Преди да пристъпя към детайлите ще се опитам отново да опиша голямата картина, която, всъщност, се свежда до разликите между думите "примирие" и "мир" в тяхното разбиране от САЩ и Русия.

Какво е голямата картина, т.е. проверката с реалностите.

Западът губи конфликта в Украйна.

САЩ знаят, че губят и сега организират отстъплението си от Европа, така че неизбежното им поражение да изглежда като стратегическо "прекалибриране", а не като унизителен имперски колапс. На предна линия в Европа изтласкват Англия, Франция и Германия.

НАТО е изчерпан, Украйна е гробище, ЕС е банкрутирал.

Глобалната дъска се измества от еднополюсна към многополюсна реалност.

Но Вашингтон не иска да признае това, нито пред себе си, нито пред своите васали. Заради това англосаксонският ционизъм отново насочва Тръмп и САЩ към нефта и газа на Близкия Изток и, отново, срещу Иран.

Това е сегашната повратна точка, когато целият свят вижда западната сила такава, каквато е в действителност – западаща империя, опитваща се да контролира бъдещето с номера от миналото – примирия, преговори, посредничество и т.н.

От друга страна Русия си върна стратегическата и оперативна инициатива в Украйна.

Целта на Москва е траен мир с отстраняване на първопричините с трайни гаранции за сигурност, а не някакви "примирия за 30 дни" и "сделки". Този път сделка няма да има.

Още на 17 декември 2021 г. Русия предложи преговори със САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност и за нова архитектура на Европа. Тогава Вашингтон имаше шанс да отговори на исканията на Москва, но предпочете конфликта, отхвърли исканията на Русия, обяви че Украйна ще влезе в НАТО и че "сделката не подлежи на обсъждане.

Два месеца по-късно Русия започна Специалната военна операция в Украйна.

Сега навлизаме в нейната четвърта годишнина. През отминалите три години, въпреки цялостното включване на САЩ и НАТО във войната, Киев губи на бойното поле.

В този момент Тръмп предлага "сделка" в ролята на миротворец, който не решава нищо.

Зад кулисите на този план отново са сенките на "дълбоката държава": "Тръмп иска мир, Тръмп е готов за преговори, санкциите ще бъдат отменени". Въобще големите "миротворци" идват винаги преди да започнат войните и ви рисуват бели гълъбчета на мира: "Двамата лидери обсъждат прекратяване на военните действия. Тръмп призова за прекратяване на войната, Путин е готов".

Оказа се обаче, че Путин е готов, но за нещо друго. И отбеляза, че няма да има никакъв карнавал и примирие, докато не бъдат премахнати първопричините за конфликта пречещи на трайния мир.

Но кой ще има полза от такъв мир?

САЩ със сигурност не, защото ще подпечата тяхното слизане от сцената.

Европа? Какъв мир, ако в него няма да има място за сегашните европейски елити?

Хазарската мафия в Киев? Какъв мир, ако в него ще бъдат осъдени като военни престъпници?

Въобще, дали ще има мир в името на мира или в името на преразпределението на властта на англосаксонския ционизъм?

Защото, когато ви показват двете страни на конфликта, винаги има и трета, която се крие в сенките.

Заради това Русия отхвърля временни прекратявания на огъня в Украйна. Русия печели войната срещу колективния Запад.

Заради това и в телефонния разговор между Тръмп и Путин от 2 часа и 28 минути нямаше нищо "историческо", а само пореден обмен на мнения, преговаряне на позициите, сравнение с реалностите и т.н.

За това можеше да се прочете между редовете на съобщенията за медиите на двете страни. Самият факт, че те не можаха да съчинят и 10 реда някакво съвместно комюнике, обяснява всичко.

Но именно в тези кратки медийни съобщения се крие друго важно нещо, което се разбира от все повече коментари – че зад информационната пушилка на Тръмп се крие Израел.

В американското съобщение се казваше, че "лидерите на двете страни споделят мнението, че Иран никога не трябва да може да унищожи Израел". Нищо подобно обаче нямаше в руското съобщение, в което, напротив, се казваше, че "трябва да има прекратяване на огъня в Близкия Изток".

Фундаментални различия.

В тях е и отговорът на въпроса дали Тръмп е марионетка на Нетаняху, на ционизма и на израелското лоби, което го върна на власт за втори мандат.

Това е истина. Предполагам, че фрустрацията на Тръмп в отношенията му с Путин ще кулминира в момента, който ще съвпада с началото на въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран.

Увертюрите на Тръмп за мир в Украйна имат много повече общо с Израел и ционизма. Тръмп и Нетаняху продължават обединяването на двата фронта на ционизма – в Украйна и Израел.

С други думи, напъните на Тръмп за преговори с Путин не са насочени към приключване на прокси-войната на САЩ в Украйна, а към прехвърлянето на фронта от Донбас към Иран.

Изместването на фокуса става по-ясно след последните заплахи на Тръмп към Иран – за атаките на хутите в Червено море, даде на Техеран два месеца за сключване на нова "ядрена сделка",
/въпреки че именно Тръмп преди години излезе от тази сделка/, оправданието на геноцида на Израел в Газа и т.н.

Тръмп се опитва да получи от Путин уверения, че Русия няма да се намеси във войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Няма да получи.

Заради това бяха задвижени и другите два ционистки режима – във Франция и Англия, за намеса в Украйна по въздух, суша и море. Англо-френският блок вече е в Румъния и се насочва към Одеса.

Ясно е, че освобождаването на Украйна от укронацизма няма да свърши без освобождаването на Одеса. САЩ и целият Запад ще се бият за Одеса до края на възможностите на украинските въоръжени сили.

От друга страна следващият етап за Русия ще е Одеса и цялото Черноморие на бивша Украйна, а предвижданата буферна зона за сигурност може да обхване половин Украйна.

Победата на Русия в Украйна означава смърт за западната система. Глобализмът е обречен.

Войната на територията на Украйна ще остане в историята като най-значимото събитие на 21 век.

Всъщност 25 години от този век вече изминаха.

И какво по-нататък?

Смяната на епохите е неизбежна и обикновено става с големи войни. Значи, и новата голяма война е неизбежна.

Обикновено войните се печелят от онези, които гледат напред, а не от онези, които са се вкопчили в миналото.

Всичко, което Тръмп ще подпише, ще е капитулация, както и да бъде наречена.