Вектори
В челото на свободните медии
Красимир Иванджийски
Пред вас е брой номер 300 на "Строго секретно".
Преди всичко това означава, че 300 пъти сте получавали четиво в обем от 150 страници. Месец след месец, година след година.
300 пъти такива "книги" за 27 години.
Но не само тези 300 броя определят нашето място.
27 години, цял човешки живот, 300 броя по 150 страници, т.е. една цяла библиотека. За да стигнем до статута на уникално издание, което направи революция в журналистиката и аналитичната мисъл на континента, а може би и в света.
В други условия щяхме да празнуваме този юбилей, достъпен за малцина в световната история. Но в сегашните условия се оглеждаме с все по-голяма тревога в заобикалящото ни време.
Когато преди 27 години /които бяха продължение на предишната ми 25-годишна кариера/ обещавах да даваме принос за поощряване на мисленето като замиращ процес, не съм и предполагал, че ще се наложим и като важна част от основния феномен на нашето време – така наречените алтернативни медии, въпреки че знаехме, че светът навлиза в нов стадий на развитие, в който са важни трайните неща, като геополитиката, геоикономиката, реалното производство, почтената информация, т.е. на алтернативните медии, които да са антитеза и контрапункт на платените медии, на лъжливата пропаганда и глобалната измама и лъжа.
В началото бяхме неколцина в целия свят, по-малко от десетина, които чрез "периферни медийни изходи" бяхме стигнали до извода да бъдат лишени "основните медии" от техния информационен и исторически монопол. Постепенно се присъединиха нови хора и идеи, за да оформим реката на т.нар. алтернативни медии, които вече доминират и са политикоопределящи.
За да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че с направеното през отминалите 27 години и 300 броя създадохме един от важните информационни и аналитични агрегати в българската и световна публицистика и аналитичност.
Преди 27 години на първата страница на вестника написах "Вестник не за всеки", т.е. за хора, които могат да мислят, които разбират реалностите и могат да правят причинно-следствена аналитична връзка между предишните и "новите" времена.
Днес бих добавил, че това е вестникът на съпротивата, упоритостта и издръжливостта.
С тези 300 броя вестникът е най-старият и най-независим след 1990 г. – като периодика, в България и една от най-свободните и независими творчески лаборатории в Европа и света.
В досегашните 300 броя на вестника се крие фундаменталната документация на политическата и обществена еволюция на нашето време, като за първи път в Европа въведох нови критерии за еволюцията и оспорих илюзията, че излизането от предишния строй и влизането в сегашното безумие е било безалтернативно.
Тук дилемата е сериозна. От една страна, като професионалист знам, че от тази пропаст излизане няма, а от друга – интуицията подсказва, че не всичко е загубено окончателно, че все още има надежда срещу ужасното раково заболяване на тази държава и нейното трансформиране от лошо към по-лошо.
Големите картини в галериите могат да се обхванат напълно само когато се отдръпнем по-далеч от тях, за да видим детайлите и тяхната композиция. Така е и с онова, което правим. За да се разбере неговият мащаб и размах е нужно да измине време.
Въпреки че с писане не се спасява света, стотиците хиляди наши читатели не само тук, но и по света, са мощна армия, която започва да излиза на бойното поле. Ще продължим да им доставяме част от мунициите, защото днес, както никога в миналото, се нуждаем от верни критерии за отбрана и нападение.
По този начин през отминалите 27 години и 300 броя създадохме нова специалност – политическо езикознание.
Вече обслужваме най-голямата в света читателска аудитория – в 194 държави. Читателите ни са от Австралия и Аляска, от Русия и САЩ, от Китай и Южна Африка.
Има представители на различни професии и интереси – политици, бизнесмени, пенсионери, младежи, военни и философи, хакери, президенти и премиери. И всички искат да повярват в онова, което пишем – че човек е не само Homo, но даже може да стане и Sapiens.
Някога написахме, че "Строго секретно" ще е другата гледна точка. Станахме не само другата, но и определящата.
Наистина ни се падна да живеем в сложно и критично време. Време на преход от една епоха към друга. Промените стават с фантастична скорост и мащаби. Светът стигна до задънена улица и повече не може да живее в условията на ентусиазирания идиотизъм на западния проект, кулминирал в съвременния неолиберален финансов капитализъм. Но той няма намерение да се примири със своето историческо поражение и да слезе сам от сцената. Всъщност това е процес, в който войната и революцията са преплетени, но се водят с нетрадиционни методи преди всичко в информационната, военната, финансовата, геополитическата и геоикономическа област.
Кризата е планетарна, съпротивата срещу нея – също. Съвременният капитализъм е последният стадий на злокачественото глобализиране. Това е криза на целия предишен световен ред. Имаме пълен отказ на цялата система в мащабите на цялата планета.
Неравенството е чудовищно. Днес 359 милиардери имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 55 на сто от човечеството. Върхът на тази пирамида е глобалният мафиотски олигархичен синдикат, определящ хода на световните процеси. И Господ да слезе на Земята, не може да ги спаси.
Старите принципи не работят. Търсим нов смисъл на живота.
Какво ще бъде по-нататък? Въпросът "какво по-нататък" трябва да се оформи в някакъв продукт. На хората е нужно ново начало и нова свобода.
Приближаваме се към така наречения End Game, сходна с обстановката преди Първата и Втората световни войни. Дисбалансите водят към тектонични промени.
Що се отнася до България през последните 30 години, тя се управлява от клоуни, илюзионисти и бандити. Тенденцията е към появата на още по-големи кретени. Продължаваме да сме на кръстопът, от който изходът е "лош и по-лош".
В тази обстановка "Строго секретно" се превърна в медиен и политически феномен. Появата ни като проект с неговата политическа, геополитическа, икономическа и социална платформа беше неизбежна.
Изпреварваме събитията с няколко години. Силата ни е във възможността да правим мегапреглед и анализ, който интегрира геополитически, икономически, военни аспекти и всякакви други аспекти.
Станахме пионери на геополитиката и геоикономиката не само в България. Разликата между мен и другите основни геополитици на съвремието /в това число и в Русия/ е, че аз съм бил "на място" на всички основни точки на геополитиката на планетата, а не само на теория и по книжки. И така се случи, че съм ходил и по коридорите през втората половина на 20-и век, в които се взимаха най-важните решения не само за геополитиката.
Изградихме основите на модерната политика и на съвременната българска икономическа школа.
Станахме основен мозъчен тръст срещу лъжата, простащината, отчаянието, страха.
Но войната, особено информационната, продължава. Всеки от нас, съзнателно или не, е участник в нея.
Лъжата и измамата, особено от времето на нацисткия министър Йозеф Гьобелс, наследен от неговите съвременни подражатели, унищожаването на различните гледни точки и насилственото вербуване на хората в престъпни масови организации бяха издигнати до ранга на теория. Именно заради това след двете световни войни ООН прие три резолюции, осъждащи използването на лъжи в медиите и задължи страните-членки на ООН да спазват и осигуряват свободното циркулиране на идеи, като единствен начин за предотвратяване на масовото дебилизиране, оглупяване и манипулиране на хората.
Нарекоха това "демокрация", зад която се озъби глобалната мафия.
От 27 години коментирам този абсурд. Нарекоха го либерален или неолиберален капитализъм, или глобализъм. Но всъщност става дума за система на абсурда, за системен абсурд или абсурдна система.
Най-точното е система на абсурда, която доведе планетата до екологична гибел, като човекът стана несъвместим със Земята.
Заради това бунтът е срещу тази абсурдна система. И в двата случая системата е врагът. Това е системен срив. Тази система повече не може да съществува. Наблюдаваме нейната смъртна агония.
Човечеството стигна до задънена улица на своето развитие по всички параметри.
Човекът беше превърнат от системата в животно и излишен лумпен. Вижте какво става около вас. Това е фашизъм. В новите условия – неофашизъм, унищожение на 7 милиарда "излишни хора".
Единственият ни шанс е унищожението на тази човекоядна система. Ако не успеем, историята на Homo Sapiens като биологичен вид ще стигне до своя край с небивала катастрофа.
Значи, пред нас продължават да са основните въпроси "защо, накъде и как". Съпротивата е започнала и навлиза в революционна фаза Това е неизбежно.
Разбира се, не секват въпросите какво и кой е "Строго секретно". Неведнъж сме сочили, че този въпрос сам по себе си е отражение на лумпенизираната политическа и медийна обстановка у нас и на презумпцията, че в нея не би могло да има такава публицистика и аналитичен център.
Преди всичко "Строго секретно" е единственият вестник в България, който излиза от толкова време с един и същ издател, с една и съща тематична линия, с една и съща цел.
"Строго секретно" направи революция в българската политика и публицистика и в представянето на другата гледна точка.
Със "Строго секретно" започнах проект, определящ нови стандарти и критерии, дефиниращ процеса към разкрепостяване на ума и мирозрението.
Отдавна съм свикнал с атаките срещу мен лично и защитаваните от мен идеи във века на мракобесието. Не се оплаквам. Всеки си плаща за мисията, ако я има, и за нейните рискове.
Но все пак живеем в конкретна обстановка в България, която по свобода на словото е на 112-то място в света и на последно в ЕС, което доведе до пълно деформиране и израждане на медийния пазар.
Медийният пазар в България е в огромна криза. Това е пиковият момент в неговото деградиране. Хората даже не си дават сметка колко зле са нещата. България стана медиен затвор и медийна колония.
Всъщност всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.
При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание". В основата на обществото до 1990 г. лежеше принципът на социалната справедливост. Имаше принцип, имаше и реални норми. Те не бяха безупречни, но със сигурност не бяха оръжие за деструкция.
Българите обаче бяха излъгани. и се хванаха. Клъвнаха. Преминаха към втората фаза. Съгласиха се на чужда социална справедливост. При немците или французите това нямаше да стане, но с българите стана, т.е. бяха убедени, че справедливостта е декадентство и демагогия. Западът никога не е живял по нормите на социалдарвинизма. Там винаги са поддържали своята йерархия от социални норми. Но при нас наложиха асоциални норми. Обществото ни има нова ценностна скала, която измерва бандитите и проститутките. Именно този модел започнаха да ни натрапват шоково. Ясно е, че този "нов свят" не може да издържи проверката на реалностите. Постепенно бандитите и проститутките започнаха да падат в йерархията, но все още присъстват масово в политиката и бизнеса.
Стигна се до срив и в образованието, една от най-силните черти на този народ.
На общественото самосъзнание се предлага поредният мит – за необходимостта от минимализиране на държавата и че социалната сфера е самоорганизираща се и саморегулираща система, въпреки че срещу него е противник, който е парализиран от страх – панически, животински.
Как да се намери изход от тази ситуация? Как да се разруши тази психооперация, на която заложиха като на печеливш номер в световното политическо казино? Последва уродството на нашата "демократична революция", уродството на създадените от нея режими, уродството на нашите икономически реформи, приватизирането на националното богатство и т.н.
Смисълът на всичко това беше да бъде отстранен народът от властта. Да бъде демонтиран народът чрез неоробовладелство.
Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политико-икономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е залогът на новия глобален фашизъм. Наричан вече глобофашизъм.
В тази ситуация в изродения ХХІ век са възможни напълно нови идейно-политически комбинации. Защото капиталът, превръщащ се в глобофашизъм, застрашава и цялото християнство, европейската цивилизация, огромната част от човечеството, социо- и биосферата.
Единственият начин да се оцелее е да бъде ликвидирана олигархията, раждаща глобофашизма.
От много години в рамките на проекта "Строго секретно" правим анализ на целите и задачите, т.е. на въпроса "какво трябва да се прави".
Много хора очакват отговора от нас. Все пак "Строго секретно" всеки месец се чете от 500 000 българи и от още 1 000 000 по света, чрез нашата web-страница.
Прави са. На определен етап от една дейност винаги се появява въпросът за по-нататъшната насоченост. Ние се намираме на такъв етап – в лабораторията на търсенето на отговорите къде сме и накъде трябва да вървим.
Къде се намираме, всички знаем. Но къде искаме да стигнем не е ясно. В такъв момент винаги се използва военната терминология. Даже ако стоите на едно място времето върви напред. Знаете, че не трябва да се стои на едно място, че трябва нещо да се прави, да се върви в някаква посока. Заради това военните винаги поставят задачата на атаката – трябва да стигнете до тази точка за такова време.
През 30-те години "демокрация" бяхме залети от лавината на невежеството, некадърността, непочтеността. Властта стана арена, на която всеки може да се подвизава ако е игнорант, простак, криминалист, умствено болен. Тези илюзионисти, по-точно илюзиохолици, с помощта на аматьорите на интелектуалното далавераджийство, се опитват да ни убедят, че България, благодарение на тях печели, въпреки че постоянно губи.
От 30 години ви лъжат, че може да се построи богата и демократична България, въпреки че те й откраднаха тези качества.
Ако сме надминали Америка това е именно при илюзиите, че България върви в правилна посока, че демокрацията е наред, че ще влезем в Европа, че строим пазарна икономика. Илюзиохолизмът на българите струва скъпо и може да доведе до смъртта им, след сблъсъка с реалностите.
Някои казват, че това се дължи на национално-психологическите ни особености, които отразяват общото за нацията е етноса.
Какви всъщност са българите? Трудно е да се каже. Лумпенизирането е страшно. Деградацията – още повече. Добродетелите все повече се губят и изчезват. Това се дължи на "политическата класа" и липсата на цел.
Това означава, че е необходима нова гражданска и политическа инициатива, която да няма нищо общо със съществуващите партийни и криминални структури.
За изваждането на България от блатото и нейното модернизиране е нужна нова инициатива, която да не се профанира от някакви доморасли политиканчета или недоучени смръдльовци по кабеларките.
Предстои преминаване на ново ниво в дебата с обществото. Но за това е необходима ясно обозначена цел и план, с които да бъде постигната.
Хаосът по света се разширява. Едни го наричат "контролиран", други – "неконтролиран". Така или иначе световната лудница има дни на отворените врати. Но зад всяка лудост все пак има система. Каква е тя?
Зад деструктивните събития все по-отчетливо се вижда, че те преследват определени цели и са процес, който в обозримо бъдеще ще определя съдбата на света.
Светът отново стигна до повратен момент и е подложен на фундаментални изменения. Това е глобализирането, което роди глобалната управляваща класа. Това е нов исторически субект. Появи се в началото на 80-те години с раждането на транснационалните корпорации, с глобализирането на долара и на интересите на западния корпоративен капитал. На тази основа се появи управляващата класа на глобалните собственици, финансисти и банкери, които са основният враг на националните държави, националните граници, националната история и култура и националните капитали.
Глобалната господстваща върхушка не е обвързана трайно с нито една страна или национална социална група. Тя няма никакви външни, т.е. спрямо другите, задължения. Няма избиратели или данъкоплатци. Тя се е разположила над традиционния свят и е враждебна, както спрямо по-слабите общества, които разрушава икономически и политически, така и срещу традиционната държавност.
Под влиянието на тази глобална управляваща класа националните държавни системи се израждат. Те искат да станат част от глобалната върхушка и да служат на интересите на глобалните мрежи. Това е ситуацията, срещу която сега въстават хората не само в Северна Африка и Близкия Изток, но и самата цитадела на световната финансова върхушка - САЩ.
В тези рамки светът навлиза в нова епоха, в която основното съдържание е национално-освободителната борба на обществата, разделени от държавни граници, но обединени във войната срещу разрушителното господство на глобалната управляваща класа.
Това поставя въпроса за обединяването на солидарността на всички патриотично ориентирани сили, леви и десни, интернационалисти и националисти, атеисти и вярващи.
За първи път в историята противоречията между тези сили губят всякакво значение. В резултат се поява възможността за създаване на още един фронт - антиглобалистичен, обединен от общото противостоене на глобалната управляваща класа.
Но и глобалната класа се възползва от този процес и го превръща в глобална контрареволюция, която се засилва.
Логиката на тази стратегия е проста – най-важно е да има хаос до такава степен, че да промени посоката на развитието на цели общества.
Но в сегашната глобална икономическа криза глобалната върхушка, т.е. Западът, се люлее на ръба на глобалната депресия. Заради това и човечеството е в задънена улица.
Положителният изход от кризата чрез нов технологически скок в близко бъдеще е невъзможен. По-вероятен е негативният изход през ограничение на потреблението на "излишното население", т.е. елиминиране на 6-7 милиарда души и срив в депресионната империалистическа война в интерес на световната глобална класа. Вече не става дума за погазване, а за изчезване на международното право.
Тази картина не е фикция. Тя е реалност, която обаче хората предпочитат да не забелязват, защото е твърде страшна. Но първата крачка беше направена отдавна. Обществото на потреблението подмени "мисля, следователно съществувам" с "купувам, следователно съществувам". Онзи, който не купува, не съществува, от гледна точка на интересите на глобалната класа.
Какво можем да ви кажем. Гответе се да живеете в нов свят, без самозалъгване и розови очила, в свят на жестоки престъпления и на безпрецедентна криза, която ще продължи още 15-20 години. Но и тази криза потвърждава онова, за което пишем от години – старата истина, че само трудът и интелектът раждат богатство, а зелените хартийки и банките раждат балони, кражби и бедност.
Култът към парите е лъжлив кумир, който носи поробване на човека. Ще оцелеят само онези, които основават своя живот на труда.
Това не са рутинни съвети. В днешния свят набира масови мащаби движението "Как да оцелеем". В него участват стотици милиони по всички континенти. Всеки от тях има своята мотивация, но основната е че наближава крахът на капиталистическата икономика.
С времето "излишното население" трябва да бъде намалено до приемлива за глобалното задкулисие численост, което ще облекчи процеса на управлението на чипизираното стадо с промити мозъци. Това се вижда и в измисления COVID-19.
Това е така нареченият процес тераморфинг, тоест преформатиране на Земята.
На този фон и 300-те броя на "Строго секретно", други щяха да пишат за "300-те спартанци", техните подвизи и прочее глупости. Аз обаче констатирам, че така или иначе, в досегашните 300 броя на вестника се крие фундаменталната документация на политическата и обществена еволюция на нашето време.
И че ни се падна да живеем в сложно и критично време, на преход от една епоха към друга. Имаме пълен отказ на цялата система в мащабите на цялата планета. Това нещо не може да бъде ремонтирано.
Но това има и положителна страна, защото с отговора на "какво се случи" има шанс да се отговори и на "какво да се прави".
Махалото тръгна в обратна посока.
Разбира се, всяко начало има и край. Вероятно скоро ще стигнем до момента, в който проектът "Строго секретно" ще бъде изчерпан или ще спре поради житейски причини. Но и това да стане, няма страшно.
Няма да сме нито първите, нито последните, които ще слязат от тази неблагодарна хамлетовска сцена.
Продължаваме заедно да пишем историята.
От тази гледна точка, тези 27 години и 300-те броя не са точка, а само запетая.
И винаги ще харесваме, когато другите се смеят. Защото знаем, че ще се смеем последни.
