Като първо издание в България още през 1994 г. поставихме въпроса за така наречените имоти на Симеон Сакскобургготски. Познаваме логиката на такива хора и не беше трудно да се предвиди докъде ще стигнат нещата - до най-големия абсурд с "царската реституция" в Република България, която вече е един от най-големите скандали и в Европа.

Този път няма да се занимаваме с плагиатството от нас на "Труд", както при скандала с Crown Agents. Плагиатството е неоспоримо, но в случая става дума за по-важни неща от редакционни интереси. Междувременно се изказаха някои от силните български юристи, които този път успяха да се вдигнат над цветовете и да схванат същността.

Целият цикъл - от решението на Конституционния съд от 1998 г. до ден днешен - се оформя като едно от големите престъпления в съвременна България, като общоевропейски казус и грубо нарушение на международни задължения, поети от България след 1944 г. и ревизия на резултатите от Втората световна война.

Да обобщим този казус. Има решение на Конституционния съд, но той се произнася само по въпроса, доколко е съобразен със сега действащата Конституция законът от 1947 г. за обявяване за държавна собственост чрез конфискация на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Самото решение на Конституционния съд е антиконституционно, защото обявява за противоконституционен Закона за одържавяване на имотите на царете при законен референдум от 1947 г. Това решение е антиконституционно, защото ако бъде интерпретирано по начина, по който искат да направят това Сакскобургготски и неговата сестра Борисова-Хробок, то представлява ревизия от страна на България на резултатите от Втората световна война, закрепени в договорите от Ялта, Потсдам, Париж, Букурещ и т.н. Същото се отнася и за Съюзническата комисия - САЩ, Англия и СССР, която в точка 6 от примирието от октомври 1944 г. задължи България да съди военопрестъпниците и да конфискува имуществото им. Едва ли има човек, който да е толкова глупав, че да оспори, че най-големият военопрестъпник преди 1944 г. беше Борис III, и да се съмнява, че ако беше останал жив, щеше да бъде обесен в Нюрнберг. Да, ама той не е доживял и не е бил осъден в Нюрнберг. Тогава по същата логика могат да действат и появили се наследници на Хитлер и Мусолини, които също не доживяха и не бяха съдени в Нюрнберг, за да бъдат обесени.

Едва ли е необходимо да се връщаме към заслугите на Борис III за националната катастрофа на България - хиляди жертви, многомилионни репарации, огромни унищожения, загубени територии.

Но даже ако се приеме, че има някакъв резон в решението на Конституционния съд (въпреки че сега едва ли някой от взелите това решение съдии ще го потвърди отново в тази форма), то е само декларативно и с него не могат да се преуреждат отношения вече уредени със закон. Ако целта е да се поправят неправилно настъпили последици, за това е нужен нов закон, който да направи това - в случая реституция, и който трябва да реши кои имоти са на това семейство, на какво основание, къде са им нотариалните актове, кога и от кого са купени, при какви условия.

Но парламентът не гласува такъв закон и няма да посмее да гласува, защото това ще доведе до социална революция и изхвърляне на България не само от Европа, но и от ООН. Но Сакскобургготски, сестра му и техният адвокат Ошанов тръгнаха да връщат онова, което не им се дължи и което никога не е било тяхно.

Защото Фердинанд и Борис никога не са били собственици на имотите, които сега се "възстановяват" на техните наследници. От юридическа гледна точка имотите не са били на Борис III, а на интендантството, което, както личи от нотариалните актове трябва да управлява цивилната листа, т.е. онова имущество, което е предоставено на царя от държавата за осъществяването на дейността му на държавен глава. Аналогичен е случаят с резиденциите на Тодор Живков, които Джибров или Милушев също могат да поискат днес за наследника Владимир Живков.

При Борис става дума за държавни и общински имоти - дворци, резиденции, служебни сгради, конюшни, автопаркове, казарми за охрана. Къде е бил кметът Софиянски и областните управители, които с лека ръка раздаваха държавни имоти? Къде са били юридическите им съветници? Каква е ролята на Ошанов, който не е могъл да не знае, че се посяга на държавно имущество, за което се носи наказателна отговорност. Не могат ли да четат нотариални актове, не са ли чували, че юридическите лица не са наследявани от физически?

Още повече, че в случая въобще не може да става дума за наследство, защото интендантството не може да придобива имоти по давност, нито да ги завещава, нито да ги остави след "смъртта" си в наследство на наследниците на Борис. Защо никой не посочи, че такива нотариални актове са инкриминирани и нищожни от юридическа гледна точка и не могат да пораждат никакви права.

Едно нещо са имотите на интендантството, а друго - имуществото на Борис като физическо лице, което е доста по-малко, но което ако бъде определено по някакъв начин също не подлежи на връщане поради споменатите по-горе международни задължения, поети след Втората световна война.

Да припомним също, че още през 1930 г. бе нарушена Търновската конституция, която в чл.51 забрани князът и неговите роднини да се ползват от държавните имоти, а заобикалянето на тази норма отново бе престъпление, защото държавните имоти са вън от гражданския оборот и не са могли да се придобиват по давност.

Това важи за претенциите на Кобургготски към Рила, Царска Бистрица, Ситняково, Врана, ботаническата градина, зоологическата градина, електрическата централа, Евксиноград, историческия музей, двореца Кричим, двореца Сара Гьол, Овчарово, Среден нос, Соколец и т.н. Това са имоти, които никога не са били на "царът" и той не е имал никакви права към тях.

Интендантът, като администратор на имуществото, се появява след залеза на абсолютната монархия, когато в цяла Европа се разграничава държавното имущество от личното имущество на монарсите. От тази гледна точка в България и в Европа няма да се намери юрист, който да твърди, че царят е упражнявал фактическа власт върху съответните недвижими имоти.

Съгласно чл. 12 от Търновската конституция изпълнителната власт е принадлежала на царя като основното му задължение е било да брани правата на държавата и да не допуска посегателства върху нейните имоти. Може ли царят, който е бил носител на тази изпълнителна власт, да държи за себе си държавни и общински имоти или да ги придобива по давност. Абсурд. Това би било престъпление. Става дума за недобросъвестно владеене без каквито и да било, дори порочно юридическо основание. В ежедневния език това се нарича узурпация, т.е. присвояване на вещ, без да съществува право за това. С други думи - престъпление.

Но престъпленията са повече. Не се ли знае, че за да се издаде нотариален акт по давност не е достатъчно само физическото владение от 10 или 20 години, а са нужни намерения и воля за тяхното завладяване, изразени пред властите и предишните собственици. Кой е изразявал волята на чиновниците от интендантството. Никой. Но ето, че след 70 години някакъв адвокат вади отнякъде акт за тази собственост, въпреки че е била държавна. Няма ли кой да му обясни на този бивш стихоплетец на Лили Иванова, че даже ако България беше останала монархия, щеше да има интендантство и тези имоти пак щяха да бъдат на държавата, а не на царя.

Но престъпленията не свършват дотук.

Според водещи български юристи в казуса с царските имоти или приложение Глава VIII от Наказателния кодекс "Престъпления по служба", които се отнасят за Симеон Сакскобургготски. По-лекият състав в член 283 гласи: "Длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другите противозаконни облаги се наказва с лишаване от свобода до 3 години". Сакскобургготски, вероятно е деактувал държавни имоти, за да ги поднесе като цар на сватбата на своята щерка. Става дума за Царска Бистрица, което е една нахална и цинична кражба.

Ще каже, че не е знаел какви ги е вършил Ошанов и че не носи отговорност. Незнанието на закона не е оневиняващо обстоятелство. Да не говорим за областните управители, шефовете на поземлените комисии и другите чиновници, които носят отговорност за съучастие в едно от най-сериозните престъпления в Европа - присвояване на държавно имущество.

Този казус може да взриви юридическите среди в Европа и в международните организации.

Да обобщим накратко: има решение на Конституционния съд, което, с оглед на поетите международни задължения след Втората световна война, е ревизия на нейните резултати (Борис III е военопрестъпник, включил България в Тристранния пакт, обявил война на САЩ и Великобритания, подписал смъртните присъди на хиляди български-членове на антифашистката съпротива, която по онова време беше съюзник на Съюзниците, приел фашисткия закон за защита на нацията, според който 52 000 евреи бяха украсени с жълтите звезди, а 12 500 изпратени в Германия за изтребване), за връщане на имотите са реституционните закони, чийто срокове са изтекли, като нови срокове може да определя само законодателят с нов закон, нотариалните актове на тези имоти са нищожни и е осъществена престъпна цел за облагодетелстване в особено големи размери на високопоставено длъжностно лице - Симеон Сакскобургготски, който, както сам "доказа" е изцяло български гражданин и може да носи наказателна отговорност според законите на Република България. Къде е прокуратурата на тази република?

Прокуратурата отдавна би трябвало да почне и проверка на някои вацовски многотиражки, които се обръщат към Сакскобургготски като към цар и величество, а към децата му като към княгини, князе и т.н. И няколко телевизии плачат за прокуратура, тъй като това е най-голямата обида за Конституцията на републиката. Защо прокуратурата досега не е взела мерки спрямо онези, които оспорват тази Конституция?

Неясен е и въпросът с финансовите въпроси - къде и какви данъци плаща Кобургготски за тези имоти. Според оценки на брокери оценката на онова, което си е присвоил е около 200 милиона долара.

Без отговор досега е въпросът, който повдигахме неведнъж и който не е само политически, но и морален. По света отдавна е узаконено обезвъзмездяването на жертвите на фашизма и нацизма. За такива престъпления няма давност. А в България при Борис, с неговия подпис и благословия само за три години бяха арестувани, бити и смазани 64 345 антифашисти и други 31 520 бяха интернирани. Монархията му уби 29 480 българи. По силата на тогавашния бюджет одобряван от Борис III за глава на убит антифашист се плащаше по 50 000 лева.

Наследниците на тези жертви имат всички права да предявят искове за обезвъзмездяване към наследниците на Борис III - Сакскобургготски и неговата сестра - Хробок.

Докога България ще се занимава с този човек и с тази фамилия?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ