Ако в съвременна България може да се говори за портрет на интелектуалец, състоящ се от възгледи, идеи, концепции и публикации, на публицист, журналист, политик, аналитик – това несъмнено е портретът на Красимир Иванджийски.
Красимир Иванджийски е знаково явление в съвременния български интелектуален елит.
Иванджийски заложи основите за глобалния и детайлен поглед върху България и света през призмата на геополитиката и геоикономиката, която трансформира в интелектуална технология на опознаването на динамично изменящите се реалности.
70-годишнината на Красимир Иванджийски съвпада с 44-годишното му активно присъствие в журналистиката, публицистиката и политиката.
Отново напомняме накратко биографията на Красимир Иванджийски, с което отговаряме на интереса към неговия професионален път.
Красимир Иванджийски – публицист, журналист, издател – един от доайените на съвременната българска публицистика и модерна политическа мисъл, познат от четири десетилетия и извън границите на Европа.
Роден 15 юни 1947 г.
Издател и главен редактор на "Строго секретно".
Гостуващ преподавател (професор) преди 1994 г. по геополитика, геоикономика и международни отношения, доктор по икономика, магистър по външна търговия.
Автор на над 25 000 статии и анализи в България и други страни по света, на книги, сценарии и драматургични разработки.
Красимир Иванджийски е бил наблюдател на висшите форуми на СИВ и ЕИО, на Варшавския договор и неговия Политически консултативен комитет, на НАТО, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, на Преговорите за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа във Виена, на срещите на високо равнище на Движението на необвързаните, на Организацията за африканско единство.
Бил е специален пратеник преди 1990 г. във войните в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Афганистан, Уганда, Судан, Намибия, Южен Йемен и др.
Красимир Иванджийски е първият журналист от Източна Европа, влязъл в ЮАР по времето на апартейда през 1985 г.
Основоположник на геополитиката и геоикономиката на България и Източна Европа, председател на Съвет за национална стратегия, член на международни професионални организации, носител на международни отличия, потомствен антитоталитарист.
Експерт по международна политика, икономически и финансови структури.
Женен, един син – водещ световен финансов и икономически експерт.
Баща – Иван Иванджийски – антифашист с доживотна присъда преди 1944 г., политик, драматург, дипломат
Майка – Донка Иванджийска – журналист, един от създателите на БТА и "София прес"
1966: Завършва Първа английска гимназия в София
1971: Заминава за Полша, където завършва Висшата школа за планиране във Варшава. Магистър по външна търговия и международни отношения
1973: Работи в Министерството на външната търговия в София – СИВ
1974: в. "Народна армия"
1975: Външнополитически коментатор на в. "Работническо дело"
1978: Завеждащ бюрото на вестника за Централна Европа – Прага, Виена, Варшава
1985: Завеждащ бюрото на вестника за Африка – Етиопия и Зимбабве
1990: Водещ политически и икономически коментатор в България, ръководител на аналитично-коментаторска група
1994: Издател и главен редактор на "Строго секретно"
Красимир Иванджийски е имал възможността да се срещне или да интервюира в течение на последните десетилетия: Улоф Палме /1970/, Едвард Гиерек /1970/, Войчех Ярузелски /1970/, Пьотр Ярошевич /1970/, архиепископ Карол Войтила /1970/, Ота Шик /1970/, Вили Брандт /1972/, Франсоа Митеран /1972/, Джон Кенет Гълбрайт /1972/, Тодор Живков /1975-1996/, Али Насър Мохамед /1976/, Енрико Берлингуер /1976/, Ришард Капушчински /1976/, Менгисту Хайле Мариам /1977, 1986, 1989/, Сиад Баре /1977/, Бруно Крайски /1978/, Бабрак Кармал /1978-1984/, Алвару Кунял /1980/, Густав Хусак /1980/, Вацлав Хавел /1980/, Алексей Косигин /1984/, Николае Чаушеску /1984/, Индира Ганди /1984/, Муамар Кадафи /1986/, Джо Слово /1986, 1988/, Самора Машел /1986/, Джон Гаранг /1986/, Али Салем Ал-Бейд /1986/, Сам Нуйома /1987/, Уини Мандела /1988/, Рудоф /Пик/ Бота /1988/, Жозе Едуарду Душ Сантуш /1988/, Граса Машел /1988/, Оливър Тамбо /1988/, Табо Мбеки /1989/, Крис Хани /1989/, десетки легални и нелегални лидери на национално-освободителни движения от Третия свят в "Проблеми на мира и социализма" в Прага, десетки легални и нелегални журналисти от Третия свят в Международната организация на журналистите /МОЖ/ и др.
Инициативни комитети предлагаха два пъти кандидатурата на Иванджийски в президентските кампании. Но предложението засега беше отклонявано заради по-важни професионални ангажименти.
Вече 24 години не секват въпросите какво и кой е "Строго секретно".
Преди всичко "Строго секретно" е единственият вестник в България, който излиза от толкова време с един и същ издател, с една и съща тематична линия, с една и съща цел.
"Строго секретно" е единственият вестник в България и Европа, който печели само от словото. Такъв случай в историята на журналистиката на континента няма. Наред с това, "Строго секретно" е най-подражаваният и плагиатстван информационен източник у нас.
"Строго секретно" направи революция в българската политика и публицистика и в представянето на другата гледна точка, която стана политикоопределяща.
"Строго секретно" е основният мозъчен тръст на България. Силата му е във възможността да прави мултипреглед и анализ, който интегрира геополитически, икономически, военни и други аспекти.
Благодарение на Красимир Иванджийски беше започнат проектът, определящ нови стандарти и критерии, дефиниращ процеса към разкрепостяване на ума и мирозрението.