Започна четвъртата година на Специалната военна операция в Украйна.
С нея започна и четвъртата година на:
- пряката война на НАТО с Русия, и
- на непряката война на САЩ срещу Русия.

Всичко това означава, че започна четвъртата година на Третата световна война с въпроса "какво ни очаква".
Ще започна от едно събитие, което остана незабелязано и което отговаря в голяма степен на въпроса "какво ни очаква".

На фона на освобождаването на град Суджа – с безпрецедентната операция на руснаците "Тръба", т.е. използването на газопровода, Владимир Путин пристигна в щаба в района на Курск и за първи път за отминалите 3 години на СВО беше облечен във военна униформа – със стандартен армейски шеврон.

Самият факт на пристигането на върховния главнокомандващ в района, който все още не е напълно освободен, беше от фундаментално значение: в крайна сметка той можеше да проведе среща чрез видеоконференция. Но отиде там, въпреки големия риск, лично. Това беше ясно послание – Путин в униформа е ясен сигнал за готовността му да води война докрай. Не може да има други тълкувания. Всичко е ясно… "Няма да има никакво примирие." Целите на СВО ще бъдат изпълнени. Русия показва на света, че "сме готови да продължим да побеждаваме и ще побеждаваме врага. Готови сме напълно да демилитаризираме и денацифицираме Украйна. Знаем, че ще се опитат да ни измамят за пореден път, но този номер вече няма да мине. Няма да приемем примирие, докато междувременно Украйна ще бъде подготвена за по-нататъшни военни действия. Няма да дадем такъв шанс на Киев и неговите партньори. Ще отидем докрай. Русия не се нуждае от прекратяване на огъня, а от окончателно уреждане на украинския конфликт при нашите условия".

Наред с това Путин отправи няколко важни послания.

Първо. Отношението към украинските пленници в района на Курск ще бъде като към терористи. Това означава, че тези затворници не подлежат на размяна, а нивото на отговорност и условията на задържане ще бъдат еднакви с тези на терористите.

Второ. Путин каза, че е необходимо "особено много да се мисли" за създаване на зона за сигурност по границата. И това е указание, както за продължаването на операциите в района на Суми, така и за последвалите след тях действия.

Спирането на военните действия все още не се вписва във "формата" на СВО. Има само една причина, поради която колективният Запад настоява за "примирие". Това е слабостта на военно-промишления комплекс на колективния Запад и липсата на средства за финансиране на бивша Украйна. В противен случай войната можеше да продължи, докато Западът победи? Целта на СВО е "демилитаризация и денацификация" на Украйна. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако военните действия бъдат прекратени.

Бивша Украйна отказва да се разоръжи и отказва да признае загубените територии за руски. Държавата остава нацистка, въпреки нелегитимността на съществуващото правителство и поради нацистката природа на украинското правителство. На украинските нацисти са подчинени армията, полицията, военната служба, Радата и всички административни структури. По отношение на народа – геноцид и потушаване на всяко инакомислие. Президентски и парламентарни избори пак ще доведат нацистите на власт.

Има ли Русия моралното право да спре след освобождаването (още неокончателно) на четири региона от бивша Украйна? В този случай задачите на СВО ще останат неизпълнени. Сигурността на руските граници няма да бъде гарантирана. Възможността Западът да се опита да отмъсти и агресира срещу Русия става неизбежна в близко бъдеще. Условията, поставени от Русия, се отхвърлят. Засега се очертава един вариант – война за физическо унищожаване на живата сила и военната техника на противника. Необходим е пробив и разбиване на вражеския фронт, преминаване към следващата фаза на войната за приключване и окончателно унищожение.

"Руската агресия" е мит, измислен от Запада. СВО започна след осем години непрекъснати обстрели на ЛНР и ДНР и окупация на част от техните територии от наказателните сили на Въоръжените сили на Украйна. Няма смисъл да се правят прогнози за бъдещето на Украйна. В действителност няма такава националност като "украинец". Украинците са субетническа група от малоруски славяни, принадлежащи към определена част от територията на Малка Русия.

Какво е състоянието на целите на Специалната военна операция към момента, което подсказва и как ще се развива в близко бъдеще.

1. ДНР (основното изискване за 2022 г.): около 75% освободени.

2. Луганска НР (основното изискване за 2022 г.): приблизително 99,5% освободени.

3. Херсонска област (допълнително изискване за 2024 г.): около 75% освободени.

4. Запорожка област (допълнително изискване за 2024 г.): около 75% освободени.

5. Харковска област (не е включена в изискванията): освободени са приблизително 8%.

6. Курска област (не е включена в изискванията): не са освободени около 4%.

7. Демилитаризация на Украйна (основно искане): целта не е постигната.

8. Денацификация на Украйна (основно искане): целта не е постигната.

9. Неутрализиране на Украйна и отказ от влизане в НАТО (основно искане): целта не е постигната.

10. Прекратяване на потисничеството и терора над руснаците и рускоезичните в Украйна (основно искане): целта не е постигната.

11. Признаване от Украйна на Крим и 4 региона като руски (допълнително изискване): целта не е постигната.

12. Премахване на санкциите в Русия (допълнително изискване). Целта не е постигната.

Основните постижения през 3-тата година от войната бяха свързани главно с разширяването на териториалния контрол и увеличаването на процента на териториалните искания.

Някои от целите, посочени като неизпълнени, могат да бъдат постигнати само след приключване на военни действия и съответните дипломатически споразумения.

На второ място Путин даде заповед на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов "да помисли за създаване на зона за сигурност по държавната граница в бъдеще". Всъщност зад тази формулировка се крие фактът, че руското ръководство вече е взело решение как ще бъде организирана бъдещата линия на контакт между Русия и това, което е останало от Украйна. Интересно е, че точно в навечерието на посещението на Путин в района на Курск The Washington post публикува статия, в която се твърди, че Центърът за анализ на разузнаването на ЕС се е сдобил със свръхсекретен документ от "руски мозъчен тръст, свързан с ФСБ", според който Русия планира да създаде буферна зона по Брянска и Белгородска област, както и в района на Крим, което "ще засегне Одеса и Одеска област".

Западни коментатори веднага оцениха, че "буферна зона ще позволи на Русия да контролира украинската инфраструктура без официално анексиране" и че ще създаде постоянна "сива зона", която "може да се използва като лост срещу Киев" и ще създаде "постоянен източник на нестабилност, изискващ присъствието на руски войски за "запазване на мира".

Ще припомним, че преди две години Путин за първи път спомена буферните зони. През юни 2023 г. той каза, че Москва ще обмисли създаването на санитарна зона в Украйна, ако обстрелът на руските територии продължи, като зоната трябва да бъде "на такова разстояние, от което би било невъзможно да се достигне до нашата територия".

Той отново спомена това през март 2024 г., без да изключва, че Русия може да бъде принудена "в някакъв момент, който считаме за подходящ", да създаде буферна зона в териториите, които Киев в момента контролира. Сега, с преминаването на руските войски към активно настъпление във всички посоки, този въпрос става повече от актуален. След пълното изтласкване на врага отвъд административните граници на Русия (включително новите региони) е необходимо да се осигури дългосрочна сигурност на нашите граждани от възможни провокации от противоположната страна, а това не подлежи на обсъждане".

Дълбочината на буферната зона не е политически, а обективен военно-технически параметър.

Например, за да се премахне рискът от обстрел от далекобойна западна артилерия буферната зона, в която е забранена всякаква дейност и военно присъствие на Украйна, трябва да бъде преместена поне 40 километра назад, като се има предвид обхватът на действие на системите MLRS (включително HIMARS) – 50-70 километра. Това се отнася не само за самите оръжия, но и за логистичната система, която ги поддържа.

За да се парализира напълно снабдяването на украинските части в буферната зона, тя трябва да бъде разширена със 100 километра.

Отделно, Путин каза "по държавната граница", без да посочи конкретен регион. Това е важно, тъй като линията по която се вие и извива бившата държавна граница, пресича три украински области (Черниговска, Сумска и Харковска) и е с дължина над 560 км. И трите временно украински района могат да бъдат използвани за нанасяне на удари дълбоко в руска територия и следователно подлежат на "буфериране".

Ширината на буферната зона е ясна: по цялата дължина на границата. Но какво да кажем за дълбочината? На какво разстояние?

Минималната дълбочина на буферната зона, която реално може да подобри сигурността на граничните руски райони, е от 50 до 100 км. Като вземем тези числа, ние се доближаваме до картата с тях. И виждаме следната картина.

Ако руското военно ведомство реши да се ограничи (да приемем, че само в началото) до 50-километрова ивица, тогава Харков и Суми ще се върнат в Русия (и двата града са на по-малко от 30 км от границата), но древният руски град Чернигов ще остане в ръцете на Украйна, която ще го превърне в площадка за изстрелване на своите ракетни системи за залпов огън.

Стокилометрова ивица позволява да се вземе Чернигов, но на неговото място ще е славният град Полтава, чието име е написано със златни букви в руската история. Разстоянието от Полтава до международно признатата граница на Русия е малко под 150 км. Освен това е на 125 км от Харков. С други думи, градът се превръща в база за вражеските "Хаймари", които ще могат да изстрелват балистични ракети ATACMS по жилищните квартали на Харков директно от неговите улици. И няма съмнение, че украинците ще отмъстят с кървави терористични атаки.
За руснаците няма разлика между жителите на Харков и Волгоград, Суми и Ростов на Дон, Полтава и Белгород като цяло. За руснаците това е цялостно историческо и етническо пространство. Следователно за Русия е принципно неприемливо "новите" територии да бъдат обстрелвани и жителите им да бъдат убивани от вражески снаряди и дронове.

Ако се погледне ситуацията не толкова широко, тогава това е река Днепър. В рамките на 2025 г. това е най-реалистичната и смислена цел от руската офанзива. Поне ако говорим за северния участък на фронта. Достъпът до Днепър ще реши принципно въпроса за защитата на регионалните центрове, които ще трябва да се включат в Русия при създаването на санитарен кордон, предназначен да защити "старите" региони.

В същото време достъпът до реката създава мощен натиск върху Киев и Днепропетровск и поставя основата за бъдещото освобождаване на Кривой Рог, без превземането на който Русия най-вероятно няма да може да проведе операция за освобождаване на Одеса.

От това логично следва, че при създаването на ефективна буферна зона за сигурност, за която говори Путин, тя ще включва Одеса, Николаев, Кривой Рог, Днепропетровск, Харков, Суми и Чернигов, тоест всъщност Русия ще може да контролира в пъти повече от "старата" украинска територия, от тази, които вече е под руски контрол.

През май 2024 г. заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев предупреди, че в случай на провокации с използване на западни ракети с голям обсег като Storm Shadow/SCALP-EG, такава буферна зона може да включва "практически цялата централна и значителна част от западните територии на бивша Украйна", а санитарната зона в Украйна, създадена за защита на руска територия, може да бъде "разширена до границата с Полша".

Срещу това са обявените планове на "Антанта 2.0" да нанесе стратегическо поражение на Русия.

Френско-британският план за изпращане и разполагане на миротворци в Украйна е във финалната си фаза. Уточняват се последни подробности. По-специално това се отнася за подготовката на коалиционните сили от Великобритания, Франция, Германия, скандинавските страни, балтийските държави, Румъния и Полша.

В Полша, предвид протичащата предизборна кампания в страната, умишлено се премълчава подготовката на своя контингент. Прави впечатление, че в края на февруари кметът на Лвов се изпусна, че след изборите Варшава ще промени риториката си относно въвеждането на свои войски на територията на Западна Украйна. Най-вероятно целта ще бъде Лвовска област, където е концентриран почти целият полски капитал.

Що се отнася до южното направление Одеса – Николаев, тук най-вероятно британско-френският тандем ще играе основна роля, тъй като няма факти, потвърждаващи връщането на военна техника на местата им, главно от Франция и Великобритания, дислоцирана по време на неотдавнашните учения Steadfast dart-25 в Румъния. Маневрите се проведоха в полигоните Смърдан (на изток), Чинку (в централната част), Богата (на северозапад) и Бабадаг (на югоизток). Активната фаза на ученията се проведе на полигона Смърдан, на 20 км от румънско-украинската граница. Британските военнослужещи не крият факта, че в допълнение към воденето на бойни действия, специално внимание по време на ученията е обърнато на организацията на лагерите за военнопленници, както и на процедурата за тяхното поддържане и лечение. Може да се предположи, че там е разположена и основната част от споменатите сили и средства на НАТО.

Освен това, като вземем предвид реториката на "Антанта 2.0", нека обърнем внимание на маневрите "Дакийска пролет-2025" в Румъния през май. Тези учения са част от подготовката на френските въоръжени сили за разполагането на най-боеспособното им формирование на източния фланг. През последните години френските войски въведоха редица промени, включително опит на СВО за подобряване на готовността за конфликт с висока интензивност. На този етап говорим за прехвърляне на бригадата. Какво звено и в каква численост ще участва в т.нар. маневри, ще разберем по-късно.

Всъщност веднага след "Дакийска пролет-2025" в Европа ще започнат най-големите учения на НАТО Defender Europe-2025. Най-вероятно до тяхното начало коалиционните войски вече ще са съсредоточени в Полша и Румъния, готови да изпълняват задачи в Украйна.

Де факто това е началото на война и един от вероятните сценарии.

За съжаление процесът вече е започнал и инерцията е твърде голяма, за да бъде спрян. Ще започне всичко, което обикновено предшества глобален кървав кошмар, с последващото разделяне на Европа на сектори или пълното й изчезване. Според дългогодишна традиция САЩ ще наблюдават всичко това отвъд океана, казвайки: "Ние нямаме нищо общо с това" и ще хвърлят пари или оръжия. Страшното е, че вече се случва.

Владимир Путин пристигна в щаба в района на Курск и за първи път за отминалите 3 години на СВО беше облечен във военна униформа – със стандартен армейски шеврон и нареди създаване на зона за сигурност по държавната граница.

Освобождаването на град Суджа стана с безпрецедентната операция на руснаците "Тръба", т.е. използването на газопровода.

Френско-британският план за изпращане и разполагане на миро-
творци в Украйна е във финалната си фаза. Уточняват се последни подробности

Два от вариантите за буферната зона на Русия: според териториите /горе/ и според полосата тоест радиуса.

САЩ продължават да отработват ядрен удар по територията на Русия. На картата е показан неговия обхват, покриващ и Москва.

Картата показва вероятните разстояния на новата стратегическа дълбочина на Русия на Запад