2002 г. и 2003 г. досега бяха най-сложните години в историята на рекламния пазар у нас след 1989 г. Разходите за реклами в медиите паднаха с 18 на сто, въпреки че според обема им рекламодателите би трябвало да платят 12 на сто повече.

Как е възможно това?

Икономическото стагниране и задълбочаващата се криза водят до редукция на маркетинговите разходи на фирмите и принуждават издържащите се от рекламите медии, начело с "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Сега", Би-Ти-Ви и Нова телевизия да водят безпардонна битка за тези пари.

Заради това се правят огромни ценови отстъпки - до 60-70 на сто. В това участват и по-малките медии, включително така наречените кабеларки, което води до разваляне и "давене" на пазара. Твърде многото и евтини реклами са инфлация на рекламодателите и водят до намаляваща ефективност. Процесът се задълбочава.

Узаконеният незаконно рекламен монопол на немските "Труд" и "24 часа" унищожи националното вестникоиздаване, а в по-широк смисъл и българското слово.

Сривът на рекламния пазар се предхожда и от срив на тези издания и телевизии, и на техните изкуствено поддържани високи тиражи или "рейтинг". Обективните проучвания сочат различни неща, заради което кризата на медийния пазар у нас до няколко месеца ще придобие особено остри контури.

Войната за рекламите вече е въпрос на живот и смърт, която застрашава още повече свободата на словото, което, за да е отговорно, трябва да има осигурени приходи.

Кръгът се затваря и става все по-опасен.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ