Все пак ни четат

Пред вас е 100-ят брой на "Строго секретно", който вече е на 11 години. Това е единственият независим вестник в България, издаван от толкова време с утвърдено място у нас и сред световните медии.

От дългогодишната практика като професионални журналисти знаем, че всеки вестник е жив организъм, отражение на една или друга тенденция.

Още преди 100 броя заявихме нашите намерения да се надсмиваме на глупостта и да се веселим от тъжните неща. "Строго секретно", трябваше да бъде лош вестник, защото в страната, в която всичко е лошо, издаването на добър вестник щеше да е национално предателство.

Какво обаче стана? Тъй като вестникарският пазар е пълен с вестници-боклуци и конкуренцията между тях е огромна, законите на пазара ни хванаха за гушата. Не ни оставаше нищо друго, освен да направим добрия вестник.

Въпреки огромните ни старания да направим един тъп, като всички други вестници, направихме най-добрия.

Обичат ни и мразят. Защото продължаваме да твърдим, че международната организация, подпомагаща трайното инвалидство, трябва да поеме грижа и над всички досегашни политици в България - до един в крайния стадий на умствената недостатъчност.

Междувременно наложихме стил, гледна точка и перспектива. Пръкнаха се разни плагиатчета, които се напъват да са като нас. Но от напъването следва поизцапване. Направихме революция в българската публицистика и вече сме в историята на България.

През отминалите години разработихме програмата за възраждането на страната, която се материализира в нова национална идея.

Заради това "Строго секретно" не принадлежи към никоя партия. Ние сме над тях - нашите идеи оформят партията на бъдещето на България. Това, че не ни споменават много често заради огромната завист е отражение на лумпенизираната медийна обстановка у нас, която ражда презумпцията, че такъв вестник в България не може да има. Но ни четат така, че очите им ще изхвръкнат, защото сме политико-определящият вестник на България.

Поради това и този юбилей на "Строго секретно" е весел и тъжен. Весел, защото материалът, с който се захранваме продължава да е в изобилие. Тъжен - заради същата причина. И защото не можахме да станем лош вестник. Лошото е, че колкото сме по-силни, толкова по-трудно се смеем.

Днес, 100 броя след началото, констатираме, че онези, които не четат "Строго секретно", са щастливи хора, защото не знаят в каква страна живеят. Завиждаме им. Не защото са неграмотни, а защото не знаят къде се намират.

Онези обаче, които са грамотни и искат да знаят в каква страна и в какъв свят живеят призоваваме да прочетат и следващите 100 броя на "Строго секретно" - лидерът на съвременната българска журналистика и публицистика, единственият независим вестник в тази смешна държава.

Харесваме, когато другите се смеят. Защото знаем, че ние се смеем последни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ