55 години контрареволюции: Кобургготски – Crown Agents
Документация "Строго секретно"

 

Навършват се 25 години от едно от най-големите престъпления срещу България след 1990 г. – "аферата Сакскобургготски – Crown Agents", която зае челно място в списъка на мултиплицираните "подвизи" на Кобургготски, които продължават и до днес.

Да припомним някои от тях.

1. Заграбените „имоти“. Това е най-голямото престъпление – имуществено, финансово, политическо и морално, след 1947 г., когато те бяха конфискувани завинаги с решение на съюзниците и със закона за бившите царе. Конфискацията не подлежи на никакво амнистиране или преразглеждане и беше възмездие за причинената на българите от монархо-фашиста Борис национална катастрофа. Никакъв съд не може по някакъв начин да отменя този закон, освен ако с международни договори не бъдат анулирани резултатите от Втората световна война.

2. Реакторите на Козлодуй. Договорът с ЕС за затваряне на 3-ти и 4-ти реактори е друго огромно престъпление на Кобургготски.

3. Сделката с дълга, направена от Кобургготски и неговите протежета. Експертите знаят, че всеки одит на тази сделка показва огромна корупция, която и сега подлежи на разследване.

4. Договорът за магистрала „Тракия“. Престъпление, което предвиждаше плащане на някаква португалска фирма по 4,6 милиона евро на километър, въпреки че реално струва не повече от 1,3 милиона. Грабеж за 500 милина евро.

5. Продажбата на БТК. Държавата получи само 230 милиона, въпреки че компанията беше препродадена за 1,1 милиарда евро.

6. Скандалът с Белене и побутваната от сестрата на Кобургготски канадска фирма „Канду“.

7. „Савойската афера“. Виктор Емануил призна, че Кобургготски е „смазвал механизма на апетита“, заради което беше следствен в Италия. Цинизмът е огромен, тъй като ставаше дума за построяване на детска болница, която не е построена и до днес.

8. Присвояване на хиляди декари гори и земи в защитени райони на България и др.

Ще припомним, че около Кобургготски имаше и има и други неизяснени досега въпроси, като:
- наистина ли е имал българско гражданство в момента на влизането му в Министерски съвет като премиер и дали документите му не са били фалшифицирани в Испания с участието на техния крал, и в София – с помощта на Първанов и Станишев;
- дали имаше образователен ценз за поста премиер и какво всъщност образование е получил този човек, какви документи има за него, които по закон би трябвало да са приложени към неговото дело;
- какви данъци е плащал и плаща, къде и на кого, и как е подписал сам отменянето на данъците върху „реституираните“ имоти до 2004 г.;
- как сам подписа документа за „реституирането“ на „Царска Бистрица“ и подаряването на неговата щерка.

                                                 ***
Скандалът с Crown Agents, т.е. скандалът в българските митници започна още през август 2001 г. (въпреки че финансовият министър Милен Велчев твърдеше, че това е станало към края на годината). Именно тогава Велчев беше започнал подготовката на договор за дейност в българските митници на английската частна фирма "Краун Ейджънтс" /Crown Agents/.

През март 2002 г. "Строго секретно", като първа медия в България, публикува документите за така наречения договор между Министерството на финансите и английската частна фирма Crown Agents, който се превърна в големия юридически, дипломатически и политически скандал на управлението на правителството на Сакскобургготски. Скандалът беше подет и от другите медии и в крайна сметка стигна до Конституционния съд, чието решение обслужваше интересите на присъстващата тогава на сцената гарнитура.

Главни лица в този скандал бяха Сакскобургготски, Милен Велчев, тогавашният английски посланик Ричард Стаг, тогавашният директор на Агенция "Митници" Емил Димитров, Crown Agents и някои други лица, стоящи в сянка.

Тогава се появиха и доказателствата за личното ангажиране на Симеон Сакскобургготски в налагането на Crown Agents. Това бе потвърдено в книга на Емил Димитров "Митнически дневници", в която той описва диалога си с премиера, от чиито несвързани думи, както обикновено, все пак се разбрало, че той лично се е ангажирал с Crown Agents, която била препоръчана от "роднини на Сакскобургготски", които казали суперлативи за тази фирма, т.е. вероятно от Елизабет ІІ, тъй като Crown Agents е нейна частна фирма.

Това означава, че Кобургготски носеше цялата отговорност за налагането на "договора" с агентите.

Най-напред се говореше, че договорът определя "управленски функции", но след като скандалът получи публичност, Велчев съобщи, че става дума "само за консултантски услуги".

Последва поредното "недоразумение". Оказа се, че договорът между България и английската частна фирма Crown Agents е засекретен, заради което не се знаеше какво е съдържанието му.
Но според чл. 85 от Конституцията, договор, който третира финансови ангажименти подлежи на ратификация от Народното събрание преди подписването му.

Нарушен бе и Законът за международните договори. Според чл. 9 договори с чуждестранни лица, в които България участва като публично-правен субект, се смятат за международни и следва да бъдат ратифицирани от парламента.

Ставаше нещо безпрецедентно в световната практика. Една страна – България, се отказваше от своите правомощия да контролира и охранява митнически и финансово националните си граници и предоставяше това на чужда частна фирма – британската Crown Agents, която е фасадата на "сенчеста дейност".

Велчев беше сключил договор с тях за 8 132 000 британски лири, което правеше около 15 милиона долара за 3 години. Това пък правеше по 5 милиона долара годишно или по 13 700 долара дневно. Айнщайн би поискал по-малък хонорар.

Но нещата бяха много-много по-лоши.

Ставаше дума за суверенитета на България, за нейното тогавашно правителство и за евентуалното манипулиране на негови членове от чужди специални служби, и че България още тогава беше преднамерено поставена в ролята на колония, на протекторат и лишена от основна функция на държавата – да контролира собствените си граници.

Основни действащи лица бяха бившият посланик на Нейно величество кралицата на Великобритания Ричард Стаг /за по-интимните си приятели Дики/, споменатият Милен Велчев, вицепремиерът Николай Василев, фирмата Crown Agents и вероятно някои институции в Лондон, които заради естеството на работата си предпочитат да са в сянка.

И така, да започнем…

…На 2 август 2001 г. посланикът на Великобритания в София Ричард Стаг /замина си през ноември – точно когато беше подписан договорът с Crown Agents/ написа "лично и поверително" писмо "на Негово превъзходителство Милен Велчев, Министър на финансите на Република България", в което се казваше:

"Уважаеми г-н министър,
Нашите дискусии през последните няколко дни за плановете ви за реформа в митниците бяха удоволствие за мен. Считам, че е разумно да се запише на хартия и да се очертаят някои от начините, по които Обединеното Кралство може да ви помогне да се придвижите напред.

Ясно е, че преди старта на всяка програма за реформи трябва да се извърши по-нататъшна работа по структурата на новата организация, да се определи как да бъде изградена тя, ролята на външните донори /консултанти/сътрудници/, какви промени са необходими в българското законодателство, за да стане възможно всичко това.
Въпросът е от изключителна важност. Процесът на реформи трябва да бъде устойчив и праволинеен. Продължавайки скорошните ви дискусии Морис Кембъл би могъл да се върне, за да помогне с предварителната работа, а британското правителство с радост ще покрие свързаните с това разходи. Ако желаете да се възползвате от опита на Морис, той ще е на разположение от вторник, 14 август.

Следващият етап ще бъде прилагането на реформите. Бих желал и тук британското правителство и Морис да играят активна роля – както и типична за него, стига да се споразумеем за точния вид на тази роля, дискутиран през последните няколко дни. Вярвам, че Великобритания ще може да организира неговото /повторно/ изпращане в България и ще покрие разходите. Бихме могли да се възползваме от експертното мнение на Служителите на Короната, /които имат високоспециализирана група с голям опит в тази област/, с които Морис има среща утре в Лондон. Обаче ние желаем да играем подобна роля само ако предложените идеи и /в частност/ персонал са подходящи и за двете страни. Нашата цел е успешно партньорство.
Но с някои от лицата, чиито имена четем в пресата като например възможен зам.-министър, ни се струва, че сътрудничеството ни не би могло да бъде продуктивно. По подобен начин ключови длъжности като бъдещият Генерален директор на митниците, трябва да бъдат попълнени от висококвалифицирани професионалисти /като ключови членове на сегашната администрация бъдат освободени в най-скоро време/.

Надявам се, че ще се съгласите, че за нас е полезно да разберете както ангажиментите на Великобритания да подпомогне вашите усилия, така и ограниченията, които могат да ни окажат влияние.

Изпращам копие от това писмо само на Николай Василев.
Искрено ваш
Дики Стаг
P.S. Ще се консултирам и с ЕС, за да се уверя, че се движим в една и съща посока."

Обърнете внимание на няколко неща.

На 2 август 2001 г. посланикът на Великобритания, някой си Дики Стаг, с това "лично и поверително писмо" до Милен Велчев извършваше груба намеса във вътрешните работи на България и настояваше за уволнение на още неназначен зам.-министър на финансите и на новия директор на митниците Емил Димитров. И още на 2 август съдбата им бе предрешена от... английския посланик.

От писмото се виждаше, че Милен Велчев, под диктовката на Сакскобургготски, е бил инициатор на започналата дискусия за привличането на Crown Agents.

Но каква е тази частна фирма, щом като правителството на Великобритания организираше и плащаше пътуванията на нейния представител до София.

Пределно ясно е за какви служители става дума.

По същество договорът бе неприложим на територията на България, тъй като бе изключен от българската юрисдикция. Освен това, сделката беше сключена в нарушение на 11 български закона.

Фалшифицирани бяха стенограми от заседанието на Министерския съвет, криеха от парламента съдържанието на договора, нарушаваше се Закона за обществените поръчки, нарушаваха се преговорите с Европейския съюз, като се допускаше частна английска фирма да поеме контрола над митниците и на границите на България, а в перспектива и на ЕС.

Договорът бе международен и приложимо можеше да бъде единствено международното право. Тъй като договорът бе одобрен от Министерския съвет и ако е било предоставено пълномощно на министъра на финансите да го подпише по установения от закона ред, политическата отговорност носеха Милен Велчев и министър-председателят Сакскобургготски.

Договорът бе грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. Взето бе политическо решение, свързано с националната сигурност, въпреки че сделката с Crown Agents нямаше нищо общо с нея.
Кабинетът и лично Сакскобургготски са знаели, че нарушават закона. Ако от този договор, който е неприложим в България, имаше загуби за държавата, материално отговорни са министърът на финансите и премиерът и те трябва да ги покрият, той като са се разпоредили със средства, каквито нямат разрешение да изразходват.

Казусът Crown Agents беше внесен в Конституционния съд, където беше "узаконен", с което предизвика недоумение в Европейската комисия.

За договора бяха сезирани и органите у нас за нарушаване на законови разпоредби за извършване на престъпление от общ характер.

Намесата на посолството на Англия беше безпрецедентно, но то отговори, че не коментира писмата си, а Стаг, който изчезна, бил заявил, че не може да коментира, защото "това било много отдавна".

Министерството на финансите все пак беше най-смешно. Най-напред говорителката му съобщи, че писмо на Стаг не е имало. Вероятно не бе видяла, че беше публикувано факсимилето. След това Велчев стигна до заключението, че няма да коментира това писмо, защото било написано от Стаг до него "поверително". Вероятно не знаеше, че при нарушаването на основния закон на тази държава и ней

ните национални интереси няма нищо "поверително".
Отгоре на всичко Стаг беше изпратил на Велчев още няколко указания "какво да прави и как да го направи", за да наложи "избора" на Crown Agents, като бе влязъл и в компетенциите на други министерства и служби на България, занимаващи се със залавяния, разузнаване, нарушители и т. н.

За хората, които не схващат все още, ще отбележим, че навсякъде по света митниците са свързани с по-специалните органи и изпълняват по-особени функции.

По този начин англичаните директно влизаха в тези наши служби и започваха да охраняват своите интереси по границата и митниците на... България още през 2001 г.

Тази безпрецедентна намеса в нашите вътрешни работи личеше от едно от приложенията, които Стаг е изпратил към цитираното вече писмо. Това беше проект за писмо на министъра на финансите, т.е. на Велчев, до негови служители.

Представяте ли си? Английският посланик дава писмени указания на М. Велчев какво да съобщи на своите служители и как да обоснове промените в българската митница, засягащи всички български граждани.

"Митниците - съветваше Стаг какво да каже Велчев - са от голямо значение за министерството на финансите на България и за българския народ. Зная, че много от вас са служители, отдадени на работата си, които дават отлични резултати, други не работят така усилено, а трети на различни нива не се придържат към високите стандарти на интегритет. Именно тези, които злоупотребяват със служебното си положение, независимо от нивото им в служебната йерархия, следва да очакват най-строги мерки, предприети срещу тях от настоящето правителство.

Някои по-висшестоящи служители вече напуснаха, а аз направих временни назначения докато трае набирането и избора на нови работници. ... Очаквам, че новият ръководител на агенцията, който ще председателства нов свет на управлението ще се обърне към вас отново скоро след като бъде назначен..."

Това е написано от Стаг за Велчев още на 2 август 2001 г., за да може последният да го изрази като собствено мнение и на правителството пред всички българи.

Такава намеса - чак до кадрови съкращения и тяхното мотивиране, беше не само груба, но и просташка намеса без прецедент в света.
На 2 август 2001 г. един чужд посланик реши цялата реформа в митниците на България и заповяда на така наречения министър на финансите какво да прави и говори, как да наложи английска частна фирма да стане новият "митничар" на България и т.н.
Това означаваше, че посолството на Англия е действало като полицай, законодател и кадровик в България в полза на частната фирма Crown Agents.

Що за фирма e Crown Agents? Преди години тя беше британска публична корпорация, но след това е била прехвърлена в частния сектор с ограничена отговорност, собственост на The Crown Agents Foundation. Членове на фондацията са "компании и други организации с голям интерес в нашата дейност". Британското правителство е един от тези членове, заедно с други големи фирми, неправителствени организации и международни, но със "златна акция" органи.

Онези, които могат да четат между редовете, знаят за какво става дума.

Оказва се, че Crown Agents си е филиал на английското разузнаване, т.е. цялата информация, сбирана на границата на България, която реално е външна граница на ЕС, чрез английската "частна фирма" отиваше някъде в Англия. А през тази граница на ЕС минава всичко от Европа към Турция, Близкия Изток, Кавказ, Централна Азия. Това "всичко" включва милиони тонове стоки, милиони хора и не на последно място трафикът на наркотици, оръжие и хора.

Всичко това е следено на територията на България и по-нататък в цяла Европа, във всички страни от ЕС. Това прави една частна английска фирма, която контролира трафика в половината свят.
Ако не разбирате за какво става дума – в Берлин, Париж, Брюксел, Мадрид, Рим, Истанбул, Москва, Тел Авив, Вашингтон знаят много добре, че акцията с Crown Agents бе едно активно мероприятие на специалните служби на Лондон.

Такова нещо в историята на целия свят не е имало.

Неслучайно представители на Министерството на вътрешните работи в състав Бойко Методиев Борисов и Бойко Василев Коцев заминаха светкавично за Лондон /вероятно Коцев, който поназнайваше английски замина, за да превежда на Борисов, който поназнайваше български/. След разните си срещи Борисов заяви пред един тамошен журналист по ВВС, че тази Crown Agents e една много "добра фирма". Не знаеше, че като държавен служител няма право да лобира за частна фирма. Пълно умопомрачение.

Всъщност Б. Борисов нищо не знаеше. Като например:
- че правителството на Кобургготски и неговите министри са марионетки на Лондон;
- че предаваха националните интереси на България, престъпление, за което няма давност.

Това беше потвърдено и от писмото, което "Строго секретно" получи през октомври 2005 г., което беше разпратено и до президента, председателя на Народното събрание, премиера, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и главни редактори на печатни медии и т.н.

Тук отново с малки съкращения, публикуваме споменатото писмо, в което се засяга откритата шпионажна дейност на Crown Agents - вербуване на българи за придобиване информация и издаване на държавна тайна на чужда организация от страна на някой Димитър Толев, който е предоставял данни за издадени от Междуведомствения свет по въпросите на военнопромишления комплекс лицензи за външнотърговска дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба, кои фирми са го получили заедно със списъка на оръжието и стоките.

Според писмото, Толев бил в близки отношения със споменатия Морис Кембъл още от 1994 г., когато англичанинът работил като кадрови офицер по линия на контрола на наркотрафика от Близкия и Далечен Изток през България към Западна Европа. Кембъл бил и човекът, който номинира Толев за наследник на Емил Димитров, и в крайна сметка стана заместник на Асен Асенов.

В "докладната" до английските офицери Толев съобщаваше, че се "затруднява с изпълнението на поставените задачи" за "осигуряване на достоверни планове и прогнози а износа на произвеждани в България оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба през идващата 2006 г., доколкото агенция "Митници" с подобни данни не разполага", но за сметка на това обещава, както и досега, регулярно да доставя на английските офицери пълна информация, до която има достъп по силата на служебното си положение.

Налице беше консумирано престъпление с антидържавен характер от висша степен, което се виждаше от писмото, разпратено и до висшите държавни и правителствени институции.
Това поставяше отново въпросът за Crown Agents и нейните агенти у нас - тогава и сега.

Защо?

Ще се спрем по-подробно на ролята и мястото на Crown Agents във Великобритания и САЩ, шпионажа, наркотрафика, оръжията, неоколониализма, а оттам и в унищожението на България след 1990 г.
...Цялата британска разузнавателна и инсайдерска система е проникната от мрежа от частни разузнавателни агенции, които събират, анализират и използват информацията за получаване на печалба. Кристофър Стийл, автор на скандалното американско "досие Картър" (Carter Page Dossier) и на "досието Тръмп – Русия", e и бивш британски шпионин и демонстрира сегашните методи на така наречения "британски анализ" и други частни разузнавателни служби в обединеното кралство, които продават пропагандата като разузнавателна информация. Тези корпорации имат частни договори с военни и държавни агенции и работят и в зоната на националната сигурност на САЩ.

Около 56 милиарда долара или 70% от американския национален разузнавателен бюджет през 2016 г. са отишли за частни изпълнители.

Функциите, изпълнявани по-рано от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Агенцията за национална сигурност (НСА) и други разузнавателни агенции, вече са прехвърлени към частни британски разузнавателни корпорации.

Най-големите от тях са:
-AEGIS (Великобритания);
- Black Cube (Израел и Великобритания);
- Група за контрол на рисковете - Control Risks Group (Великобритания);
- Hakluyt & Company (Великобритания);
- Oxford Analytica (Великобритания);
- Serco Group PLC (Великобритания).

За методите им на работа може да се съди по скандала Cambridge Analytica, която купи 50 милиона потребителски профила от Facebook и ги е използвала за свои цели.

В резултат на скандала тогава Марк Зукърбърг даде показания в Конгреса на САЩ, а Cambridge Analytica спешно подаде молба за фалит и ребрандиране. Лудостта в САЩ достигна такова ниво, че британска агенция за частно разузнаване шпионира американския президент Тръмп директно от централата на Националната агенция за сигурност - NSA, във Форт Мийд в Мериленд.

Всъщност тази ситуация няма нищо необичайно. За британската корона президентът на САЩ е просто мениджър, който е длъжен да изпълнява командите й, който се нуждае от постоянно наблюдение.
При думите "агент на короната" всеки от нас си припомня Джеймс Бонд и услугите му за британската корона. Това е кино-фантазия. В действителност тези подразделения бяха и все още са основните структури за управление на всички световни процеси и събития. На всички...

Основната агенция на британската корона за управление на нейните васали e Crown Agency. Тя беше административен орган на Британската империя и работеше паралелно с Комисията за държавна служба на Великобритания и националните правителствени администрации от 1833 г. до 1974 г. Те бяха контролирани от Crown Agents в Лондон. През 1996 г. Crown Agents за отвъдморските правителства и администрации Ltd. се превърна в частно дружество с ограничена отговорност, предоставящо услуги в областта на развитието.

Crown Agents бяха номинално пряко подчинени и изцяло принадлежаха на Короната, но на практика бяха подчинени на Бюрото на короната в Лондон, извън колониалното ведомство. В края на 19-ти век Бюрото на Короната се превърна в единственият официален британски търговски и финансов агент за всички британски протекторати и колонии.

С разпадането на Британската империя много от тези агенции се върнаха под контрола на своите правителства, станаха част от британското правителство или станаха неправителствени организации (НПО).

През 1973 г. Crown Agents беше приватизирана. Сега е частно дружество с ограничена отговорност, получава договори за предоставяне на държавни или параправителствени услуги по целия свят (разбирай - да краде).

Останалият свят се управлява от британската корона чрез Crown Agents International (CAI). Тази международна компания работи с правителства, агенции за помощ, неправителствени организации и компании в почти 100 страни по света. Чрез консултации, управление на веригата за доставки и финансови услуги, тези структури наблюдават развитието на икономиките на тези страни, здравните и образователните системи и финансовото управление. САІ е със седалище в Сътън, графство Сърей, и има мрежа от международни офиси и представители в 40 държави.
САІ е един от водещите световни експерти в областта на обществените поръчки и управлението на веригата за доставки, предоставяйки финансови услуги за помощ за развитие с фокус върху международните плащания и управлението на паричните средства, търговското финансиране и управлението на инвестициите за дарители, неправителствени организации и финансови институции.

САЩ са управлявани чрез Crown Agents USA Inc. Агенцията наблюдава и предоставя техническа помощ и услуги на почти всички американски правителствени агенции, включително Американската агенция за международно развитие (USAID, Millennium Challenge Corporation (MCC), Държавният департамент (DOS), Министерство на отбраната (DOD), Агенция Американската администрация за търговия и развитие (USTDA) и много други.
Единственият акционер на агенцията е фондацията Crown Agents Foundation, която е изцяло контролирана от британската корона. Crown Agents USA Inc. основана през 1833 г. и е действала като британска чартърна корпорация в продължение на много години, преди да бъде приватизирана през 1997 г.

                                    ***

Както виждаме, онова, което се счита за американски интереси, програми, финансирани от правителството на САШ, в действителност се контролират от агентите на британската корона.
Тогава около Кобургготски се появи и едно пожарникарче от Банкя, през чиито ръце след това минаха за "разпределение", т.е. за крадене, над 200 млрд. евро.

Обобщавайки - Crown Agents са агентите на Кралицата на Великобритания Елизабет II (б. а. - сега на Чарлз III), чрез които Короната контролира от векове половината /а може би и повече/ свят. Така е до днес.

Crown Agents, т.e. агентите на Kopoната са на върха и в йерархията на така наречената "дълбока държава".

Но какво ще стане, ако изчезне Crown Agents? Ще изчезне и "дълбоката държава"?

...Виждате откъде тръгнахме - от няколко български бандитчета, ограбили и унищожили България, до няколко "агента на Короната", , които, може да се окаже, че унищожиха целия свят...

 

Грабежът през 2001 – 2005 г. ставаше по времето на Кобургготски – като премиер, и Велчев – като финансов министър, под диктовката на Crown Agents.

 

 

Лондон, чрез своята структура Crown agents, е дълбоко в сянката и
контролира основните многонационални корпорации

 

 

 

 

Crown Agents са основна структура на задкулисието около британ-
ската корона

You have read 1 of your 5 free articles this month.