Концепт-портрет от сътрудниците и приятелите на вестника
 1975 г., с главния редактор на "Работническо дело" Георги Боков и на полския "Трибуна люду" Юзеф Барецки  1970 г., "Вълчата яма" на Хитлер  1976 г., на енергийните обекти в Западен Сибир  1977 г., на Курската магнитна аномалия  1977 г., в Аден, на гости на местния весктник Ас Саура  1978 г., Прага, с космонавта на ЧССР - Владимир Ремек  1981 г., Международният отдел на "Работническо дело" в най-силните му години  1984 г., Афганистан  1985 г., ЮАР, първи журналист от Източна Европа, сред номинираните за Пулицър  1986 г., Зимбабве, с Мугабе, фронтови държави, Конференция на необвързаните  1986 г., сафари, водопадът Виктория  1986 г., първи журналист от Източна Европа в Малави, Ботсвана, Лесото и Намибия  1979, 1986, 1990 г., награди на СБЖ, снимки Георги Панамски  2001 г., Ню Йорк, ООН  2003 г., САЩ, Лос Анжелис   С едни от най-големите африкански трофеи  Снимка от личния архив; Първа английска гимназия - София. Випуск 1966 г. Класът на университетския преподавател по американска литература Наталия Клисурска. Наред с главата на Иванджийски личат и главите на математиците ученици на Игор Шафаревич - Георги Гаргов и Андрей Николов, на Георги Пирински, Янчо Таков, Борислав Дионисиев, Валентин Цанков, Валентин Стоичков, Роси Петкова, Чайка Готева и други умни по онова време и по-късно глави. |
Ако в съвременна България може да се говори за концепт-портрет, тоест за образ на интелектуалец, състоящ се от възгледи, идеи, концепции и публикации на публицист, журналист, политик и аналитик - това несъмнено е портретът на Красимир Иванджийски.
Иванджийски е знаково явление в съвременния български интелектуален елит.
Заслугата на Красимир Иванджийски, образно казано е, че той е първият в България "политически атеист" неограничен от политически догми, идеологии или "общоприети истини", налагащ мотото: "Мислете със собствените си глави, разработете собствена методология, за да откриете, предвиждате и управлявате процесите, намерете жизнения адреналин в самите себе си, а не в илюзиите."
Иванджийски заложи основите за глобалния и детайлен поглед върху България и света през призмата на геополитиката и геоикономиката, която трансформира в интелектуална технология на опознаването на динамично изменящите се реалности.
Неотдавна отбелязаната 65-годишнина на Красимир Иванджийски съвпадна с 40-годишното му активно присъствие в журналистиката, публицистиката и политиката.
* * *
Отново напомняме накратко биографията на Красимир Иванджийски, с което отговаряме на интереса към неговия професионален път.
Красимир Иванджийски е роден на 15 юни 1947 г.
Публицист, журналист, издател, политик - един от доайените на съвременната българска публицистика и модерна политическа мисъл, познат от четири десетилетия и извън границите на Европа.
Издател и главен редактор на "Строго секретно".
Автор на над 20 000 статии и анализи в България и други страни по света, на книги, сценарии и драматургични разработки.
Гостуващ преподавател (професор) по геополитика, геоикономика и международни отношения, доктор по икономика, магистър по външна търговия.
Експерт по международните политически, икономически, финансови и военни структури.
Красимир Иванджийски е бил наблюдател на висшите форуми на СИВ и ЕИО, на Варшавския договор и неговия Политически консултативен комитет, на НАТО, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, на преговорите за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа във Виена, на срещите на високо равнище на Движението на необвързаните, на Организацията за африканско единство. Акредитиран на десетки двустранни и многостранни международни срещи и форуми.
Езици: английски, руски, полски, чешки, немски и испански.
Бил е специален пратеник преди 1990 г. във войните в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Афганистан, Уганда, Судан, Намибия, Южен Йемен и други важни политически и военни конфликти.
Красимир Иванджийски е първият журналист от Източна Европа, влязъл в ЮАР по времето на апартейда през 1985 г.
Основоположник на геополитиката и геоикономиката на България и Източна Европа, член на международни професионални организации, носител на международни отличия, потомствен антитоталитарист.
1966: Завършва Първа английска гимназия в София
1971: Заминава за Полша, където завършва Висшата школа за планиране във Варшава. Магистър по външна търговия и международни отношения
1973: Работи в Министерството на външната търговия в София - СИВ
1975: Външнополитически коментатор на в. "Работническо дело"
1978: Завеждащ бюрото на вестника на Централна Европа - Прага, Виена, Варшава
1985: Завеждащ бюрото на вестника за Африка - Етиопия и Зимбабве
1990: Водещ политически и икономически коментатор в България, ръководител на аналитично-коментаторска група
1994: Издател и главен редактор на "Строго секретно"
Женен. Има един син.
Баща му Иван Иванджийски - антифашист с доживотна присъда преди 1944 г., политик, драматург, дипломат.
Майка му Донка Иванджийска - журналист, един от създателите на БТА и "София прес".
Инициативни комитети предлагаха кандидатурата на Иванджийски в двете последни президентски кампании.
