На 5 октомври 1986 г. лондонският Sunday Times написа: "Израел е шестата атомна държава на света. От 20 години в тайния център в пустинята Негев се произвеждат ядрени глави. Тайната на подземните лаборатории, в които Израел произвежда плутоний, ни разказа Мордехай Вануну, който е работил там 10 години".

Именно тези разкрития на младия израелски техник за най-голямата тайна на Израел, постави началото на аферата, която приключи в края на април 2004 г. - след 18-годишно пребиваване в затвора в Ашкелон, Мордехай Вануну излезе на свобода. Заедно с него вниманието отново беше насочено към супертайната израелска ядрена програма, която "официално я няма, но неофициално я има". И зад която се криеше и една от причините за убийството на Кенеди.

Става дума преди всичко за израелския сенчест и измамен ядрен арсенал. Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че нито признава, нито отрича съществуването на ядрен арсенал. Израел не е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и не е приел правилата на МАГАТЕ за основните си ядрени дейности.

Точният брой на бойните ядрени глави на Израел не е известен, но се смята, че техният брой е между 200 и 500 термоядрени оръжия и система за доставка.

Израелската комисия за атомна енергия (IAEC) беше основана през 1952 г., но се развиваше успоредно с американската ядрена програма още от 1945 г. Три години по-късно САЩ и Израел сключиха споразумение за изграждането на атомна електроцентрала.

Проектът се наричаше "Център за ядрени изследвания Нахал Сорек". Реактор с мощност 5 MW се строеше близо до градовете Явне и Палмахим, и се превърна в най-чувствителното съоръжение в света.

След няколко объркани въпроса в ООН, Тел Авив съобщи, че Нахал Сорек се фокусира върху изследване на изотопи за медицински и научни проекти и въобще…"оставете ме на мира, ние трупаме практически опит в експлоатацията на атомни електроцентрали" и не всичко върви гладко с реактора.

Строителството на обекта започнаха през 1957 г. френски строители като… текстилна фабрика, насред пустинята.
Това събуди подозрението на чуждите разузнавания. ЦРУ разбра, че в Негев се появяват огромни фундаменти.

Джон Кенеди поиска обяснение от премиера на Израел Давид бен Гурион, който призна, че там се изгражда център за ядрени изследвания и пое задължението да допуска в него инспектори.
Плановете не бяха опасни. От тях се виждаше, че в обекта ще бъде монтиран 26-мегаватов реактор, който е твърде малък, за да произвежда достатъчно материал за атомните бомби.

Инспекторите обаче не обърнаха внимание, че на покрива на двуетажната сграда има надстройка за асансьор.

САЩ и СССР вече имаха снимки от космоса, от които се виждаше, че центърът е разделен на два района и никой не знаеше за какво служи споменатата двуетажна сграда между опитния реактор и бункера за отпадъци.

От Великобритания, през 1962 г. съобщиха, че в град Димона, при драконовски предпазни мерки, се строи втори ядрен изследователски център за военни цели. Смутените французи казаха: нашият експериментален тежкотоварен реактор с мощност 28MW ще стои там.

През 1963 г. Кенеди, който беше против ядрената програма на Израел, беше убит.

През 1964 г. изглеждаше вярно, че и двата реактора (американският и френският) бяха проектирани да произвеждат оръжеен плутоний.

Така или иначе, Центърът в Нагев излезе от полезрението на световните спецслужби. До 1967 година. Тогава стана трагедията. Пътнически самолет на израелските авиолинии се отклони от курса и се насочи към Димона, и беше свален без предупреждение от противовъздушната батарея, разположена около центъра. Всички пътници загинаха. Интересът към Димона се върна.

Но от 1968 г. евреите отказват международни проверки и адреналинът скочи след изявлението на Голда Меир през 1973 г. а след това целият свят беше разтърсен след мистериозен инцидент край островите Принц Едуард в Индийския океан. Там няколко научни станции регистрираха мощна експлозия и ярка светкавица, подобно на въздушен тест на ядрено оръжие с малка мощност. Израел или ЮАР? Или заедно?

Според Jane's Defence Report Израел днес има 200 атомни и водородни бомби, няколкостотин ядрени глави, инсталирани на ракетите Jerycho, и няколко десетки на подводници. Според данни, публикувани от лондонския Институт за стратегически проучвания, Израел е инсталирал по границата със Сирия на Голан и система от ядрени мини.

Разбира се, тези цифри не бяха потвърдени от нито едно израелско правителство и едва ли някога светът щеше да разбере за тях, ако не беше споменатият Мордехай Вануну.

Роден през 1954 г. в Маракеш, пренесъл се от Израел след антиеврейските настроения в Мароко, през 1976 г. той започна да учи в университета в Тел Авив и след втория семестър влезе в армията. През 1976 г. започна да търси работа в Центъра за ядрени изследвания недалеч от Димона, в пустинята Негев. Приеха го. През февруари 1977 г. получи пропуск и можеше да влиза в тайните сектори.

През август 1986 г. Мордехай Вануну замина на почивка за Австралия. Взе документи и снимки и се опита да разкаже историята на местни журналисти, но те го насочиха към лондонския Sunday Times, чиято редакция започна проверка на самоличността на Вануну. Същият ден израелските тайни служби вече знаеха за плановете на бившия сътрудник на Димона.

Вануну замина за Лондон, но Моссад и английската MI-6 бяха по следите му. Моссад не можеше да го убие насред Лондон, защото той беше гост на английския вестник. На 23 септември Вануну се пренесе в хотела Mountbatten. Същият ден посети редакцията на Sunday Times и разказа всичко за секретната израелска ядрена програма. Разказа и за двуетажната сграда, под която имаше няколко зали, в които ставаше процеса по отделяне на плутония. Всяка седмица там се произвеждаха плутониеви "хапчета" с тегло 1,17 кг, 34 седмици през годината, което означаваше, че годишно се произвеждаха 40 кг плутоний. За една бомба са достатъчни 2,5 кг.

Вануну каза, че по време на неговата 10-годишна работа в центъра са били произвдедени най-малко 200 бомби, всяка по 20 килотона.
След като записаха разкритията на Вануну, от лондонския вестник го изпратиха в хотела. Преди това му се беше обадила една американка – Синди, с която се беше запознал в Лондон. На следващия ден той се обади в Sunday Times и каза, че "заминава за два дни". Не каза къде и вече никой не го видя в Англия.

Моссад действаше. Синди беше негова агентка (някои предполагат, че е работила и за ЦРУ). Всичко вървеше според плана. Вануну се съгласи да "прекарат няколко дни в апартамента на сестрата на Синди в Рим". Там той беше обработен с наркотици, качен на кораб и закаран в Израел.

На 5 октомври 1986 г. Sunday Times публикува разкритията му. Това беше огромен скандал. Още по-голям беше изчезването на Вануну. Маргарет Тачър беше обвинена, че е допуснала той да бъде отвлечен. Поискаха информация от Израел. Чак в средата на ноември израелското правителство съобщи, че "Мордехай Вануну е в ареста". Процесът започна на 30 август 1987 г. Вануну беше осъден за три тежки престъпления – събиране и издаване на секретна информация, и предателство. Осъдиха го на 18 години.
Излезе от затвора на 21 април 2004 г. като човекът, който пръв съобщи на света за тайната ядрена оръжейна програма на Израел.

И до днес никой не знае с какви бомби разполага Израел и каква е ядрената му доктрина. Г

овори се, че през 70-те години след убийството на Кенеди Израел е сключил с администрацията на Никсън неписан договор, че никога няма да признае за него.

По този начин се роди и политиката, наречена "двоен ядрен стандарт".

Над 65 години всички израелски правителства отказват да отговорят на каквито и да било "атомни въпроси".

Вануну беше първият, който през 1986 г. разкри ядрената програма на Израел.

През 1973 г. Голда Меир направи това страннон изявление.

Проектът се наричаше "Център за ядрени изследвания Нахал Сорек"

Балистични крилати ракети на Израел.

Обхват на различните ракети на Израел, в това число и Европа