През август и септември Русия проведе най-големите за последните 15 години стратегически военноморски учения.

Практически във всички окръзи и флоти на Далечния Изток, Каспийско море, Балтика, Черно море и в Североизтока бяха организирани учения и стрелби, в които бяха задействани над 500 000 военослужащи, стотици самолети и хеликоптери, десетки военни кораби и подводници. Всички те отработваха сценария за "предотвратяване на последиците от въвеждане в страната на извънредно положение".

Само в Приморския край бяха задействани 70 000 военни, 58 кораба, 69 самолета и хеликоптери. За първи път в практиката на военните учения в Приморието беше въведено извънредно положение.

В ученията бяха включени и три други далечноизточни територии - Хабаровския край, Техорецк и Камчатска област. Далечният изток е стратегическият район на Русия, в който е съсредоточен огромен икономически потенциал, който трябва да се използва и защитава.

Появява се въпросът - щом като бяха извършени такива мащабни учения, кой е врагът? На него Сергей Иванов отговори: "Конкретни врагове няма, ако има, това е тероризмът, с който трябва да се воюва", въпреки че терористи в Далечния изток, както е известно, засега не са забелязани. Това бяха думи. На дело руските части изпълняваха задачи, които нямаха нищо общо с борбата срещу тероризма. Най-важната беше отработването на нова система на взаимодействие на различните видове и родове войски, и търсенето на цели в подводната, надводна и въздушна среда на Далекоизточния район. Стратегическите бомбардировачи Ту-160 и Ту-95 летяха на хиляди километри от руския бряг, за да бомбардират условните кораби на противника.

Ученията в Каспийско море преминаха в централната зона, недалеч от местата, където на 13-20 август бяха извършени първите в историята на това море азербайджано-американски учения. Тогава Москва замълча, но на ученията главната точка беше отразяване на атака на условен противник, състоящ се от група надводни кораби. Руснаците стреляха с крилати ракети, торпеда и снаряди, което означава, че са разтревожени от геополитическата ситуация в морето и като цяло - в юга на Русия. От Генщаба изразиха загриженост от възможността САЩ да разположат свои бази на Аншеронския полуостров. По същото време крайцерът "Москва" излезе в Средиземно море и освен военните задачи изпълняваше и дипломатическа мисия - посети Гърция и Италия. Москва демонстрираше новите си цели - активно да отстоява своите интереси на постсъветското пространство. Мускулите са по-малко, но трябва да станат по-силни.

В Далечния Изток за първи път в руската военна практика беше въведена единна регионална система за мониторинг на надводната, подводна и въздушна обстановка от Приморието до Анадаря. По-просто казано ставаше дума за нейното главно звено - руската космическа групировка от спътници за наблюдение. Над нейното създаване военните работиха 2 години. Сега с нея командването може в реално време да следи действията на всеки обект в радиус 400 км от руската граница и да вземе своевременни мерки за неговото неутрализиране. Именно с тази система руските моряци успяха да открият 2 чужди подводници, следящи хода на ученията. Едновременно стратегическите ракетоносачи Гу-160 отработваха тактически пускове на крилати ракети с голяма далечина и на неядрено високоточно оръжие. Целите в морето бяха вързани към космическите войски.

Ученията бяха отговор на Москва на новите предизвикателства и на факта, че през последните години Русия губи геополитическо пространство заради планомерното настъпление на западните държави, преди всичко на САЩ.

Основна заплаха е придвижването на НАТО на Изток и усвояването на пространство непосредствено до границите с Русия. Приемането в пакта на Естония, Латвия и Литва изостри изключително много ситуацията в този район. Нито една от тези държави не е подписала договора за конвенционалните въоръжения в Европа, заради което НАТО получава неограничени от правови норми възможности за разгръщане в балтийските страни на каквато си поиска групировка. Подготовката върви с пълна пара. НАТО създава и стратегически позиции в Грузия и Азербайджан, и превърна Каспийския район във възможен военен театър. Най-ярко свидетелство за продължаващата геополитическа атака срещу Русия е безпрецедентното прегрупиране на сухопътните войски, авиацията и флота на САЩ в Европа и Далечния изток.

След войната в Ирак, Пентагонът съобщи за предстоящо предислоциране на своите войски по целия свят. Особено застрашително за Русия е прехвърлянето на 170 000 сухопътни сили и 340 самолета в Полша, България, Румъния, Азербайджан и Грузия. F-16 бяха пренесени от Германия в Бяла Подласка (Полша), която е само на 1000 км от Москва.

В Далечния Изток САЩ се опитват да изнесат своите въоръжени сили - 85 000 войници и 350 самолета от Япония и Южна Корея към Виетнам (базата Камран) Филипините и Австралия.

Засега не е известно къде САЩ ще изпратят своята 200-хилядна групировка от Ирак. На този фон особено значение придобива отново руският военно-промишлен комплекс, още повече, че износът на оръжие е един от основните източници за приходи. През 2002 г. беше установен третият поред национален рекорд в износа на оръжие, който в сравнение с 2001 г. нарасна с 1 милиард долара и достигна 5 милиарда.

По този начин делът на Русия в световната търговия с оръжие надмина 12 на сто. Но цифрите лъжат заради стойностното и обемно изравняване. Според последния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), руското оръжие не отстъпва по нищо на американското - от технологична и конкурентна гледна точка. Русия в момента е доставчик № 1 на оръжие на световния пазар, изпреварвайки САЩ с обема на военните доставки, а не със стойностната оценка. Новият руски изтребител Су-27 струва 35 милиона долара, докато неговият американски аналог F-15 - 50 милиона.

Най-големите клиенти на Русия са Китай и Индия, които поемат 80 на сто от целия износ на руския военно-промишлен комплекс.

През август той пусна под вода нова уникална подводница за специални задачи. До края на 2003 г. в ракетната дивизия в Татищево ще бъде въведен петият полк на ракетните стратегически войски, въоръжени с комплекса Топол-М.

Напредват и работите на спецобект на космодрума в Плисецк, където се създава стартовата площадка за тежките ракети "Ангара".

Според последни информации Русия има намерение да достави на Иран съвременна система за противовъздушна отбрана, чието управление се осъществява чрез спътникова система. Целта е Иран да защити от атака на Израел или САЩ атомната си централа в Бушер. Засега не е известно за кой комплекс става дума - за С-300 или за многоцелевия С-400.

Първият се състои от ракета клас "земя-въздух" и радиолокационна станция с далечина на поражение 150 км (американският аналог е Patriot). Според специалистите, зенитната ракетна система от новото поколение - С-400, превъзхожда всички аналози в света. Не е изключено Иран да купи именно С-400.

Заедно с Франция руснаците пристъпиха към изграждането на съвместен изтребител от пето поколение, в който ще участва "Сухой".

Самолетът ще бъде не просто бойна единица, а елемент от единната информационна управляваща система в два варианта - за руските ВВС с руски двигател, а за износ - с френски.

През последните седмици бяха направени и корекции във военноморската концепция. Русия в бъдеще няма да строи големи подводници от 25-50 000 тона, а многоцелеви, с максимална водоизместимост 12 000 тона. Дизеловите ще бъдат в пределите на 1 000 тона. Изгражданите сега три атомни подводни крайцера по проекта 949-А Антей, еднотипни със загиналата "Курск", ще бъдат последните гиганти с водоизместимост над 20 000 тона. Вероятно и стратегическите ракетни подводници от проекта 955 "Юрий Долгоруки", с водоизместимост 17 000 тона, няма да се строят в бъдеще. Командващият военноморския флот адмирал Куроедов заяви, че основата на морските стратегически ядрени сили са подводниците със стратегическото назначение по проектите 668 и 941 и че на Русия не нужен нито крайбрежен, нито океански флот, а комбиниран флот, който може да защитава крайбрежието и интересите на страната, в която и да било зона на световния океан. Но Москва няма да строи самолетоносачен флот.

Това са нови елементи от борбата за запазване на геополитическо пространство на Русия, която е немислима без военно-промишления комплекс.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ