Поне 80 на сто от факторите, определящи бъдещето на Ирак зависят от неговото шиитско население. Заради това убийството на 29 август на ятолаха Сайед Сейед Ал-Хаким, глава на Върховното събрание на ислямската революция в Ирак, която е най-многобройната политическа сила, е особено опасно. Ам Хаким преди 20 години, подгонен от Саддам, избяга в съседния шиитски Иран, където започна да гради споменатата партия и собствени въоръжени сили (Бадр). Постигна добри отношения с левите и десните ирански политици, със саудитите, кувейтците, подготвяше помирение с багдадските сунити и се отказа от създаването на шиитска държава в Ирак.

По какъв начин американците ще разиграят картата с шиитското мнозинство в Ирак? Все пак става дума за най-големите конспиратори в историята на човечеството.

Ще припомним, че почти от началото мюсюлманите са разделени на две основни течения - шиити и сунити. Шиитите са малцинство и представляват една десета от всичките над 1 милиард мюсюлмани по света. За да оцелеят шиитите винаги са организирали конспирация, чиято цел е била борбата с управлението на сунитското мнозинство.

Откъде се е взела тази омраза, разделяща исляма на два вражески лагера?

Шиитите обвиняват сунитите в предателство. Заради тях - твърдят те - светът се е разминал с божиите планове и е бил деформиран. Той се е отклонил от пътя, посочен от Създателя, през 680 г., казват шиитите. Под Карбала Хюсеин, синът на Али и Фатима - дъщеря на Мохамед, се е сблъскал със заможния род на умаядите от Мекка, който е искал да направи халиф (ръководител на мюсюлманите) един от своите членове. Хюсеин бил убит. "Хора, на това лице виждам устата на пратеника на Бога" - извикал един от войниците на умаядите, когато отрязаната глава на Хюсеин била набита на копие. В памет на тези събития шиитите всяка година честват Ашура.

Събитията в Карбала не са били само епизод от битката за властта. Езотеричната доктрина на шиитите ги счита за повратна точка в историята.

За сунитите, предводител на мюсюлманите може да стане всеки мъж, избран от мнозинството. Шиитите обаче считат, че това може да бъде само Али, а след него само неговите потомци. Зетят на Мохамед е познал скритата в Корана тайна, която може да бъде предавана само на потомците по мъжка линия. Онзи, който получава тази власт, т.е. пратеникът на бога, е бил наричан имам. Шиитите признават, че на Земята е имало 12 имами, като последният от тях е изчезнал, за да се върне "в края на времето". До този момент светът ще бъде потопен в безбожие.

Али и неговите зетьове - Хюсеин и Хасан, са били убити от сунитите. Такава е била съдбата и на следващите имами. Заради това шиитите (името идва от ши’а Али - партия на Али) останали в опозиция на властта на сунитите, считащи я за незаконна и тайно са се готвели за битка за връщането на потомците на Али във властта. Мрежата на конспирацията през средновековието е покривала цялата близкоизточна империя на умаядите. Особено в източните провинции, т.е. в днешните Иран и Ирак. Там шиитите вдигнали въстание, което дало властта на абасидите, наследниците на умаядите. Но и те са били сунити и не признавали властта на имамите. Шиитите отново започнали своята конспирация.

Но образецът за всички конспиратори се е появил след разпадането през VIII век на шиитската общност на две части. Джафар ас Садик - шестият имам, е бил привърженик на пасивната съпротива срещу абасидите и на мирния съвместен живот с калифите. Преди смъртта си той определил сина си - Исмаил, за наследник, но след това предал наследството на друг син. Част от шиитите не приели тази промяна и почитали Исмаил като имам, заради което се наричали исмаилити със седалище в сирийската Самалая, а след това в Египет, откъдето са воювали със сунитите. Дисциплинирани и безогледни те са "ругаели" даже своите светини, за да скрият убежденията и да проникнат в сунитските структури на властта, за да ги унищожат вътре.

В някои европейски езици думата "асасин" означава убиец. В средновековна Европа така са наричали исмаилската секта на низаритите, с която са се сблъскали кръстоносците. Те са били върхът на шиитската конспирация - гениално постижение. Начело на асасините е стоял да’и, мисионерът, живеещ в крепостта Аламут, в планината Елбрус, в северна Персия.

Първият е бил Хасан Сабах, който през 1090 г. е установил сектата в Аламут и от името на укриващия се имам е имал неограничена власт. Той и неговите наследници 200 години са будили ужас в целия свят на исляма и в близките християнски държави.

Низаритите, укривайки своите убеждения, са прониквали във висшите власти на халифата. Привидно те вярно са служили на сунитите, но са очаквали заповедта на да’и и, когато е идвала, са избивали посочените жертви. Султаните никога не са били сигурни дали подчинените им не са шиити-низарити. Нито един сунитски владетел не се е опитвал да се разправи с асасините, тъй като е знаел, че конфликтът със сектата ще завърши за него трагично.

Най-много шиити живеят в Иран, където обаче през цялото средновековие са управлявали сунитите. Шиитите стигнали до властта чак през XVI век чрез тайните структури на организацията Червените чалми. Конспираторите постигали популярност сред шиитските перси и избили управляващите страната туркмени.

През 1501 г., управлението поел Исмаил - ръководител на сафавидите. Така нарекли създадената от него династия, която бързо забравила за мисията на шиитите.

Предателството не било забравено. През 1979 г. се появи огромно движение срещу шаха Мохамед Реза Пахлави, дело на конспирация, която много години е била "спяща".

През миналия век шиитски конспирации имаше и в Сирия, като сектата на алавитите я управлява и до днес. В Ливан антиизраелската групировка Амаб, след това Хезбола, също са продукт на шиитското влияние.

Векове наред шиитите са били врагове на държавата, която е олицетворение на "разваления свят". Но винаги са имали вътрешна конспиративна организация, която при опасност се е прераждала в сериозна съпротива.

Именно шиитите сега са проблем на САЩ в Ирак. Наред със сунитите...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ