С приключването на "случая Полард" приключи цял цикъл в отношенията САЩ – Израел, от 70-те години на ХХ век до наши дни.
Убийството на Винс Фостър, труповете около Хилъри и Бил Клинтън бяха само един от съпътстващите елементи на процесите, които обхващаха глобализирането, тектоничните промени в геополитиката, т.е. процесите:

- убийството на Кенеди през 1963 г.;
- излизането на САЩ от златото през 1972 г.;
- симбиозата при клана Буш – ЦРУ – Федерален резерв;
- глобалния наркотрафик – Иран – Контрас, Афганистан;
- падането на световния социализъм и на СССР – Горбачов;
- събитията в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.;
- войната на САЩ "срещу тероризма" и инвазиите в Ирак и Афганистан, Либия, Йемен, Сирия;
- конфликтът Клинтън – Нетаняху, Тръмп – Баядън, Тръмп – Нетаняху.

Така се е случило, че в момента само ние сме в състояние да анализираме тези процеси от цикъла в САЩ /1972 – 2025 г./
Ще започнем отново, доколкото е възможно подред, но от доста неочаквано място.

                                                    ***

Едно от последните решения на първия мандат на Доналд Тръмп от 20 ноември 20220 г. беше разрешаването на Джонатан Полард – американецът от еврейски произход, който прекара 30 години в американски затвор заради шпионаж в полза на Израел – да замине най-накрая за Израел.

На 30 декември 2020 г. на летище "Бен Гурион" в Тел Авив да го посрещне с почести дойде премиерът на страната Бенямин Нетаняху /Милейковски/, който връчи на Полард и съпругата му Естер израелски карти за самоличност.

И така, кой беше /е/ този Джонатан Полард.

Това беше един от най-големите и най-малко известни проблеми на 80-те и 90-те години на отношенията САЩ – Израел и на световните специални служби – израелският шпионин Джонатан Полард, осъден в САЩ на доживотен затвор през 1986 г., както и на последвалите проблеми на администрациите на Буш, Клинтън, Обама, Тръмп, Байдън, и сега отново на Тръмп.

Ще припомним, че в последния момент подписването на мирния договор за Близкия Изток през 1986 г. щеше да бъде осуетено. Търканията обаче не бяха между Ясер Арафат и Нетаняху, а между Бил Клинтън и Нетаняху. А зад тях беше най-големият възел на съвременния шпионаж – арестуваният в САЩ през 1985 г. и осъден на доживотен затвор за шпионаж в полза на Израел американски евреин Бенджамин Полард.

Нетаняху настояваше пред Бил Клинтън той да бъде незабавно освободен. Бил Клинтън отхвърли категорично това искане, но след това се съгласи да преразгледа случая, който беше съставна част от ставащото в Белия дом през 1985 – 1998 г.

По същото време Винс Фостър работеше в NSA /Националната агенция за сигурност/, като по-късно стана съветник на Бил Клинтън във Вашингтон и имаше близки отношения с Хилъри Клинтън.

По същото време в Централата на морското разузнаване на САЩ, като анализатор работеше споменатият американски евреин Джонатан Полард. Именно той беше вербуван за връзка с МОССАД на Израел.

По нареждане на Уайнбъргър, Винс Фостър започна да снабдява Полард с тонове суперсекретни ядрени документи, с които Израел се превърна в ядрена сила, насочена не срещу Ирак, а срещу основния враг на САЩ по онова време – СССР.

Израел плащаше на Винс Фостър и на Полард. Фостър получи на сметка в Швейцария над 10 милиона долара, които по-късно /преди неговата смърт през 1993 г./ изчезнаха по загадъчен начин. Предполагаше се, че са били отвлечени от "Петата колона", т. е. и компютърни хакери от ЦРУ.

Фостър работеше за МОССАД не само чрез Полард, но и чрез Робърт Максуел, който беше висш шпионин и на МОССАД.

Тъй като дейността на Полард попадаше под ударите на Закона срещу шпионажа в САЩ, и тъй като самият Уайнбъргър беше в опасност, както обикновено става в такива случаи, Полард през 1985 г. беше пратен в затвора с доживотна присъда, за да не говори.

Остана обаче Фостър, който до 1993 г. продължи да доставя на МОССАД на

й-големите американски тайни, включително ядрените кодове.
По този начин Израел можеше да нанесе с американски ядрени оръжия удар срещу СССР. А СССР, който никога нямаше да предположи, че кодовете са пуснати от друга държава, щеше да отвърне на САЩ. Двете супер сили щяха да се унищожат взаимно.
Фостър умря през 1993 г. Официалната версия беше самоубийство. Неофициалната, но по-вероятната, беше убийство.

Полард беше арестуван през 1985 г. след неуспешен опит да получи убежище в израелското посолство във Вашингтон.
Той се призна за виновен и след като прекара две години в ареста беше осъден на доживотен затвор. След като излежа 30 години Полард беше освободен през ноември 2015 г. А след изтичането в края на 2020 г. на петгодишния период на условно освобождаване, отпаднаха юридическите ограничения, които му пречеха да напусне САЩ. Това му беше позволено от Доналд Тръмп.

Кой беше този Джонатан Полард?

Роден на 7 август 1954 г. в Галвестън, Тексас, в еврейско семейство. През 1961 г. фамилията се мести в Саут Бенд, Индиана, където баща му Морис Полард – награждаван микробиолог, преподава в Университета на Нотр Дам.

След като завършва гимназия, той влиза в Станфордския университет в Калифорния, където през 1976 г. се дипломира със специалност "Политически науки". Още докато е студент се хвали, че е двоен гражданин на САЩ и Израел, твърди, че работил за МОССАД и че е достигнал ранг на полковник в израелските отбранителни сили. Даже твърди, че е убил арабин, докато е бил на охрана в кибуц. Разказва още, че баща му е бил агент на ЦРУ и затова се е наложило да избягат от Чехословакия по време на Пражката пролет през 1968 г., когато бил разкрит. Разбира се, нито едно от тези твърдения не беше вярно.

Състудентите му си спомнят, че Полард е бил наркоман и алкохолик.

През 1976 г. се опитва да влезе в ЦРУ. Отказват, когато разбират за наркотиците.

Приет е във флота, получава цивилно място като анализатор в разузнавателното звено в Field Operational Intelligence Office.
След като се дипломира, Полард започва работа като анализатор в американското военноморско разузнаване, където има достъп до класифицирана информация и където "през 1983 г. осъзнава, че американските специални служби умишлено прикриват информация, жизненоважна за сигурността на Израел, като по този начин нарушават условията на американо-израелския меморандум за обмен на разузнавателна информация, който задължава САЩ да прехвърлят на Израел цялата такава информация.

През 1984 г. Полард става служител на Лакам (Бюро за научни отношения) – израелската секретна служба към Министерството на отбраната, ангажирана с военно-техническото разузнаване. Връзката с нея е осъществена чрез израелското посолство във Вашингтон и израелския разузнавач Ави Селу, а по-късно и с Бенямин Нетаняху. След това Полард пътува до Израел и Франция, където се среща с шефа на службата Рафи Ейтан.

По същото време вече е един фалирал човек – с дългове по кредитните карти, с дългове за наеми, коли, мебели. Задлъжнял е толкова, че е било обсъждано отнемането му на достъпа до секретна информация /Top Secret clearance/.

Арестуван е година и половина по-късно – през ноември 1985 г.
За шпионирането Израел му е плащал добре. Заплатата му е възлизала на 2500 долара месечно, плюс десетки хиляди долари за хотели, храна и даже за бижутерия. Контролирал го е Рафи Ейтан, дългогодишен офицер, който по това време е шеф на научно-техническо разузнавателно звено в Израел.

Полард е получил 50 000 долара в брой от израелските началници, които обещали, че всяка година ще му внасят в чужбина по още 30 000 долара. Полард е поел задължението да шпионира поне 10 години, след което ще получи още 540 000 долара.

През 1986 г. Полард беше осъден на доживотен затвор, а жена му – Ан, за която се жени през 1985 г., на пет години за незаконно притежаване на секретни документи.

От затвора Полард се разведе с нея и се ожени за Естер Цайт от Торонто.

"Аргументът" на Полард, че е шпионирал за Израел от идеалистични подбуди беше разбит на пух и прах. Ставаше дума за пари.
Ставаше дума и за огромно количество документи, касаещи сигурността на САЩ, предадени на МОССАД. Ако се съберат ще имат широчина 2 метра, дължина 2 метра и височина 3 метра. Цял самолет документи, отпътували от САЩ за Израел. Те не бяха фокусирани само върху продукта на американското разузнаване – анализите и оценките. Те разкриваха най-чувствителната му област – източниците и методите.

И така, през ноември 1985 г. Полард е спрян и разпитан от агенти на ФБР, докато изнася класифициран документ от кабинета си. Обяснява, че го носи на анализатор в друга агенция за консултация. Проверка показва, че това не е вярно, затова агентите искат обиск в дома му. Полард обаче има право на телефонно обаждане до жена си, за да й каже къде се намира. Той използва кодовата им дума "кактус", сигнализирайки, че има проблеми и тя трябва да махне от дома им всички класифицирани документи.
На 21 ноември 1985 г. той и съпругата му се опитват да получат убежище в израелското посолство във Вашингтон, където по това време израелският посланик в САЩ е настоящият министър-председател Бенямин Нетаняху, вероятно "водещ офицер" на Полард.

По време на съдебния процес Джонатан Полард се призна за виновен, че е предал на Израел класифицирани документи за военни инсталации.

Докато Джонатан Полард беше зад решетките, в Израел и САЩ се формира лоби в негова защита, в което участват и членове на Киесета с различни политически възгледи.

По-късно чак при правителствата на Нетаняху, за първи път бяха установени официални контакти между правителството на Израел и Полард – в затвора той беше посетен от израелски министри.
През 1995 г. Полард получи израелско гражданство. А на 12 май 1996 г. Израел открито го призна за свой агент, действащ от името на държавата, като по този начин пое пълната отговорност за действията му. Израелското правителство заяви намерението си да улесни освобождаването на Полард и пристигането му в Израел.
В крайна сметка, Полард беше освободен заради законодателство – затворниците, излежаващи доживотна присъда за престъплението, за което е осъден той, могат да бъдат освободени след 30 години, ако няма заплаха от повторно извършване на подобно престъпление.

На 1 юли 2015 г. адвокатите на Полард бяха уведомени, че правителството на САЩ няма да възрази срещу предсрочното му освобождаване.

Така на 20 ноември 2020 г. отпаднаха всички ограничения и той вече може да замине свободно за Израел заедно с новата си съпруга. След като двамата кацнаха на израелска земя, посрещнати от Нетаняху. Шефът на МОССАД Ели Коен обяви, че Полард ще получи държавна стипендия, еквивалентна на пенсиите, отпускани на бивши агенти на МОССАД. Сега той живее с Естер в Йерусалим.
Както споменахме, освобождаването на Полард беше най-важната задача на Конференцията на президентите на основните американски еврейски организации, която е консорциум от 55 групи. Те настояваха за освобождаването му под претекста, че става дума за "антисемитизъм" и че Израел както тогава, така и сега е съюзник на Вашингтон.

Още през 1995 г. "Строго секретно", като един от първите в света, започна да публикува тези подробности.

Предателството на Полард имаше най-лошите последици за националната сигурност на САЩ в цялата им съвременна история. ЦРУ потвърди, че Полард предал на Израел супер секретните американски военни, разузнавателни и дипломатически кодове, имената на над 100 американски агенти в Близкия Изток, технологиите на Националната агенция за сигурност на САЩ /NSA/ за разбиване на кодовете и прехващане на чуждите комуникации, плановете на САЩ за водене на война в Близкия Изток и т. н.
Дойде ред и на Винс Фостър, който се самоуби през 1993 г. Неофициалната версия беше, че е бил ликвидиран.
Евентуалната връзка между Полард и убийствата на Фостър отразяваше свирепата битка между ЦРУ и МОССАД. Една от тезите беше, че определена група в ЦРУ е ликвидирала Фостър заради неговото предателство.

Но имаше и друга – че Фостър е бил убит от агенти на МОССАД в САЩ.

Веднага след убийството на Фостър МОССАД започна да нервничи. Рафи Ейтан, който ръководеше операцията с Джонатан Полард беше в паника. Той ръководеше и агентите, които работеха с Фостър.

Последва скандала на Бил Клинтън и Моника Левински в Овалния кабинет.

Оказа се, че МОССАД е шантажирал Клинтън със записите на неговите сексразговори с Моника Левински. Подслушването е било заложено на телефона на Моника, най-вероятно е било организирано от Нетаняху.

Предполага се, че МОССАД е записал поне 30 часа разговори между Клинтън и Моника.

Точно преди 40 години започна войната между ЦРУ и МОССАД, в чието начало бяха Бил и Хилъри Клинтън, а от другата страна – Бенямин Нетаняху.

Войната продължава.

 Полард успя да открадне ядрените кодове на САЩ

И беше посрешмат в Тел Авив от стария си приятел Нетаняху