В петък, 11.03.2011 г. в Япония започна „апокалипсисът“.
Земетресението беше от 8,1 до 9 бала по Рихтер, най-голямото в досегашната история на Япония. Последва колосална цунами, най-голямата в регистрираната история на света.

Вълната нанесе огромни щети и унищожения на населението и икономиката на Япония и я превърна в "страната на залязващото слънце" с взривяването на реакторите на атомната електроцентрала "Фукушима-1". Последва и най-голямата в световната история техногенна катастрофа. Последиците й ще се чувстват най-малко 1000 години, а вероятно и хиляди години.

Едновременно се активира така нареченият сеизмичен Огнен пръстен на Тихоокеанската тектонична плоча, което започна със земетресението в Нова Зеландия, пренесе трусовете и в САЩ – в разлома Нов Мадрид, напомпа супервулкана в Йелоустоун и удари Япония.

С площ от 103 милиона квадратни километра тихоокеанската плоча е най-голямата тектонична плоча на планетата. Трусовете в различни нейни точки доведоха онова, което се нарича Каскадна земетръсна зона, до почти пълен срив.

Сравнявайки земетресението в Япония със земетресението от остров Хаити, учените използват формулата M=2/3(LgE-11,8), в която Е е показателят за енергията на земетресението, изчислявана в джаули, а М – неговият магнитуд. Формулата показва, че земетресението, станало във водите до Япония, беше хиляди пъти по-мощно от онова в Хаити.

Епицентърът му беше в морето, на незначително разстояние от остров Хонсю, само на 140 км от града Сендай с милионно население, и на 370 км от най-крупния японски и световен мегаполис Токио, чието население надминава 30 милиона. Сеизмичната активност обхвана най-проблемната зона, разположена в японската геологическа падина, чиято дълбочина е няколко километра. В това място се допират две геологически и тектонични плочи – Охотската и Тихоокеанската. Японските учени отдавна знаеха каква опасност се таи в тази зона, където едната плоча покрива другата. Глобалният мащаб на японското земетресение доведе до преразпределение на земната маса, заради което беше променена оста на въртенето на Земята. Линията, по която масата на Земята е балансирана, беше преместена с около 15 см, заради което скоростта на въртене на планетата нарасна и денонощието се съкрати с 1,6 милисекунди.

Веднага се появиха различни хипотези за причините за земетресението на някои от които ще се спрем отново по-долу.
От началото обаче беше ясно, че нещо в официалната версия не е наред. И още от началото, извън официалното поле, се появи една ужасяваща хипотеза, която започна да измества официалната. А тя гласеше, че земетресението и цунами бяха предизвикани от ядрен взрив в Японския разлом на Тихия океан и че в някои реактори са били взривени ядрени мини.

Всъщност земетресенията около Япония продължиха със завидна „политическа коректност“ и винаги с някаква връзка със САЩ. Всеки път, когато Япония се опитваше да измени своя курс, се случваше някакъв катаклизъм, обикновено ядрен.

Така американците превърнаха Япония в радиоактивна пепел на 6 и 9 август 1945 г., когато за първи път в историята беше използвано ядрено оръжие срещу Хирошима и Нагазаки. В Хирошима загинаха 160 000 души, в Нагазаки – 80 000.

След 2010 г. Япония отново започна да говори за независимост от САЩ и се случи най-голямата катастрофа в историята на човечеството – Фукушима 2011 г.

В началото на януари 2008 г. премиерът Шиндзо Абе започна да говори, че в условията на геополитическата нестабилност страната трябва да има собствени въоръжени сили, за което е необходима промяна на конституцията. Ще припомним, че в Япония над 70 години, т.е. след Втората световна война, действа конституция, забраняваща на страната да създава собствени въоръжени сили и да участва във войни. Възможно е това да стане само с референдум, който от своя страна трябва да бъде одобрен поне от две трети от двете палати на парламента. Това означава по-голяма независимост от САЩ, които продължават да окупират Япония.
И земетресенията веднага се появиха – 4,8 в района на Токио, 6,3 - в юга на Япония.

По този начин въпросът какво всъщност се случи във Фукушима продължава да е на дневен ред. Досега има много версии. Ще се спрем на някои от тях.

Една от версиите е, че 16 тона свалени от въоръжение американски ядрени бойни глави, предадени чрез Израел на Япония за нейната секретна ядрена програма, са били причината за катастрофата във Фукушима.

Първи китайците, а след това и руснаците, предположиха, че във Фукушима се е реализирала секретна ядрена програма за създаване на японска ядрена бомба или за обогатяване на урана и плутония, необходим за нея.

Тайна обгръща и работата на един от реакторите, на който вероятно е имало процес за оръжейно обогатяване.
Що се касае до цунами, и тук нещата не бяха „много наред“. Източникът на цунами беше точков (ако се съди по разпространението на вълните), което е много рядко явление при подводни земетресения. При нормални земетресения достатъчно голям повърхност от Земята служи като генератор на вълните, в резултат на което цунами има много широк фронт. Фронтът на цунами от 11 март 2011 г. беше много тесен, което говореше за локален или почти точков източник в близост до бреговете на Япония.

Споменатите китайски източници отдавна предупреждаваха, че Япония тайно разработва ядрено оръжие, въпреки че е забранено от конституцията на страната. Разбира се, японците нямат къде да правят своите тайни опити с ядрено оръжие, тъй като цялата територия на страната е плътно населена. Единствената възможност са подводните ядрени опити в Тихия океан. Но те са били извършени в сеизмично най-опасен район, което е послужило като спусък на цялата серия земетресения.

Въобще цялата обстановка около Фукушима-1 предполагаше, че става дума за нещо, укривано от останалия свят, може би да се предотврати разкриването на тайни инсталации за производство на ядрено оръжие, намиращо се в цивилната Фукушима-1.
Експлозиите, които унищожиха атомната електроцентрала Фукушима бяха много по-мощни от избухването на газ, както съобщиха от Токийската електрическа компания. Истинската причина за взривовете, според някои източници, беше ядреният синтез на американски ядрени бойни глави, нелегално изнесени от единствения обект за ядрено обслужване на САЩ.

Фактите за тайно съдействие на САЩ и Израел за ядрено въоръжаване на Япония се прикриваха с най-организираната медийна и политическа кампания в съвременната история.
„Разписанието“ във времето показва, че кражбата от американския стратегически ядрен арсенал е била оторизирана на най-висше равнище по време на тристранна среща между групата на Буш-младши и Чейни, премиерът на Япония Шиндзо Абе и правителството на Ехуд Олмерт в Тел Авив.

Какви са кулисите на тази мрачна сделка?

...В началото на 2007 г. тогавашният вицепрезидент на САЩ Дик Чейни отлетя за Токио с няколко помощника. Вестниците забелязаха секретността на тази визита – никакви пресконференции, никакви усмивки и брифинг за медиите.
Чейни елиминира и министъра на отбраната на Япония Фумио Кияма и не го допусна на тайните преговори. Причината беше критиката на японския министър към твърденията на президента Буш, че Ирак притежава оръжие за масово унищожение. Но истинската причина беше да се скрие даже от Кияма същността на тайните преговори в Токио за японската ядрена военна програма.
Единственият възможен канал за ядрен трансфер към Япония беше чрез гражданския Департамент на енергетиката (ДОЕ) на САЩ, който контролира производството на ядрени оръжия. Сделката беше сключена при последвалата визита на Абе в САЩ. Буш-младши предпочете тишината на Кемп Дейвид, далеч от медиите. Там на 27 април Буш и Абе разговаряха на четири очи 45 минути.
BWXT Pantex – американският производител на ядрени бойни глави, се простира на 16 000 акра в Тексас, в близост до Амарильо. Ръководен е от Департамента по енергетиката и Babcock & Wilson. Това огромно съоръжение служи и за складиране на ядрени бойни глави след изтичане на техния гаранционен срок.

Докато Буш и Абе преговаряха в Кемп Дейвид 500 охранители на Pantex започнаха 45-дневна стачка. Техните места трябваше набързо да бъдат попълнени с охранители, които даже не издържаха елементарните тестове, въпреки че залогът е ядрен Армагедон. В един подходящ момент по време на тази двумесечна стачка тежки камиони, натоварени с ядрени бойни глави, напуснаха обекта. около 16 метрични тона ядрена сърцевина бяха изнесени в охладителни контейнери. В пристанището на Хюстън това карго беше натоварено на кораб под знамето на една израелска държавна транспортна линия.

Радиоактивният материал обаче беше открит от пристанищния инспектор Роланд Карнаби, работещ в рамките на федералната програма за следене на движението и контрабандата на оръжия за масово унищожение.

В разузнавателната общност още се обсъжда неговата смърт. На 29 април 2008 г. полицията в Хюстън преследваше Карнаби по магистралата и го уби в престрелка. Неговият договор за мониторинг на пристанището получи една израелска охранителна фирма (NICE), притежавана от бивши израелски офицери.

Транспортирането на ядрените глави до Япония се нуждае и от посредничеството на трета страна, за да не бъде разкрито участието на Белия дом. Израел действаше като агент и брокер. Но, както обикновено става в сделките с посредничеството на Тел Авив, израелците задържаха по-новите бойни глави за техния ядрен арсенал и доставиха на японците по-стари, които се нуждаеха от допълнително обогатяване. Японците бяха бесни и поискаха връщане на заплащането. Израел отказа. Токио нямаше изход, тъй като към края на 2008 г. Абе беше вече напуснал, Буш – също.
Японските ядрени институции нямаха друг изход освен да обогатяват урановите заряди на АЕЦ „Фукушима“. Това означаваше, че един от реакторите трябваше да работи извън предвидената програма.

Друга версия беше анализът на бившия служител на американската NSA Джим Стоун.

Какво написа Джим Стоун?
Бившият анализатор от NSA твърдеше, че в Япония, в деня на катастрофата – 11.03.2011 г., не е имало земетресение със сила 9 по Рихтер. Огромната цунами е била предизвикана от ядрени бомби в морето, а експлозиите в АЕЦ "Фукушима" и нейните реактори са били от миниядрени заряди, скрити в камерите за наблюдение, монтирани от израелската фирма за охрана, която дотогава отговаряше за сигурността на атомната централа и която една седмица преди фаталните събития си замина обратно за Израел. Мотивът – Израел и САЩ са наказали Япония за намеренията на Токио да обогатява урана за мирната ядрена програма на Иран именно в АЕЦ "Фукушима".

Но кой беше този безумен саботьор?

През февруари 2010 г. Япония предложи да обогатява урана за ядрената централа на Иран. Почти веднага след това една израелска охранителна фирма Magna BSP подписа договор за поддържане на сигурността на АЕЦ "Фукушима Даичи". Тя инсталира наблюдателни камери, които приличаха много на ядрени мини, оръжия от артилерийски тип.

Фирмата Magna установи интернетна връзка с ядрото на реакторите, което беше грубо нарушение на международните разпоредби за ядрена сигурност. Нищо чудно, че всичките 12 члена на тази израелска фирма за сигурност се върнаха в Тел Авив една седмица преди 3 март 2011 г. И, че в дните след катастрофата на Фукушима израелците открито правеха мониторинг на реакторите с помощта на тяхната нелегална интернетна връзка, но никой не се сети да ги пита за какво става дума.

И така, какво все пак предизвика цунами и какво унищожи реакторите?

Джим Стоун доказа, че не е имало земетресение от 9-та по Рихтер, което да е предизвикало цунами. Най-вероятно цунами е била предизвикана изкуствено от взрив на ядрена бомба в Японската падина в океана.

След това цунами беше обвинена за наводнението на реакторите и на експлозиите в тях. Но Стоун каза, че в реакторите са били инсталирани ядрени мини от Израел, дегизирани като камери за наблюдение на сигурността, които са били взривени веднага след преминаването на цунами.

Земетресението от 2011 г. роди цунами, която удави атомната централа Фукушима, разтопи три нейни реактора, последва изтичане на радиация във водите на океана, което се оказа най-голямото в историята на човечеството.

Ще припомним също, че японската TEPCO е дъщерно предприятие на американската General Electric – GE, една от най-крупните в света, контролиращи много медии и политици. Дали това обяснява липсата на прозрачност около Фукушима?

Освен това в GE в течение на десетилетия знаеха добре, че реакторите на Фукушима се намират в ужасно състояние, но нищо не предприемаха. Знаеха, че им трябва малко, за да изгърмят. Значи и съвсем малко трябва, за да им се помогне.
Има и други версии, но всичките съвпадат в една точка – бедствието на АЕЦ Фукушима на 11 март 2011 г. е било терористична операция.

Колосалната вълна цунами на 11 март 2011 г. не беше природно бедствие. Тя беше причинена от ядрени бомби, спуснати в дъното в геологически важна точка и взривени с координирана операция. Корабът за дълбочинната морска акция е бил японският Chikyu Maru. След това, 14 от 15-те японски техници, участващи в операцията, са били ликвидирани. По време на операцията на тях им е било казано, че участват в проучване на подводни земетресения.

Последвалото стопяване на ядрените реактори на АЕЦ Фукушима не се дължи на цунами. То беше причинено от втори саботаж, насочен към повишаване на местното радиоактивно замърсяване, за да бъде маскирана радиоактивността, генерирана от ядрените експлозии на дъното на океана.

„Земетресението“ стана на дъното на японския разлом, който не произвежда големи трусове и е перфектен за прикриване на взрив на атомна бомба. Детонирането в този разлом на ядрена бомба може да предизвика подводен купол на изместван воден масив, висок 6 километра и дълъг 12 километра, който не се забелязва на повърхността на океана. Тази подводна водна лавина произвежда епична подводна цунами, чиито повърхностни ефекти ще се виждат през по-голямата част от нейното движение към брега.

Ще припомним освен това, че преди земетресението Япония се обяви за признаване на Палестинската държава и се договори с Иран да обогатява неговия уран.

Едновременно Япония отказа да захрани Световната банка с няколко трилиона йени за спасяването на долара, тъй като това би означавало пълно унищожение на нейната икономика – допълнителна причина за САЩ и Израел за унищожението на Фукушима по описания по-горе начин.

Веднага след бедствието Япония съобщи за „голямо плащане“ в полза на Световната банка за „борба със световната бедност“.
Но онова, което е безспорно е, че САЩ устроиха на Япония втори ядрен апокалипсис. Първият бяха атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки. Сега дойде ред на "Фукушима" или по-точно на АЕЦ "Фукушима", чийто реактори бяха изготвени от американската General Electric по проект на General Electric. Някога, в 70-те години по време на проектирането й, сред инженерите имаше конфликт. Трима от тях подписаха докладна записка, че реакторите са проектирани неправилно технически, неграмотно и опасно. Те сочеха, че в този вид реакторът ще се взриви веднага щом стане авария в системата на охлаждането (и именно това се случи по време на земетресението). Но General Electric не обърна внимание на това предупреждение и ядрените инженери си подадоха оставките. Тяхното предупреждение обаче се оказа вярно. Реакторите се взривиха веднага щом стана прекъсване в системата за охлаждането.

Доста по-рано, още през 1992 г. операторът на атомната централа – японската ТЕРСО, представи лъжливи резултати от теста, на който беше подложена защитната обвивка на реактора на "Фукушима-1", за да бъде удължена неговата експлоатация. Когато през 2003 г. измамата беше разкрита, ТЕРСО беше принудена да спре всички реактори и да признае, че е укривала информация за микропукнатини в обвивките. Но авариите в японските АЕЦ американско производство рано или късно трябваше да завършат трагично. Което се и случи.

Слабостта не беше само реакторите, но и в складирането на отработеното гориво на "Фукушима-1", разположена в град Окума, в префектурата "Фукушима". Тези 6 реактора, работещи с обща мощност от 4,7 гигавата, нареждат "Фукушима" сред 25-те най-големи атомни електроцентрали на планетата.

Но никой не споменаваше за нещо друго, а именно за складирането на отработеното гориво в басейни върху или до реакторите. Защото, ако в реактора на АЕЦ "Чернобил" имаше 180 тона гориво, и ако неговият пожар разнесе по света една трета от това количество, което и до днес трови планетата и хората чрез радионуклеидите (цезий, стронций, плутоний), само в АЕЦ "Фукушима" имаше складирани 600 000 отработени горивни ядрени пръти, или общо 4277 тона отработено и активно гориво, т.е. 24 пъти повече от Чернобил.

Докато така наречените "основни медии" спореха за смисъла на думата "разтопена активна зона" – meltdown, повтаряйки съмнителните от самото начало информации, че двата мощни взрива в първите реактори на АЕЦ "Фукушима" са били предизвикани от детонации на водорода, радиоактивни изотопи на цезий-137 и йод-121 бяха открити на 160 км от електроцентралата. Това можеше да означава много неща.

Особеността на реакторите на General Electric се състои в това, че отработеното ядрено гориво се разполага в хранилище, пълно с вода върху реакторния блок или до него. Тези отработени пръти са високорадиоактивни. Тяхното излъчване е толкова силно, че трябва да се съхраняват във вода, за да не стане изгаряне.

Взривът на енергоблока на "Фукушима-1" (Fukushima Daiichi) е довел до разрушаване на покрива, който е паднал вътре в зданието. Това стана на 12 март. Два дни след това намиращият се наблизо урано-плутониев реактор (MOX) на третия енергоблок на "Фукушима" също се взриви. След това започна да гърми всичко.
Защо трябваше да се притесняват за отпадъците от реакторите? Защото ужасът се криеше и в заплахата, идваща от басейните, в които съхраняваха отработеното ядрено гориво. Отказът на системите за охлаждане са направили невъзможно поддържането на равнището на водата в басейна. А невъзможността да се поддържа това равнище води до катастрофален край.

Експертите определиха това като "Чернобил на стероиди", значи, много по-силен и опасен взрив от чернобилския. Специалистите знаеха, че "Фукушима-1" има 7 басейна с отработен материал, плътно складиран във водата. Така например в басейна на първия енергоблок е имало ядрени пръти, складирани там от 20 години (въпреки че срокът е 2-3 години). Но там има 7 такива басейна, 6 от които върху реакторните блокове. В тези хранилища е имало 3450 замени на гориво, а в седмото – на земята, от 6291 замени. Всяка смяна на горивото се състои от 63 пръта, което означава, че само във "Фукушима-1" имаше 600 000 отработени ядрени елемента, които трябва да се складират потопени във вода. Защо? Защото без вода тези елементи се възпламеняват и пожарът може да изхвърли в атмосферата радиоактивното съдържание на горивото като радиоактивни микрочастици.

Реактор-3 използваше гориво, което е смес от уран и плутоний. Плутоният генерира повече топлина от урана, което означава, че тези пръти имат по-висок риск от самозапалване. А това е още по-лоша новина, тъй като плутоният изхвърля в атмосферата много по-опасни продукти.

Пожарът в едно от хранилищата на "Фукушима-1" започна на 15 март и се съпровождаше от изхвърляне в атмосферата на радиоактивни материали. Радиационният фон в района на АЕЦ достигна 400 милисиверта в час, което е 1000 пъти повече от допустимите 500 микросиверта. Радиацията тръгна към Токио, след това потегли към света и зарази цялото Северно полукълбо. За какво е на света Трета световна война, като всичко може да бъде "уредено" с едно земетресение, една цунами, една АЕЦ или една атомна бомба на стиковката на двете тектонични плочи в Тихия океан, срещу брега на Япония.

Това беше само начало. Постепенно стана ясно, че всички реактори на "Фукушима-1" са под заплаха от пълно разтопяване на активната зона на реактора и от верижна реакция, която ще е най-страшната ядрена катастрофа.

Според експертите всичките 6 реактора на "Фукушима" са издържали подземните трусове без особени повреди. И ако за помпите на техните системи за охлаждане е имало достатъчно електроенергия нямаше да има никаква авария. За охлаждането на водните реактори са достатъчни две денонощия работа на системите за охлаждане и ще се избегнат всякакви катастрофи. Но дизелгенераторите, които захранват тези помпи, били залети от вълната цунами. И се оказа, че централите нямат друго резервно захранване.

Тук отново се появява американското тектонично оръжие HAARP. Оказа се, че след една седмица електромагнитно мълчание, в 0,00 ч. на 9 март 2011 г. HAARP е започнала да работи преди земетресението в Япония. Още по-озадачаващ е фактът защо, ако земетресението продължи само няколко минути, неговият честотен подпис (2,5 килохерца) беше записван цели 10 часа сутринта на 11 март 2011 г. Отговорът може да е само един – защото фазираната антена на HAARP е излъчвала на 2,5 ултраниска честота, и е причинила земетресението и последвалата цунами.

Странна беше и сеизмографията на станцията в Хокайдо от 11 март 2011 г. Естествените земетресения имат графика на постепенно засилване, докато изкуствените обикновено започват с внезапен връх на максимума или почти до максимума. На графиката от Хокайдо се вижда малко движение в началото, след което следва максималният връх на труса. Дали трусът започва като естествен, след което беше усилен с изкуствена енергия? Или пък беше манипулиран от началото до края. Във всеки случай от сеизмограмата се вижда, че унищожителното земетресение на 11 март беше изкуствено създадено.

Въпроси будят и взривовете във "Фукушима". Както при земетресението до Суматра, така и сега се появиха предположения, че трусът може да се дължи на подводен взрив за търсене на залеж от газ и на стиковката на двете тектонични плочи. Изчислява се, че обемите на природен газ в района на Нанкай са между 16 и 27 трилиона кубометра.

Още по-смущаващи предположения се появиха в някои китайски източници. Те твърдят, че земетресението беше неуспешен таен подводен ядрен опит, извършен от самите японци, а аварията в АЕЦ "Фукушима" впоследствие е инсценирана, за да се скрият истинските причини за радиацията, предизвикана от ядрения взрив в океана. Тези предположения бяха потвърдени и от други източници.

Споменатите китайски източници отдавна предупреждават, че Япония тайно разработва ядрено оръжие, въпреки че е забранено от конституцията на страната. Разбира се, японците няма къде да правят своите тайни опити с ядрено оръжие, тъй като цялата територия на страната е плътно населена. Единствената възможност са подводните ядрени взривове в Тихия океан. Но те са били извършени в сеизмично най-опасния район, което е послужило като спусък на цялата серия земетресения до днес.

В началото японският концерн ТЕРСО съобщи, че в момента на земетресението, т.е. на 11 март, са работили три реактора на централата. След това в реактор 3 имаше водородна експлозия. Този реактор работи на смесен плутониево-уранов оксид (MOX). Реактор 6 веднага изчезна от списъка на действащите реактори. Объркването беше пълно – кой работи, кой не работи, кой гори и т.н. От реактор 3 се появиха радиоактивните частици на плутоний, който се използва за производството на малки ядрени бойни глави.
След това избухна пожар в реактор 4 заради самозапалването на отработените ядрени елементи в охлаждащия басейн. Но размерите на пожара показваха, че реакторът е работил за някакви други цели, а не за производството на електричеството, т.е. дали реактор 4 не е използван за обогатяване на уран, необходим за ядрено оръжие.

Радиоактивната вода в Тихия океан от "Фукушима" пък постави въпроса какви са тези подземни инсталации, от които тя изтича и дали под централата няма лаборатория за военни цели, която никой не може да спомене.

Четиринадесет години изминаха от март 2011 г., когато реакторите на японската АЕЦ "Фукушима" бяха взривени. Ако трябва да бъдем по-точни – от момента, в който колосални количества радиоактивни материали започнаха да бомбардират цялата планета.
Причината за катастрофата на "Фукушима" още дълго време ще бъдат "анализирани" и укривани. Става дума за безпрецедентен саботаж и престъпление спрямо човечеството, организирано от световната плутокрация.

Но и в момента в АЕЦ "Фукушима" продължава топенето и всичко виси на косъм. "Фукушима" може окончателно да се разпадне и да постави началото на радиоактивен ад на Земята.

Реакторите са охлаждани с вода, която изтича в океана и прониква в земята всяка секунда на всеки ден. Основните въздушни течения в динамичната част на атмосферата, наречена тропосфера, разнасят над планетата огромни количества радиоактивни частици, които падат обратно с дъждовете над цялото северно полукълбо, в това число над Европа и България.

Йод, цезий, стронций, плутоний, уран и още десетки продукти на радиационното излъчване падат директно върху планетата вече 14 години. Може би сте чули за стотици болни тюлени и полярни мечки, умрели делфини, мутации на плодове и зеленчуци.
Реално, почти цялата риба в северната част на световния океан съдържа 40 000 000 бекерела/кг радиоактивен йод. Ако не знаете какво е бекерел, това не ви оправдава. По-просто казано, това е храната, с която рибата в океаните е хранена 14 години. Става дума само за един изотоп. Но в момента има над 16 000 различни изотопа, които се движат около нас във въздуха, излъчвани от реакторите. Но медиите мълчат, въпреки че всяко вдишване крие опасност, че ще поемете с въздуха и радиоактивна частица, която в скоро време ще се развие в рак на белите дробове, левкемия или нещо друго.

Радиацията не е само в продуктите, но и в питейната вода, в дъжда, в рибата, която ядем, в зеленчуците, в млякото. Това става всяка секунда на всеки ден.

Схващате ли за какво става дума?

Има проблем. Огромен проблем, който всеки момент може да стане присъда за цялото човечество.

Общото количество отработени елементи във "Фукушима" е около 11 000. Те съдържат около 336 милиона кюри дълготрайна радиоактивност. Около 134 милиона кюри е цезий-137, което е 100 пъти повече от Чернобил.

Реакторите на "Фукушима" работят от десетилетия. Това означава, че те са натрупали най-високата радиоактивност на планетата. Става дума за оцеляването на човечеството.