибалите". На нея се опираха предишният лидер на страната Жан Бертран Аристид и сегашният президент Рене Превал, който управлява с помощта на "сините каски".

И така, на 13 януари 2010 г. Хаити беше ударено от колосално земетресение. Истинско божие наказание. Но дали беше такова? Едва ли. И веднага се появиха предположения, че това е поредно тектонично престъпление на САЩ с използваното от тях сеизмично оръжие.

Американците разработват това оръжие от 70-те години и са го усъвършенствали до равнище на военно използване.
САЩ бяха обвинени, че през март 2002 г. са използвали това оръжие в Афганистан, където земетресението беше безпрецедентно със сила 7,2 по Рихтер. На 26 декември 2004 г. дойде земетресението до Суматра с 9 по Рихтер и огромната цунами в Индийския океан.

Дали и срещу Хаити беше използвано сеизмично оръжие, което предизвика колосално земетресение, взело 500 000 жертви? Въпросът беше зададен веднага след трагедията не само от някои издания, но и от правителствени лидери. След това дойде и земетресението в Чили.

Ясно е, че сеизмичното оръжие съществува и е притежавано от САЩ. Ясно е, че американските въоръжени сили, наброяващи 10 000 души, бяха подготвени за земетресение именно в Хаити (по същия начин те бяха подготвени през 2004 г. и за земетресението и последвалата цунами в Суматра). Тези факти в тяхното съчетание с други факти дават наистина страшна картина. Да навлезем по-дълбоко в хипотезите.

Какво беше известно за съществуването на сеизмичните (тектонични) оръжия в онези моменти?

По време на Втората световна война група учени от Нова Зеландия се опитаха да създадат оръжие, което може да предизвиква цунами. То трябваше да бъде използвано срещу Япония. Работата се ръководеше от Томас Лийч, австралиец, работещ в Университета в Оукланд в тайната програма с кодовото название Project Seal. Няколко тестови експлозии бяха извършени успешно между 1944 г. и 1945 г. до крайбрежието на Нова Зеландия.

САЩ считаха тази програма толкова важна, колкото беше и "Проектът Манхатън" за разработката на атомната бомба и определиха Карл Комптон да поддържа връзката между двата научни екипа. Комптон беше американски физик и работеше в Масачузетския технологически институт от 1930 г. до 1948 г.
Работата на Томас Лийч беше продължена по времето на Студената война. През 1947 г. английският крал Джордж VІ му даде титлата рицар на империята за изобретяването на новото оръжие. По това време Project Seal беше все още военна тайна и не можеше да бъде разсекретан. Но Лийч реално беше награден за изобретяването на "бомбата за цунами".

След това разузнаването на САЩ отново засекрети проекта. Американците твърдяха, че той въобще не е съществувал и е бил мистификация, за да бъдат излъгани руснаците. Но през 1999 г. част от документацията на Лийч беше разсекретена като изследователските работи са продължавали в новозеландския университет в Уайкато.

Не е ясно дали американците са експериментирали това оръжие през 60-те години, но вероятно е било така, тъй като атмосферните ядрени опити бяха забранени, а морските позволени. В края на войната във Виетнам САЩ и СССР прекратиха опитите в околната среда – земетресения, цунами, дебалансиране на природата, модифициране на атмосферата, циклони, торнада, морски течения, озонов слой, йоносферата и т.н. През 1976 г. те подписаха Договора за забрана за военно и друго използване на технологиите за модифициране на околната среда.

Според някои източници, през 1975 г. в САЩ започна проучване в областта на магнитохидродинамиката за проучване на земната кора и възможността да се предвиждат земетресения. Тогава проучваха възможността от предизвикване на малки земетресения, за да бъдат предотвратени големите. Разработката беше милитаризирана.
През следващите години американско сеизмично оръжие беше използвано при десетки земетресения, например земетресението на 12 май 2008 г. в Сичуан (Китай). През 30-те минути, предвещаващи трусовете, жителите на района наблюдаваха нетипични облаци в небето. Енергията, която беше използвана за земетресението, беше пробила йоносферата.

Почти нищо не различава изкуственото от естественото земетресение. Разликата е, че едното може да бъде предизвикано изкуствено като това в Хаити. Веднага след него Вашингтон фактически окупира острова с части, които предварително бяха разположени в района в очакване на събитието, под командването на ген. Кийн от Южното командване, като симулираха операция за хуманитарна помощ. Кийн и неговият щаб бяха пристигнали в Хаити няколко дни по-рано и в момента на земетресението бяха в посолството на САЩ на острова, изградено според земетръсните норми.

Твърде много случайности, за да са случайни.

Каква беше причината? Едва ли ще се изненадате ако ви отговорим с една дума – нефтът.

И така, зад драмата в тази бедна карибска държава има друга – кой ще контролира онова, което геолозите считат за една от световните най-богати зони на нефт и газ извън Близкия Изток.
С това е свързана разглежданата неведнъж от нас в миналото теза за абиотичния, т.е. неорганичен, характер на нефта.

Хаити има геологическата съдба да се намира в един от най-активните геологически райони на планетата, където под водата се срещат тектонични три плочи – северноамериканската, южноамериканската и карибската. Под океана и водите на Карибско море тези плочи плуват върху земната мантия. Хаити е на ръба на района, известен като Бермудски триъгълник, в който се случват изненадващи и необясними явления.

Подводните плочи постоянно се трият една в друга по линията на разлома. Земните тектонични плочи обикновено се движат със скорост 50 до 100 мм годишно една спрямо друга и са причина за земетресения и вулкани. Районите на сблъсъка на тези плочи съвпадат с районите, в които огромни обеми от нефт и газ се изтласкват към повърхността от мантията на Земята. Стиковката на трите плочи, която се намира точно под столицата Порт-о-Принс, прави района податлив на земетресения, като това, което го удари с огромна сила на 12 януари 2010 г.

Оставяйки настрани въпроса как Пентагонът предварително знаеше, че ще има земетресение се появява друг въпрос – за още по-странното поведение на основните спасителни страни САЩ, Франция и Канада. Още повече, че Хаити, както споменахме, се намира в район, в който, заради стиковката на трите тектонични плочи, се намират едни от най-богатите непроучени залежи от нефт и газ. С една дума тези тектонични проломи точно под Хаити са легла за колосални резерви от нефт и газ.

Още през 2005 г. една година след като Буш и Чейни свалиха тогавашния президент на Хаити Жан Баптист Аристид, голяма група от геолози от Геофизическия институт на Университета в Тексас започна картографиране на всички данни в Карибския басейн, чиято задача е установяване на връзката между тектоничните плочи в Карибите и потенциала от нефт и газ. Спонсори на този многомилионен проект са световните най-големи нефтени компании Chevron, Exxon Mobil, Anglo-Dutch Shell и BHP Billiton. Интересно е, че това е първото геологическо картографиране на района.
Доказателство, че администрацията на САЩ е имала нещо наум в Хаити може да се намира в близките води на Куба точно срещу столицата на Хаити. През октомври 2008 г. консорциум, воден от испанския Repsol, заедно с кубинската държавна нефтена компания, съобщиха за откриването на един от най-големите нефтени залежи в дълбоките води на Куба. Това геолозите наричат залеж супер гигант. Оценяват се, че кубинското поле съдържа над 20 милиарда барела нефт, което го прави 12-ия супергигантски залеж, открит след 1996 г. Това отново превърна Куба в основна цел на Пентагона за дестабилизиране и мръсни операции.
Неслучайно един месец след откриването на нефта във водите на куба тя беше посетена от руския президент Медведев, който подписа в Хавана договор, даващ право на руски нефтени компании да проучат кубинския нефт.

Преди това в Куба беше президентът на Китай Ху Цзинтао, който подписа с Раул Кастро договор за модернизиране на кубинските пристанища и покупка на кубински суровини. И кубинският нефтен залеж е подкрепа на абиотичната теория за нефта.

Руските и украински учени доказаха, че нефтът и газът, произвеждани в дълбините на Земята, се издигат нагоре по пукнатините между тектоничните плочи. Вероятно водите до Куба и Хаити и въобще в Карибите са район, където нефтът и газът намират път към повърхността в мащаби, които могат да се сравнят със Саудитска Арабия.

Земетресението на 12 януари 2010 г. беше по разлома близо до огромни залежи от нефт и газ, които ще започнат да излизат към повърхността.

Последва военна окупация на Хаити от американците под претекста за хуманитарна помощ. Последваха слухове, че САЩ, Канада и Франция ще си поделят острова в бъдещия суровинен контрол. Канада иска северната част на Хаити, САЩ искат столицата и острова Гонав в крайбрежния район. Апетит към тези райони има и Франция.

Само САЩ използваха земетресението като повод за окупиране на Хаити с 10 000 войници без съгласието на ООН или на Организацията на американските държави.

Сценарият за "спасителната операция" беше изтрениран предварително в щабквартирата на Южното командване на САЩ в Маями един ден преди земетресението. Значи, са го очаквали, както цунамито срещу Суматра.

Преди това Фидел Кастро написа: Чувал съм, че земетресение от 7,3 по Рихтер се равнява на енергия, освобождавана от експлозия на 400 000 тона ТНТ. 400 килотона?

Това е нищо за ядрения арсенал на суперсилата САЩ. Един заряд, детонират в морето до Хаити. Никакъв проблем. Или атака с HAARP от йоносферата. Също става. Още повече, че земетресенията във Венецуела на 8 януари, в Хондурас – на 11, и в Хаити – на 12 януари 2010 г. май имаха един източник и всичките бяха на 10 км под повърхността на Земята.

И изведнъж се появиха познати личности от близкото минало – Бил Клинтън и Джордж Буш, които създадоха под патронажа на Обама "Фонд за пострадалите от Хаити". Ще припомним нещо, което почти "никой не знаеше". Бил Клинтън беше назначен за специален пратеник на ООН за Хаити на 20 май 2009 г., за да помага за възстановяването на тази най-бедна страна и в Западното полукълбо. С една дума това беше човекът, който знаеше всичко за нея.

Като по чудо съседната Доминиканска република въобще не беше засегната от земетресението. Същото се отнася и за Ямайка. Още по-изненадващо не се появи никаква цунами, каквато според експертите би трябвало да има. Нещо повече. На 15 януари 2010 г. един източник в САЩ съобщи, че земетресението е трябвало "да бъде много по-лошо, но САЩ и Израел не са успели да взривят всички заряди". Още по-странно беше да чуем, че Израел е изпратил веднага полева болница. Къде е Израел, къде е Хаити. И отново се заговори за хиляди изчезнали деца в Хаити, отвлечени заради техните органи.

В Китай също се появиха обвинения, че земетресението на 12 май 2008 г. в Сичуан със 7,8 по Рихтер се е дължало на американската HAARP. А още в средата на 90-те години руската Дума публикува декларация за HAARP, подписана от 90 депутати. В нея се сочеше, че САЩ създават ново интегрирано геофизическо оръжие, което може да влияе върху близката среда на Земята с високочестотни вълни.

Дали на 13 януари 2020 г. САЩ използваха сеизмично оръжие за най-унищожителното в най-новата история на човечеството земетресение. Въпросът е зададен, отговорът е ясен.

Последва земетресението в Чили, което предизвика цунами в Тихия океан. И този път въпросът беше дали САЩ не са използвали сеизмично оръжие не само срещу Чили, но и срещу цяла Латинска Америка. Защото, няколко дни по-рано в Канкун (Мексико) латиноамериканските страни създадоха икономическа Общност на латиноамериканските и карибски държави (CEIC), но без участието на САЩ. Освен това очевидци съобщиха, че небето над Чили е променило цвета си преди трусовете. Ще припомним, че след земетресението в Чили учените установиха, че оста на Земята се е изместила.