През април 2025 г. ще се навършат 15 години от най-голямата екологична катастрофа в историята на Северна Америка - взривяването на нефтената платформа Deepwater Horizon на британската British Petroleum в Мексиканския залив, катастрофа с епични пропорции.
Бедствието беше резултат на конспирация с глобални и регионални цели.
ВР е енергийният ресурс на правителствата на Великобритания, а в глобален план на банкерския картел на Ротшилд. Но те не можаха да предвидят последвалото бедствие в Мексиканския залив, а именно изчезването на "печката" на световния океан, атлантическото течение Гълфстрийм.
Първите признаци се появиха почти веднага, но бяха "забелязани" от учените чак няколко години по-късно с още по-тревожни данни, за да се стигне до април 2018 г., когато климатолозите регистрираха рекордно отслабване на Гълфстрийм с около 20 процента забавяне. Дали Гълфстрийм обрича цялата планета на колосална катастрофа - въпросите продължават да са на дневен ред...

                                             ***

... В 22 часа на 20 април 2010 г. в Мексиканския залив на нефтената платформа Deepwater Horizon на британската British Petroleum, разположена на 80 км от крайбрежието на САЩ срещу щата Луизиана, започна чудовищна, с библейски пропорции катастрофа, която може да се окаже още по-чудовищно престъпление срещу човечеството.

В резултат на неправилно сондиране, от дъното на залива избухна подводен нефтен гейзер. Постепенно се оказа, че става дума за подводен вулкан от нефт. След това всички данни бяха засекретени. Въпреки това стана ясно, че вулканът не е само от нефт, но и от асфалт или по-точно от така наречения батолит.
След това се появи тезата, че изригващите от земните недра нефт, асфалт, газове идват под огромно налягане от подземна кухина с размери на Еверест. Още по-лошо е, че за всичко това в ВР са знаели. Знаел е и президентът на САЩ Обама.

Появиха се съвети от специалисти човечеството да започне да се групира около Екватора, тъй като катастрофата ще доведе до промени в климата на планетата и в магнитните полюси.

Компанията ВР, добиваща почти целия нефт за САЩ, е като наркоман, зависим от хероина. Нефтът е безкраен източник на огромни печалби за наркодилъра.

По време на сондирането Deepwater Horizon e пробила масивен нефтен депозит, но приоритетите на ВР са били променени когато в Macondo се оказало, че има 3-4 милиарда барела нефт в подземна кухина.

Но изригването на нефта беше резултат на друго сондиране на Deepwater Horizon, което причини нейната експлозия на 20 април. 2010 г.

Според някои източници администрацията на Обама се е надявала, че откритият нефтен залеж от тези 3-4 милиарда барела ще покрие нуждите на САЩ, ако заедно с Израел започнат война срещу Иран и ако Иран затвори Ормузкия пролив и световния танкерен нефтен трафик. Въпреки предупрежденията, Обама е дал зелена светлина за сондирането в изключително опасния и рисков район Macondo.
Най-вероятно експлозията на Deepwater Horizon e била причинена от известната със своята мрачна слава американска компания Halliburton. Оказа се, че само осем дни преди взривяването на нефтената платформа Deepwater Horizon, Halliburton съобщи, че купува Boots&Coots за 240 милиона долара.

Кои са тези Boots&Coots? Това е най-голямата в света компания, занимаваща се именно с почистването на замрсявания с нефт и газ и с причинените от тях пожари и взривове. Какво "невероятно" съвпадение.

Но и това не е всичко. Банката Goldman&Sachs, която всъщност остана единствената американска банка след кризата от 2008 г., няколко седмици преди катастрофата в Залива е продала 44 процента от своя дял в ВР. Каква прозорливост!

И така, ВР е дълбала в океана хипердълбоко сондиране и е могла да се натъкне на батолит. Какво означава тази дума? Идва от гръцките "батос" - дълбочина и "литос" - камък, т.е. това е голям масив от застинала магма, дълбоко в земната кора. По-рано батолитите са считани за бездънни, отиващи дълбоко в земната кора на неопределено разстояние. Но с появата на геофизическите методи за изследване беше установено, че мощността на батолита възлиза на 3-15 км. По този начин батолитът има формата на гигантска леща. В неговия състав освен нефт има всичко друго - подземни газове и даже разтопена магма. И всичко това, под огромно налягане.

И така, в резултат на аварията на нефтената платформа, която стоеше също така напълно "случайно" на стиковката на две тектонични плочи, се е образувала пукнатина, през която под невероятно налягане излиза съдържание от много по-голяма дълбочина на Земята, отколкото можем да си представим. С други думи ВР, със собствените си сонди е пробила истински вулкан в морското дъно.

Заедно с нефта от дъното изригват токсични газове и органични вещества, съдържащи се в най-дълбоките недра на Земята. Равнището на тяхното съдържание надвишава допустимите норми десетки хиляди пъти.

Само шест месеца след катастрофата в Мексиканския залив, Гълфстрийм - северното атлантическо течение, започна да умира. И още тогава, според спътникови снимки Гълфстрийм вече не съществуваше.

Последваха климатични аномалии и бедствия, които се засилват постоянно.

Това, за което предупреждаваме от години, вече е истина, която носи колосални промени за климата на планетата.
Те започнаха веднага след катастрофата на нефтената платформа Deepwater Horizon на British Petroleum в Мексиканския залив на 20 април 2010 г.

Последните космически снимки са категорични - Гълфстрийм го няма, достига някъде до средата на Атлантическия океан, а на север или на юг - само понякога.

За първи път започнахме да пишем за риска от подобни изменения още през 2010 г., когато спътниковите наблюдения показаха спиране на циркулацията в Мексиканския залив и разпадане на Гълфстрийм на няколко части.

Тогава можехме само да гадаем за последствията от тези промени на Земята.

Днес те са ясни. Гълфстрийм повече не тече. Въобще го няма.
Причината за отслабването на топлото течение беше аварията на платформата на ВР в Мексиканския залив на 20 април 2010 г. Тогава от авариралата сонда Макондо само за 4 месеца изтекоха в океана над 1 милиона тона нефт, който блокира част от течението на 400 км от брега на Северна Каролина. И още тогава се появи прогнозата, че това ще доведе до бързи климатични изменения особено в Западна Европа, а Скандинавия ще боде покрита от ледник.

Появиха се и тези, че става дума за преднамерена геофизическа катастрофа от Англия и САЩ, за да бъде насочен студът към Евразиатския континент и Европа. Но, както винаги се случва, нещата не вървят както си ги съчиняват.
Появи се и феноменът на така наречената "негативна фаза на арктическата осцилация", която ражда гигантски вълни от арктически въздух към Европа, Азия и САЩ през декември-януари.
И така, Гълфстрийм вече не тече или не достига там, където достигаше само преди няколко години. И няма къде да тече. Северният ледовит океан има един топъл вход - Гълфстрийм, и един студен изход - студеното Лабрадорско течение.
Това се е случвало на всеки 200 000 години. Ледът около полюса не се топи, увеличава се и настъпва голямото застудяване -70 градуса за 10 години.

Ако това се случи на мястото на Англия ще има ледена пустиня, даже няма да има сняг, а само дебел стотици метри лед, на мястото на Франция ще има тундра, на Испания - тайга, на субтропиците - Кипър и цяла Африка, разтопена пустиня.

Гълфстрийм се забави до рекордни нива в съвременната история. Според изчисленията активността на Гълфстрийм не е била толкова ниска през последните поне 1500 години.

И така. Какво е Гълфстрийм?

Това е може би най-известното от всички океански течения. Но това далеч не е единственото нещо. Когато хората говорят за Гълфстрийм, най-често говорят за по-голям феномен - Атлантическата меридионална циркулация (АМОС). Това е гигантска мрежа от морски течения в Северния Атлантик и Гълфстрийм е само една от нейните части.
Името Гълфстрийм буквално се превежда като "течението на залива". И има защо - самото течение Гълфстрийм се образува от сливането на две топли течения, едното от които - Юкатан, носи топли води от Карибско море и Мексиканския залив към Атлантика. Там, край бреговете на Флорида, то се среща с течението на Антилите - именно от това място води началото си Гълфстрийм.
По-нататък пътят на течението минава покрай крайбрежието на САЩ и Канада, където преминава в Северноатлантическото течение.

То от своя страна се разпада на още няколко океански потока. Някои от тях - например Норвежкото течение и течението Ирмингер, носят топла вода към европейските страни, докато Канарското течение, напротив, се обръща на юг, носейки студена вода към екватора.

Там част от тези води преминават в Северното екваториално течение, което от своя страна е един от изворите на Гълфстрийм. Така кръгът се затваря.

Самият Гълфстрийм е своеобразна водна "магистрала" с ширина до 90 км. Мощността му се оценява в цифри, достигащи според редица данни 150 свердрупа - това е единицата за движение на водата, еквивалентна на 10 на шеста степен кубични метри течност в секунда.

За сравнение, обемът на прясна вода, която навлиза в океана от всички реки по света е само 1,2 Sverdrup.
Защо Гълфстрийм е важен?

Гълфстрийм е своеобразна "суперзвезда" сред теченията. Въпреки че системите на океанските течения са съставени от много други водни течения, Гълфстрийм исторически е получавал най-голямо внимание.

Причината е влиянието му върху климата в Европа и Северна Америка. Общоприето е, че водните маси, донесени от течението от екватора и Карибите, носят топлина в Северна Европа, формирайки много по-мек климат, отколкото в регионите, разположени на същата географска ширина. Така че зимите в Париж, Лондон и Амстердам са много по-меки, отколкото в градовете на Канада или Сибир.

Благодарение на Гълфстрийм пристанищата на Скандинавския полуостров не замръзват, което позволява на Норвегия, една от най-северните страни в света, да използва навигацията през цялата година.

Влиянието на Гълфстрийм се усеща и в Русия. Благодарение на топлите води на Северноатлантическото течение пристанището на Мурманск не замръзва.

Мекият климат на Европа е допринесъл за миграцията към тези региони на хората, които, въпреки северните ширини са могли да развиват селско стопанство тук и да не се притесняват от суровите зими.

Ако не беше Гълфстрийм, развитието на държавите в Северна Европа можеше да се развие по съвсем различен начин, така че не е изненадващо, че цялото внимание на западната цивилизация, нейните образователни центрове, култура и медии винаги са били насочени именно към Гълфстрийм.

Какво се случва с Гълфстрийм?

Има достатъчно доказателства, че течението се забавя и скоростта му е достигнала рекордно ниско ниво за последните 1600 години.
Учените откриха рекордно намаляване на скоростта на Гълфстрийм с около 15%.

Заключението им е - течението не е имало толкова бавна скорост от хиляда години и забавянето на течението може да предизвика драстични промени в климата.

"Най-накрая", защото забавянето на Гълфстрийм беше регистрирано още преди години, но учените не искаха да го забележат.

Но учените не смеят да посочат основната причина за това, а именно - техногенната катастрофа в Мексиканския залив на сондата Deepwater Horizon на ВР и разливането на 800 000 кубокилометри суров нефт.

Екологичната катастрофа в Мексиканския залив, причинена от сондата Deepwater Horizon на ВР, образува на дъното своеобразен нефтен вулкан. От ВР хвърлиха в залива милиони тонове разтворител Corexit и огромно количество други дисперганти, за да потискат въглеводородите. Но да неутрализират последствията от катастрофата не успяха.

Най-непоправимото последствие беше, че се промени температурата, солеността и гъстотата на морската вода, в резултат на което се размива границата между слоевете студена и топла вода, заради което подводните течения се забавят, а в някои места Глфстрийм спря въобще.

Първи за спирането на течението съобщи италианският геофизик Фраскати Джанлуиджи Зангари, който наблюдаваше залива няколко години и направи точен математически анализ, че огромни маси прясна вода са нахлули в солените води на океана и са се устремили на юг. Това допълнително спираше движението на Гълфстрийм на север, което води до рязко охлаждане на Западна Европа и на източното крайбрежие на Северна Америка. Охлаждането мина през Ламанша и стигна до Мурманск.
Заради екокатастрофата, причинена от British Petroleum в Мексиканския залив, тази глобална термосистема на редица места вече е умряла, а на други умира. Очаква ни нов ледников период.
Гълфстрийм е глобална "печка", отопляваща цялата година територията на САЩ и Западна и Северна Европа. Обемът на потока на Гълфстрийм е 50 милиона кубометра в секунда, което 20 пъти надвишава потоците на всички реки на света, взети заедно. Топлинната му мощност възлиза на 1,5 мегавата, което е равно на един милион атомни електроцентрали.

Гълфстрийм осигурява топлина от стотици векове, заради което средногодишната температура в Европа и САЩ е с 9-10 градуса по-висока, отколкото в аналогичните по широчина райони на европейската част на Русия, Сибир и Далечния Изток.
Благодарение на Гълфстрийм в Германия, Франция, Белгия няма суши и студове, унищожаващи посевите. Онова което Европа и САЩ получават от Гълфстрийм, е еквивалент на работата на милиони атомни електроцентрали, рязко повишаващи ефективността на техния социален живот, на икономиката и на селското им стопанство.

Няма да има нужда да чакаме 100 години, за да почувстваме промените в климата.

По приблизителни изчисления, ако Гълфстрийм престане да отоплява САЩ и Европа, загубите на всеки жител от тези райони годишно ще възлизат над 3000 долара, оттам и държавните разходи. Населението в тези райони е около 1 милиард. Това означава, че ще трябва да изразходват допълнителни 3 трилиона долара всяка година, за да живеят в по-топли жилища, офиси, дрехи и т.н.

Това генерира планетарни вълни, които могат да причинят резки промени в атмосферата на Земята и да променят климата над Европа и другаде, и кръгът се затваря. В момента Гълфстрийм умира.

Спря и височинното струйно течение Jet Stream. Това основно въздушно течение, обикалящо планетата, се появява в тропосферата и опасва земното кълбо като извиваща се река. Завоите във въздушната река се появяват благодарение на така наречените вълни на Росби - мощни въздушни потоци, които бутат струйното течение ту на север, ту на юг.

Подобно замиране на височинното струйно течение се нарича блокиращо събитие. То се появява когато действието на вълните на Росби тласка течението на Запад и се уравновесяват със собственото движение на въздушната река на Изток. Обикновено тя побеждава, но достатъчно силните вълни на Росби могат да накарат реката да спре. А тази неподвижна въздушна река създава идеални условия за появата на явления, като огромни наводнения от едната страна на течението, и незапомнени високи температури - от другата страна.

Цялата тази система е основен глобален планетарен терморегулационен процес, който регулира температурата на планетата.

Онова, което се случи с Кръговото течение и Гълфстрийм, предвещава големи промени на климата.

Силата на Глфстрийм се е променяла и през миналите топли и студени периоди на Земята. Тясно свързани с тях са били и промените по цялата планета, не само в Атлантика, но и в Тихия океан и даже в Южното полукълбо. Това обикновено става по директен начин. Гълфстрийм, като топло течение, нагрява атмосферата. Това генерира планетарни вълни, които могат да причинят резки промени в атмосферата на Земята и да променят климата над Европа и другаде чрез влияние върху споменатото струйно течение в горната тропосфера. и кръгът се затваря. В момента Гълфстрийм умира. Течението Loop в Мексиканския залив най-вероятно вече е мъртво. Какво предстои, никой не знае.