Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


Пак ме разработват, ще ставам президент
Красимир Иванджийски

Отново ме разработват. Инициативата май била на актуалния шеф на контраразузнаването, някой си Атанасов.

Предполагам, че от службите ще ми услужат с копие от заповедта, за да имаме доказателство пред прокурора и съда за нарастващата полицейщина на един изпаднал в паника режим, опитващ се да елиминира истинската политическа опозиция.

В такива случаи се задават въпросите - кой, как и защо?

На “кой” отговорът беше даден. Това е Атанасов, т.е. същата личност, която в момента е разработвана заради “бръмбаргейт” срещу Филчев, същият, за който другите вестници съобщиха, че бил “човекът на Турция в София”, който от младши прокурор бил назначен за шеф на окръжната полиция в Разград, а след това за секретар на МВР и за началник на контраразузнаването. Разбира се, за него има и други неща.

Разработката ми може само да ни радва. Защото означава, че след като този човек е оправил наркотрафика, тероризма, прането на пари, дебеловратите групировки, търговията с деца, другите мафии и мръсната приватизация, му се е освободило време да се захване и с неудобните главни редактори. Под главни редактори те разбират “онзи главен редактор”.

Следващият въпрос е “защо”. За да се оправдае моята разработка би трябвало да съм в някоя от следните категории - убийство, отвличане, рекетиране за откуп, кражба с взлом, въоръжен грабеж, наркотрафик, тероризъм, сериозни икономически престъпления, фалшифициране на пари, шпионаж, заговор срещу държавата...

Тъй като очевидно не влизам в горните категории причините са други. Може би искат да разберат моите източници за информация. Може разработката да става по поръчка на Соколов, Костов или Стоянов или на американци, турци, или други руснаци.

Идва ред и на въпроса “как”.

Най-вероятно с телефонно подслушване и външно тичане след мен. Могат да ми набутат и “бръмбари”, но след издънката с Филчев, едва ли. Още повече, че ако разработката е официална, Филчев би трябвало да я подпише.

Едно нещо не мога да разбера. Защо вместо да харчат пари и да губят времето на своите хора не вземат направо досиетата ми от другаде. Те също са бисери.

Например още преди 7 години “Строго секретно” отпечата досието ми, събирано от бившата братска Щази на ГДР, въпреки че тогава бях кореспондент на “Работническо дело” в Централна Европа. Онемях. Още през 1980 г. в ГДР съм бил “антисоциалистически елемент”. Това вероятно се е дължало на анализите ми на международното положение след 1-2 бутилки водка. Разузнаването на братската ГДР беше направило извода, че съм “реакция” и ме бяха записали в графата на “вражески настроен братски журналист”.

Но това е само върхът на айсберга за моята личност. Тъй като през 30-те години на журналистическата ми кариера, от които почти половината бях в чужбина, съм правил “анализи” с руснаци, американци, германци, албанци, занзибарци имах досиета и при тях с преобладаващи определения “хитрец”, “манипулатор”, “тарикат”... Както виждате, никой не е казал добра дума за мен. Е, все пак имах късмет. Я си представете, че Щази вместо “реакция” ме беше изкарала “ревизионист”.

Ще кажете, че това са стари неща. Но има и много нови, които същият Атанасов би могъл да поиска от сродни служби в някоя чужбина. Особено от една. Вероятно щяха да му свършат работа. И нямаше да харчи пари да ме разработва.

По този начин всъщност бих могъл да приключа. Но тъй като поне в бъдеще не искам да чета невероятни тъпотии по мой адрес искам да им помогна. И защото отдавна имам дълг и към някои читатели на “Строго секретно”, които ме молят да разкажа нещо за себе си.

Ето някои кратки биографични бележки. Роден съм през 1947 г. Родът ми по бащина линия идва от Ново Село /сега Априлци/, а по майчина - от врачанско. Прадядо ми по бащина линия е участвал в Новоселското въстание. Дядо ми по бащина линия е бил емигрант в САЩ до 1920 г. - миньор, войник, предприемач. Сбъркал и се върнал. Американците му плащаха пенсия доста дълго време. Но това е друга история.

Дядо ми по майчина линия е гърмял във въстанието от 1923 г. Като деца с брат ми намерихме чифтета на тавана и щяхме да се изтрепем.

Баща ми преди 1944 г. е бил политзатворник - антифашист в Плевенския затвор. Присъдата му е била подписана от татенцето на Симеон Борисов. След това баща ми беше в съветническата група на Вълко Червенков, поради което пострада от съветническата група на Тодор Живков. /Направиха го дипломат/. Заради това не мога да бъда живковист, въпреки че някои ме изкараха такъв. Но Старецът обичаше да говори с мен. За различни неща.

Майка ми пък беше кадровик на БТА при Енчо Стайков. След това беше кадровик на “София-прес”. Което означава, че по майчина линия съм израснал сред досиета. Повечето са още живи.

Завърших английската гимназия с други подобни отрепки на високопоставени другари. Е, имаше и още по-големи недоразумения като например един полуцирей Агов /както се изрази Слабаков за него/, който не успя да я завърши.

По онова време нямаше наркотици, заради което спортувахме - тенис в ЦСКА /тогава само там имаше три ракети и 20 топки/, волейбол - в ЦСКА и “Левски”, при Митко Захариев и Гигов, бях капитан на футболния отбор на гимназията.

Завърших висше образование във Варшава, отново в елитната Висша търговска школа - международни икономически и други отношения. Оттогава имам дипломи, които се признават навсякъде по света. А не като от “Карл Маркс”. Работих и в Министерството на външната търговия в “Отдел СИВ”. Отделът беше секретен, за да не може Западът да разбере по какви цени купувахме нефта от СССР. Цените бяха на цената на спанака. Войниклъкът си изкарах във вестник “Народна Армия”. Завиждаше ми цялата армия. След това Георги Боков ме взе в “Работническо дело” през 1974 г. Така се случи, че още тогава говорех 5-6 езика, които бяха особено полезни в общуването с метранпажа в цеха с оловото. Ех, какво знаете за истинската журналистика?

Но номенклатурната ми кариера тепърва започваше. През 1978-1982 г. бях кореспондент за Централна Европа със седалище в Прага и Виена. След това през 1985-1990 г. бях кореспондент в Африка със седалище в Адис Абеба и Хараре. В Адис Абеба трябваше да укрепвам дружбата с Менгисту, а в Хараре се пренесох, за да ми завиждат всички български журналисти. Те знаят защо. Африка я познавам като джоба си. През 1985 г. като първи журналист от социалистическа държава влязох в тогавашната ЮАР. Това е дълга история. Парадоксът е, че тогавашната тяхна съпротива, с която имах прекрасни контакти начело със сегашния им президент Тхабо Мбеки, днес е на власт в ЮАР, а аз съм в опозиция в България.

След 1990 г. бях коментатор на “Дело” и “Дума”. Трябваше да стана главен редактор на “Дело”. Луканов и Пирински обаче ме изпързаляха и взеха Продев. “Дело” и “Дума” нямаха нищо общо. Напуснах след като разбрах, че Продев ще съсипе всичко. Станах единственият наистина независим издател в България на два вестника. А, да не забравя, женен съм, имаме син, имам нормални мъжки наклонности. Иначе щях да съм в парламента.

От 1995 г. съм и съпредседател на политическото “Движение неутрална България”, което по-простичко казано е срещу НАТО. Движението има декларирани над 500 000 симпатизанти. Ако се проведе референдум “за” или “срещу” НАТО, ще го спечелим.

Разбира се, има още много неща, на които ще се спра в бъдеще.

А сега по-сериозно. Разработката ми е грубо посегателство срещу свободата на словото и още по-нагла полицейска провокация, целяща разправа с политическите опоненти на сегашния режим. Докопалата властта клика е в паника. Тя е готова на всичко. Поради което тези редове ще бъдат изпратени и до съответните международни организации. Но преди това до прокуратурата и съда.

Момент! Докато пишех се сетих, че с такава биография бих могъл да се кандидатирам и за президент на България. Щом можаха Жельо и Стоянов. За да се спечелят президентските избори в България е необходимо да си живял тук 5 години, да си малко по-красив от Жельо и Стоянов, и да имаш 1 милион долара. На първите две условия отговарям. За разлика от Симеон Борисов. През следващите няколко месеца ще търся парите.

Ами ако ги намеря?
 




 
 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com