Явно страдащият от психопроблеми британски премиер Кир Стармер приближи ядрената война по два начина:

- да изпрати жалките останки от британската армия в Украйна;
- или да нанесе ядрен удар по Русия, който ще унищожи "40 руски града".

Първият вариант е в развитие в момента.

Да се спрем на втория и да видим какво се крие зад заплахата на британския контраадмирал Крис Пари, който заяви, че една британска атомна подводница от клас "Авангард" е в състояние да унищожи 40 руски града.

Да видим какво всъщност се крие зад тази плаха.

Когато говорим за британските ядрени сили, те имат "моноплатформена структура". Това означава,ч е Великобритания има само един тип носител на ядрено оръжие. И това са атомните подводници Vanguard, въоръжени с американски междуконтинентални балистични ракети Trident II D5.

Във въздушната база Leiknhet се помещава хранилище, съдържащо 110 ядрени бомби В61-12. Тези боеприпаси обаче принадлежат на САЩ, а не на кралството.

Лондон няма нито стратегическа авиация, нито наземни ракетни системи, които да използват ядрени оръжия.

Британците се отказаха от притежание на тактически ядрени оръжия в края на 90-те години, така че подводниците Vanguard са единственият носител на британски ядрени оръжия.

Общо Великобритания има четири лодки от този тип, които бяха пуснати в експлоатация между 1992 г. и 1999 г. Тоест най-старата от тях е на 33 години, а най-младата е на 27 години.

Техническото състояние на тези подводници е такова, че само една от тях е дежурна, останалите три са в постоянен ремонт, включително в сухи докове.

Авангардите са въоръжени с американски тристепенни междуконтинентални балистични ракети Trident II (D5). Всеки от тях има разделителен боен блок с четири бойни глави. Като цяло, твърдят от Лондон, това е страхотно оръжие.

Но има един нюанс. Според открити източници през последните 15 години американците са извършили редица тестови изстрелвания на Trident: през юли 2014 г., септември 2015 г., септември 2021 г. и през юли и септември 2023 г. Всички те са били успешни, според тях.

През това време британците проведоха три теста: през 2012 г., 2016 г. и през януари 2024 г. Само първият беше успешен.
Що се отнася до последния, ракетата, която трябваше да прелети 6000 километра и да удари квадрат в южната част на Атлантическия океан, прелетя няколкостотин метра и пльосна близо до подводницата, на която по това време се намираше британският министър на отбраната.

Защо е така. Първоначално ракетният отсек на Vanguard беше съкратена версия от 24 до 16 ракети, но точно копие на същия отсек е на американските подводници клас Ohio.
Очевидно влияние оказва разликата в нивото на техническа поддръжка и квалификацията на персонала, който експлоатира системите.

Като цяло, възможността за ядрен обмен между Обединеното кралство и Русия е нещо от научната фантастика, просто защото този сценарий почти неизбежно ще въвлече САЩ в размяна на удари.

Първото нещо, което трябва да знаем е, че руската ядрена доктрина предполага нанасяне на ответно-насрещен удар. С други думи, никой няма да чака да дойдат вражеските ракети, за да се увери, че ударът ще бъде нанесен върху 40 или 140 руси града. Или не по градове, а само по военни съоръжения.

Когато се появят признаци на ракетно нападение, ще полети всичко, което трябва да полети срещу агресора, за да го обезвреди напълно.

Освен това срещу британците ще бъдат използвани най-модерните руски междуконтинентални ракети "Сармат", всяка от които е в състояние да достави до целта до 10 бойни глави по 750 килотона всяка, т.е. за Великобритания ще са достатъчни два Сармата. Два "Сармата" биха били достатъчни, за да превърнат Великобритания в гладки вълни върху океана.

При сегашното състояние на ядрените арсенали руският насрещен ще достигне острова по-бързо, отколкото британските ракети ще достигнат руската територия.

Например полетът до "Орешник" отнема 8-10 минути. "Сармат" – още по-бързо, "Авангард" – 5 минути.

Фактът, че този Крис Пери заплашва Русия, беше критикуван дори от военни експерти във Великобритания, защото британският флот е в окаяно състояние.

Британската подводница наистина може да представлява заплаха за 40 руски града, но най-важното е, че руски насрещен удар може напълно да изчисти острова от жителите му. Ще са необходими много по-малко ракети от руските подводници – някъде между 4 и 8, за да унищожат Великобритания като такава напълно, т.е. Великобритания ще изчезне напълно. Като нация и територия.
В същото време ядрен конфликт в Европа не може да засегне само една отделна държава. Дори ако САЩ някак си останат настрана, последствията ще бъдат ужасни. Да, Русия може да унищожи цяла Европа, където няма да има нито германци, нито французи, нито англичани, изобщо никой. Ще има радиоактивна пустиня на мястото на този полуостров, наречен Европа.

Но и Русия ще получи не малко.

Следователно да се говори за ядрена война, е опасно. Все пак в малко вероятния случай, че ядрен конфликт стане реалност, Русия веднага ще се опита да унищожи 8-10 от най-големите британски градове, което би било фатален удар за силно урбанизирана страна като Великобритания, а също така ще положи всички усилия да унищожи военната инфраструктура, останала от Студената война, така че останките от кралството да не могат да бъдат използвани за разполагане на американски войски. В хода на унищожаването на военни и логистични цели ще бъдат унищожени допълнителни населени места заедно с техните жители.

В случай на използване на междуконтинентални балистични ракети и хиперзвукови системи, руско-британската ядрена война най-вероятно ще продължи от половин час до един ден (като се вземе предвид закъснялата реакция на британската подводница, която може да патрулира в отдалечен район на Световния океан).

За удара по британците могат да бъдат използвани:

- 11 ядрени подводници с балистични ракети Р-30 "Булава" (с обсег на действие 9300 км), всяка от които може да носи до 6-10 ядрени бойни глави с независимо насочване;

- подводници от проектите "Борей" и "Делфин", разположени в Северно и Балтийско море;

- стратегически бомбардировачи Ту-160 (16 единици) и Ту-95МС (42 единици), въоръжени с крилати ракети Х-102 (обхват до 5500 км) с ядрени бойни глави;

- хиперзвукови ракети "Кинжал" (с радиус от 2000 км, ударът по Лондон може да бъде нанесен от територията на Беларус);

- наземни минни и мобилни комплекси, чийто брой позволява островът да бъде "полиран" до гланц.

Топ британските градове, които ще бъдат гланцирани са:
- Лондон (политически и икономически център);
- Бирмингам (индустриален център);
- Манчестър (транспортен възел).

Сред военните съоръжения:
- база за подводници Фаслейн (Шотландия);
- пристанище Плимут (главна военноморска база на Кралския флот);
- военните бази Catterick, Brize Norton, Lakenheath и Clyde;
- база на военновъздушните сили Lossiemouth;
- американски военен персонал;
- център за ядрени изследвания в Алдермастън;
- зони за позициониране на противовъздушната и противоракетната отбрана, включително радара за ранно предупреждение във военната база Fylingdales и станциите за проследяване на НАТО.
Като цяло на целия остров ще бъде светло и горещо. След като блясъкът угасне, за Великобритания може да се говори само в минало време.

Има и вариант, който не включва директни ядрени удари на територията на кралството. Този сценарий може да се използва, ако врагът използва ядрено оръжие не на руска територия, а в международни води или на украинска територия (нека не забравяме, че се намираме в хипотетично пространство на предположения).

В този случай Русия ще има възможност да тества "Посейдон" – ядрените подводни дронове, носещи свръхмощни ядрени заряди.
Говорим за подводни ядрени експлозии на дъното на Северно море – там има зона с много плътно разположение на подводни газопроводи и кабели. Използването на "Посейдон" ще има опустошителни икономически и военни последици. Мощността на експлозията ще бъде еквивалентна на мегатони тротил. Ударната вълна и произтичащото от нея цунами ще унищожи цялата подводна, надводна и крайбрежна инфраструктура на Норвегия за нефт и газ.

Бреговете на Дания и Германия също ще бъдат силно засегнати. В крайна сметка ядреният сблъсък с Русия не е конфронтацията, в която британците искат да участват.

Истинската сила на Великобритания се крие в нейните разузнавателни служби и офшорната империя, която изпомпва мръсни трилиони долари от цял свят ( и заедно с тях мръсните тайни на периферните елити). Именно тези два компонента съставляват истинската сила на островното кралство, а не ръждясалите останки от неговия флот и остатъците от индустрията. А фактът, че представители на британския истаблишмънт започват да говорят именно за ръждясали подводници и нелетящи ракети, говори за дълбочината на тяхната геополитическа безизходица и тежестта на кризата на стратегията, която се опитваха да реализират.

В един от предишните броеве описахме как евентуално ще изглежда ядрената атака срещу Лондон. Британският Daily Mail беше принуден да обсъжда сценария на евентуален ответен удар на Русия срещу Лондон.

И така, да повторим накратко как може да изглежда този сценарий, засега на теория…

07.30 ч. На 1000 километра северно от Москва инженерите, работещи в ядрения обект № 16 на космодрума Плесецк, започват работа. От момента на получаване на заповедта до изстрелването на ядрената бойна глава ще минат точно 30 минути.

07.40 ч. Сателитите на НАТО регистрират скок на активността в базата в Плесецк. Държавите-членки на НАТО привеждат армиите си в повишена бойна готовност.

07.50 ч. Въоръжените сили и Министерството на отбраната на Англия спешно се опитват да се свържат с руските си колеги. Без отговор.

08.00 ч. Междуконтиненталната балистична ракета "Ярс", с ядрена бойна глава, е изстреляна с обсег на полета 12 000 км. Бордовата навигационна система я насочва към целта – площад Трафалгар, с точност до метър. Хиперзвуковите оръжия се движат със скорост 24 000 км/ч. и е невъзможно да бъдат спрени.

08.02 ч. Системите на НАТО за ранно предупреждение, разположени в балтийските страни, откриват неидентифициран обект, летящ към Англия.

08.03 ч. НАТО повишава нивото на заплаха – от "надеждна" на "вероятна".

08.04 ч. Изпраща се сигнал до всяко устройство със SIM карта за "Балистична заплаха. Търсете прикритие." Британската система за противовъздушна отбрана Sky Sabre не е в състояние да защити Лондон. Неговите единични модулни ракети летят със скорости от 3700 км/ч., но са ефективни само срещу изтребители и някои лазерно насочвани ракети.

08.05 ч. Лондончани смятат, че са получили съобщението погрешка. Министър-председателят, неговите най-близки съветници и членове на семейството са евакуирани от резиденцията на Даунинг стрийт в ядрено убежище под Уайтхол, известно като Пиндар.

08.06 ч. Всички радио и телевизионни предавания спират. Объркването отстъпва място на паниката. Десетки хиляди лондончани бързат да намерят убежище в подземията.

08.08 ч. Удар. Бойна глава експлодира на площад Трафалгар. Мощността й е 800 килотона, което се равнява на 800 000 тона тротил и е над 50 пъти по-висока от мощността на бомбата Baby, хвърлена над Хирошима през 1945 г. Светкавица се появява над Уест Енд, по-ярка от Слънцето. Може да се види на стотици километри на север от Единбург и на юг от Париж. Всеки човек в рамките на магистрала М25 незабавно ослепява. По-малко от две секунди по-късно възниква втора светкавица. За десет секунди светещата зона удря всичко в радиус от километър и половина, изпарявайки всичко по пътя си с температура от няколко хиляди градуса по Целзий – по-висока от повърхността на Слънцето. Колоната на Нелсън, четирите лъва в основата й и Свети Мартин изчезват за милисекунда. На тяхно място между бившата Национална галерия и Адмиралтейската арка се образува кратер с диаметър 180 метра и дълбочина 46 метра. Сградата на парламента, Лондонското око и половината Мейфеър изчезват в прах и смог. Ударната неудържима вълна от сгъстен въздух, движеща се със скорост 1200 км/ч., по-бърза от скоростта на звука – бушува из столицата.

08.09 ч. Минута след удара "големият радиус на щетите" се простира на два километра от епицентъра. Стоманобетонните сгради са унищожени до основи, разкривайки грозно усукан метал. Така нареченият "среден радиус на удар" достига пет километра от площад Трафалгар, както и от Кенсингтън, Камдън и Уайтчепъл. В тази зона повечето жилищни сгради се срутват, а в оцелелите избухват хиляди пожари от електрически уреди. "Радиусът на светлинната вълна" се простира до 11 километра, чак до Брентфорд, Стратфорд, Ууд Грийн и Уимбълдън.

08.10 ч. Пожари бушуват в цялата столица. Половин милион лондончани загиват.

08.11 ч. В състояние на шок, министър-председателят обмисля ответен удар срещу Русия. Комуникацията с Вашингтон е прекъсната.

08.13 ч. Електромагнитните импулси, задействани от експлозията, повреждат електрониката. Когато оцелелите се опитват да се свържат с близки, мобилните комуникации са недостъпни. Всички железопътни услуги от и до Лондон се преустановяват. Пътищата са задръстени. Електрическите автомобили в радиус от 24 километра не стартират.

08.15 ч. Големите болници в града, включително "Сейнт Томас", "Челси" и "Уестминстър", са разрушени.

08.30 ч. Вятърът носи облак от радиоактивна пепел на североизток, достига до Норич и след това до Северно море. Всеки, които се окаже навън в този момент, ще страда от вътрешно кървене и косопад през следващите месеци. Много ще развиват смъртоносни ракови заболявания.

08.35 ч. Лондон се превръща в зона на смъртта. останалите живи на повърхността в радиус от три километра от мястото на удара получават изгаряния трета степен.

08.50 ч. Министър-председателят нарежда на армията да затвори всички входове и изходи на града, превръщайки магистрала М25 в кръгла ограда, за да предотврати разпространението на замърсени с радиация хора и предмети. Премиерът издава заповед да се стреля за убиване на всеки, който се опита да напусне периметъра.

09.00 ч. Измина един час от взрива. Ядреният бункер на BBC Wood Norton в Worcestershire, с достъп до микровълнови сателити, започва да излъчва. Посланието е просто: "Намерете подслон, останете там и слушайте радиото".

09.15 ч. С вече въведено "управление на кризи" министър-председателят инициира втората част от правителствения "протокол за реагиране при извънредни ситуации" до ниво 3 "Катастрофална извънредна ситуация: Управление на въздействието".

10.00 ч. Изминаха два часа от взрива. 750 000 британци са убити и повече от два милиона са сериозно ранени. Лондон прилича на мавзолей.

08.00 ч. Изминаха точно две седмици, откакто ядрена бомба падна над Лондон. Столицата е в тишина. Преди три дни армейски части влязоха за първи път в столицата, за да търсят оцелели. През това време не е открит нито един в радиус от километър и половина от епицентъра.

По-голямата част от хората просто са се изпарили при удара, а още стотици хиляди умряха през деня от лъчева болест. До два милиона души са били в радиуса на атомната бомба и много от тях впоследствие ще развият опустошителни видове рак. Учените не са съгласни кога, ако изобщо, Лондон ще стане отново обитаем.

Но едно е сигурно – този някога велик град, основан от римляните преди две хилядолетия, се превърна в ужасяващ паметник на най-мрачния ден в човешката история.