Европа тръгна по пътя на Третия Райх на Хитлер на Изток в нов вариант на Drang nach osten – ядрен.

1. Англия на Ротшилд свика "коалиция на желаещите" за изпращане на 30 000 "миротворци" в Украйна.

2. Еврокомисията взе решение, без да има мандат за това, за превъоръжаване, т.е. милитаризация, за 1 трилион евро /виж стр.3/.

3. Франция на Макрон предложи своя ядрен кадър на Европа.

4. Започва милитаризиране на Германия за 1 трилион евро /такова нещо не е имало и при Хитлер в края на 30-е години/.

5. Започва изграждането на някаква европейска армия.

6. Новата гвардия от клептократи бърза да обедини двата фронта – в Украйна и Близкия Изток, за да завладее отново нефта и газа на Близкия Изток и ресурсите на т. нар. Украйна, изчислявани на 100 трилиона долара.

7. Тръмп иска да рестартира фалиралата западна система за сметка на Русия и Китай.

На този фон Европа готви "нов подход на Изток", отново дрънка с оръжия и говори за необходимостта от въвеждане на "мироопазващ контингент" на територията на Украйна. Всичко това в името на "спирането на кръвопролитията" и установяването на троен мир в Украйна.

Великобритания, от чието величие е останало толкова малко, че дори поддържането на нейната армия от 70 000 щика се превръща в непоносимо бреме е готова да изпрати "мироопазващи сили" в Украйна, въпреки че това ще представлява истински casus belli.
Войната ще продължи, въпреки изобилието от "мирни" инициативи и предложения, защото Европа продължава да гледа на Русия като на геополитическа заплаха, а на Украйна – като на относително евтин и ефективен разходен материал.

Задачата на Украйна е да се бие възможно най-дълго, така че военното положение да стимулира европейците и британците да създадат единен агресивен глобалистки блок, което отнема време.
От този ъгъл трябва да се разглеждат всички декларации и действия на европейците на международната арена. Сега Брюксел и Лондон смятат, че се нуждаят от /поне/ кратка пауза, за да преконфигурират доставките за Украйна и, ако е възможно, да реанимират режима в Киев.

В най-радикалния вариант европейците търсят "входна точка" в конфликта – възможност да изпратят "миротворци" на контролираните от Киев територии.

Съответното "хитро предложение" е изготвено от френския президент Емануел Макрон и британския премиер Кийр Стармър. Те предлагат спиране на военните операции за един месец, като замразяването трябва да засегне "въздушната, морската и енергийната инфраструктура", но не и военните операции на земята. Тоест от руснаците се иска да продължат да търпят загуби на фронтовата линия, но в същото време да гарантират на европейците безопасното доставяне и разполагане на войски в териториите, контролирани от Киев. По тази схема Западът действаше през трите години на войната: първо се взе решение, след това започна дискусия, изказаха се аргументи за и против, дадоха се "опровержения" и под прикритието на този информационен шум и хаос украинските въоръжени сили получиха ракети, танкове и самолети, с разрешение да ударят дълбоко в Русия. Възнамеряват да направят същото и този път.
На срещата, проведена в Лондон на 2 март 2025 г., свикана от британския министър-председател Стармър с цел създаване на "коалиция на желаещите" в Европа, която да представи мирен план за Украйна, Стармър каза на европейските лидери, че всички трябва да се "засилят", за да помогнат за постигането и налагането на мир. Нещо като римейк на Кримската война от 1853/56 г. и на Първата и Втората световна война.

Но това не може да стане без САЩ във военен план. Въпросът е, че всички най-напреднали оръжейни системи в концепцията на съвременната война са ориентирани към позиционирането на техните дистанционно управлявани оръжия чрез наземни контролни и информационни станции, разположени на територията на САЩ. Например дронът RQ-1 Predator на General Atomics и невидимите F-35 Joint Strike Fighter на Lockheed Martin, който е пилотиран самолет, но може да се управлява дистанционно като дрон, когато е необходимо, и най-вече "желан" от правителствата на САЩ.
Всички страни, оборудвани с американска военна технология, не могат да я използват без разрешението на Вашингтон. Това важи особено за самолетите F-35, закупени или поръчани от Германия, Белгия, Полша, Дания и Италия.

Следователно САЩ ще запазят контрола върху няколко ключови аспекта, включително достъпа до софтуер, логистика и поддръжка, поставяйки съюзническите въоръжени сили под пълно геополитическо влияние.

Освен това, наблюдението на театъра на войната в цяла Източна Европа в континентален мащаб и контролирането на гореспоменатите дистанционно пилотирани или дистанционно пилотируеми оръжейни системи, предполага използването на комуникационна мрежа MUOS. MUOS (Mobile User Objective System) е военна сателитна комуникационна система (SATCOM) с висока честота (UHF) и тясна лента (не надвишаваща 64 kbit/s), управлявана от Министерството на отбраната на САЩ.

Голямата война между Русия и НАТО е повече от вероятна. И още повече неизбежно ще започне след три-четири години.

А войната с Европа е неизбежна не само защото е изгодна, не и просто е необходима на Тръмп и на англо-саксонския ционизъм.
САЩ трябва да държат Русия на ръба, провокирайки "малки" войни на нейните сателити. Малко вероятно е украинският конфликт да бъде решен по мирен път.

Тръмп не се нуждае от силна Русия. Тръмп се нуждае от Русия, изтощена от война и санкции, което означава, че САЩ ще направят всичко възможно, за да провокират война между Русия и страните от НАТО.

Това означава, (е всички разговори за мирен договор с Украйна ще се водят или за временен мир, със запазване на държавността на Украйна, което е неприемливо за Русия, или за разделяне на Украйна, /изкупена от Ротшилд и BlackRock/ на няколко части между Полша, Унгария, Румъния и Русия, със запазване на значителна част от Украйна като "независима държава", като този вариант също е неприемлив за Русия.

Възниква следният въпрос:

Как може "Европейска коалиция на желаещите", ако бъде събрана, да провежда военни операции срещу Русия автономно и независимо от САЩ? Не може. Има монопол на САЩ върху военните западни междуконтинентални комуникации.

Но има и нови моменти. "Наполеонът" на Петата република, Макрон, се обяви против "крехкото примирие", призова за увеличаване на въоръжените сили и разходите за отбрана, както и за разполагане на френски стратегически ядрени сили в други страни от ЕС. Макрон нарече Русия основната заплаха за Франция и цяла Европа и заяви, че няма да позволи Украйна да бъде победена.

Никой френски президент не си е позволявал толкова милитаристична реч от времето на Шарл дьо Гол, когато се водеше войната в Алжир.

Макрон е под натиска от оръжейното лоби. През последните три години Франция се превърна във втория по големина износител на оръжия в света след САЩ. В много отношения това стана възможно именно благодарение на подкрепата за войната в Украйна.
На украинските въоръжени сили са били обещани, или вече са получили, от Франция изтребители Dassault Mirage 2000 (произведени от Dassault Abiation), високоточни ракети SCALP-EG и ПТРК MILAN (и двете произведени от MBDA), ЗРК Crotale (Thales Group), самоходни оръдия CAESAR (KNDS Франция), буксируеми гаубици TRF1 и леки танкове AMX-10 RC (60th Nexter), VAB (Renault) и Bastion (ACMAT) бронетранспортьори.

И така, от началото на СВО в Украйна борсовите котировки на френската корпорация Dassault Aviation се удвоиха (а заедно с тях и пазарната стойност на компанията). Военната корпорация Thales е поскъпнала 2,5 пъти от началото на доставките на френски оръжия за Украйна. Естествено, оръжейниците ще продължат да изискват Макрон да ги храни. А ето и конкретните суми.

В момента Франция харчи 2% от своя БВП за отбрана, като тази година ще бъдат изразходвани приблизително 60 милиарда евро. Въпреки това Макрон иска сумата да се увеличи с поне 3 милиарда евро и най-много 10 милиарда евро всяка година. Това означава, че до 2030 г. Франция може да похарчи 100 милиарда евро за отбрана – повече от Германия и Англия.

Дискусиите за евровъзпиращите средства отново се активизираха, преди всичко във формата на идеята по френски ядрен чадър в Германия и Полша. французите имат доста специфичен ядрен потенциал под формата на "Рафал" със свръхзвукови ракети в ядрени бойни глави ASMP-A.

Rafale от "ядрените" ескадрили понякога се озовават над Балтика като част от "Балтийската въздушна полиция" на НАТО. Освен това Франция редовно провежда учения "Покер", отработвайки ядрени удари от самолетоносачи и цялостна подкрепа за такива удари по отношение на разузнаване, целеуказване, зареждане с гориво и прикритие на ядрени ракетоносци с помощта на "конвенционална" авиация.

Сега се обсъжда теоретичната възможност за включване на "неядрени" европейски държави чрез предоставяне на техни самолети и/или авиобази в подобни учения като първи етап от своеобразни "съвместни ядрени мисии на ЕС".

Дали има смисъл френските самолети да бъдат разположени и да съхраняват техните ракети директно в Германия е голям въпрос. От военна гледна точка устойчивостта на такова "предно базиране" винаги повдига въпроси, но, от друга страна, съществуващата практика за съхраняване на американски ядрени бомби в европейски въздушни бази има преди всичко политически, ако не и символичен характер.

Що се отнася до втората част от френската ядрена диада, балистичните ракети на подводници, по принцип, и Париж защитава жизненоважни интереси в Европа, включително чрез ядрено възпиране. В същото време Франция е извън контурите на ядреното планиране на НАТО, въпреки че има много развито сътрудничество с Англия в областта на ядрените оръжия.

Идеята за използване на френски "ядрен щит" в случай на пряк военен сблъсък с Русия вече беше подкрепена от балтийските страни, Полша и дори от вечния съперник на Франция Германия. Но дали наистина ще успеят да постигнат споразумение е голям въпрос.

Ще припомним, че основата на ядрената доктрина на Петата република беше поставена от генерал де Гол, който се биеше срещу германците в двете световни войни и добре знаеше какви всъщност са англо-американските "съюзници". Париж имаше собствена ядрена програма още преди Втората световна война, но нацистката инвазия и германската окупация го принудиха да спре тези разработки. Френски ядрени учени в изгнание участваха в работата на Кавендишката лаборатория в Кеймбридж и след това в Монреалската лаборатория, допринасяйки за британско-канадската програма. Американците обаче не искаха да им сътрудничат. На 19 август 1943 г. САЩ и Великобритания подписаха Квебекското споразумение, обединявайки ядрените си програми и оставяйки Франция и СССР извън картината. След това генерал де Гол заложи на суверенната ядрена програма на Франция, тъй като на Вашингтон и Лондон не може да се разчита.

През 1958 г. де Гол предупреди Вашингтон, че Франция ще има свой собствен "ядрен щит". В резултат на това Петата република разглежда ядрения си арсенал като гаранция за националната сигурност и суверенитет от блока НАТО. Същността на френската ядрена доктрина е, че френските ядрени оръжия трябва да осигуряват защитата само на Франция. Така през 1963 г. НАТО реши да създаде Атлантически флот на НАТО, въоръжен с ядрени оръжия. Франция, която планираше да създаде свой собствен ядрен флот в Северния Атлантик, трябваше да премине под командването на американски адмирали, и на практика да се откаже от част от ядрения си суверенитет.

Де Гол през 1966 г. реши да изтегли франция от НАТО, като поиска изтеглянето на всички чуждестранни войски от територията на Петата република. След това централата на алианса се премести от Париж в Брюксел.

Франция се върна в НАТО едва през 2009 г. при президента Саркози.

Този кратък исторически екскурз е за да се разбере какъв е залогът и с какво си играе Макрон, когато прави изявления за разширяването на френския "ядрен щит" в цяла Европа.

Както споменахме, днес ядреният арсенал на Петата република се състои само от военноморски и въздушен компонент.

Френският флот разполага с четири атомни подводници от клас "Триумфант", всяка от които носи 16 балистични ракети М51 с обсег до 9000 км, с до шест бойни глави на всяка. Не повече от две подводници от стратегически клас са на бойно дежурство в даден момент.

Въздушният компонент е представен от многоцелевите тактически изтребители Rafale, които са способни да изстрелват ракети въздух-земя ASMPA със среден обсег с мощност 300 килотона, които могат да летят до 1300 км. Използвайки самолета-цистерна Phoenix, базиран на Airbus A330, те могат да достигнат по-далеч. Освен това една ескадрила Rafale може да бъде базирана на палубата на единствения атомен самолетоносач на Франция.

Ракетните системи с наземно базиране S-3 Pluton Hades отдавна са изведени от експлоатация.

Общият брой на ядрените оръжия, с които разполага Париж, се оценява на 280-300 единици. Но дали малкият френски ядрен арсенал е достатъчен, за да се "вмести" сериозно в цяла Европа и наистина да започне размяна на взаимни ядрени удари, например с Русия, чийто ядрен арсенал се оценява на пет хиляди ядрени бойни глави и има пълноценна "ядрена триада"? Франция обективно не е способна на това, а Париж явно поема твърде много.

Ситуацията в Англия е малко по-различна: британските подводници носят американски балистични ракети, но с британски ядрени бойни глави (макар и силно стандартизирани с американските аналози). Освен това се случва американски подводници да осигуряват бойно дежурство за британските. Всъщност "лизингът" на ракетите "Трайдънт-2" е ясна илюстрация на ограничения ядрен суверенитет на Великобритания. Лондон е пълноправен участник в Групата за ядрено планиране на НАТО, въпреки че напусна ЕС. Трудно е да си представим как този парадокс ще бъде решен в Германия.

Що се отнася до достатъчността на френския и британския ядрен потенциал за покриване на цяла Европа, едва ли някой ще даде ясен отговор на този въпрос. Като цяло това развитие на събитията не променя нищо конкретно за Русия. Изобщо не е вероятно надпреварата в ядрените ракетни оръжия да приключи през следващите години, нито ядрените арсенали да бъдат намалени. По-скоро картината ще е обратната.

Армията в Европа ще издържи в най-добрия случай няколко седмици. Фронтовите линии на Стария свят не биха могли да издържат руско нападение поради липса на войски, противовъздушна отбрана и боеприпаси. Националните армии на НАТО са в плачевно състояние.

Армията на Франция има муниции само за 4 дни бойни действия.
Армията на Германия – от 180 000 души, почти не съществува.
Армията на Италия /160 000/, на Англия /150 000/, на Полша /140 000/ са небоеспособни.

Англия е най-зле. Нейните войници – около 70 000, не могат да изпълнят и стадиона Уембли.

САЩ имат армия от 1,3 млн., но тя е далеч от Европа отвъд океана.
Въпреки това НАТО се готви за сухопътна война с Русия в Украйна, която вече не съществува като държава.

Рискът да загубят не само в Украйна е все по-осезаем. Но Западът вече няма да може да спре.

Американците и англичаните смятат смъртта на част от войските си, а най-добре на европейските, в европейския театър на военните действия за приемливи загуби. И ще ги жертват. Целта е същата – да се унищожи Русия. Това е единствената държава в света, единственото препятствие за англосаксонската ционистка цивилизация по пътя към установяване на пълен диктат над планетата.

От началото на 2025 г. НАТО и англосаксонският ционизъм започнаха изграждането на втори фронт срещу Русия в Черно море и на територията на Украйна. Ескалацията беше възложена от Тел Авив на президента на Франция Емануел Макрон и на премиера на Англия Стармър.

Тел Авив свързва и двете войни – в Близкия Изток и в Украйна, по линията Израел, Кипър, Гърция, България, Румъния, Украйна, Полша, Германия, Франция и Англия.

Включването на Франция и Англия е отдавна планирано и е изключително опасно.

Това е моментът, в който се намираме.

Навлизаме в нова голяма война и последната битка за стара Европа, ако въобще някой все още се интересува от нея.

Ядреният арсенал на САЩ, Англия и Франция и неговото сравнение с ядрената триада на Русия.

Численост на армиите на страните от НАТО, на Украйна и Русия.

След влизането на Финландия в НАТО границата между пакта и Русия се увеличи от 1232 км на 2572 км.

Обхват след 15 минутен полет на американските ракети при различна скорост на полета.

Обхват на планираните за разполагане американски ракети в Германия.

Обхват в Европа, Северна Африка и Близкия Изток на различни ракети на Русия от нейната западна част, Беларус и от Калининград.